Kuber
Авторски материали:
Връх Кюнек 1923 м в Осоговска планина
от Стефан Христов Илиев 26.05-08.07.2024 г. В Югозападна България над град Кюстендил се намира Осоговската планина, наричана още Осогово. Около 1/3 от планината се простира на територията на Република България, а 2/3 е в Република Северна Македония. Първенецът ѝ връх Руен (2251 м) се издига на гра ...
ЛЕГЕНДАТА ЗА РОДОПА И ЗА ПЛОВДИВСКИТЕ ТЕПЕТА
Според народните вярвания, имало едно време гиганти, които са населявали земята, борили са се с боговете и са отстоявали правото на човека за свободен живот и благоденствие. Такъв един гиганти е бил Прометей, който отнел огъня от небето и научил хората да си служат с него. За тази му дързост той, ка ...
Родопчани и името на Родопа планина
Наши абонати и читатели ни питат: защо името Родопа, вместо Родопи (те), все по-широко и по-широко се разпространява и по-плътно се настила в Родопската област, в сравнение другаде, което личи, както в родопския печат, така също и в кръщаването на културно-обществени и стопански сдружения и заведени ...
Родопите и Родопската област
Безспорно, между планинския свят в българските земи едно от най-личните места заемат Родопите. Достатъчно е само да видим тяхното място на една карта на полуострова или на българските земи. Преди всичко, важно е тяхното обширно разпространение. Те образуват най-пространната планинска област в нашите ...
Летни туристически наблюдения от района на с. Славейно, Смолянско, 2023 г.
Летни туристически наблюдения от района на с. Славейно, Смолянско, 2023 г. Георги МИТРИНОВ Както всяка година, и през тая отново се озовах в моето родно с. Славейно, в сърцето на Средните Родопи, което предлага интересни туристически маршрути за преходи в различни посоки. Маршрутът от с. Славейн ...
60 години хижа "Преспа"
60 ГОДИНИ ХИЖА ПРЕСПА В ПРЕСПАНСКИЯ ДЯЛ НА ЗАПАДНИТЕ РОДОПИ Георги Митринов През 2022 г. се навършват 60 години от построяването и откриването за посещения на хижа „Преспа“. Разположена е в местността Горялата фойна (1802 м. н. в.), в Преспанския дял, който се явява източната част на по-големия Пе ...
Паметник на Гоце Делчев в с. Попови ливади
Паметникът на Гоце Делчев се намира в североизточната част на село Попови ливади, на около 200 метра южно от хижа „Попови ливади“, до републикански път III-198, при разклона за връх Ореляк. Изработен е от Крум Дерменджиев през 1980 година. Първоначално скулптурата е поставена във военното поделение ...
Първото изкачване на Мон Блан
Оригиналният текст е на правописната норма от преди 1945 г. Поместният тук е адаптиран към сега действащата такава (бел. на ред.). ПЪРВОТО ИЗКАЧВАНЕ НА МОНБЛАН По О. Е. Майер и др. Най-голямото откровение, което срещнах в Алпите, пише Оскар Ерих Майер, е онова създание на природата, на което хор ...
Със ски и пикел през Скакавците
Куто Чипев Удоволствието, което доставя тръгването, е дълбоко и скрито, спотаено; то сигурно е много голямо, защото тъга свива сърдцата ни, когато гледаме влак или омнибус да заминава. Тази тъга видях в очите на другарите и в София, и в Самоков, и в Мала църква, където се разделяхме. При Мала църкв ...
Първият излет на Алеко Константинов на Черни връх
Н. Тантилов Първият излет на Алека на Черния-връх Беше 11. юлий 1889 г. Имами свободно от служба време само 5 дни. В горещата и прашна София не се стои. – Алеко вече не беше прокурор, – работеше дома си в малката къщичка на „Дондуков-Булевард“ и, мисля, през това време с помощта на Пенча Славейков ...
Завладяването на Матерхорн
Матрхорн (Matterhorn, фр. Mont Cervin, 4505 м. висок) е един уединен исполински обелиск, извишаващ се на повече от 1500 метра над околните ледени полета от алпийската група на Монте Роза (Валиските Алпи, на границата между Швейцария и Италия, западно от Семплон). Той е един от най-величествените, на ...
От село Костенец до връх Белмекен (1922 г.)
През 1922 г. Пейо Пеев, дългогодишен главен редактор на списание „Български турист“, прави първото подробно описание на туристическия маршрут от с. Костенец до връх Белмекен. От дистанцията на времето, век по-късно, особено за почитателите на Рила, ще бъде интересно да се запознаят с него. Онова, ко ...
Попова шапка
Атанас Алексиев С името Попова шапка се назовава един връх между долините на р. Черни Искър и Манастирска река в Северозападния дял на Рила. Обаче, точно кой връх е Попова шапка – за това се води спор, както между туристи, така и между местни люде. Ще поясним по-долу от къде произлиза този спор, че ...
Еделвайс в България
Всеки, който се е качвал по нашите високи планини, знае, че растителността им значително се отличава от оная на долините. Особени, неизвестни в полето шарени цветя растат в алпийските ливади на Витоша или по скалистите върхове на Рила. Причините на тази разлика в растителността не се състоят само в ...
Каменните стълбове – Варненско
Каменните стълбове – Варненско (Дикили таш, Побитите камъни) от П. Бакалов. България е надарена от природата с красиви долини, величествено издигащи се планини, сенчести гори и буйни планински реки, на които ние всеки ден се любуваме, които ни привличат със своите омайни хубости, всред които ние з ...
Проект за заслон на Страшното езеро в Рила (1941 г.)
Р. Д. Една задача, която в най-скоро време ще имат да разрешат хижестроителните комитети при разните планинарски организации, е построяването на хижа – заслон при Страшното езеро. Тук ще се опитаме да дадем под ред доводите, които ще требва да занимаят тези комитети, като накрая отсъдят доколко е ...
Македонските хижи (1941 г.)
сн. Георги Попов сп. БЪЛГАРСКИ ТУРИСТ, год. XXIII, кн. 10, декември 1941, стр. 296.
Легенда за Алиботуш
от Павел Спасов * По всички села плъзнаха теляли: - Слушайте, хора селяни!... В петък... на ливадите пред Ризабеговия чифлик... Селим паша сбор събира!... Всички на сбора да се явите... тъй заповяда пашата! Така викаха телялите и слушаха изтръпнали селяците, защото върнал се беше Селим пача с ча ...
Аладжа манастир (1935 г.)
Ал. Сп. Ганев Надали има по-интересен български манастир от Аладжа. Сгушен в единия край на родината ни, непознат за мнозина, Аладжа манастир още дълго ще буди интерес и ще привлича туристи със своята особеност на пещерен манастир. Ако вървите североизточно от Варна към последния пост на ромънскат ...
Варна и нейната околност (1935 г.)
В. И. Гочев Понеже ходенето по планините е свързано с известни трудности, които трябва да се преодолеят, нашите туристи пътуват главно из планините. Морските градове и красивото българско крайбрежие са почти забравени. Особено внимание за нашите туристи заслужава гр. Варна със своето крайбрежие и о ...
Варна като изходен пункт за излети (1935 г.)
Варна служи като изходен пункт за следните излети: I. Еднодневни излети 1. Варна – Карантината (с лодка 20 мин.) – Галата – фара на нос Галата – аязмото Св. Неделя – Варна. Целия маршрут около 18 клм. 2. Варна – Боровец – Шкорпилова могила (от тук се открива великолепна панорама на целия град, за ...
Хижа-наблюдателница „Черни връх“
Г. Клисаров Четиридесет години след историческия излет на Алеко Константинов до Черни връх, в който взеха участие 300 софийски граждани, и това бе отбелязано като голямо събитие, витошкият първенец (2286 м.) се украси с хижа наблюдателница. Осъществи се една стара идея, завърши се още едно културно ...
Строежът на метеорологичната наблюдателница и хижа „Черни връх“
Строежът на метеорологичната наблюдателница и хижа „Черни връх“ Архитект П. Калчев След успешното завършване постройката на най-високата в Югоизточна Европа наблюдателница на в. Мусала и добитите поуки от строежа на същата, се пристъпи в края на това лято към осъществяване на втората високопланинс ...
Освещаване на наблюдателница „Черни връх“ (2286 м.)
Киро Киров На 27 октомври т. г. „туристическото лято“ завърши с освещаването на Черновръшката наблюдателница – втората по надморска височина обсерватория не само в България, но и в Балканския полуостров. По този начин се постигна още един идеал на българските метеоролози, който в миналото е неразри ...
Начало и развитие на българското планинарство (1895–1912)
НАЧАЛО И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПЛАНИНАРСТВО (1895–1912) Светлозар Елдъров, проф., дин Институт за балканистика с Център по тракология Българска академия на науките През 2020 г. българското планинарство покори висока юбилейна кота – 125-годишнината от своето начало. На 27 август 1895 г., посл ...
Планинарството в Гърция и Гръцкият алпийски клуб
Гръцкитѣ планини представляватъ, безъ съмнение, голѣмъ исторически и митиченъ интересъ, при все това не тази е единствената причина, която привлича тамъ горе планинаря. И тѣ иматъ своитѣ хубости, които зовятъ любящия природата и който малко се интересува за мѣстото, кѫдето Зевсъ като дете се е криел ...
Освещаването на заслон „Заврачица“ (22.10.1935 г.)
Рила е култъ за българскитѣ туристи. Лѣте отъ всички краища на страната ни хиляди излетници я посещаватъ, скитатъ изъ нейнитѣ дебри, катерятъ се по камениститѣ ѝ склонове, вървятъ съ дни изъ живописното ѝ било. Мусала, Белмекенъ, Рупитѣ и Мальовица сѫ най-посещаванитѣ планински върхове у насъ следъ ...
Зимният рилски траверс NW – SO (1934 г.)
Краятъ на м. февруарий. Луната бѣ въ своята половина. Нощитѣ се смѣняха една следъ друга, все по-свѣтли. Студено, сухо време, съ ясни лунни нощи, характерно за края на зимата и твърде удобно за снѣжни зимни турове. Азъ намѣрихь отлични приятели за тоя отдавна желанъ зименъ траверсъ. Селото Сапарева- ...
Народни поверия за рилските езера
Павел Делирадев Повече от 150 езера пълнят коритата на Великата Рилска пустиня. Това са сините гълъбови очи на високата планина. Те внасят веселост всред мрачните върхове и скалаци, що ги окръжават. Без тях високите планини биха били по-тъжни и по-сурови, каквито са Кавказките планини. В тези сини ...
Родопи, а не Родопа
Иван НИКОЛОВ Заглъхналият спор „Родопа или Родопи“ доведе до там схващането на хората за тази планинска система, че днес безогледно и без всякаква отговорност се шири името „Родопа“, употребявано от мнозина като по-съвременно, по-мощно или по-звучно. Ние сме свидетели как през 1934 г, се преимен ...