Какъв тип турист сте

Ако се двоумите какъв точно тип турист сте и кое е подходящото ви място за почивка, може да прочетете следните 10 категории за бг туристи:

Аристократ в Лозенец

Ти си потомствен столичанин. За теб Лозенец – софийският квартал, и Лозенец – черноморският курорт – са двете кулминационни точки, между които протича твоя тъй интензивен лайфстайл. Обичаш да ходиш на Лозенец, понеже там – така обясняваш на аверите си, ръкомахайки – няма селяни! А щом пристигнеш на морето, ти се иска да провериш личните карти на всички само и само да се увериш, че те не са дошли от провинцията. Тайната ти мечта е, както англичаните направиха своя „брекзит“, така и ти да отцепиш Лозенец от цялата провинциална гмеж и да го запазиш само за отбрания елит, към който ти и твоите приятели принадлежите.
Радваш се, че там все още няма стълпотворение от туристи и съветваш всички да си мълчат, че „да не го научат“. Струва ти се невъзможно да отидеш някъде другаде и да се слееш с плебса.

Хипстър в Градина

Ти се прекалено необичаен, интересен и екзотичен тип, за да отидеш на стандартно море. Постоянно ти се струва, че е много по-яко на палатки. В същото време обаче си пълен градски глезан – въобще не можеш да си направиш истински лагер и да живееш като сървайвър. Е, тогава отиваш в „Градина“. Единствено място за модерни хипстъри, които могат да се направят на ретро хипари, без да пострада хигиената и външния им вид.
Плащаш си на квадратен метър за палатката толкова, колкото другаде дават за квартири. Живееш по баровете на брега и пускаш селфита от Баш бара. Тагваш се непрекъснато, при всяка възможност. Чувството за необичайна естетика гали самолюбието ти, и дори скуката наоколо не е достатъчна, за да попречи на усещането, че си прекарваш страшно, страшно добре. Наоколо гъмжи от бг звезди от сериали. Слял си се с арт елита на нацията и това те кара да се чувстваш специален. Светското общество е около теб, братле! А сега се снимай с Калин Врачански – ей го там – и качвай фотото във фейса. Иначе защо въобще си дошъл?

Китенчанин

Ти си от ония мъже, увенчани с малка биташка чантичка, спусната по диагонал през гърдите. По правило си бачкатор, работлив човек, от народа. На Китен, или „китенчиту“, както му казва жена ти, ходиш от незапомнени времена. Нещо те привлича на този посредствен курорт. Той е пренаселен, досаден, предсказуем – внася в душата ти спокойствието на угнетен от живота човек, който иска да разбере, че не е сам в немотията, а има и други като него. И наистина – наоколо гъмжи от твои себеподобни! Те също разхождат малките си биташки чантички, полегнали на коремчетата им.
Жена ти – ето я – тромаво носи вече трета порция цаца. Скъпа е, но блажна и пресолена. Леко ти се повръща, но пък си свикнал. С безбрежен и замечтан поглед разглеждаш плажа. Наоколо пищят деца. Босо краченце отривисто хвърля пясък в устата ти. Тъкмо да му направиш забележка, когато едър мъж те настъпва по крака – баща му. „Оппа“, казва той, възпитано.
Вечерта отиваш на ресторант. Решаваш да направиш нещо лудо и веднага си поръчваш панирани сиренца. Ти просто живееш на ръба – това лято ще го докажеш на всички.

Северняк в Шабла

Ти обичаш севера. Там, където никой не се вълнува от теб, и морето те посреща с безразличие. Всичко е евтино, тихо и автентично. Кръчмите са малко, стари са и се броят на пръстите на едната ръка. Бабата ще те вземе за квартира за по 10 лева на вечер – сезонът е слаб и едва крета. Тя живее на долния етаж на къщата и вечерта ще ти донесе боб. Няколко разходки по плажната ивица ще те накарат да забравиш за всичко. Имаш нужда от пълно забвение, за да почувстваш как се раждаш отново? Тогава пък отскочи до нос Калиакра, за да се срещнеш с живата картина на вечността.

Палим към Слънчака

Морето почти не те вълнува. Плажът е за възрастни хора и скучни типажи. Когато другите отиват там, ти още си отспиваш часовете от нощта. Годините минават, а ти все още не си забелязал, че западняците на този курорт са повече от нашенците. Това не е проблем: така или иначе заради погълнатата водка не можеш да различаваш кой какво въобще ти говори. Парите хвърчат като хартийки, но карай – ходенето на Слънчев бряг е ритуал, който просто трябва се спазва и ако се наложи, ще спестяваш цяла година, за да живееш една седмица като пълен боклук. Като цяло си скрит алкохолик и вече стана на 30, но не ти омръзна да се правиш на второкурсник. Не може да разбереш как разни тъпи хипари насила бягат от купона и се правят, че в Слънчака не е най-готино.

Класик в Созопол

Ти си класически дух. Имаш нужда от чувството за история, където и да стъпваш. Щом тръгнеш с широка крачка из Стария град, душата ти се възражда. Сядаш в заведенията, гледащи към морето и направо засияваш. По време на почивката си планирал поне три културни събития, които да посетиш. Гледката към остров Свети Иван всеки път те докарва до естетически унес. Въобще не разбираш как е възможно човек да ходи другаде, а отсега си си резервирал местенце за Аполония.

Сървайвър на Карадере

Всички изброени по-горе варианти ти изглеждат като присъди. За теб повечето предложения на българското Черноморие са насилие на личността и свободната ти воля. Безвкусицата, изкуствено надутите цени, лошото обслужване и тълпите по плажа са нещо, което те хвърля в ужас. Години наред трепериш да не застроят единствените девствени места, където може да се чувстваш добре. Трябват ти няколко клона и две парчета плат, за да си направиш лагер. Може да издържаш дни наред на картофи и тиквички. Не ти пука от нищо и никого – за теб няма по-голяма радост от това да изкараш една седмица без огледало, легло, мобилен телефон. Хигиената не е най-силната ти страна, но липсата й е част от програмата да живееш като първобитен човек. На третия ден на Карадере вече започваш да губиш дар-слово. На четвъртия телефонът спира да ти липсва. На шестия единственото, което искаш, е да продължаваш да гледаш вцепенен морето.

Гръцки тип

Не си ходил на българското Черноморие от 12 години. Щяха да се повече, ако тогава едни приятели не се бяха оженили на плажа – нямаше как, щеше да ги обидиш! Проумял си, че тая работа с бг курортите няма да се оправи и като цяло ще зазлява все повече с годините – докато накрая не бъдат закрити със се държава. Писнало ти е от мутри, намусени сервитьори, рекет по плажа, наперени батки. А освен това живееш на юг и Гърция така или иначе ти е по-близо. Нито узото е по-скъпо, нито бензинът ти излиза кой знае колко повече. Минаването през Кулата е като чистилище, през което се възвисяваш няколко пъти годишно.

Чревоугодник в Турция

Ти си абсолютният ол инклузив маниак. Твоята тайна е, че реално не отиваш на море, а на хотел. Мечтата ти е той да е бездънен, колосален и всепоглъщащ. Около четири часа на ден прекарваш само на шведската маса. Заедно с жена ти изяждате по осем килограма храна дневно и доволно изчислявате, че сте погълнали повече, отколкото сте платили на турците за почивката. Връщате се в България абсолютно презадоволени. А първата седмица се чувствате странно, когато плащате за храна в магазина. Според теб почивката не е нищо друго освен поголовно спане и ядене.

Градски човек

Имаш си приятели във Варна и Бургас, които всяко лято те приютяват за няколко дни вкъщи. Предпочиташ при тях. Нещо не те кефи идеята да ходиш на курортчета – не можеш да се отървеш от усещането, че си на едно внезапно оживяло през лятото село, в което иначе през останалото време от годината минават кози по същата уличка, на която юли месец ти продават тъпи магнитчета. Склонен си дори да преживееш мизерийката на централния плаж във Варна, но пък да живееш с усещането, че си в пълнокръвна градска среда, в която има същите работещи хора, които чакат петък вечер и ненавиждат понеделник. За нищо на света не разменяш големите крайбрежни градове, а историите ти от морските им градини могат да изпълнят страниците на цяла книга.

Източник: вестник „Стандарт“

Check Also

50 000 метра светещи гирлянди за Коледа във Варна

С 50 000 метра светещи гирлянди за Коледа ще бъде разкрасена морската столица – Варна. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *