Кулата е една от забележителностите на с. Гòрно Брòди (дн. Àно Врондỳ, гръц. Άνω Βροντού), Сярско. Издига се в югозападната част на населеното място, в южния край на някогашната махала „Камара“. В миналото тук къщите са ограждали малък площад, наричан „Долно бърце“ или „Кулата“. Днес мястото представлява най-обикновено уширение – кръстовище, където се събират две улици.
ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ И АРХИТЕКТУРА
Горнобродската кула е построена през 1870 г. Дело е на местни майстори. Приблизителните ѝ размери са: дължина 5,50 м, ширина 5,50 м и височина около 15 м.
Тя е на три етажа. Градежът е от каменни блокове и хоросан, в най-горната част от тухли. Стените са гладко измазани, но с времето на много места мазилката е изпадала. На първия етаж, на североизточната, югоизточната и югозападната стена има големи, тесни и високи, симетрично разположени двойки отвори. Такива, но по-широки, на четирите стени, има и на втория и третия етаж. Някои са частично зазидани.
Покривът на кулата е застлан с каменни плочи – тикли. На него има надстройка – по-малка кула. Тя представлява свързани с тухлени арки и нисък каменен парапет 6 каменни колонки. Те са увенчани с купол, покрит с метални листове.
На подпокривния корниз личат следи от орнаменти и надписи. По стените под него има малки кръгли отвори, а между тях символи – кръстове и други, трудно различими от разстояние, направени от тухли.
Вратата на кулата е метална. Те се намира на югоизточната стена. Повдигната е на около 1,5 м над нивото на земята. До нея се достига по направени за целта няколко стъпала.
ЧАСОВНИК
На третия етаж на кулата е имало часовник. Очертанията на неговия циферблат все още личат на североизточната стена. Часовникът е бил механичен, изработен от местни майстори – братята Атанас, Димитър и Георги Димкови. Направени от тях часовници са монтирани на други места в България и днешна Северна Гърция. Повечето от тях работят безотказно и отмерват времето до ден днешен.
Дали по ирония на съдбата часовникът в родното място на братя Димкови отдавна го няма!? През Междусъюзническата война (на 13 юли 1913 г.) селото е опожарено от гръцката армия. От почти 1100-те му къщи незасегнати от огъня остават едва около 180. Кулата е една от малкото оцелели постройки. Часовникът ѝ обаче е демонтиран. Не се знае къде е отнесен.
КАМБАНИ
Един от символите на горнобродската кула са камбаните ѝ. Те са 4 на брой – 1 голяма и 3 по-малки. Две от тях са на третия етаж, а другите в надстройката – по-малката кула. Изработени са от местни камбанолеяри.
Едната от двете камбани на третия етаж е сравнително бедна на орнаменти. Тя има два надписа. Първият гласи: "БРАТЯ Д. АЛЕКСОВИ С. ГОРНО БРОДИ". А вторият: "НАПРАВЕНА ВЪ 1911 Г. 16 ФЕВРУАРИЙ НА ПАРАКЛИСЕ ЖИВОПРИЕМНИЙ ИСТОЧНИКЪ ПРЕСВ. БДЦЬ".
Другата камбана е богато украсена. На нея има два надписа. Първият гласи: „СЕЛЦКА БЪЛГ. ЧЕРКОВ. УЧИЛИЩНА ОБЩИНА С. Г. БРД 1906 Г. 8 АПРИЛЪ“ А вторият: „МАСТОР МАРИН СТОЯН АЛЕКСЪ С. Г. БРОДИ“.
Голямата камбана заема по-голяма част от пространството в надстройката на камбанарията. Тя е впечатляваща, с диаметър на отвора около 1 м. Украсена е с ликовете на Господ Иисус Христос, Св. Богородица, св. Димитър и с други християнски символи. Основният от трите надписа на нея гласи: „ТѪЗИ КАМБАНА ПРѣЛЯТА СЪ ВОЛНИ ПОМОЩИ ОТЪ НАСЕЛЕНИЕТО НА ХРАМА СВ. ВМ. ДИМИТРIE С. ГОРНО БРОДИ 5 МАРТЪ 1912 Г.“ Над него е другият надпис – със следния хвалебствен текст: „БЛАГОВѣСТВУЙ ЗЕМЛЕ РАДОСТЪ ВЕЛИЮ ХВАЛИТЕ НЕБЕСА БОЖИЮ СЛАВУ“. В долната част на камбаната е третия надпис. Той съобщава следното: „МАЙСТОРИ КАМБАНОЛЕЯРИ БРАТИЯ ГЕОРГИ И СТОЯНЪ Д. АЛЕКСОВИ“.
Малката камбана в надстройката е окачена между две от колонките. В горната ѝ част е годината (1906), в която е отлята. Надолу следва плетеница от кръстове и други орнаменти. Под нея има два надписа. Първият гласи: „БЪЛГАРЦКА ЧЕРКОВНА ОБЩИНА С. ГОРНО БРОДИ“. А вторият: „МАСТОР МАРИН СТОЯН АЛЕКСЪ С. Г. БРОДИ“.
ДОСТЪПНОСТ
В миналото до най-високата част на кулата се е достигало по дървено стълбище. В по-ново време то е премахнато и заменено с друго – от метални пръти, арматура и винкел.
За жалост от 2009 г. входната врата на кулата е заключена с метална верига и катинар. По тази причина до вътрешността ѝ няма достъп. Единствените нейни постоянни обитатели са птици – гълъби, които живеят там.
Местоположение Църквата „Св. Богородица“ се намира в западния край на с. Гòрно Брòди (дн. Àно Врондỳ, гръц. Άνω Βροντού), Сярско. Порутените ѝ зидове се издигат самотно в центъра на някогашната махала „Камара“. В миналото тук къщите са ограждали малко площадче, носещо името на махалата – „Камара“. ...
На кой връх принадлежи името Алѝботуш? Доста хора ще бъдат учудени от подобен въпрос. И с право, определяйки го като реторичен. В почти всички издадени в България карти и справочници се отбелязва, че първенецът на граничната планина Алиботуш – наречена през 1955 г. Славянка, е връх Алиботуш – 2212,6 ...
от Павел Спасов * По всички села плъзнаха теляли: - Слушайте, хора селяни!... В петък... на ливадите пред Ризабеговия чифлик... Селим паша сбор събира!... Всички на сбора да се явите... тъй заповяда пашата! Така викаха телялите и слушаха изтръпнали селяците, защото върнал се беше Селим пача с ча ...
Село Баница е едно от старите български села в Сярско. Засвидетелствано е в османски данъчен регистър от 1569-1570 г. със 79 глави на семейства и 90 неженени жители. Общият приход от събирания данък от селото е 10034 акчета (ТДИМ 2007: 341-344). Правят впечатление множеството лични имена на местни ж ...
Село Лакос, Сярско е едно от многобройните несъществуващи днес български села в Беломорието. Руините му са на 7 км северно от гр. Сяр, в землището на стария, действащ и днес манастир „Св. Йоан Предтеча". Старо село е, като е отбелязано в османски регистри от втората половина на ХV и началото на ХVІ ...
Разположение, история и архитектура Църквата „Св. Димитър“ се намира в центъра на с. Тешово, на юг от площада. Храмът изпълнява ролята на енорийски. Той е част от комплекс, който включва още бившите читалище и училище, изграден във възрожденски стил. Построен е на мястото на по-стара църква, носеща ...
Щỳдер. С това име е известен сред бежанците от Беломорието и техните наследници най-високият (1768,5 м) връх в западния дял на планината Боздаг (дн. Фалакрò, гръц. Φαλακρό), който в една немалка част от литературата неправилно се описва като самостоятелен планински масив с имената Щудер планина, Кал ...
Разположение, история и архитектура Църквата „Св. Димитър“ се намира в североизточната част на гр. Кàто Неврокòпи (гръц. Κάτω Νευροκόπι), бившето с. Зърнево (гръц. Ζύρνοβο), на около 300 м на изток от централния площад. Разположена е сред голям двор, до главния вход на който има малък параклис – ик ...
Този водопад няма име. Отстои на 5,2 км на югозапад (по въздушна линия) от село Копривлен. Намира се на един ляв приток на потока Дълбокото дере, на метри от техния водослив. Водата скача от скала с височина 5-6 метра и образува неголям вир. За съжаление през последните години девствеността на мяст ...
Пещерата Маарà, наречена още Ангѝти, е една от най-интересните в Гърция и на Балканския полуостров. Нейният вход се намира в самото подножие на планината Боздаг (дн. Фалакрò, гръц. Φαλακρό), в северозападния край на Драмската котловина, при селата Рамèнци (дн. Пигè, гръц. Πηγαί), Койнàрете или Нòв К ...
Изтегли материала като е-книга
