Дяволската „пътека“ е една от най-атрактивните, бих добавил зрелищни, на територията на България. Прокарана е по течението на р. Хайдушки дол (Читак дере) – от нейния водослив с р. Буйновска до местността Читака. В сегашния си вид функционира от 2014 г.
По-горе поставих думата пътека в кавички, тъй като в една немалка част от маршрута такава, в истинския смисъл на думата, няма. Това се отнася за участъка, който минава през ждрелото на Хайдушки дол, където се върви по закрепени за скалите платформи с парапети, изградени от метал и дърво.
Дяволската пътека не е подходяща за хора, които се страхуват от височини. Тя e част от т.нар. Южнородопска пътека. По-лесно е минаването по нея, ако се следва течението на реката. Началото е в местността Читака, на около 5 км от с. Борино – по пътя за с. Чала. Тук са изградени Музей на катрана и голям паркинг. От последния се поема по широк горски път (в началото на изток, а след това на югоизток), край левия бряг на реката. Следват се лентовата маркировка с червена боя и указателните табели.
За 20-25 минути се достига поляна, на която расте върба, стволът на която е ограден от бордюр, отлят от бетон. Поставена до дървото информационна табела съобщава, че това е т.нар. „Златна върба“. Златна, тъй като в средата на миналия век местен жител открива тук 157 златни турски монети.
На метри от върбата пътят пресича реката и скоро преминава в пътека. Преди това, малко след моста, вляво се забелязва високо дърво от вида обикновен смърч (Picea abies). Поставената до него табела информира, че то е с височина 39,8 м, а възрастта над 170 г.
Продължава се по пътеката. Тя става все по-стръмна и за по-малко от 20 минути достига впечатляващия Дяволски мост, познат и с името Шейтан кюпрю. Тук пътеката свършва!
Преминаването под естествения скален „мост“, надвесен над ждрелото на реката, става по захванатите със стоманени конзоли за скалите платформи. Той представлява скална арка, издълбана от реката, стърчаща на 18 м от нивото на водата. Отворът ѝ е около 6 м. Усещането е неописуемо!
След моста отново се поема по пътека, която се спуска надолу с неголям наклон по левия бряг на реката, до място, където отново я пресича. Тук започва поредица от различни по височина прагове и водопади. Най-високите и атрактивни от тях за жалост едва се виждат, поради което са наречени от хората Скритите водопади. Те се намират на 35-40 минути от Дяволския мост.
Преди тях обаче пътеката отново изчезва, за да отстъпи място на висящите над бездната платформи. Гледките са страховити! Слизането трябва да става с повишено внимание. Ако вали, минаването по този участък е най-добре да се преустанови, тъй като дървените стъпала стават хлъзгави и много опасни.
След Скритите водопади се върви за кратко край левия бряг на реката. Достига се място, където има стръмно 10-минутно изкачване по склона. До края на маршрута остава немного. Пътеката се спуска с умерен наклон и извежда до водослива на Хайдушки дол и Буйновска река – на асфалтовия път по долината на последната. Пътьом, на места измежду короните на дърветата, се откриват красиви панорами към в. Св. Илия (Ушите), на който се забелязва панорамната площадка „Орлово око“.
Съкращения:
г. – година / години; км – километра; м – метра; р. – река; Св. – свети; т.нар. – така наречения / така наречената.
Дяволският мост е едно от най-интересните скални образувания в Родопите. Познат и като Шейтан кюпрю – име с ориенталски произход, със същото значение (от шейтан, ар. şäytān, а от там в тур. şeytan – дявол /сатана/, и кьопрю, тур. köprü – мост). Намира се в ждрелото на р. Хайдушки дол (Читак дере). П ...
Панорамната площадка „Орлово око“ е един от най-атрактивните туристически обекти в Родопите. Намира се на връх Свети Илия, който се издига над село Ягодина. По въздушна линия отстои на 1,45 км на северозапад от центъра на последното. Представлява метална платформа, закрепена на ръба на скала, надвес ...
Ягодинска пещера, позната и с името Имамова дупка, e една от най-красивите в България. Намира се в ждрелото на Буйновска река. Представлява сложен подземен лабиринт формиран в карбонатни скали – мрамори. В нея са обособени 5 нива (етажи) – 3 основни и 2 междинни. Данните за дължина на галериите в из ...
Буйновското е едно от най-красивите ждрела на територията на България. Намира се в Западните Родопи, в долината на р. Буйновска. Представлява дълбока до 350-400 м теснина – пролом, с дължина 9,5 км. Той е образуван в мрамори и е резултат на разрушителното действие на речната вода и тектонските сили. ...
Параклисът „Успение на Пресвета Богородица“ се намира на по-малко от 700 метра (по въздушна линия) на югоизток от центъра на село Ягодина, в местността Селището. Инициативата за построяването му е подета през 2011 година и в нея, през месец август, е направена и първата копка. Храмът е завършен и ос ...
Не са без основания твърденията на мнозина, че Триградското ждрело е най-зрелищното от подобен тип в България. То представлява дълбока, врязана в мраморите бразда, която обхваща най-тясната част от долина на Триградска река. Тя започва на около 1 км север-североизточно от с. Триград и завършва на ок ...
Маршрутът от с. Гьоврен до т.нар. Вълчи камък, където има изградени две площадки за наблюдение, е примамлив вариант за туристи, които обичат излетите в планината. Има вариант и за тези, които искат да отидат до горе, а не могат, заради недостатъчната си физическа издръжливост, или просто ги мързи. З ...
Вълчи камък представлява почти отвесна скала, която се намира в местността Каба таш. По въздушна линия отстои на 2,1 km на югоизток-изток от с. Гьоврен. Тук са построени две наблюдателници за туристи. Мястото е по-известно с името панорамна площадка Вълчи камък. Наблюдателниците са изградени от чле ...
Иван НИКОЛОВ Заглъхналият спор „Родопа или Родопи“ доведе до там схващането на хората за тази планинска система, че днес безогледно и без всякаква отговорност се шири името „Родопа“, употребявано от мнозина като по-съвременно, по-мощно или по-звучно. Ние сме свидетели как през 1934 г, се преимен ...
В ждрелото на Чаирска река, десен приток на Триградска река, се намира интересното образувание, наречено Слончето. То представлява скална фигура, която наподобява главата на малък слон. Как е добила тази форма не се знае. Най-вероятно отворът, който разделя „главата“ и „хобота“, е част от някогашна ...
Изтегли материала като е-книга
