На запад от Дойранското езеро се издига една ниска планина, позната сред местните хора с името Карабалията. По билото ѝ, в един участък от около 3 km, минава държавната граница между Република Северна Македония и Република Гърция. Най-високата точка на масива е връх Дуб (697 m). Той се извисява само на 540 m от граничната бразда, на македонска територия.
От билната кота 693 m, която се издига на около 70 m на юг-югоизток от гранична пирамида № 43, се откъсва един рид, който поема на североизток и от своя страна се разпада на няколко по-малки. На него доминира връх Кала тепе (609 m), който се извисява на около 1,7 km от граничната линия. През 1942 година, с министерска заповед, той е преименуван на Плевенец, название, което не добива популярност. На Кала тепе всъщност няма никакви плевни. Запознатият с историята обаче може би ще се досети откъде идва административно спуснатото название. Плевенец е мемориално име, производно от това на 9-а плевенска дивизия, за която ще стане дума по-долу.
Когато се каже Кала тепе, човек веднага се сеща за така наречената Дойранска епопея, разиграла се през 1916, 1917 и 1918 година – по време на Първата световна война, когато българската армия постига поредица от бляскави победи над противника. Най-значими са тези в защита на позициите западно от Дойран, през април и май 1917 година и септември 1918 година. В тези паметни битки водените от генерал Владимир Вазов полкове на 9-а плевенска дивизия нанасят съкрушителни загуби на армиите на Съглашението. В района на върховете Кала тепе и Дуб смъртта си намират хиляди англичани, гърци и французи. „В никоя война, ще напише по-късно британският премиер Лойд Джордж, англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран“.
През май 2018 г. ми се удаде възможност да посетя Карабалията. Групата ни имаше опитен водач – местен човек, вещ познавач на района и историческите събития от онова време. Разказът му започна още в самия Дойран, където са били част от някогашните укрепления на българите. Още преди започване на бойните действия, разказа ни той, през юни 1916 година, жителите на Дойран са евакуирани с цел опазване на живота им. Населението взема най-необходимите неща, а останалото му имущество е складирано в църквата – на християните, и в джамията – на мюсюлманите. Скоро градецът е подложен на артилерийски огън от англичаните. Къщите и споменатите храмове са унищожени.
Напуснахме Дойран по прашен черен път. Започнахме да набираме височина. Някогашните военни позиции и точки са навсякъде около нас – „Стъклен“, „Каварналиев“, „Константин“, „Караджата“, „Нерезов“, „Пазарджик“, [княз] „Борис“, [княз] „Кирил“, „Ловчанска“. Тук е главната арена на сраженията през август 1916 г. От българска страна са 27-и пехотен Чепински полк и 9-и Пловдивски пехотен полк. Срещу тях са 3 френски и 1 английска дивизии. Превъзходството на противника в жива сила и въоръжение е в пъти. Въпреки това той търпи загуба като дава над 3200 жертви. Загиналите български бойци са около 1350.
Понякога напускахме черните пътища като минавахме през поляни и храсталаци. Силните пролетни лъчи повикаха по-рано от предвиденото умората, но появилият се вятър ни даде кураж. Достигнахме гърбището на Ловчански рид, който се спуска от връх Кала тепе на югоизток. От някогашната позиция тук („Ловчанска“) се открива прекрасна гледка към Дойранското езеро и планината Беласица. Мястото е арена на ожесточени битки през 1916 година, както и в 1917 и 1918 година, когато отбраната на Карабалията е вече в ръцете на генерал Вазов.
След като огледахме останките от бункерите продължихме нагоре. Нашият водач ни разказа, че дълги години жителите на околните селища, за да осигурят допълнителен доход, събирали метал от падналите в района снаряди и бомби по време на войната. Общият брой на изстреляните от войските на Съглашението снаряди срещу българите тогава (1916-1918 година) е над 500 000! Останките от тях – шрапнели и оловни сачми, непрекъснато срещахме по пътя.
Времето напредна, а уж близкият Кала тепе бе все така далеч. Все пак бяхме спокойни. Нашите домакини ни посрещнаха с интересни возила – ремаркета с пригодени пейки за сядане, теглени от трактори. Този превоз ни осигури леко и бързо достигане до извора цар Фердинад, на който през 1916 година е построена чешма в памет на загиналите бойци от 34-ти Троянски полк на Девета плевенска дивизия. През 2010 г. тя е възстановена по инициатива на община Дойран и кмета на село Добродан, Троянско.
Оттук хванахме пътеката за Кала тепе. Още в началото ѝ, на скалата, забелязахме паметен знак – плоча, посветена на загиналите британски войници. Нагоре минахме край поредица от укрепления, храсталаци, дървета и камънаци. Най-после достигнахме наблюдателния пункт на генерал Вазов – останки от бункер, който претърпелите тук военно крушение англичани, са нарекли „Окото на Дявола“. Прочее от Кала тепе погледът ясно различава голямото британско военно гробище близо до границата, на гръцка територия. То е разположено на височината южно от село Дойрани, някогашната железопътна гара на Дойран.
След като направихме дежурните снимки за спомен, поехме назад към Фердинандовата чешма. Там ни чакаха тракторите, които ни извозиха до село Църничани. Пътуването до него ми се стори доста дълго. Краят му се превърна в истинска надпревара с дъжда, носен от черните облаци, които обгърнаха върховете на планината и бързо се спуснаха към нас. За късмет ни удариха само първите капки, а същинският валеж начена, когато бяхме вече на сухо.
В заключение трябва да кажа, че в този ден видяхме само малка част от местата и обектите в района, свързани с онези събития. Седмици не са достатъчни да се обходи и види всичко. Недалеч, в Беласица, са и местата, където 11-та пехотна Македонска дивизия, водена от генерал Кръстю Златарев, разгромява тръгналите да правят обход гърци и англичани. Дано дойде и това време!
Повече снимки вижте в галерията по-долу. Налична е и GPS следа на гореописания маршрут.
ЛИТЕРАТУРА
ДВ 1942: Държавен вестник, бр. 139, 1942, стр. 2-5. Заповед № 2186 – относно дадените наименования и пренаименования на географски местности в Царство България.
Пангев 2018: Пангев, Д. Уловени мигове от близо и далеч. София: ИК Евдемония продакшън ЕООД, 2018.
Манастирът „Св. 40 мъченици Севастийски“ се намира в Струмишкото с. Банско. Той е един от новите в Република Македония. Недалеч на север от селото са останките на средновековната черква „Св. 40 мъченици Севастийски“. Нейното име носи и днешната обител. Идеята за основаването на манастира е на Струм ...
Римските терми в с. Банско, Струмишко са най-добре запазените от този тип в Република Македония. Намират се в източния край на селото. Съществуването им е свързано с най-големия от петте топли минерални извори в района, наричан от местните хора Парилото. Той се намира в съседство и е каптиран. Архе ...
Барлен дере е малка река, която минава през селцето Габрово, община Струмица, Република Северна Македония. Извира от планината Беласица и е една от многото, водите на които образуват красиви водопади. Понастоящем са известни три от тях. Те се намират в непосредствена близост до с. Габрово и са превъ ...
Екологичната и тематична пътека Римски път свързва Струмишките села Банско и Габрово. Нейните начални и крайни точки са археологическият обект Римски терми в с. Банско и най-ниско разположеният от Габровските водопади. Трасето почти изцяло е по горски път, който следва по хоризонтал, с незначителни ...
Село Колешино се намира в Република Северна Македония. Разположено е в северното подножие на планината Беласица, в така нареченото Подгорие. Надморската му височина е 274 м. В административно отношение се числи към общината на Ново село, което се намира на 7,6 км на североизток. Най-близките градове ...
Моноспитовското блато, наричано в миналото от местните хора Моноспитовски гьоль, се намира се в южната част на Струмишката котловина, на югоизток от с. Моноспитово. Надморската му височина е около 210 м. Някогашното езеро се е подхранвало главно от водите на Стара река, десен приток на р. Струмешни ...
Паметник „Македония“ се намира в западния край на парка в гр. Струмица. Посветен е на загиналия при авиокатастрофа в Босна и Херцеговина Борис Трайковски, президент на Република Македония в периода 5 декември 1999 г. – 26 февруари 2004 г. Представлява постамент върху, който е поставена композиция – ...
Село Смолари се намира в Република Северна Македония. Разположено е в северното подножие на планината Беласица, в така нареченото Подгорие. Надморската му височина е 382 м. В административно отношение се числи към общината на Ново село, което се намира само на 6 км на северозапад. Най-близките градо ...
На около 3 km западно от гр. Струмица е малкото с. Баница. Една от неговите забележителности е археологическият обект Струмин гроб. Същият се намира в северния край на селището. Представлява гробница – мавзолей, изградена от дялан шуплест камък – бигор, и тухли. Тя е широка 2.4 m, дълга 4 m, а височ ...
Ново село се намира в Република Северна Македония (РСМ). Разположено е в южното подножие на планината Огражден. Надморската му височина е 240 m. Център е на едноименната община. Най-близките градове са Струмица – на 21 km, и Петрич – на 29 km. Българското военно гробище се намира недалеч на югозапад ...
Изтегли материала като е-книга
