Църквата „Св. Димитър“ се намира в центъра на с. Тешово, на юг от площада. Храмът изпълнява ролята на енорийски. Той е част от комплекс, който включва още бившите читалище и училище, изграден във възрожденски стил. Построен е на мястото на по-стара църква, носеща същото име. Сведения за нея се откриват в два запазени документа от началото на XIX век. Първият е ферман (императорска заповед) на султан Махмуд II (от 14 април 1836 г.) за даване право в храма да се бие клепало по време на обредите. Вторият е от 4 април 1841 г. – също ферман, на султан Абдул Меджит, за ремонт на църквата. В него се казва: „Когато пристигне височайшият императорски белег, нека бъде известно, че намиращата се в Неврокопска каза, в село Тешово черква „Свети Димитри“ – източноправославната черква, която е спечелила почит и слава в течение на времето, се е разрушила.
По въпроса относно нейния ремонт, от страна на раята на поменатото село е отправена молба, въз основа на която, съгласно закона, е извършен оглед на поменатата черква и при измерването ѝ е намерено, че същата има надлъж двадесет и осем, на ширина шестнадесет и на площ седем и половина зира (лакътя – 1 лакът = 65 см, м.б.).
Действително черквата се нуждае от поправка, следствие на което за ремонта и поправката ѝ поискано е от компетентното място да се издаде свещена заповед, която да съдържа позволението…
…Настоящата ми свещена заповед, която съдържа позволението, издаде се и се изпраща. Следователно благоволи се да се издаде височайшето ми позволително съгласно закона за поправката на поменатата черква, при условие на дължина и широчина, по площ и по удобство тя да не надминава старото положение на първоначалната форма нито с една педя или с един пръст.
При желание да се направи нещо повече от стария вид на поменатата черква трябва да се покаже позволителното или пък във връзка с това, ако трябва да се вземат пари от раята, то по отношение на тия които биха се осмелили да сторят това, също ще бъде повод за отговорност и страх...“.
Инициатор за изграждането на новата църква е тогавашният настоятел Сава Савов – родоначалник на известния в Тешово Пелтеков род. Тя е построена през 1843-1844 г. По-късно, по инициатива на местните първенци хаджи Андон Русев и хаджи Параско Какалов, се взема решение за нейното разширяване. Така в 1870-1871 г. е издигнат втори етаж – галерия (женското отделение). Храмът е повторно осветен на 26 октомври 1871 г. Около 1885-1888 г. е пристроена и камбанарията.
В сегашния си вид църквата „Св. Димитър“ представлява внушителна трикорабна псевдобазилика (дълга 25 и широка 12 м) с полукръгла апсида, заобиколена (от север, запад и юг) от открит притвор с масивни стълбове, свързани с арки и покрит с поредица от слепи куполи. Покривът е двускатен, настлан с керемиди. На него има купол, подновен през 1941 г. От църквата към читалището има голям коридор, отворен с парапети към училищния двор.
Камбанарията е на 5 етажа. Висока е 10 м. На всеки етаж двете срещуположни страни са отворени (южната и северната ) със сводести арки и железни перила. В горната част на камбанарията има часовник и три камбани.
Часовниковият механизъм е изработен през 1891 г. от братята Димитър, Атанас и Георги Димкови от с. Гòрно Брòди (дн. Àно Врондỳ, гръц. Άνω Βροντού), Сярско. Монтиран е на камбанарията през 1894 г. Работи с два механизма – за биене и показване на времето. Чук, свързан с часовниковия механизъм, на всеки час удря по една от камбаните.
Камбаните са окачени на най-горния етаж на камбанарията – над часовника. Отлети са от братя Марин Димитров през 1888 г. Отличават се със своята мелодичност. Гравирани са с ликовете на светци и надписи, че са посветени на храма в Тешово.
Църквата има три врати. Централната (от запад) е най-голяма – желязна, а другите две (по-малките) са от дебело орехово дърво, обковани с железни ленти и големи ръчно изработени пирони.
Вътрешното пространство на храма „Св. Димитър“ е от две традиционни части – олтар и наос. Шест двойки колони го разделят на три кораба. Последните са покрити с плоски касетирани и оцветени дървени тавани. Самите колони, капителите и арките над тях са орнаментирани с растителни мотиви.
Женското отделение (галерията) на втория етаж е достъпна посредством стълба през врата на северната стена до олтара. Отворите ѝ към наоса са „закрити“ (замрежени) с дървени решетки.
Покрай северната и южната стени и колоните, които разделят корабите, са разположени столовете на миряните. Те са повдигнати 10-15 см над пода. На нивото на северния вход, до една от колоните има аналой. Владишкият трон и една от певниците са разположени в дясната страна на централната нефа, а другата певница в лявата. Подът е покрит с дървено дюшеме.
Той е внушителен, изработен от дърво, с 4 реда икони – царски, празничен, пророчески и дейсисен. Долната му част е покрита с красива резба – ангели, крилати змейове и гълъби сред плетеница от листа и грозде (дело на майстори от рода Караджови от с. Каракьой), а горната е изписана. В цокълните и подиконните пана са резбовани сцени от „Шестоднева“ и други старозаветни теми.
По-голяма част иконите на иконостаса са изпълнени през 1843-1848 г. от Димитър Молеров. Три от тях: „Св. Димитър“ и „Св. Йоан Предтеча“ – от иконостаса, и на „Св. Николай“, са изнесени от храма (с разрешение на Неврокопската св. митрополия през 1985 г.), за да се включат в изложба в гр. Банско за срок от 5 години. Същите не са върнати и до днес. Намират се бившия метох на Рилския манастир в гр. Банско, където понастоящем се помещава постоянната иконна изложба „Банска художествена школа“.
Интересна икона в тешовската църква е тази на св. св. Кирил и Методий – от 1897 г. Тя е дело на зографа Димитър Неделчев от с. Каракьой. В храма се съхраняват и няколко икони от XVII и XVIII век, останали от старата църква. В св. олтар има оригинална дърворезбена дарохранителница от средата на XIX век. Царските двери са декорирани с красива дърворезба, както и с типичните за тях изображения. Особено интересни са двата овални медальона в горната част.
Стенописите в храма „Св. Димитър“ са изключително красиви, но в много лошо състояние. Те покриват целия наос, кръщелната, северната и западната част на открития притвор на първия етаж, а също и в централния и северозападния купол на закрития притвор на втория етаж. Такива има и в олтара. Те обаче са замазани с боя. Други – в женското отделение, пък са напълно унищожени. Всички, с изключение на тези в купола, са дело на зографите Мино и синовете му Марко и Теофил. Фамилията им произхожда от с. Галичник, Реканско, откъдето се преселват в с. Каракьой, Неврокопско (дн. в пределите на Гърция). Изображенията в купола са от 1941 г. Те са направени от Кочо Тодоров Ангелаков – майстор Кочо, родом от с. Петрово, живущ в с. Голешово.
Сцените и образите в наоса са рисувани през 1883-1884 г., в кръщелната през 1883 г., а в женското отделение (вътрешната галерия) през 1884-1885 г. Най-стари са тези в открития притвор (външната галерия) – от 1872 г. Зографите са изобразили и себе си на западната стена на наоса. Там са и образите на дарителите на храма – Параско Какалов, Стоян Черкваря (Шарков) и Андон Русев.
Тематиката на стенописната украса е изключително богата. Особено интересни са сцените свързани с българската история: „Св. Кирил и св. Методий проповядват на българския народ“, „Покръстването на княз Борис“, „Възцаряването на Симеон и Наказание Владимирово“ (единствена по рода си у нас). А също образите на книжовниците Горазд и Ангеларий, и на новомъченицата Злата от с. Слатина, Мъгленско. Много интересно е и паното с Архангел Михаил, настъпил да прободе не змей, а османец.
Празникът на тешовската църква – 26 октомври (Димитровден), е и празник на селото. В миналото, в нощта на 25-ти срещу 26-ти, на колоните в храма са връзвали хора с психични заболявания за изцеление. Днес вярващи, които страдат от различни заболявания, остават да преспят в храма.
Славата на църквата някога е била голяма. До такава степен, че е наричана чудотворна. В един рапорт до екзарха тогавашния Неврокопски митрополит Иларион казва, че в този край има: „две чудотворни църкви, които местното население нарича манастири“ – в с. Горна Сингартия (дн. квартал на гр. Хаджидимово) и в с. Тешово. Това потвърждава и Стефан Веркович, който в 1889 г. пише: „В това село се намира чудотворната църква „Св. Димитрия“, където не само християни, но и турци с различни заболявания, търсят изцеление“.
Още снимки от храма вижте във фотогалерията по-долу.
г. – година; гръц. – гръцки; дн. – днес; м – метра; м.б. – моя бележка; с. – село; св. – свети/света; см. – сантиметра.
Димитров 2012: Димитров, В. Зографската фамилия Минови и тяхното стенописно наследство. София: Нов български университет, 2012.
Пелтеков 2006: Пелтеков, А. Тешово. Второ поправено и допълнено издание. София: Издателска къща Орбел, 2006.
Препис от документ – султански ферман за църквата „Св. Димитър“ с. Тешово, 13 април 1841 г. Превод от османотурски – Димитър Ян. Шалев, 20 август 1955 г.
Ферман (императорска заповед) на султан Махмуд ІІ, син на султан Абдул Хамид І, за даване право на църквата „Св. Димитър“ в с. Тешово, Неврокопско да се бие клепалото по време на църковните обреди. 1251 г. по мохамеданското летоброене (14 апр. 1836 г.). Оригинал. Ръкопис. Осм.-тур. ез. // ДА - Благоевград, ф. 202К, оп. 1, а.е. 1, л. 1.
Ферман (императорска заповед) на султан Абдул Меджит, син на султан Махмуд ІІ, с разрешение за ремонт на църквата „Св. Димитър“ в с. Тешово, Неврокопско. 1237 г. по мохамеданското летоброене (4 апр. 1841 г.). Оригинал. Ръкопис. Осм.-тур. ез. // ДА - Благоевград, ф. 202К, оп. 1, а.е. 2, л. 1.
Църква „Светѝ Димѝтър“ в с. Тешово. // В - Енциклопедия Пирински край, т. 2, 1999, стр. 407-408.
© Николай ДАУТОВ
© Български турист