Черквата... Снимки: авторът

Да избягаме в Боженци!

За живеещият в голям и шумен град българин, е истинско удоволствие да се докосне до Боженци. Допирът е толкова приятен и успокояващ, че не искаш да си тръгнеш оттам.

В интернет се водят спорове как е по-правилно да се каже – Боженци или Боженците. Добре е да забравите за това, когато посетите селото. Оставете настрана и интернета, телефона, мислите за работа.

Боженци се намира в средна Стара планина, на 15 километра източно от Габрово. Селцето е организарано някъде към XIV век, когато жители на Велико Търново са потърсили сигурно убежище от настъпващите османци.

Според легендите, мястото е кръстено на болярката Божана, която е била част от търновските бегълци. Постепенно Боженци се разсраства и през Възраждането става важен кръстопът за търговците.

В днешно време селото е една от най-приятните туристически дестинации в България. Тези, които искат да усетят едновремешния български дух, да проучат как е протичал живота на старите българи, тук е е идеално за тях.

Задължително потърсете тихите улички в Боженци. Ще повървите малко нагоре, но пък си заслужава. По някое време може да ти се стори, че си се изгубил някъде в XVIII или XIX век. Усещаш как калдаръма ти нашепва. Имаш чувството, че зад ъгъла ще изскочи някой от предците ти, облечен в красива българска носия.

Уличка в Боженци.
Уличка в Боженци.

 

Всяко гвоздейче по достолепните къщи има какво да ти „разкрие“, тук историята е буквално навсякъде. Разходката из Боженци никога не е достатъчна. Искаш емоцията да продължи, колкото се може по-дълго.

Сядаш да отпочинеш на някой камък, или пък просто стоиш изправен и дишаш от чистия въздух, в който няма отровни газове, омраза, стрес. После продължаваш.

Няколко пъти съм бил в Боженци, но никога няма да забравя един Гергьовден там.

…Усмихнати момчета и момичета, спретнати в носии, изпълниха централното площадче сутринта. Слънчевите лъчи, сякаш усещаха какво предстои и игриво подскачаха по лицата на танцьорите и на събиращата се тълпа любопитни туристи.

Всеки момент иззад ъгъла може да появи някой от предците ти...
Всеки момент иззад ъгъла може да появи някой от предците ти…

Засвири гайда! Като по сигнал, сякаш дълбоко закодиран в гените ни, всички подеха хоро. Първо бяха тези с носиите, но след това се включиха и гостите. Няма значение дали знаеш правилните стъпки, щом си българин се включваш.

Енергията, която протича през мен е неописуема. Наоколо красиви български лица, в далечината мервам как се поклащат от лекия ветрец вековните дървета, тропам хоро по калдъръма, ехото отеква в старите къщи.

Всички са весели и не усещат умора. Никой не иска да се пуща от хорото. Музиката няма край. Гайдата сякаш си играе с нас, казва ни „Хайде да ви видя сега…а това можете ли го…а това?“

В такива моменти винаги съм си обещавал, че за нищо на света няма да оставя България. Не знам защо, винаги на хорото ми идва патриотизма.

Дворчето...

После люлееш дъщерите си на старата люлка, онази с въжетата в дворчето край площада…

Това е най-яркият ми спомен от Боженци или Боженците.

Дали само, за да си спомня, но пак отивам.

Димитър Пенчев

Check Also

Уреждат ви почивка-изненада – не знаете къде отивате

Не са малко туристите, които търсят нещо различно в планираната почивка, да има момента на …

2 коментара

  1. Готино. И аз се кефа на боженци

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *