Късноантичната и средновековна крепост „Св. Димитър“ се намира в едноименната местност, на 3 km югоизточно от гр. Хаджидимово. Разположена е близо до слива на реките Места и Мътница. Обектът притежава статут на деклариран паметник на културата с национално значение. На терена личат част от крепостните съоръжения, с кули към тях, а също и отделни постройки.
Откриването на църквата в най-високата част на крепостта е свързано със семейството на Митра и Тодор Шалеви от село Долна Сингартия (дн. квартал на гр. Хаджидимово). Това става в началото на XX век. Митра споделя с мъжа си сън, че в тази местност, под развалините, има кръст и икона на св. Димитър, които чакат да бъдат извадени. Тодор не ѝ повярвал и я предупредил да не предприема нищо, за да не предизвика гнева на турците и присмеха на съселяните. Въпреки това жената, заедно с един от синовете си – Димитър, и негов приятел – Костадин Сарафов, идват на мястото тайно, през нощта, за да копаят. Не сполучили веднага, но продължили да идват, все по тъмно. Запазени са спомени, разкази на внучката на баба Митра – Злата, според които пътят им бил осветяван от невидими свещи, наредени от двете страни.
На третата вечер те откриват завита в полуизгнили парчета платно икона на св. Димитър, а до нея железен кръст. Намирането им е прието като доказателство, че тук е имало християнски храм.
След като прибира иконата и кръста, Митра решава да даде на мястото курбан за здраве. Решава да заколи юница – млада крава, която още не е раждала. Имала обаче притеснения как ще отведе животното там, тъй като било с буен нрав. За изненада, подмамена от коричка хляб, кравата тръгнала покорно след нея.
Поради липса на средства и отдалечеността от селото, след намирането на иконата и кръста, на мястото църква не се построява. Но постепенно се откриват очертанията на каменните основи на разрушен храм. Върху руините му е изграден примитивен иконостас. В по-ново време, на различни празнични дни, тук идват да служат и местните свещеници. Най-тържествено е на Димитровден, когато, начело с иконата и кръста, от Хаджидимово тръгва шествие, за да завърши на това място.
През 60-те години на миналия век върху основите на разрушения храм е издигнат параклис. Тогавашната атеистична власт създава най-различни проблеми на вярващите, които идват тук.
През 1991 г. по инициатива на семейство Вангелия и Иван Милушеви и Стефан Сабахлъков, и с дарения от населението, се построява нов храм, върху основите на стария параклис. Помагат и фирми като тази за добив на инертни материали, която е долу край реката. Понастоящем всяка година на Димитровден пристигат за поклонение хора от целия район. Непрекъснато се благоустроява и пространството около храма.
В 2003 г. е прокаран асфалтираният път до местността. Той обаче прорязва някогашната крепостна стена и унищожава част от културния пласт. Това провокира провеждането на първото археологическо проучване на обекта. То започва от мястото, където машините засягат западния крепостен зид.
През 2007 г. разкопките са подновени. Проучен е сектор покрай външното и вътрешното лице на стената – от разрушения в 2003 г. участък до кулата в горната ѝ част. Разкрити са няколко помещения и част от стръмна улица между тях. Проследени са и над 60 метра от южната крепостна стена.
В резултат е потвърдено времето на обитаване на терена още в къснобронзовата епоха (XIV – XIII век преди Христа) или в ранно желязната епоха (края на XII – IX век преди Христа), когато най-вероятно се датира разкритият сектор от зид, напречен на западната крепостна стена на късноантичната крепост, както и откритите фрагменти керамика.
Материалите, намерени в проучените помещения, са най-различни. Следите от опожаряване, станало най-вероятно през VІ век, маркират края на съществуването на античната крепост. През средновековието тя е възстановена и отново използвана. Това се доказва от откритите най-различни находки, датирани в периода ХІІ – ХІІІ век.
След провеждането на разкопките две от проучените помещения са защитени с навеси, а част от откритите в тях материали са експонирани на място. За посетителите, които желаят да научат повече за крепостта, са поставени информационни табели.
Още снимки вижте в приложената по-долу фотогалерия.
ЛИТЕРАТУРА
Комитова 2008: Комитова, Ц. Археологически проучвания в на късноантична и средновековна крепост в м. Св. Димитър при гр. Хаджидимово. // - В: Археологически разкопки през 2007 г. София: Археологически институт с музей – БАН, 2008, стр. 449-452.
Николай Даутов Хаджидимовският манастир „Свети Георги“ се намира на по-малко от 600 метра (по въздушна линия) на юг от едноименния град. Разположен е на най-високото място на рида, който огражда от юг Неврокопската (Гоцеделчевската) котловина. Божий промисъл бележи най-новата история на обителта, к ...
Паметникът на загиналите във Втората световна война от община Хаджидимово се намира в центъра на гр. Хаджидимово, на метри от югоизточния ъгъл на сградата на читалище „Яне Сандански“. Представлява голям гранитен блок, върху който е поставена мраморна плоча. Открит е на 9 май 1985 година, по повод 40 ...
Църквата „Св. Aрх. Михаил“ се издига в източния край на с. Дъбница. Тя е една от най-красивите и добре поддържани в района. Построена е през 1937-1938 г. от установили се тук преселници от селата Ловча и Гайтаниново. През септември 1938 г. е официалното ѝ освещаване и откриване. Оградена е от малък ...
Датата е 22 март (събота), а годината 2008. Предисторията е дълга и няма да я разказвам. Идеята бе да се направи поход с учениците от ОУ „Христо Ботев“ в с. Долно Дряново. Четирима учители и аз трябваше да направим излет – да се разходим из близките до селото местности, с 60-70 ученици. Към 8:30, с ...
Църквата „Св. вмчк. Георги Победеносец“ е една от малкото сравнително добре запазени сгради в старото с. Дебрен. Последното е разположено по западните склонове на планината Родопи. Напуснато е в края на 60-те години на миналия век, когато планинците слизат в полето и въздигат постепенно новото село ...
Недалеч – на по-малко от 2 км на североизток, от село Долно Дряново се намира местността Градището. Преди няколко години на това място започна проучването на древно светилище. Изгради се и интересна екопътека, като по този начин се оформи ландшафтно-исторически парк, наречен „Градище“. Той е лесно ...
Недалеч от село Слащен, в местността Мòстовете (Мỳстовьѐто или Мòстовѐто в тукашния говор) се намират два стари моста. Местните хора считат, че те са изградени по времето на Римската империя. В действителност точната им възраст не е определена. Надвесени са над два съседни дола, недалеч от водослива ...
В с. Гърмен и близките околности има няколко храма. Най-големият сред тях е „Св. Анна“. Той се издига в северния край на малък парк, на около 250-300 м северозападно от площада. Мястото е известно с името Сухите ливади – местност, в която общината отчуждава парцел, предоставен за строителството на ц ...
Общи сведения Никополис ад Нестум е най-голямото селище в долината на р. Места по време на античната епоха. Останките му се намират на 6 км североизточно от гр. Гоце Делчев (Неврокоп), в района на с. Гърмен. За него се знае немалко от сведенията в историческите извори, както и от проведените през г ...
Двете вековни дървета от вида източен чинар (Platanus orientalis) са е една от забележителностите на село Гърмен. Намират се на 600 метра северозападно от площада, в центъра на бившето село Заграде – днес квартал на Гърмен, срещу църквата „Свети Георги“. В близост са и останките от античния град Ник ...
Изтегли материала като е-книга
