Понякога човек иска за ден да отиде далеч от дома си – високо в планината, а вечерта отново да бъде с собственото си легло. Да! Той не желае да ползва услугите на някоя хижа или да зъзне нощем, в опита си да спи на твърдата земя, набутан в тясна палатка. Трудна работа, безсмислена, ще отбележат много хора. За удобството си струва да се опита, ще кажат други. Аз съм май от вторите.
И така. Целта бе връх Орловец в Рила, а разстоянието до дома от изходната точка на планирания маршрут – Централна планинска школа (ЦПШ), над 200 km.
Връх Орловец (2686 m) е един от поредицата красиви скалисти върхове, накацали върху един рилски рид, между долините на реките Рилска и Черни Искър, като се започне от Мечит (2567 m) на изток и се завърши с Мальовица (2729 m) на запад. Издига се между съседите си Еленин връх (2669 m) и връх Ловница (2695 m). В съседство, източно до Орловец, между него и Ловница, стърчи един грамаден зъбер – с абсолютна височина 2678 m, който е популярен сред планинарите с името Злия(т) зъб.
Тръгнахме рано, в 5:00 ч. сутринта и малко след 7:30 се намерихме на паркинга при т.нар. Меча поляна, около и на която са построени хотели, заведения и споменатата вече ЦПШ. В 8:01 ч. поехме към х. „Мальовица“. След входа на НП „Рила“ се върви през хубава гора, по разнебитен и тесен черен път, който следи десния бряг на р. Мальовица. На места той е дублиран от пътека. Тази последната често е предпочитана от туристите, тъй като по пътя тече вода, газенето в която е крайно неприятно.
След около 1.7 km, при чешмата на П. Тодоров – Бъч, пътят пресича реката и поема по левия ѝ бряг. Тук гората отстъпва на клека. Откриват се красиви гледки към връх Мальовица и скалите, които се издигат по оградните склонове на долината. На по-малко от километър след моста се достига хижа „Мальовица“. Тук заварихме едно голямо стълпотворение. Имах чувството, че се намирам на голям пазар или борса. По тази причина почивката ни бе само: „една цигара време“.
Нагоре пътеката, маркирана с червена и синя боя, е също неприятна за ходене, мое мнение разбира се, камениста и порядъчно мокра. На около 300 m след хижата тя пресича реката, поема по десния ѝ бряг, и след други 300 m извежда на долинен праг, известен сред планинарите с името Първа тераса. На тази „тераса“ от маркираната пътека се отделя друга, в западна посока, за Мальовишките езера.
Продължава се на юг. Теренът е идентичен с гореописания. След други 300 m реката отново се пресича. На около 400 m по-нагоре се достига друг долинен праг, назован от туристите Втора тераса, при паметника на загиналите през 1965 г. 11 алпинисти.
На това място пътеката се разделя. Лявата – в източна посока, маркирана със синя боя, е за заслон „Орловец“ (БАК). Дясната – на юг, с червена маркировка, за Еленските езера и връх Мальовица. Раздели се и нашата група. Една част от нея продължи към Мальовица, а останалата към Орловец. Аз се намерих измежду вторите.
Синята пътека е изключително приятна за ходене и много по-спокойна, за разлика от червената – посока връх Мальовица, която обира основната част от туристопотока в това направление. В началото се върви през клек, който нагоре оредява все повече, за да отстъпи на треви и камънак. Някъде в края на първата ѝ четвърт се минава край една почти отвесна гладка скала по склона на връх Камилата. За мой късмет по нея сълзеше тънка като конец струйка вода, от която напълних поизпразнените си бутилки.
Току под заслона, върху една заравненост, на височина от около 2470 m, сред камънака се гушат 2 дребни езерца – локви. Същите се хранят от снежни и дъждовни води. На метри от тях минава и пътеката. За отбелязване е, че през цялото време, ако има видимост, се открива прекрасна панорама в посока връх Мальовица.
Над езерцата, върху една грамадна скала, е построен заслон „Орловец“. На него направихме почивка и начертахме на око трасето, по което трябваше да минем, за да стъпим на седловината между Злия зъб и Орловец. Внимателно проследихме и откъде минават хората, които се качваха и слизаха от там. Направи ми впечатление, че на едно място – в сипея под Злия зъб, те слизаха, губеха денивелация, след което отново поемаха нагоре.
Скоро и ние се добрахме до въпросното място. Извадих от джоба на раницата си GPS приемника, за да се консултирам с BGMountains. Картата даде отговор на чуденката ми. На нея наистина е дадено едно кратко слизане и последващо изкачване, което обясни поведението на хората минали преди нас. Огледах терена напред и след като прецених, че няма никаква опасност преведох спътниците си направо, за да спестим загубата на денивелация. Същото сторихме и след това, на слизане.
Каменистия улей изкачихме бързо, почти без спиране, за да се озовем на седловината – по форма порта, между Злия зъб и Орловец. Тук се засякохме с момче и момиче, които преди това, под заслона, ни задминаха. Вече бяха изкачили Орловец и сега слизаха. Лицата им ми бяха познати от някъде. След като разменихме поздрави, те поеха надолу – по сипея към заслона, а ние нагоре – към върха. В този момент се досетих и откъде се познаваме – от една скорошна среща на хижа „Попови ливади“. Сигурен съм, че и те ме познаха, но вече се бяхме разделили. Жалко за което. Не всеки ден стават такива срещи. Е, както се казва, до следващия път.
И така, останаха последните метри до нашата цел – връх Орловец, на темето на който стъпихме след по-малко от 10 минути. Времето и гледките предразположиха оставането ни горе доста повече от предвиденото. Когато си на върха, всичко ти се струва толкова близо. Аха да скочиш… и си там. Гледаш, гледаш и не може да се наситиш – долината на р. Рилска с Рилската св. обител, Еленин връх, Мальовица, Ловница… Списъкът е толкова дълъг, че е по-добре да не продължавам.
С нежелание се сбогувахме с Орловец, тъй като времето напредна. За спомен останаха няколко десетки снимки, които уловихме с фотоапарати и телефони.
Скоро бяхме на изходната точка, от която атакувахме върха – между заслон „Орловец“, Злия зъб и връх Ловница. А сега накъде? Не ни се връщаше по същия път. Предложих на спътниците си да се спуснем в западния от Прекоречките циркуси, за да се включим в пътеката, която свързва заслон „Страшното езеро“ с хижа „Мальовица“ и по нея да слезем на хижата. Предложението се прие.
Близо до портата между върховете Ловница и Камилата се разделихме с Орловец и поехме надолу по камънака. Пътека почти няма. Тук-там личи подобие на такава, но показалци за посоката – каменни купчинки, колкото искаш. Движението е основно през камънаци и трябва да се внимава. Ако времето е дъждовно минаването оттук не е добра идея.
Често спирахме, за да гледаме издигащите се над нас, в южна посока върхове и скални игли, разделени от дълбоки бразди, изровени от пороите, които се спускат по стръмния склон, чак до дъното на циркуса. Тези ровини, а в някои населени места и самите образували ги поройни потоци, местните хора наричат рỳпи. А в случая и стърчащите над тях каменни великани. По тази причина, в източниците от първата половина на XX век, тукашните върхове, между Еленин – на запад, и Попова капа – на изток, ще срещнете с общото име Рỳпите. За да не съм голословен прилагам фотос със Злия зъб и Орловец, публикуван в бр. 2-3 от 1935 г. на сп. „Български турист“, под който четем: „Злият зѫбец от Рупитѣ“. Снимката може да се гарнира с едно описание от 1927 г. на родения в гр. Горна Джумая (дн. Благоевград) Христо Узунов, който, възхитен от красотата на Урдините езера, пише, че: „У водите имъ се оглеждатъ гордо Елени-върхъ, Рупитѣ, Попова шапка, наредени въ източна посока.“
В по-ново време тук-там се казва, че Рупите са единствено онези четири върха между Ловница и Прекорек, днес познати с общото име Купените, три от които туристите са назовали Голям, Среден и Малък Купен.
Някой ще се зачуди какъв пък е този връх Прекорек, който споменавам!? Да, и такъв има. То се е видяло. Зачекнах вече темата. Ще е добре да карам до край.
Началните притоци на Прѐка рѐка (Горна Прека река, Средна Прека река и Долна Прека река) водят началото си от самостойни цикуси, които по-горе споменах като Прекоречки. В 1920 г. един от знаменитите български географи - Жеко Радев, в книгата си „Природна скулптура по високите български планини“, казва: „Прѣкоречкитѣ сѫ три отдѣлни циркуси, които се събиратъ при връх Прѣкорѣкъ“. Досетихте ли се? Това е върхът (2704 m), наречен от Павел Делирадев Попова капа. И с което име същият връх днес фигурира във всички туристически книги и карти, че и в някои топографски такива.
Всъщност Делирадев е сторил на това място в Рила нещо подобно на това, което е направил Константин Хаджирадонов в Пирин, с имената на върховете около циркуса на Попово езеро. Разместил ги е!
В книгата си в „Искровете“ (1962 г.) отличният познавач на тази част на Рила Асен Христофоров изключително точно представя начинанието на Делирадев. На който прочее посвещава и самата книга. В нея, при описанието на върховете – от Мечит на изток до Купените на запад, той казва: „Кой великан е раззинал челюсти вдясно от Мечитите и не там ли стърчеше Поповата капа? Уви, туй беше Попова капа!… С рядкото си упорство Павел Делирадев премести капата на попа още по̀ на запад, досам Купените и току над Поповските езерца, а тук постави Лопушкия връх. Задачата беше трудна и му отне към двадесет години. Ала накрая той успя да убеди всички в правотата си — всички картографи, почти всички планинари и дори повечето шопи от Искровете. Само побелелите хора в тия селца още наричат върха с предишното му име. Инатят се по стар навик, а може и от владиката да се боят или от архиерейския наместник в Самоков, рече ли да дойде и подири някогашната Попова капа… Всъщност Лопушняците са два върха, като Мечитите, и със стръмните си северни урви, в които се крият почти вечни преспи между тъмни скали, те наподобяват отдалеч някакъв кух, изгнил чудовищен зъб. Малка пътечка води нагоре към източния връх, смело пролазила от реката между сипеите и снежните преспи, но малцина минават по нея. Тя е същинска Голгота за туриста с по-тежка раница.“
И така, Лопушките върхове (Лопушняците) Делирадев е оставил без име, Попова капа е нарекъл Лопушки връх, а Прекорек – Попова капа. И така названието Прекорек е останало в историята. Е, ако някой му е до него, ще го открие из овехтелите географски карти, например в тази на Жеко Радев или в руската верстова. Видно е, че държавата нехае за подобни проблеми и не отделя средства и други ресурси за географски, исторически и езиковедски проучвания по тези проблеми. Прочее, изначално, Попова капа е един невисок връх (2180 m), който стърчи югоизточно от Прекорек, североизточно от Сухото езеро. Толкова по темата.
След като преминахме камънака, заел дъното на западния от Прекоречките циркуси, стъпихме на широката пътека откъм заслон „Страшното езеро“, маркирана с червена и жълта боя, а също и с метални жалони. Тя, подобно на по-горе спомената за връх Мальовица, е изключително оживена. Поехме по нея като бързо прехвърлихме покрития с клек заоблен гръб на рида Ръждавица. Последва леко спускане към дъното на плиткия циркус под връх Камилата, суровите северни склонове на който са надвесени над него. Тук, измежду клека и камънака, се мъдрят едно средно по големина (близо 7 дка) и 3-5 малки езерца, които дават началото на река Малка Мальовица. Пътеката минава край едно от малките. То е много плитко, с добре очертано дъно, заето от пясъци, тиня и дребни камъни. Останалите остават скрити от погледа на туриста.
След като се измъкне от циркуса, пътеката се спуска към долината на река Голема Мальовица. Склоновете на тази последната са много стръмни, каквито са тези на всяка друга с ледников произход. Следи се левият бряг на река Малка Мальовица, която скача по стръмнината, забързана да се събере с по-голямата си посестрима.
Стига се до място, където пътеката се отдалечава от реката и поема по склона на югозапад, към хижа „Мальовица“. Скоро се навлиза в каменист участък, където да спестим време, ние изоставихме маркировката и се спуснахме по стръмнината на запад. След преминаване на участъка с камъни, навлязохме в обрасъл с трева участък измежду клека и достигнахме коритото на река Голема Мальовица. След пресичането ѝ се озовахме на черния път от хижа „Мальовица“ за ЦПШ. По него се върнахме и на изходна точка. Бяхме доволни, тъй като този ден ни даде всичко, за което мечтаехме.
Р. Д. Една задача, която в най-скоро време ще имат да разрешат хижестроителните комитети при разните планинарски организации, е построяването на хижа – заслон при Страшното езеро. Тук ще се опитаме да дадем под ред доводите, които ще требва да занимаят тези комитети, като накрая отсъдят доколко е ...
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 5 "В Бога всичко става в подходящото време, особено за тези, които умеят да чакат" Архимандрит Йоан Крестянкин 03.08.2017 г. с. Ярлово - Букапреслапски проход - ловна хижа - село Белчин - Цари Мали град Тази сутрин трябваше да се събудим навреме и да опразним църквата ...
Атанас Алексиев С името Попова шапка се назовава един връх между долините на р. Черни Искър и Манастирска река в Северозападния дял на Рила. Обаче, точно кой връх е Попова шапка – за това се води спор, както между туристи, така и между местни люде. Ще поясним по-долу от къде произлиза този спор, че ...
Василъ Узуновъ На 9 авг. т. г. привечерь ме срѣщатъ професоръ Ив. М. и учитель Ал. Ил. И двамата весело и въ единъ гласъ ме питатъ: „искашъ ли да дойдешъ съ насъ на Рилския монастиръ?“ Но това бѣше въ сѫщность не питане, а настойчиво искане – непрѣмѣнно да се съглася. Азъ, макаръ да не се показахъ ...
На Кирил Минков Ударитѣ на стоманенитѣ пикели още звънятъ въ спомена за първия ни опитъ да пребродимъ рилското ледено царство. Надъ насъ се надвесватъ съ зловеща усмивка могѫщитѣ чела на Рупитѣ и ни наблюдаватъ безмълвно и съ съжаление заради дръзкото ни желание да бѫдемъ първитѣ зимни гости на тия ...
Василъ Узуновъ (продължение и край) На 16 авг. сутриньта въ петь часа потеглихме прѣзъ източната монастирска порта за Рибнитѣ езера. Сега съставътъ на дружината бѣше промѣненъ. Поручикъ Сп. бѣше си отишелъ, понеже изтичаше отпуската му. Професоръ Д. не ни придружи – домашни причини го задържаха. В ...
Куто Чипев Удоволствието, което доставя тръгването, е дълбоко и скрито, спотаено; то сигурно е много голямо, защото тъга свива сърдцата ни, когато гледаме влак или омнибус да заминава. Тази тъга видях в очите на другарите и в София, и в Самоков, и в Мала църква, където се разделяхме. При Мала църкв ...
Краятъ на м. февруарий. Луната бѣ въ своята половина. Нощитѣ се смѣняха една следъ друга, все по-свѣтли. Студено, сухо време, съ ясни лунни нощи, характерно за края на зимата и твърде удобно за снѣжни зимни турове. Азъ намѣрихь отлични приятели за тоя отдавна желанъ зименъ траверсъ. Селото Сапарева- ...
Павел Делирадев Повече от 150 езера пълнят коритата на Великата Рилска пустиня. Това са сините гълъбови очи на високата планина. Те внасят веселост всред мрачните върхове и скалаци, що ги окръжават. Без тях високите планини биха били по-тъжни и по-сурови, каквито са Кавказките планини. В тези сини ...
Описаният тук маршрут е кръгов – през Якорудските езера, връх Налбант и хижа „Грънчар“. Осъществим е за един ден, както направих аз. Неговата начална и крайна точка е местността Нехтèница, където е построен кантон „Нехтеница“. До последния води асфалтиран път от гр. Якоруда, който минава през местно ...
Изтегли материала като е-книга
