Една задача, която в най-скоро време ще имат да разрешат хижестроителните комитети при разните планинарски организации, е построяването на хижа – заслон при Страшното езеро.
Тук ще се опитаме да дадем под ред доводите, които ще требва да занимаят тези комитети, като накрая отсъдят доколко е възможно построяването на тази хижа – заслон.
Нуждата от построяването на хижата на такава височина – 2300 м. н. м. р., където сигурно ще се срещнат големи мъчнотии при транспорта на материали, може да се оправдае така. През зимата хижата ще улесни, или по-добре ще направи възможни много от големите преходи, които до сега се предприемаха от малцина, при сигурно време (края на зимния сезон у нас) и се отбелязваха като най-хубавите, но времетраенето им се пресмяташе винаги при база 10 до 12 часа усилен ход. Пролетната и лятна програма на планинаря пък ще се обогати с още някой бисер, като се имат предвид хубавите и стръмни обекти на този дял на Рила, намиращи се в непосредствена близост до мястото на проектираната хижа.
Построена в тази местност, хижата ще отстои достатъчно далеч от изходните пунктове в полите на планината (Говедарци, домът на Държавната печатница, М. църква), така че летуването на курортисти в хижата ще е невъзможно или неудобно и хижата ще остане едно истинско планинарско гнездо. Изкачването до нея ще става най-удобно през х. Мальовица с едно пренощуване в последната, така че посещенията на тази хижа в никой случай няма да се намалят за сметка на тази при Страшното езеро. Още повече, че х. Мальовица е сама за себе си изходен пункт на хубави и мъчни обекти. Характерът на местността „Скалите при Страшното езеро“, е изключително скалист и големите и сухи платформи са редки. Това налага формата на постройката да се приспособи към условията, а площта, която заема постройката, да се ограничи до минимум.
Малко са хижите у нас, които веднъж готови, отговарят на нуждите, за които са построени. В планината се намират и постройки, чиито форми дразнят окото на планинаря – естет, а отчуждаването на тези от околната среда ни карат да ги чувствуваме като тела чужди в окото ни.
Едно преливане на формите с околните върхове, еднородният материал с околната среда и прехода от светлото и незасегнатото от човешка ръка към оградената с дебели, но топли каменни зидове стая на хижата да не става рязко, а да се прелива. Чрез няколко стъпала, една платформа – тераса от груби камъни предверия и т. н. и като последно, уютна и с вкус наредена стая – това може да се постигне напълно.
Материалите нужни за постройката, в по-голямата си част могат да се намерят наблизо, а останалите ще могат да се превозят на коне по долината на Прека река, почти до самия обект.
Скиците представляват проект за заслон при Страшното езеро. Постройката е напълно пригодена към условията на мястото и височината, в която е изградена. Чупката в основите на хижата следва линията на хоризонтала, увеличава обзора от хижата и намалява лицето изложено на вятъра. Външните стени са от ломени камъни, зидани с цимент с дебелина 50 см., а покривът е направен от дуротект, прикован на дъсчена обшивка. Хижата дава много удобен подслон на 18 души. Все пак трябва да отбележим, че при пресмятане на цените, повече от половината ще трябва да се предвиди за транспорта на материалите.
Препечатано от сп. БЪЛГАРСКИ ТУРИСТ, год. XXIII, кн. 9, ноември 1941, стр. 270-271.
Понякога човек иска за ден да отиде далеч от дома си – високо в планината, а вечерта отново да бъде с собственото си легло. Да! Той не желае да ползва услугите на някоя хижа или да зъзне нощем, в опита си да спи на твърдата земя, набутан в тясна палатка. Трудна работа, безсмислена, ще отбележат мног ...
Атанас Алексиев С името Попова шапка се назовава един връх между долините на р. Черни Искър и Манастирска река в Северозападния дял на Рила. Обаче, точно кой връх е Попова шапка – за това се води спор, както между туристи, така и между местни люде. Ще поясним по-долу от къде произлиза този спор, че ...
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 5 "В Бога всичко става в подходящото време, особено за тези, които умеят да чакат" Архимандрит Йоан Крестянкин 03.08.2017 г. с. Ярлово - Букапреслапски проход - ловна хижа - село Белчин - Цари Мали град Тази сутрин трябваше да се събудим навреме и да опразним църквата ...
Василъ Узуновъ На 9 авг. т. г. привечерь ме срѣщатъ професоръ Ив. М. и учитель Ал. Ил. И двамата весело и въ единъ гласъ ме питатъ: „искашъ ли да дойдешъ съ насъ на Рилския монастиръ?“ Но това бѣше въ сѫщность не питане, а настойчиво искане – непрѣмѣнно да се съглася. Азъ, макаръ да не се показахъ ...
На Кирил Минков Ударитѣ на стоманенитѣ пикели още звънятъ въ спомена за първия ни опитъ да пребродимъ рилското ледено царство. Надъ насъ се надвесватъ съ зловеща усмивка могѫщитѣ чела на Рупитѣ и ни наблюдаватъ безмълвно и съ съжаление заради дръзкото ни желание да бѫдемъ първитѣ зимни гости на тия ...
Василъ Узуновъ (продължение и край) На 16 авг. сутриньта въ петь часа потеглихме прѣзъ източната монастирска порта за Рибнитѣ езера. Сега съставътъ на дружината бѣше промѣненъ. Поручикъ Сп. бѣше си отишелъ, понеже изтичаше отпуската му. Професоръ Д. не ни придружи – домашни причини го задържаха. В ...
Куто Чипев Удоволствието, което доставя тръгването, е дълбоко и скрито, спотаено; то сигурно е много голямо, защото тъга свива сърдцата ни, когато гледаме влак или омнибус да заминава. Тази тъга видях в очите на другарите и в София, и в Самоков, и в Мала църква, където се разделяхме. При Мала църкв ...
Краятъ на м. февруарий. Луната бѣ въ своята половина. Нощитѣ се смѣняха една следъ друга, все по-свѣтли. Студено, сухо време, съ ясни лунни нощи, характерно за края на зимата и твърде удобно за снѣжни зимни турове. Азъ намѣрихь отлични приятели за тоя отдавна желанъ зименъ траверсъ. Селото Сапарева- ...
Павел Делирадев Повече от 150 езера пълнят коритата на Великата Рилска пустиня. Това са сините гълъбови очи на високата планина. Те внасят веселост всред мрачните върхове и скалаци, що ги окръжават. Без тях високите планини биха били по-тъжни и по-сурови, каквито са Кавказките планини. В тези сини ...
Описаният тук маршрут е кръгов – през Якорудските езера, връх Налбант и хижа „Грънчар“. Осъществим е за един ден, както направих аз. Неговата начална и крайна точка е местността Нехтèница, където е построен кантон „Нехтеница“. До последния води асфалтиран път от гр. Якоруда, който минава през местно ...
Изтегли материала като е-книга
