Високите върхове на Олимп

Добави в любими

Категории: Планини География Маршрути Зад граница Природа Върхове Паркове и резервати

Изтегли материала като е-книга

прегледай материала като клипче

Олѝмп, на гръцки Òлибос (Όλυμπος) е втората по височина планина на Балканския полуостров след Рила. Намира се в Северна Гърция, на границата на географските области Македония и Тесалия. Административно попада в пределите на префектурите Пиерѝя и Лàриса. По въздушна линия най-високата ѝ точка – връх Мѝтикас (2918 м), отстои на 263 км от столицата Атѝна, на 78 км от втория по големина гръцки град Сòлун, на гръцки Тесалонѝки (Θεσσαλονίκη), и само на 18 км от бреговете на Егейско море.

Олимп е малка планина. Обхваща територия, наподобяваща кръг, с площ около 500 кв. км (за сравнение Пирин е 2291 кв. км), обиколка 80 км и диаметър 26 км. Част от нея (3 933 хектара) през 1938 г. е обявена за защитена територия – национален парк. През 1981 година той е включен в списъка на ЮНЕСКО като биосферен резерват.

Планината дължи популярността си най-вече на древногръцката митология. Според написаното от легендарния епически поет Омир, в нея се намират дворците на т.нар. олимпийски богове, главният от които е Зевс – владетелят на Олимп, богът на небето.

Основен и най-популярен изходен пункт за посещението на Олимп е разположеният в източното му подножие (на 300 м н. в.) градец Литòхоро (Λιτόχωρο). До него от България може да се стигне по няколко начина.

Ако се пътува с автомобил, след като се премине границата през някой от граничните пунктове, първо трябва да се отиде до град Солун. От него се продължава по пътя за столицата Атина (част от него е платена магистрала). На 80 км от Солун се достига градчето Катерѝни, след което се отклонява шосе за Литохоро (отстои на 23 км от Катерини). До Солун може да се отиде и със самолет, откъдето да се продължи с автобус.

Пътуващите с влак e най-добре да ползват този, обслужващ линията София – Солун. На солунската гара се прави прекачване на влака за град Лариса. Той спира на гара Литохоро, от която може да се вземе такси, за да се отиде в град Литохоро (отстои на 6 км от гарата).

Избралият, да изкачи най-високите върхове на Олимп, най-често използва като изходна точка хижите „Спѝлиос Агапитòс“ (Σπήλιος Αγαπητός), „Гиòсос Апостолѝдис“ (Γιόσος Αποστολίδης) и „Хрѝстос Кàкалос“ (Χρήστος Κάκκαλος).

Хижа „Спилиос Агапитос“ или „Хижа А“ е построена върху малка естествена скална площадка, високо над долината на потока Сюри (начален приток на река Енипèас), на югоизток от върховете Скала и Митикас. Надморската ѝ височина е 2058 м. Собственост е на местната федерация по алпинизъм. Работи от средата на май до края на октомври. Капацитетът ѝ е 110 места. Разполага с ток – от агрегат (пуска се в 6:15 часа сутринта и се спира в 22:30 часа вечерта), вода (външни тоалетни, умивалници и душове със студена вода) и телефон. Предлага се и храна, а консумацията на собствена такава е разрешено единствено извън нея.

До хижата води пътеката от местността Приòния (от гръцото πριόνια – триони, в миналото тук функционира дъскорезница), която се намира по течението на река Енипеас (Ενιπέας) на височина 1083 м. До нея може да се достигне с автомобил – по асфалтирано шосе. То започва в северната част от град Литохоро и минава край информационния център на Национален парк „Олимп“, разклона за новия манастир „Àгиос Дионѝсиос“, контролния пункт на охраната на парка (задължително се спира и служителите записват данни за посетителите на планината), местността Ставрòс (Σταυρός), където (на 944 м надморска височина) е построена хижа „Димѝтриос Бундòлас“ (Δημήτριος Μπουντόλας) или „Хижа D“, местността Горциà (Γκορτσιά) и разклона за стария манастир „Агиос Дионисиос“. На Приония има голям удобен паркинг, тоалетна, чешма и кафе-ресторант.

Дотук може да се дойде и пеш по маркирана (с червена боя) пътека (част от международния маршрут „Е-4“), която следи дълбоко всечената долина на река Енипеас. Маршрутът е с дължина 11 км – разстояние, което изминава за около 5 часа, като се преодолява денивелация от над 800 м. Той започва от Мѝли (Μύλοι) – един от входовете на националния парк (и тук служителите записват данни за посетителите на планината), намиращ се в западния край на град Литохоро. До него се стига като още в града се следват табелите с надпис „Е-4“ и „Каньон Енипеас“ на гръцки и английски.

В началото пътеката върви високо над реката и на около 2 часа от Литохоро я пресича по сводест дървен мост (нагоре има още 6 такива). След още 2 часа се стига до пещерата Àгио Спѝлио (Άγιο Σπήλαιο) – Свещенната пещера, където св. Дионисиос е живял като отшелник. В нея има построен малък параклис. По-нагоре пътеката минава под стария манастир „Агиос Дионисиос“ (може да се отиде и до него), след което се изкачва до Приония. Недалеч от манастира, на реката, има красиви водопади.

От Приония до хижа „Спѝлиос Агапитòс“ се стига за около 2,30-3 часа. Пътеката е с дължина 5,7 км (маркирана с червена боя), като се преодолява денивелация от над 1000 м. По-голяма част от нея е в гора (в началото широколистна, която нагоре преминава в смесена и иглолистна). Последният участък е много стръмен, но от него се откриват красиви гледки към издигащите се на юг и югозапад върхове Симеофòрос (Σημαιοφόρος), Пàгос (Πάγος), Фрàго Алòни (Φράγου Αλώνι), Метамòфоси (Μεταμόρφοση) и др. Пътеката се вие на серпентини, пресича обикновено сухото корито на потока Сюри, по което през зимата падат лавини, минава недалеч от площадка за вертолети и достига хижата. Вода трябва да се вземе от Приония, тъй като по пътя такава няма.

Хижа „Гиосос Апостолидис“ е построена в подножието на върховете Профѝтис Илѝас и Тỳмба (на югозапад от първия и на североизток от втория) на 2697 м надморска височина. Работи от 15 юни до 7 октомври. Част от приземния етаж е оборудван и като авариен подслон през зимата. Има капацитет от 101 места. Предлага се храна. Вдигането на шум от 22 часа вечерта до 6 часа сутринта не се допуска.

Хижа „Христос Какалос“ е разположена в югозападната част на Платото на музите – на гръцки Оропèдио тон мусòн (Οροπέδιο των Μουσών), недалеч на югоизток от хижа „Гиосос Апостолидис“. Надморската ѝ височина е 2648 м. Работи от средата на юни до края на септември, а в зависимост от метеорологичните условия и през някои уикенди през май, началото на юни и октомври. Разполага с 22 легла, електричество (от агрегат) и резервоар за вода. Предлагат се храна и напитки.

От хижа „Спилиос Агапитос“ до Платото на музите и хижите „Гиосос Апостолидис“ и „Христос Какалос“ води добре очертана пътека, алтернативна на прокараната високо над нея такава – през местността Зонàрия (Ζωνάρια). Тя е доста стръмна. По нея до началото на лятото се задържат малки преспи сняг, при пресичането на които трябва да се внимава, за да се избегнат неприятни инциденти. До Платото на музите се достига за около 1,30 часа.

До хижите „Гиосос Апостолидис“ и „Христос Какалос“ може да се отиде и по доста по-рядко използвания маршрут, започващ от местността Горциа. Той е по-дълъг от този през хижа „Спилиос Агапитос“ (около 14 км), свързан с преодоляването на огромна денивелация (над 1600 м), и не е по силите на всеки.

Местността Горциа се намира на 14-я километър по шосето от Литохоро за Приония, на 1050 м надморска височина. Тук има паркинг, от който се тръгва по добре очертана широка пътека. В голямата си част тя се вие през гората, набира височина и се изкачва до алпийската зона, откъдето се откриват красиви гледки във всички посоки. Следва стеснение по билото на планината, след което пътеката извежда на Платото на музите. Тук тя се разделя. По лявото отклонение (на югозапад) се достига (за около 0,30 часа) хижа „Христос Какалос“, а по дясното (на запад) за 0,40 часа – хижа „Гиосос Апостолидис“. Изкачването от местността Горциа до Платото на музите става за около 6 часа. Гледката от него към в. Стефани е една от емблемите на Олимп.

Високите върхове

Седем са върховете в Олимп, чиято височина надминава 2800 м – Мѝтикас (2918 м), Сколиò (2911 м), Стефàни (2909 м), Скàла (2866 м), Àгиос Антòниос (2817 м), Профѝтис Илѝас (2803 м) и Тỳмба (2801 м). Запътилият се към тях трябва да се запаси с вода от някоя от хижите, тъй като такава по описаните по-долу пътеки няма.

Àгиос Антòниос

Връх Агиос Антониос (Άγιος Αντώνιος) се издига на 2817 м по билото на планината, на юг от връх Сколио. В източниците се посочва и с височини 2815 и 2816 м. Името му се свързано с това на св. Антоний, от àгиос (αγιος) – светец, и Антòниос (Αντώνιος) – Антòний. Най-удобната изходна точка за изкачването му е хижа „Спилиос Агапитос“.

На метри от хижата е поставена табела с надпис „Към върховете“ – началото на пътеката за високите върхове на Олимп, сред които и Агиос Антониос. Тръгва се по нея (на метри след началото ѝ се подминава споменатото по-горе отклонение вдясно за Платото на музите), пресича се малък дол и започва да се изкачва по гърба на спускащия се от в. Скала (на югоизток и изток) рид, който в тази си част носи името Хондрò Месорàхи (Χονδρό Μεσοράχη). В началото се върви през рядка гора, над която се навлиза в алпийския пояс. На около 1 ч. след хижата се достига разклон, на който има стълб с табели, както и надписи по камъните. Тук пътеката се разделя на три: направо (северозапад) – за върховете Скала, Сколио и Митикас; надясно (север) – за Платото на музите; наляво (запад) – за връх Агиос Антониос. Тази за Агиос Антониос е слабо очертана (но само в началото). Тя минава под пътеката за връх Скала, след което се изкачва по стръмен и каменист склон, заобикаля дълбока пропаст и постепенно достига най-високата точка на върха (2,30 часа от хижа „Спилиос Агапитос“). Край намиращата се на него триангулачната пирамида има множество изоставени дъждомери, а в близост е построен аварийният заслон „Агиос Антониос“, който може да осигури временен подслон при лошо време.

Скàла

Той е четвъртият по височина връх (2866 м) в Олимп. Издига се по билото на планината между съседите си Митикас и Сколио. Самото име Скала (Σκάλα) означава стълба, на гръцки скàла (σκάλα). Най-удобната изходна точка за изкачването му е хижа „Спилиос Агапитос“. От нея до разклона, където се отклоняват пътеките за връх Агиос Антониос и Платото на музите, се следва описанието дадено по-горе. Тук (на разклона) се продължава направо (северозапад) по широка, осеяна с дребен камънак пътека. Тя се вие по югозападните склонове на рида, който спуска се от върха и извежда на най-високата му точка (2-2,30 часа от хижата).

Съществува и алтернативен на този маршрут. От разклона може да се продължи и по пътеката за Платото на музите през местността Зонария. Тя се изкачва по спускащия се на изток склон и достига място, където вляво (запад) се отделя слабо очертана пътека за връх Скала. Дотук може да се дойде (за 0,30-0,40 часа) и от хижите „Гиосос Апостолидис“ и „Христос Какалос“. На мястото, върху една от скалите, са поставени (оцветени в жълто) надпис Какòскалас (Κακόσκαλας) и стрелка, която сочи посоката. Тази пътека извежда до върха за около 0,50 часа, но се използва рядко, тъй като изкачването по нея крие опасности. Тя е много е стръмна, а рискът от падащи камъни е голям.

Сколиò

Сколио (Σκολιό) е втори по височина (2911 м) връх в Олимп. В част от източниците се отбелязва и с височина 2912 м. Издига се по билото на планината между съседите си Скала и Агиос Антониос. Именно от откъм тези два върха той се изкачва и най-лесно и бързо.

Пътеката от Скала до Сколио следи билото на Олимп, което тук има посока изток-запад. Склонът на север, към циркуса Мегàла Казàня (Μεγάλα Καζάνια) – Големия Казан (удивително прилича на този в Пирин, под върховете Вихрен и Кутело), представлява висока, около 600-700 м страховита стена. Движението в близост до нея при намалена видимост трябва да се избягва. Тогава внимателно трябва да се следят маркировката с червена боя и надписите „Е-4“. Разстоянието от връх Скала до връх Сколио се изминава за около 0,40 часа.

От юг, откъм Агиос Антониос, изкачването на Сколио е също така леко, както откъм в. Скала. Пътеката между двата върха е добре очертана и в голямата си част следи билото на планината. На места по нея има поставени метални стълбове, закрепени от каменни купчини. От Агиос Антониос в началото тя се спуска на северозапад, след което постепенно се поема на север и североизток, подсича безименна кота (може да мине и през нея) и достига Сколио. Разстоянието се изминава за около 1,30 часа.

Мѝтикас

Той е първенецът на Олимп (2918 м) и втори по височина връх на Балканския полуостров след Мусала (2925 м). В източниците се отбелязва и с височини 2917 м и 2918,8 м. Наричан е също и Пàнтеон. Името Митикас (Μύτικας) означава носест, който прилича на нос, от мѝти (μύτη) – нос. Пантеон е дума с гръцки корен (от Πάνθειον, всички богове) и се ползва като термин, означаващ набора от всички божества в дадена политеистична религия.

Върхът е изкачен за пръв път на 2 август 1913 г. от Христос Какалос – ловец на диви кози от Литохоро, и водените от него швейцарци Фредерик Буесона – фотограф, и Даниел Бубови – писател и специалист по история на изкуството. Основен изходен пункт за достигането му е хижа „Спилиос Агапитос“.

Най-използваната пътека е тази откъм в. Скала, наречена Кокоскала (лошите стъпки), маркирана с червена боя. В началото тя се спуска за кратко по тесен кулоар, след което минава под седловината между двата върха, изкачва се по стръмния южен склон на Митикас, и край неголяма цепнатина достига най-високата му кота. От връх Скала до първенеца на Олимп се стига за около 0,30 часа.

Съществува и алтернативен на този маршрут – по улея Луки, който започва от пътеката, свързваща „Спилиос Агапитос“ и Платото на музите през местността Зонария. Мястото е означено с надпис и маркировка. До него може да се дойде и от хижите „Гиосос Апостолидис“ и „Христос Какалос“.

Ако скалите са мокри, изкачването на върха по две пътеки е много опасно – особено това по улея Луки, където вероятността от падащи камъни е много голяма.

Стефàни

Стефани (Στεφάνι) – 2909 м (2912,3 м по други данни), е известен още и като Трòнос Диòс (Θρόνος Διός) – Тронът на Зевс. Името Стефани означава венец, на какъвто той прилича, когато се наблюдава от Платото на музите. Това е най-трудният за изкачване връх в Олимп. Достигането на връхната му кота е препоръчително да става с допълнително оборудване – средства за осигуровка. Неизползването на такива прави изкачването изключително рисковано – по възможностите единствено на хладнокръвни хора, с умения в катеренето, които нямат страх от височини.

Подходът към Стефани е откъм местността Зонария – на метри от този за връх Митикас през кулоара Луки. Мястото е означено със стрелка и надпис. До него може да се дойде най-бързо (за около 0,30 часа) от Платото на музите. Това може стане от хижа „Спилиос Агапитос“.

Изкачването става по почти отвесния източен склон (преодолява се и един стръмен кулоар). След като се достигне гребена на Стефани трябва да се продължи на югоизток по него (на места се подсича от запад) – минаването е много опасно, за да се отиде до връхната кота. Слизането става по същия път. Използването на каска е препоръчително, тъй като опасността от падащи камъни е много голяма.

Тỳмба

Тумба (Τούμπα) е седми по височина (2801 м) връх в Олимп. Издига се по билото на планината между съседите си Стефани и Профитис Илиас, от които го отделят добре изразени дълбоки седловини известни с името Пòртес (Πόρτες) – Портите. Той може да се изкачи леко и безпрепятствено (за около 0,30-0,50 часа) от намиращите се в близост хижи „Гиосос Апостолидис“ и „Христос Какалос“.

Профѝтис Илѝас

Профитис Илиас (Προφήτης Ηλίας) – шести по височина олимпийски връх, се издига се на 2803 м на североизток от в. Тумба, и на северозапад от Платото на музите. На него е построен малък параклис, посветен на св. пророк Илия, чието име носи. Изкачването му, както и това на Тумба, е много леко от хижите „Гиосос Апостолидис“ и „Христос Какалос“.

Източници от интернет:

Φορέα Διαχείρισης Εθνικού Δρυμού Ολύμπου <http://www.olympusfd.gr> (22.05.2018).