На кой връх принадлежи името Алиботуш?
Изтегли материала като е-книга
На кой връх принадлежи името Алѝботуш? Доста хора ще бъдат учудени от подобен въпрос. И с право, определяйки го като реторичен. В почти всички издадени в България карти и справочници се отбелязва, че първенецът на граничната планина Алиботуш – наречена през 1955 г. Славянка, е връх Алиботуш – 2212,6 м. 
През последните години имах възможността да посетя неколкократно повечето населени места, разположени в подножието на планината. И в тях се натъкнах на един твърде интересен и любопитен факт. Местните хора дават името Алиботуш на различни върхове. Обобщавайки събраните на терена сведения, установих следното:
1. Бежанците от намиращите се днес на територията на Гърция селища Катàфито – гръц. Κατάφυτο, и Ватѝтопо – гръц. Βαθύτοπο, по-известни у нас с имената Карàкьой (Манастѝр) и Търлѝс, наричат Алиботуш кота 2171,3 м, на която е поставена гранична пирамида № 102. 
2. Жителите на селата Гòлешово и Пèтрово наричат Алиботуш кота 2212,6 м – Гоцев връх, която се намира между гранични пирамиди № 99 – от запад, и № 100 – от изток. Този връх гърците именуват Цоля̀с – гръц. Τσολιάς, а карàкьòйчаните и търлѝшаните от български произход (както бежанците, така и живущите в момента в Каракьой и Търлис) го наричат Кòзя стя̀на (лит. Кòзя стенà), тъй като източният му склон – при № 100, представлява скален отвес, достъпен единствено за майсторите на катеренето – козите;
3. За населението на селата Парѝл, Лòвча и Тèшово Алиботуш е името на кота 2183,2 м. Тя се издига недалеч – на по-малко от 900 м от билото на планината, на рида, разделящ дълбоките суходолия Хамбарето (Хамбар дере) и Белянов дол, на северозапад от гранична пирамида №103 и на около 1,3 км в същата посока от кота 2172,3 м. Този връх, не без основание смятан от много хора за най-красивия и величествен в планината, в повечето източници е отбелязан като Цàрев връх, Цàри връх и Голям Цàрев връх. Царев връх го наричат и жителите на Голешово и Петрово.
Потвърждения на моите теренни наблюдения потърсих и в специализираната литература и карти. Малко неочаквано и изненадващо за мен открих източници, в които информацията за названията на споменатите върхове и събраните от мен сведения са близки или съвпадат.
Със сигурност може да се каже, че зад името “Царев-Върх” стои кота 2183,2 м. Същата наистина отстои на около 4 часа пеш от Парилската седловина – наречена в цитата Парилската примка. Склоновете на този връх над селата Голешово и Парил са и в голямата си част покрити с гора. Той е трети по височина в планината, а не първи, както посочва Дървингов, но претенции за точност и прецизност към използваните в онези години методи за измерване на височини не биха и могли да се предявяват. Допускам и вероятността, авторът да определя върха като най-висок, заради неговия внушителен вид. Когато планината се наблюдава от север той властва, налага се над околното пространство, натрапва се в погледа на човека.
Много е трудно, може само да се гадае, кои върхове Дървингов нарича Сухото-Езеро (Али-Ботуш) и Кози-Стяна. Същите погрешно, може би по невнимание, той посочва на югоизток от кота 2183,2 м. Сухото езеро е местност, която се намира на малко повече от 3 км на югозапад от споменатата кота. Представлява голяма карстова вдлъбнатина с овална форма, разположена между в. Шабран и кота 2212,6 м – Гоцев връх. Вероятно някой от тези два върха авторът описва като Сухото-Езеро (Али-Ботуш), за който казва, че е и гол.
Шабран е втори по височина връх в планината – 2195,3 м. Той е гол. Обрасли с гора, в по-ниските му части – под 1950 м, са единствено неговите склонове на северозапад и север. Кота 2212,6 м – Гоцев връх, пък е съвършено безлесна. Но ако тя е Сухото-Езеро (Али-Ботуш) кой тогава е връх Кози-Стяна, за когото полк. Дървингов пише, че се намира недалеч и е също гол, с незначителна разлика във височината?
Проф. Георги К. Георгиев, в статията си „Природни обекти в нашите високи планини“ на две места споменава названието Козя стена. На една от страниците там той пише: „Първенецът на планината е в. Алиботуш (2122 м н. в.)... Други върхове са Голям Царев (2183 м), Шабран (Шапран) (2172 м), билото Козя стена (над 2000 м),…“. А на друга казва: „Мраморът заема централната, най-важната част от планината. Най-високите ѝ върхове Алиботуш, Голям Царев, Шабран, билото Козя стена, Високият чукар, Липа, Рамян и други са заети от него“ (Георгиев 1947 а: 16; Георгиев 1947 б: 27).
Видно е, че за височината на кота 2212,6 м – Гоцев връх (спомената като в. Алиботуш), е допусната редакционна или печатна грешка – 2122 м вместо 2212 м. Същото важи и за върха, отбелязан като Шабран. Носещият това име се издига на около 1,2 км на северозапад от кота 2212,6 м – Гоцев връх, и е висок 2195,3 м, а не 2172 м. 
По-интересно е кой обект се крие зад така нареченото от проф. Георгиев било Козя стена. Отговор на този въпрос дава друга, по-късна статия – „Проучвания върху геоморфологията на планината Славянка – Алиботуш и околните ѝ планини“. Там е приложена „Скица на денудационните заравнености на планината Славянка – Алиботуш“, в която той отбелязва с това име местност – част от билото на планината, между кота 2212,6 м (2212 м в скицата) – Гоцев връх, и кота 2044 м (височината не е дадена в скицата), на която е поставена гранична пирамида № 101.
Информация за високите върхове в планината дава и проф. Йордан Н. Иванов, в академичната си работа „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“ – 1982 г. Там, във физикогеографските сведения той пише следното за кота 2212,6 м – Гоцев връх: „Най-висок връх е Гоцев връх (старо име Алиботуш, 2212 м).“ А в етимологичния речник казва: „Гоцев връх – най-висок връх в Алиботуш (2212 м).“ Названието Козя стяна той отбелязва едновременно като такова на местност и връх: „Козя стяна – 1) скалист склон при м. Трохаля, СЗ Каракьой, Др.; 2) връх в Алиботуш близо до Сухото езеро, И Лехово, Вал.“ Сухото езеро също се споменава като име на връх: „Сухото езеро – връх в Алиботуш, в подножието му падина.“ Присъства и топонимът Цари връх: „Цари връх – връх в Алиботуш“ (Иванов 1982: 7, 104, 141, 201, 215).
От така поднесената от автора информация може само да се гадае на кои върхове принадлежат имената Козя стяна, Сухото езеро и Цари връх. От тях, в другата си обемна книга, свързана с местната топонимия – „Местните имена в Гоцеделчевско (Неврокопско), издадена през 1996 г, проф. Йорданов споменава единствено Цари връх. За него той казва следното: „Цари връх – висок връх в Алиботуш, Ю Парил.“ (Иванов 1996: 185). Но от тази информация читателят отново не придобива представа кой от върховете на юг (по-скоро на югозапад) от с. Парил е Цари връх – дали кота 2183,2 м или кота 2171,3 м.
Пълно потвърждение на моите наблюдения открих в две книги, издадени в най-ново време – през 2008 г. Това са: „По следите на белия вятър. Спомени на егейски бежанци от Драмска, Сярска и Зиляховска околия“ – с автор Спаска Паскова, и „Село Парил и Славянка планина“ – с автор Атанас Киселов.
Първата представлява своеобразен сборник, съставителят на който – главен уредник на Исторически музей гр. Гоце Делчев, представя спомени на бежанци от Беломорието. Същите са интервюирани през различни години. Един от тях, Костадин Хаджиянакиев – роден в Каракьой през 1880 г., казва следното в своя разказ: „Край селото се извисява баирът Свети Костадин, на който се намира манастирчето „Св. Костадин“ – много старо, на което ставаше събор всяка година на Костадиновден. Още пò на север по посока Алиботуш се намира възвишението Звездица, едната му страна е обрасла с габерова гора, а откъм селото е голо. 
Споменатите местности Свети Костадин и Звездица наистина са в посока в. Алиботуш, както (спомена се по-горе) жителите на Каракьой и Търлис наричат кота 2171,3 м. Те се намират на един рид, който се откъсва от билото на планината при кота 2044 м, на която е поставена гранична пирамида № 101. Последната отстои на около 850 м на юг от кота 2171,3 м.
Царският път е пътека, която в началото се изкачва на северозапад в посока кота 2212,6 м – Козя стяна, след което поема север и североизток към кота 2171,3 м – Алиботуш, както съобщава разказвачът, и излиза на билото между двата върха. Оттам тя продължава на запад и достига Козя стяна. За историята и името на тази пътека ще разкажа в друга публикация.
Местността Прèсек (Прясек в местния говор), наричана още Бèли Прèсеки и Прèвала, е седловина, която свързва планините Алиботуш и Църна гора. 
Във втората книга – „Село Парил и Славянка планина“, авторът представя вижданията на жителите на с. Парил. Това сподели той и в няколко разговора помежду ни. И макар че по невнимание заимства (от споменатата по-горе статия „Природни обекти в нашите високи планини“ на проф. Г. К. Георгиев) погрешни височини на високите върхове на планината, достатъчно ясно описва кои от тях тукашните хора наричат Алиботуш и Цари (Царев връх).
Ето и какво казва в книгата си: „Изцяло в българска територия е връх Алиботуш. Така парилчани наричат върха с куполообразна форма (кота 2183,2 м – м. б.) и широк кръгозор, привличащ много туристи. На северозапад, север и североизток има стръмни до отвесни и плитко набраздени склонове. Неговото било е много заоблено, а в югоизточна посока е удължено, разширено и се свързва с Цари връх (кота 2172,3 м – м. б.), с който образуват малка заравнена билна повърхнина…
Голямото понижение на главното било между Гоцев и Цари връх (кота 2212,6 м и кота 2172,3 м – м. б.) и постепенното му спускане на северозапад наричано Белянов дол, представлява суха карстова долина…
Над пропастта Хамбарето по североизточния склона на в. Алиботуш снегът се задържа най-дълго време и се образува снежна стреха, която дава начало на лавина…
Напущаме голата местност Вапата и отначало през рядка, а после през гъста черномурова гора, пристигаме в местността Долните Койнари. Пред нас е Цари връх (кота 2172,3 м – м. б.), вдясно Алиботуш (кота 2183,2 м – м. б.), а вляво Шилигарника (неправилно наречен Койнарев връх)… Оттук нагоре пътят върви все по северната страна на връх Алиботуш… Най-после, след 4-5 часово изкачване (от с. Парил, м. б.), стигаме купеновидния връх Алиботуш…
Поемаме пътя за отсреща стоящия конус – втори по височина (в действителност е четвърти, м. б.) Цари връх… Той изглежда нисък и е до нас само на 300-400 м от връх Алиботуш… Още малко и ние сме на Цари връх,… Спираме до бетонна каменна пирамида с държавните знаци на българско-гръцката граница.“ (Киселов 2008: 45, 46, 48, 55, 56).
В заключение трябва да се отбележи, че с всяка изминала година хората, които пазят в спомените и могат да потвърдят констатираните от мен особености, свързани с употребата на името Алиботуш, намаляват. Останалите живи такива час по-скоро трябва да бъдат записани, за да се съхрани техният глас. Голям е пропускът на досегашните изследователи (в това число включвам и себе си), че не са го сторили.
Съкращения:
в. – връх; Вал. – Валовищко; г. – година; гръц. – гръцки; Др. – Драмско; И – изток; лит. – литературно; м – метра; м. б. – моя бележка; полк. – полковник; проф. – професор; с. – село; СЗ – северозапад; Ю – юг
Литература и архивни източници:
Георгиев 1938 а: Георгиев, Г. Алиботуш-Китка планина. Пътеводител. // Български турист, 1938, кн. 1, стр. 37-40.
Георгиев 1938 б: Георгиев, Г. Алиботуш-Китка планина. Пътеводител. // Български турист, 1938, кн. 2, стр. 76-78.
Георгиев 1938 в: Георгиев, Г. Алиботуш – Китка планина (Чудната планина). // Български турист, 1938, кн. 3-4, стр. 132-136.
Георгиев 1938 г: Георгиев, Г. Алиботуш-Китка планина може ли да бъде част от Пирин планина? // Просвета, 1938, кн. 9, стр. 1093-1097.
Георгиев 1947 а: Георгиев, Г. Природни обекти в нашите високи планини. I. Алиботуш 1. // Природа и знание, 1947, бр. 1, стр. 15-17.
Георгиев 1947 б: Георгиев, Г. Природни обекти в нашите високи планини. I. Алиботуш 2. // Природа и знание, 1947, бр. 2-3, стр. 26-28.
Георгиев 1959: Георгиев, Г. Проучвания върху геоморфологията на планината Славянка – Алиботуш и околните ѝ планини. //Год. на МГИ-София, т. V, втора част (1957-1958), 259-280. София: ДИ „Техника, 1959.
ДВ 1942: Държавен вестник, 1942, бр. 139, стр. 2-5, Заповед № 2186.
Дървингов 1904: Дървингов, П. Пирин и борбата в неговите недра. София: К. Чинкова печатница и словолитня, 1904.
Иванов 1982: Иванов, Й. Местните имена между Долна Струма и Долна Места (Принос към проучването на българската топонимия в Беломорието). София: Изд. на БАН, 1982.
Иванов 1996: Иванов, Й. Местните имена в Гоцеделчевско (Неврокопско). (Принос към проучването на българската топонимия в Македония и Родопите). София: Jusautor, 1996.
Киселов 2008: Киселов, А. Село Парил и Славянка планина. София: IFO DESIGN Ltd, 2008.
Паскова 2008: Паскова, С. По следите на белия вятър. Спомени на егейски бежанци от Драмска, Сярска и Зиляховска околия. Благоевград: РИК „Ирин-Пирин“, 2008.
Kарти:
1939 - Bulgarien 1:25 000, Aufnahme vom Staatlichen Geographischen Institut beim Kriegsministerium Sofia 1936. Ausgegeben 1939. 2018 Techowo.
1954 – Central Europe 1:250,000. Sérrai. Edition 1-AMS. Sheet NK 34-9, Series M501. Maps, prepared by the Army Map Service (NSS&H). Corps of Engineers, U.S. Army, Washington, D.C. Compiled in 1954 from: large scale maps of Greece; Yugoslavia, 1:100,000, Vojno Geografski Institut Kraljevine Jugoslavije, 1924; Sudost Europa, 1:200,000, Generalstab des Heeres, lists 41/42, 42/42, 1944. Planimetric detatail revised by photo-planimetric methods.
1986 – Генеральный штаб. Болгария, Благоевградский округ. Греция, номы Драма и Сере. Система координат 1942 г. Состояние местности на 1982. II-34-096-3; К-34-96-B, Петрово, 1986
1991 – НР България-Софийска област. К-9-65-В-а (Гоцев връх). Второ издание, 1991.
© Николай ДАУТОВ
© Български турист
Материалът е написан от:
Включен в списание:
В близост можете да намерите:
