Добави в любими

Изтегли материала като е-книга

  Ал. Сп. Ганев

  Надали има по-интересен български манастир от Аладжа. Сгушен в единия край на родината ни, непознат за мнозина, Аладжа манастир още дълго ще буди интерес и ще привлича туристи със своята особеност на пещерен манастир.

  Ако вървите североизточно от Варна към последния пост на ромънската граница (по сегашно владение) Добружа, сред еднообразната околност, покрита с храсти, още от далеч ще се натрапи на погледа ви една доста висока, отвесна скала, наподобяваща по естество бигор и туф в голям размер. Колкото повече приближавате, толкова повече пораства възхищението ви от засилващата се пъстрота на тази страна.

  Сред тези скали е Аладжа манастир. Той датира от IV век сл. Хр. Ентусиазирани ратници на Христовото учение са намерили убежище сред скалите, като са издълбали там дупки и входове, където са прекарвали мирен аскетически живот. Димът, вил се през толкова столетия, е оставил наслойки, които говорят за проявите на едно дългогодишно пребиваване. Шестдесет години преди Освобождението предната част – една голяма скала, стояща и до днес – се откъртила и открила жилището на отдавна напусналите го отшелници. Преданието разказва, че тогавашните наши владетели – турци, обаяни от чудната пъстрота на скалите, са го нарекли Аладжа манастир, т. е. пъстър манастир.

  Скътан сред тези скали, Аладжа манастир прави рядко впечатление, както отдалеч, така и отблизо... Ето, вие сте под самата стена. Белосаните монашески килии, съградени в изсечени в скалата дупки, ярко се отделят от очертаващите се геоложки наслойки на скалата. На десетина метра, под надвиснали опушени канари, се гушат две стаички и малко параклисче.

  Издълбани в канарата стъпала водят нагоре. Малкото параклисче, скътано в опушена килия, вдъхва някаква странна мистичност. В един ъгъл се мъдри покрит с прах свещник и боязливо ви изглеждат две стари канонизирани икони. Слизате и отново се качвате по дървена полуизгнила стълба до тясна пътечка. Около 50 метра се движите по пътечката, изрязана в скалата и стъпвате на малка площадка – пещерна дупка.

  Широк кръгозор се открива оттук. Отпред безкрайно море от обрасли с трънливи шубраци хълмове. В ляво още по-безкрайното Черно море прелива сини води в чистото небе. Леко очертаващата се линия на хоризонта се губи някъде из хълмовете, а от друга страна се спира от златистия бряг на величествена Калиакра.

  В единия ъгъл е преградена малка църквица. Потайна студенина ви облъхва с влизането. Нещо ви пренася в първите столетия след Христа, когато гонението на Божието слово е изисквало строеж на скрити храмове и скални манастири и когато слаби телом, но силни по дух хора са изравяли шепа по шепа твърда пръст, упоени от красотата на една величава идея.

  Едва сте се замислили за героичния ентусиазъм на първите апостоли и сте дали простор на поток от образи и картини, рисуващи цялата тогавашна епоха, и вие, за жалост, трябва да почувствувате голямо огорчение. Около вас от стените поглеждат остатъци от образите на намръщени светци. Гордо презрение и ненавист изразяват лицата им. И защо, мислите? – Каточели, не защото така е изисквал църковният канон! Не, а от вандалщината на нас – „ висококултурните“... Жалки остатъци от фрески! Та нали всеки трябва да си сложи подписа, за да напомня, че на еди-коя си дата един... български интелигент е посетил тази светиня? Голяма гордост!

  ... И в църквицата, и в параклисчето все този стремеж за проява на българския „творчески“ гений. Всеки се надпреварва да издълбае името си, докато е останало още малко здраво място на фреските. Каточели само по този начин се оставя паметник на туристически наклонности.

  А това не е само в Аладжа манастир. Така рушим навсякъде старинните си паметници.

  Но Аладжа манастир не е само регистър на имена на посетители. Той е рядка народна старина, заслужаваща вниманието на всеки гражданин.

  Мрачно настроени, възмутени от тази груба проява на сънародника си, излизате на площадката. Отпред, на светлия лазурен фон, рязко се откроява манастирската камбана. Тя ви навява същите чувства, като незабравимото Вазово стихотворение „Клепалото бие“.

  ... И потъвате в унеса на Вазовата ритмика:

  „В глуха планинска долина стояла, във стари години обител света...“

  Препечатано от сп. БЪЛГАРСКИ ТУРИСТ, год. XXVII, бр. 5, май 1935, стр. 67-68.

Фотогалерия

интерактивен преглед на фотогалерията

Материалът е написан от:

Kuber

bg-turist.com/kuber

В близост можете да намерите:

Варна и нейната околност (1935 г.)

В. И. Гочев Понеже ходенето по планините е свързано с известни трудности, които трябва да се преодолеят, нашите туристи пътуват главно из планините. Морските градове и красивото българско крайбрежие са почти забравени. Особено внимание за нашите туристи заслужава гр. Варна със своето крайбрежие и о ...

Варна като изходен пункт за излети (1935 г.)

Варна служи като изходен пункт за следните излети: I. Еднодневни излети 1. Варна – Карантината (с лодка 20 мин.) – Галата – фара на нос Галата – аязмото Св. Неделя – Варна. Целия маршрут около 18 клм. 2. Варна – Боровец – Шкорпилова могила (от тук се открива великолепна панорама на целия град, за ...

Каменните стълбове – Варненско

Каменните стълбове – Варненско (Дикили таш, Побитите камъни) от П. Бакалов. България е надарена от природата с красиви долини, величествено издигащи се планини, сенчести гори и буйни планински реки, на които ние всеки ден се любуваме, които ни привличат със своите омайни хубости, всред които ние з ...