Хаджидимовският манастир „Свети Георги“ се намира на по-малко от 600 метра (по въздушна линия) на юг от едноименния град. Разположен е на най-високото място на рида, който огражда от юг Неврокопската (Гоцеделчевската) котловина. Божий промисъл бележи най-новата история на обителта, която започва около 1850 г.
Една нощ в съня на овчаря Атанас Лазаров, родом от близкото село Копривлен, преселил се да живее в село Горна Сингартия (днес квартал на гр. Хаджидимово), се явява млад мъж на кон. Той му нарежда да разкопае една могила на височината над селото, тъй като е дошло времето да бъде изваден от земята. Атанас не обръща внимание на съновидението, но на следващата вечер то се повтаря. Пастирът споделя това на съпругата си, която го взема на присмех. На третата вечер обаче младият конник отново се явява с настояване копаенето да се започне веднага.
На развиделяване Атанас отива при обраслата с храсти и дървета могила, нивата край която тогава е собственост на местен турчин. Там заварва този последния да обработва земята с волски впряг. Разбрал намерението на Атанас, против волята на светеца, ядосаният турчин го прогонва. Когато се връща на нивата обаче, впрегнатите воловете лягат на земята и отказват да му се подчинят. Въпреки многобройните подкани и заплахи животните не помръдват. Привлечени от врявата, собствениците на съседните ниви се събират на мястото и започват да разпитват изплашения от случващото се стопанин. След като научават какво е станало, по-възрастните от тях разказват на турчина, че могилата е църквище (място, където някога е имало християнски храм) и му дават съвет да остави Атанас да продължи започнатото.
Собственикът се вслушва в думите на съседите си и Атанас е извикан да се върне и да продължи да копае. В този момент воловете сами се изправят готови за работа. Слисаният турчин решава, че това е Божие знамение и ако мястото наистина се окаже църковно, ще дари нивата си. Така и става, тъй като Атанас открива малка икона на св. Георги. Предполага се, че тя е рисувана през втората половина на XVII или началото на XVIII век. Въпреки това за близо 200 години под земята, повредите от влагата и гниенето са незначителни.
Новината се разнася бързо и на мястото е построен малък параклис в чест на светеца. До него по-късно е изградена и сграда на поклонниците. Най-голямото желание на местните хора обаче било някогашният голям храм да бъде възстановен. И наистина, не се изминава много време и те се сдобиват с позволение за изграждането на църква. Тя е завършена през 1864 година, а на следващата 1865 година осветена.
Още с възобновяването покровителстваната от св. Георги обител получава голяма слава и почит. Една вестникарска дописка от 1896 г. съобщава, че навсякъде в района Гергьовден се празнува много тържествено, но: „Най-тържествено се празнува в село Горна Сингартия.“И продължава: „Освен селяните от селото Горна Сингартия и от ближното му Долна Сингартия, които квартируваха по домовете си, тука бе се събрал вънкашен свят повече от 5-6 хиляди души… Много немощни и недъгави дохождат тук, за да получат изцеление. Цели четири нощи (три пред самия празник и една след него) църквата „Св. Георги“ се пълни от болни, които нощуват прави, сгушени един до друг и получават олегчение… В самия ден на празника, на службата, която се извърша от Негово Високопреосвещенство Св. Неврокопски Български Митрополит Г-н Иларион с осем свещеника и един дякон, църквата беше съвършено препълнена и не бе побрала нито 1/10 част от гостите.“ В един рапорт до екзарх Йосиф I самият митрополит Иларион казва, че в този край има две чудотворни църкви – тази в село Горна Сингартия, а другата в село Тешово.
На 29 юли 1979 година в манастирския храм избухва пожар и го унищожава напълно. Единствено иконата на свети Георги по чудо оцелява сред пламъците. Още на следващата година църквата е възстановена.
През последните години започна ново мащабно преустройство на целия комплекс. В това число и на неговата църква, която е напълно обновена. Въпреки че все още текат някои довършителни работи, манастирът впечатлява гостите с уреденост, чистота, уют и спокойствие.
Обителта се радва на голяма популярност и ежегодно се посещава от хиляди хора от страната и чужбина. В нея не само православните християни, а също и много мюсюлмани, търсят помощ и намират изцеление чрез иконата на свети Георги. Вярващите имат възможността да се поклонят и на копията на други две чудотворни икони: „Св. Георги“ от българския манастир „Свети Георги – Зограф“ и „Света Богородица Скоропослушница“ от друг светогорски манастир – „Дохиар“. Същите са дарени на Хаджидимовския манастир и са поставени на видно място в неговата църква.
Туристите, които идват в светата обител, не пропускат да посетят и разположения в съседство зоопарк, за който се грижи общинската управа. Там хората имат възможността да се разходят сред самите животни, които не са в клетки, а са оставени на свобода. Непосредственият физически контакт с тях поражда силни емоции и е истинско зрелище както за децата, така и за повечето възрастни.
Паметникът на загиналите във Втората световна война от община Хаджидимово се намира в центъра на гр. Хаджидимово, на метри от югоизточния ъгъл на сградата на читалище „Яне Сандански“. Представлява голям гранитен блок, върху който е поставена мраморна плоча. Открит е на 9 май 1985 година, по повод 40 ...
Късноантичната и средновековна крепост „Св. Димитър“ се намира в едноименната местност, на 3 km югоизточно от гр. Хаджидимово. Разположена е близо до слива на реките Места и Мътница. Обектът притежава статут на деклариран паметник на културата с национално значение. На терена личат част от крепостни ...
Църквата „Св. Aрх. Михаил“ се издига в източния край на с. Дъбница. Тя е една от най-красивите и добре поддържани в района. Построена е през 1937-1938 г. от установили се тук преселници от селата Ловча и Гайтаниново. През септември 1938 г. е официалното ѝ освещаване и откриване. Оградена е от малък ...
Църквата „Св. вмчк. Георги Победеносец“ е една от малкото сравнително добре запазени сгради в старото с. Дебрен. Последното е разположено по западните склонове на планината Родопи. Напуснато е в края на 60-те години на миналия век, когато планинците слизат в полето и въздигат постепенно новото село ...
Датата е 22 март (събота), а годината 2008. Предисторията е дълга и няма да я разказвам. Идеята бе да се направи поход с учениците от ОУ „Христо Ботев“ в с. Долно Дряново. Четирима учители и аз трябваше да направим излет – да се разходим из близките до селото местности, с 60-70 ученици. Към 8:30, с ...
Параклисът „Възнесение Господне“ се намира на около 1,5 км югоизточно от с. Мoсомищe. Издига се на т. нар. Светигеоргска скала, в самия край на нисък рид, който се спуска в източна посока от връх Св. Дух (Лясковския връх). Самата местност попада в землището на съседното на Мoсомищe с. Ляски. Защо е ...
В с. Гърмен и близките околности има няколко храма. Най-големият сред тях е „Св. Анна“. Той се издига в северния край на малък парк, на около 250-300 м северозападно от площада. Мястото е известно с името Сухите ливади – местност, в която общината отчуждава парцел, предоставен за строителството на ц ...
Общи сведения Никополис ад Нестум е най-голямото селище в долината на р. Места по време на античната епоха. Останките му се намират на 6 км североизточно от гр. Гоце Делчев (Неврокоп), в района на с. Гърмен. За него се знае немалко от сведенията в историческите извори, както и от проведените през г ...
Двете вековни дървета от вида източен чинар (Platanus orientalis) са е една от забележителностите на село Гърмен. Намират се на 600 метра северозападно от площада, в центъра на бившето село Заграде – днес квартал на Гърмен, срещу църквата „Свети Георги“. В близост са и останките от античния град Ник ...
Недалеч – на по-малко от 2 км на североизток, от село Долно Дряново се намира местността Градището. Преди няколко години на това място започна проучването на древно светилище. Изгради се и интересна екопътека, като по този начин се оформи ландшафтно-исторически парк, наречен „Градище“. Той е лесно ...
Изтегли материала като е-книга
