Търси

Родопи, а не Родопа

Добави в любими
Категории: Планини География
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

  Иван НИКОЛОВ

 

  Заглъхналият спор „Родопа или Родопи“ доведе до там схващането на хората за тази планинска система, че днес безогледно и без всякаква отговорност се шири името „Родопа“, употребявано от мнозина като по-съвременно, по-мощно или по-звучно.

  Ние сме свидетели как през 1934 г, се преименуваха куп селища, къде сполучливо, къде неподходяще и техните нови имена днес по задължение се изговарят и пишат от всички, а за най-големия ни географски обект, изпълнил южните ни предели, сме допуснали двойни имена.

  Днес е забранено да се пишат табели по кръчми и ателиета с неподходни имена или на неправилен български език, дори актове се съставят в такива случаи, а на десетки места срещаме: Шиваческо ателие „Родопа“, Ресторант „Китна Родопа“, Бръснарница „Родопа“ и т. н. без да споменаваме, че дори служебни лица в своите слова и речи винаги произнасят гръмогласно „Родопа“, искайки да включат огромното съдържание на понятието Родопи.

  А само това ли?!... В стотици селища ще чуете как учителят говори на учениците за „Родопа“ без да съблюдава, че в учебника по отечествознание и география е писано Родопи. Не малко средношколци говорят „Родопа“, а учат Родопи.

  Появи се и един календар с надслов „Млада Родопа“. Странно наистина! Кой каквото каже!... Дори и тия, които искат правилно да оценяват родопските работи, почват с погрешно име „Млада Родопа“. Нито са млади, нито са „Родопа“ – Родопите.

  Навярно младите родопски студенти, не са включвали географското съдържание на името „Родопа“, когато са издавали своя календар, а сигурно са искали да изразят етническата стойност, която се крие в надслова, т. е. младите родопчани из Родопско. Обаче, те несъзнателно увреждат на земята, която тъй многостранно се е вглъбила в сърцата им, както многобройните родопски гребени, изразени тъй добре в събирателното им име Родопи.

  Моята задача не е да разгледам дългия спор „Родопа или Родопи“, по който спор много мастило се е изписало, а да разгледам географската стойност, която се включва в името Родопи и да отправя апел към всички, които съзнателно произнасят името на нашия масив да употребяват онова име, с което са си служили нашите бащи и деди, изразявайки обширността на онази планинска страна; а това име е Родопи и пак Родопи.

  В близкото, пък и в далечното ни минало, всички хора, които са се занимавали с изучаване на Родопския масив във всичката му сложна структура са употребявали името Родопи.

  Професорите Ст. Бончев, Ст. Петков, А. Иширков, Ив. Батаклиев, Яранов и др., писателите Ив. Вазов, Антон Страшимиров, Шишманов, Балабанов, Величков, Кирил Христов и др., планинските ни познавачи П. Делирадев, Г. Георгиев и др., както и много родопски дейци, са схващали тази земя все в множествено число.

  Това наименование не е тяхна измислица или тяхно книжовно творение. То е взето от народа, който най-правдиво назовава земята, върху която живее.

  С името Родопи, народът ни е означавал, означава и днес, цялата планинска страна на юг от р. Марица, опряна в нейните води и потопена във водите на Бяло море.

  Това е един, наистина, лабиринт от планини, преплитащи се във всевъзможни посоки, имащ дължина 250 клм. и ширина 100 клм. Попитайте и северняка и той ще ви каже че зад Стара планина или Балкана и Тракия са Родопите. Попитайте старопланинеца и той също ще ви посочи, че в дъното на Тракийското поле се синеят планини, наречени Родопи; най-сетне и беломорецът ще ви повтори, че на север морето е заградено с множество планини, наречени Родопи.

  Запитате ли, обаче, родопчанина от вътрешността на тази земя, как се нарича страната в която живее, и вие ще получите различни отговори: Доспатски гори, Славиеви гори, Букови планини, Ахъ-Челебийско, Кърджали, Чепинско, Девинско и т. н. Това е така, защото обсегът на един родопски жител, който е живее всред все негови планини, не може да очертае границата на своята земя и да каже, до тук е „Родопа“, а от там нататък друга планина или равнина.

  Така например жителят на Витоша, от нейния връх ясно отделя своята планина от съседните ней планини. Този на Средна гора също, а старопланинецът от върха на своята планина вижда до къде на юг и на север стига неговата планина.

  Родопчанинът, покачил се на в. Персенк, вижда чак до хоризонта планини, планини и само планини. Преминал на в. Карлък, пак същата върволица от нескончаеми вериги. Преминал още по на юг, на в. Ченгене Хисар, където очаква да види свършека на този хаос от планини, той съзира още веднъж величието на природата, която и тук е разхвърлила в пълен безпорядък планинските ридове, та чак догдето погледа му вижда.

  Такава е картината от Асеновград на юг за Ксанти.

  Такива са Родопите и от север на юг. А тръгнем ли от изток на запад да ги пребродим, където разстоянието по въздушна линия е 250 клм., ние ще бъдем смаяни от тяхната необятност.

  Такова впечатление остават Родопите у всекиго, който е навлязъл в тях. Погледът му бива завладян от обширно разлелите родопски гребени, които оприличавани на морски вълни, спокойно почиват над родопското море.

  Та къде другаде в нашите планини ще срещнете подобна родопска гледка?!.. И не е ли тази обширност на Родопите и тяхната морфологична особеност, която кара населението да ги счита не като една планина, а като сбор от такива?

  В геологично отношение Родопите действително представляват едно цяло, но част от общия Рило-Родопски масив, изживял всички времена от историята на земята. Опитаме ли се обаче, да обхванем с едно име това геологично цяло, то веднага срещаме спънка в геоморфоложката структура, която е тъй много усложнена след терциера, че земноповърхните форми, изникнали върху кристалния цокъл, създават отделни планини, а същевременно еднакво различни една от друга. Всички, обаче, вкупом носят отпечатък на едно минало, което ги свързва в обща система, изразена тъй добре в събирателното име Родопи.

  Що се отнася до митологията, какво „Родопа“ е била девица, то това няма никаква научна стойност за днешната география.

  С името „Родопа“ бихме означили една определена област в етнично или административно отношение, в която обаче влизат Родопите като планинска система.

  Името „Родопа“ е книжовно творение, а не народно или научно свързано с обекта, който искаме да изразим.

  Най мъчно бихме окачили това име на върха Персенк, на Карлък, на Ченгене Хисар, Алабак или Чил тепе, и да кажем ей това, което виждате наоколо е „Родопа“.

  Ако дори бихме надзърнали в многостранността на родопската поселищна география или на родопската етнография или лингвистика, то и тук за учудване ние ще срещнем все същото многообразие и разновидност, които само широките планини могат да създадат.

  Името „Родопи“ крие в себе си една географска правда. Само то сочи облика на предмета, до който се отнася. Само от него и най-далечният географ ще разбере, че става дума за една планинска система, а не за една планина, каквото ограничено съдържание се крие в името Родопа. Защото няма в света планинска система, която да е наречена с име на единична планина.

  Името Родопи, осмислено географски и народностно, съвсем не се нуждае от прекръщаване и то дошло съвсем не от географски среди, нито пък от географска необходимост.

  Нито един здравомислещ българин не бива да преиначава имената на родните ни планини, които имена крият в себе си величието и смисъла вложен в тях.

  Не бива толкова хубавото име и тъй отговарящо на разбитата планинска система, единствено в отечеството ни, да се заменя с име в единствено число.

  Отрадно е, че и в нашата малка но тъй разнообразна по строеж страна има и планинска система която да звучи като Анди, Пиренеи, Кордилиери, Алпи, Апенини, Хималаи и т. н.

  И не е ли гордост за всеки българин, че в неговото отечество, тъй малко по мащаб, съществува толкова огромна планинска система и тъй характерна в своята морфология, че озадачава мнозина учени, докато ние искаме да омаловажим нейната стойност, изговаряйки я в единствено число.

 

  Препечатано от сп. БЪЛГАРСКИ ТУРИСТ, год. XXXIII, март-април 1941, стр. 91-94.

 

  © Снимки - Николай ДАУТОВ

Материалът е написан от:

Kuber

Включен в списание:

бр. 33, дата 2021-01-12

В близост можете да намерите:

Ягодинската пещера
Ягодинска пещера, позната и с името Имамова дупка, e една от най-красивите в България. Намира се в ждрелото на Буйновска река. Представлява сложен подземен лабиринт формиран в карбонатни скали – мрамори. В нея са обособени 5 нива (етажи) – 3 основни и 2 междинни. Данните за дължина на галериите в из ...
Дяволският мост
Дяволският мост е едно от най-интересните скални образувания в Родопите. Познат и като Шейтан кюпрю – име с ориенталски произход, със същото значение (от шейтан, ар. şäytān, а от там в тур. şeytan – дявол /сатана/, и кьопрю, тур. köprü – мост). Намира се в ждрелото на р. Хайдушки дол (Читак дере). П ...
Дяволската пътека
Дяволската „пътека“ е една от най-атрактивните, бих добавил зрелищни, на територията на България. Прокарана е по течението на р. Хайдушки дол (Читак дере) – от нейния водослив с р. Буйновска до местността Читака. В сегашния си вид функционира от 2014 г. По-горе поставих думата пътека в кавички, тъй ...
Панорамна площадка „Орлово око“
Панорамната площадка „Орлово око“ е един от най-атрактивните туристически обекти в Родопите. Намира се на връх Свети Илия, който се издига над село Ягодина. По въздушна линия отстои на 1,45 км на северозапад от центъра на последното. Представлява метална платформа, закрепена на ръба на скала, надвес ...
Храм „Успение Богородично“ край село Ягодина
Параклисът „Успение на Пресвета Богородица“ се намира на по-малко от 700 метра (по въздушна линия) на югоизток от центъра на село Ягодина, в местността Селището. Инициативата за построяването му е подета през 2011 година и в нея, през месец август, е направена и първата копка. Храмът е завършен и ос ...
Буйновско ждрело
Буйновското е едно от най-красивите ждрела на територията на България. Намира се в Западните Родопи, в долината на р. Буйновска. Представлява дълбока до 350-400 м теснина – пролом, с дължина 9,5 км. Той е образуван в мрамори и е резултат на разрушителното действие на речната вода и тектонските сили. ...
Ждрелото на Триградска река
Не са без основания твърденията на мнозина, че Триградското ждрело е най-зрелищното от подобен тип в България. То представлява дълбока, врязана в мраморите бразда, която обхваща най-тясната част от долина на Триградска река. Тя започва на около 1 км север-североизточно от с. Триград и завършва на ок ...
От с. Гьоврен до Вълчи камък
Маршрутът от с. Гьоврен до т.нар. Вълчи камък, където има изградени две площадки за наблюдение, е примамлив вариант за туристи, които обичат излетите в планината. Има вариант и за тези, които искат да отидат до горе, а не могат, заради недостатъчната си физическа издръжливост, или просто ги мързи. З ...
Скално образувание Слончето
В ждрелото на Чаирска река, десен приток на Триградска река, се намира интересното образувание, наречено Слончето. То представлява скална фигура, която наподобява главата на малък слон. Как е добила тази форма не се знае. Най-вероятно отворът, който разделя „главата“ и „хобота“, е част от някогашна ...
Панорамна площадка „Вълчи камък“
Вълчи камък представлява почти отвесна скала, която се намира в местността Каба таш. По въздушна линия отстои на 2,1 km на югоизток-изток от с. Гьоврен. Тук са построени две наблюдателници за туристи. Мястото е по-известно с името панорамна площадка Вълчи камък. Наблюдателниците са изградени от чле ...
Български турист © 2014-2024
За нас | Връзка с нас
Чатът на БГ Турист
×
с автор: Kuber
информация за този чат