Есен е, сезон с различни лица. Понякога с дни облаците се просват върху Пирин и Родопите, захлупват Неврокопското поле, и изливат напоителните си капки върху земята. Друг път тежката мъгла ляга и завива със студения си юрган котловината чак до обяд. Така бе и на 30 октомври 2010 г. (събота), когато едва след 12 ч. слънцето успя да пробие. Макар и вече слаби, лъчите му накараха гражданите да се раздвижат. Топлината позволи вратите на кафенетата и баровете да се отворят. Талази лютив дим и всякакви миризми от кухни и пот заизлизаха от тях, а старо и младо окупира останалите по улици и тротоари столове и маси.
Кисненето по уличните капанчета е любимо занимание на нашенеца. Дай му да зяпа кой и с кого минава, как е облечен, с кой се е загаджил, каква кола кара, какъв телефон си е купил и т.н. – банални злободневни раздумки.
В цялата тая скука сякаш никой не забелязваше пламналите буки, които красяха склоновете на Пирин, а над тях се белееше навалелия преди дни сняг. Тази гледка не може да види всеки, въпреки че едва ли не вади очите. В случая, човек трябва да гледа с по-различни очи. Очи, които виждат най-хубавата страна на есента – каймака на този прекрасен сезон. Та така, зяпах си аз нагоре докато се разхождах из улиците, за да мине времето и очите ми да отпочинат от лъченията на монитора на компютъра – тази модерна проклетия, която ти докарва повече болести и всевъзможни проблеми, отколкото телесна и душевна полза.
В неделя сутрин станах рано. Часовникът се върнал с час назад през изминалата нощ, а от съботната мъгла няма и помен. Все пак откъм реката пълзи нейната заместница и се готви да погълне града. Оснежените върхове блестят ослепително, махат за поздрав и ме канят на гости.
Приготвих внимателно раницата и се запътих към автогарата, където имах уговорка с приятели планинари за разходка в Пирин. Всички са с приповдигнато настроение и усмихнати, за разлика от ония по заведенията – с подпухнали от нощния живот лица, които рано-рано са налапали цигарите и пият кафе, за да се събудят. Не след дълго, натоварени в две таксиметрови коли, се носехме по пътя към Попови ливади, който се вие като змия по ридовете и долищата на Среден Пирин, преодолявайки допълнително появилите се дупки зейнали в резултат на течащия ремонт.
На приказки трябваше да се доберем до връх Ореляк, но личните ми очаквания бяха по-скромни. Цяла година ме мъчат контузии и вътрешно се надявах да успея да достига връх Чала, при местността Добро поле, където да изчакам останалите.
След като подминахме прегракнало от лай куче, което охраняваше новопоявила се край пътя за Ореляк вила, потънахме в смълчаната гора. Само нашите кикотения и подвиквания нарушаваха спокойствието на обитателите ѝ. Бързо набрахме височина и пълнехме очите с все повече гледки, а дробовете със свеж въздух, който действа като допинг на изморените от градския пушек тела. Да се чуди човек накъде по-напред на погледне – Родопите, Беласица, Боздаг, Алиботуш, Сенгелска планина, Сминица, Кушиница, Богданска планина, Огражден и т.н. и т.н.
Мъглата вече бе погълнала Гоце Делчев (Неврокоп). Градът сякаш се давеше в нея и кашляше тежко изпод хладната си завивка. Ние бяхме в съвсем различна ситуация. Слънцето грееше все по-силно, галеше бузите и подканяше да сваляме една след друга връхните дрехи, които пъхахме в раниците. Подминахме малко стадо коне, които лакомо хрупаха изсъхналата трева. По обяд достигнахме Добро поле и тутакси окупирахме скоро скованите маса и пейки. Имало е дори приспособено кошче за боклук. Някой го бе изритал, за да задоволи злобата си и то нещастно се търкаляше наблизо, заедно с боклука, който е бил в него. Нашите кошчета, разположени в раниците, си ги носим на гърба и това тук не ни бе нужно.
Дали от ракийката и сандвичите, дали от умора, останалите от групата, неочаквано за мен, също решиха че са дотук и оставиха изкачването на Ореляк за следващия път. Край нас без да поздравят се изнизаха позакъснели туристи, които продължиха по пътя към Ореляк. Ние изкачихме близкия връх Чала, позяпахме, пък дадохме назад. Без много да си даваме зор се спуснахме на Попови ливади.
По план трябваше да поседнем на хижата на припек и да направим следобедна закуска, но не бе писано това да стане. Хижарят бе надул уредбата до край и околността се огласяше от сръбски песни от 80-те години на миналия век. Спогледахме се и без много да му мислим, под съпровода на „Шуми, шуми, яворе“ се изнесохме към по-тихо място, където заформихме софрата. Както се казва „Апетитът идва с ходенето“!
Неусетно стана 16 ч. и трябваше спешно да продължим към града. Тъй като някои ги гонеха задачи застанаха на пътя за автостоп. Останалите се юрнахме по горските пътища с голяма скорост, понеже часовника цъкаше неуморно. Райчо бързо се скри зад Свещник, Ушите и Муторок и стана хладно. Накрая пътеката едва личеше в тъмнината, но все пак се добрахме до асфалтираното шосе, което води за с. Делчево. Решихме, че идеята за лунен туризъм не ни е присърце в този момент и извикахме една таксиметрова кола, която ни свали в града, където ни очакваше банята и топлите завивки.
Ореляк (2099 m) е сред върховете в Пирин, който туристите изкачват целогодишно. Болшинството хора смятат, че това е много лесно. И, както обичайно става, самоувереността им бива наказана. Казвам това не само поради факта, че са ми известни случаи на загинали там хора, а и от личен опит. Тук описвам ...
Паметникът на Гоце Делчев се намира в североизточната част на село Попови ливади, на около 200 метра южно от хижа „Попови ливади“, до републикански път III-198, при разклона за връх Ореляк. Изработен е от Крум Дерменджиев през 1980 година. Първоначално скулптурата е поставена във военното поделение ...
Бàничка чèшма или Бàничанска чèшма. Това име носи каптиран извор, чиято вода излиза от чучур (тръба), който пълни дървени корита (гурни) за вода на пашуващите в околността стада. Намира се в горния край на неголяма, оградена от красива букова гора поляна, разположена в дълбок, усоен и сух дол. После ...
Сеното е местност, поляни, разположени по билото на Пирин на юг от едноименния връх и на север от връх Ореляк. През нея минава трасето на международния туристически маршрут „Е-4“, маркиран с червена боя. В източна посока пък начеват пътеки за селата Лъжница и Добротино. Някога поляните в местността ...
Мрàвчена поляна е живописна местност – поляна, разположена по билото на Пирин, недалеч (на около 200 м) на север от връх Сеното. Оградена е от красива букова гора и няма видимост в никоя посока. През нея минава маркирана туристическа пътека от местността Комитски чарк за местността Попови ливади (пр ...
Лобното място на Яне Сандански се намира край републикански път III-198 (гр. Гоце Делчев – с. Попови ливади – с. Катунци – гр. Петрич – ГКПП „Златарево“), на малко повече от 6 км от с. Попови ливади в посока с. Катунци. Тук, в местността Блатàта, след изграждането на шосето, е построен кът за отдих ...
Местността Чемерѝкова поляна е разположена по билото на Пирин, на север от връх Сеното. Оградена е от букова гора. Намира се на границата на резерват „Ореляк“. В съседство наблизо са местностите Мравчена поляна – от юг, и Аскерски колиби – от северозапад. През нея минава маркирана с червена боя тури ...
Аскèрски колѝби е местност – седловина, разположена по билото на Пирин между върховете Мỳрата – от северозапад, и Сенòто от юг. Това е най-ниската точка в тази част на планината (1722 m). Представлява неголяма, наклонена на запад поляна оградена от гора. През нея минава маркирана туристическа пътека ...
Вероятно много от хората, пътували по републикански път III-198 (гр. Гоце Делчев – с. Катунци – гр. Петрич – ГКПП „Златарево“), са забелязали един водопад, водата на който се излива буквално върху шосето. Той се намира на около 600 метра от последните къщи на с. Добротино. Водата му излиза на повърх ...
Местността Сувàтя е една от най-красивите в Среден Пирин. Представлява поляни оградени от красива иглолистна гора, по билото на планината между връх Мурата – от северозапад, и местността Аскерски колиби – от юг. Тук се събират маркираните туристически пътеки от местността Тодорово и хижа „Малина“ за ...
Изтегли материала като е-книга
