Да докоснеш Цари Мали град

Почитателите на историята и крепостите задължително трябва да посетят Цари Мали град. Качен на хълма Свети Спас, музейният комплекс разкрива своето величие и красотата наоколо… така сигурно щях да започна този пътепис, ако не бях отишъл да видя крепостта на живо.

Бях чел доста за Цари Мали град, но трябваше да се убедя на място какво е. В един юлски ден заредих колата с дизел, метнах на задната седалка два сандвича и шише с вода, разбира се и фотоапарата, и се отправих към прословутата крепост.

Цари Мали град е едва на 53 километра от София, така че пътуването не ми отне кой знае колко. Музейният комплекс разполага с огромен паркинг, който в делнични дни е почти празен. Затова и намерих едно местенце, което се оказа близо до хълма и сравнително сенчесто.

Взех си провизиите и фотоапарата и се отправих нагоре. И тъй като не съм „Мистър Планинар номер едно“, си избрах така наречената Туристическа екопътека. Това е сенчест и прохладен маршрут, без излишни неравности. Нивелацията не е особено голяма. Ако обичате обиколките из планините едва ли ще ви затрудни.

DSCF3882

Пътеката е удобна и за семейства с малки децата, каквито срещах по пътя си, както и за пенсионери. Развеселени баби си търчаха нагоре, забравили години и болежки. А аз, градското чедо, пуфтях след тях. Признавам си го!

Чак като стигнах заветната цел горе, разбрах от една табела, че съм изминал едва няколкостотин метра, а на мен ми се стори километър…обещавам да спра бирата.

По този маршрут има масички с пейки, както и беседка, така че да почивате при нужда. В моя случай не можах да се възползвам от беседката заради няколко възрастни жени, решили да празнуват там.

Ако имате добри обувки, и катеренето на баири не ви е проблем, сигурно ще изберете „Еко пътека на здравето“. Точно така й е името на тази пътека, която може да те накара да се почувстваш безпомощен. Стръмна и неравна, тя е предизвикателство за мнозина. При моето посещение беше затворена…или така ми се е искало да бъде.

Най-мързеливите нека поемат с автомобилите си горския път, който излиза от село Белчин. По него стигате в най-горната част на хълма Свети Спас, паркирате и се отправяте директно към крепостта. Така обаче няма да изпитате невероятното усещане от изкачването със собствени сили. Друг вариант за достигане на Цари Мали град е фуникуляр, казано на нашенски – релсово транспортно средство.

Тази гледка се открива отгоре.
Тази гледка се открива отгоре.

Когато се изкачих на хълма, първото нещо, което направих е да си почина, защото колкото и да обича човек историята, му трябват сили, за да я осмисли. Това, което ми привлече вниманието е въженият мост. Той свързва задната част на крепостта с детския кът. Реших да не си тествам късмета, люшкайки се по нестабилната снага на това инженерно чудо. Затова поех по чакъления път. Ако обаче сте с деца, мостът е идеално развлечение. Действа им като магнит.

Въженият мост.
Въженият мост.

Пред централния вход е терасата, която разкрива като на длан равнините наоколо. Няколко снимки и веднага се отправих към музейния комплекс. Взех си билета и поех по пътя към храма, както се пееше в една песен. Това е буквално, защото стълбите от касата ви отвеждат първо в така наречения Църковен ансамбъл – храм с фонтанче отпред.

Пътят към храма.
Пътят към храма.

Тук историята те хваща буквално за гърлото. Усещането е невероятно, защото за броени секунди се пренасяш в различни епохи… Цари Мали град е бил обитаван още от древните траки. Те са имали светилища тук. Археолозите са намерили ями с култов характер, както и различна посуда. Траките са обитавали района през VIIІ-VI преди Христа, или с други думи в ранно желязната епоха.

После е римският период за Цари Мали град. Той е през ІІІ-ІV век от Новата ера. Римляните, също издигат тук езическо светилище. Идва ред и за раннохристиянската черква, която е построена през IV век. Между 565 и 574 година е изградена и крепостната стена. Изненадващо за всички животът спира четири години по-късно, но според археолозите местното население продължава да живее и след това в подножето на хълма.

DSCF3872

Крепостта винаги е заемала стратегическо място в близост до древния военен, търговски и съобщителен път от Рим през Аквилея, Рагуза, Скупи, Пауталия, Германея, Филипопол, Константинопол, както и до трудно достъпния, но най-пряк път към Македония…

След като спрях мисловния си процес за поколенията минали оттук и оставили по нещо от себе си, пуснах паричка във фонтанчето пред черквата и продължих напред…В двете кули на крепостта сега има музеи, единият от които освен тракийски и римски артефакти, ме изненада, признавам неприятно, с някаква странна изложба на фигури, изработени от тесто. Но какво да се прави – за всекиго по нещо.

В самия двор на крепостта меката тревица и страхотната гледка, предоставят идеални условия за пикник и отмора. Затова и тук си изядох двата сандвича (това едва ли е важно за четящия, но реших да го напиша все пак.)

DSCF3889

Почитателите на реда и дисциплината сигурно ще ахнат от възстановената в почти автентичен вид клетка. Намира се в стената на крепостта и там… „Са заключвали тези, които не слушат. Ето тук им връзвали ръцете..с тези големи пранги! Ти слушаш ли ме? И им подавали храна през решетките, като на животните“ – обясни една майка на сина си концепцията на античния затвор. Става да си направите някоя снимка за фейсбука и после да ви питат къде сте ходили.

Друго кой знае какво за гледане горе няма. Който е с деца бяга по моста към зоната за отдих и атракционния парк. Там преобладават дървените катерушки и забавления. Който като мене си свърши водата и храна, а батерията на апарата му е към края си, най-добре да хваща надолу по Туристическата екопътека. Оказа се, че и слизането не е много лесно.

Чак като влязох в колата осъзнах, че съм забравил нещо. Да…Етнографския музей и черквата „Света Петка“, които са близо до паркинга и не изчакваш нищо, за да ги разгледаш. Заслужава си. В музея ще видите как са живели местните през XIX век. Ще научите и как са изглеждали жилищните им помещения, а също и какви са били дрехите в онази епоха.

Камбанарията на "Света Петка"
Камбанарията на „Света Петка“

А малката и схлупена къщичка по пътя към черквата е овчарска колиба…

В такива колиби са живеели българските овчари навремето.
В такива колиби са живеели българските овчари навремето.

Качих в колата и потеглих към София, не бях забравил нищо…Цари Мали град обе още е в съзнанието ми. Сигурно пак ще отида!

Димитър Колев, снимки: авторът

Check Also

Министерството на туризма заличава 118 туроператори

Процедура по прекратяване на регистрация и заличаване към 118 туроператорски фирми е предприело Министерството на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *