Църквата „Св. Богородица“ се намира в западния край на с. Гòрно Брòди (дн. Àно Врондỳ, гръц. Άνω Βροντού), Сярско. Порутените ѝ зидове се издигат самотно в центъра на някогашната махала „Камара“. В миналото тук къщите са ограждали малко площадче, носещо името на махалата – „Камара“. Днес от сградите и площада няма и помен. В съседство до храма (от юг и изток) са построени 2 игрища, голямо – футболно, и малко – за баскетбол. От тях особена нужда няма, тъй като в селото деца няма. Местните хора използват баскетболното игрище за сушене на фасул.
Роденият в Горно Броди революционер, просветен деец и журналист Георги Баждаров пише, че строителството на храма е завършено през 1873 г. И че в същата година той е осветен от серския митрополит Неофит (Баждаров 1929: 41). Сведението за годината на построяване потвърждава и Г. Срезов, който в 1891 г. съобщава, че църквата е: „..съградена преди 18 години“ (Стрезов 1891: 836). Но според информацията за селото, качена на сайта на Централната обществена библиотека на гр. Сяр (Серес), тя е издигната доста преди това – през 1860 г. (ΔΚΔΒΣ).
В никой от източниците не се съобщава и как е пълното име на храма. Навсякъде той е описан само като „Св. Богородица“. Но какво на Св. Богородица – рождество, въведение, успение? Една от камбаните на кулата в селото е направена за един друг храм, посветен на Божията майка, близо до селото – параклиса „Св. Богородица - Живоприемни източник“
Църквата е действаща до лятото на 1913 г. Тогава, на 13 юли, гръцката армия запалва селото. Над 800 къщи са изгорени и съборени. За жалост огънят не пощадява и храма „Св. Богородица“. И днес, след повече от век, личат следите от пожара, който унищожава светинята.
Някогашното благосъстояние на горноброждени е намерило отражение в строителството на църквата „Св. Богородица“ – внушителна псевдобазилика с приблизителни размери 23 на 14 m. От изток тя има голяма полукръгла апсида, а от запад открит притвор с колони и капители, свързани с арки. Стените са дебели, от камъни и хоросан. Рамките на вратите и прозорците, а също колоните, капителите и базите в наоса са от мрамор. Покривът е бил двускатен, скосен от изток, покрит с големи каменни плочи – тикли. Храмът има 3 врати – от запад, юг и север. Прозорците са 17 – 4 на южната стена, 5 на северната стена, 5 на западната стена, 3 на източната стена. Повечето от тях са защитени с решетки от ковано желязо. До източната стена, южно от апсидата, са надгробията – кръстове, на трима свещенослужители.
Каменните бази в наоса издават, че църквата е била трикорабна. От някогашния иконостас не е останало нищо. Едно твърде кратко сведение за унищожените от пожара икони ни е оставил Васил Кънчов, който казва, че те: „…носят славянски надписи“ (Кънчов 1894: 243).
Някогашното женско отделение е било разположено над открития притвор. До него се е стигало по дървена стълба. В св. олтар има 7 ниши. Те, както и апсидата, са много добре запазени. По стените отвътре и отвън личат следи от гладка мазилка.
В наоса на храма има 2 малки иконостаса – тухлен и ламаринен, където вярващите палят свещи. Те са поставени в ново време.
Още снимки на църквата „Св. Богородица“ може да видите в галерията по-долу.
Баждаров 1929: Баждаров, Г. Горно Броди. София: Печатница П. Глушковъ, 1929.
Кънчов 1894: Кънчов, В. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница – XIV. Село Горно-Броди (Вронди). // - В: Сборник народни умотворения, наука и книжнина, кн. XI, 1894, стр. 242-250.
Стрезов 1891: Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Серска каза. Баница колу // - В: Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVI, 1891, стр. 835-837.
(ΔΚΔΒΣ) Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών <http://www.serrelib.gr/> (05.01.2019).
© Николай ДАУТОВ
© Български турист