Попова шапка
Изтегли материала като е-книга
Атанас Алексиев
С името Попова шапка се назовава един връх между долините на р. Черни Искър и Манастирска река в Северозападния дял на Рила. Обаче, точно кой връх е Попова шапка – за това се води спор, както между туристи, така и между местни люде. Ще поясним по-долу от къде произлиза този спор, че даже и между местни люде, което явление е рядко в нашата топонимия. Имайки предвид тази неустановеност, направихме едно географско изследване на самото място, за да си разясним случая. Първото нещо, което трябва да се знае, то е от коя страна на билото е произлязъл кръстникът – дали от долината на Манастирска река (р. Рилска) или от долината на р. Черни Искър (покрайнината Искровете).
Орографското разположение на местността е следното: между долините на Черни Искър от север и Манастирска река от юг се простира главното било на Северозападния дял на Рила с посока изток-запад, което било някои автори неправилно наричат с името Пашаница. Това име е изкуствено поставено и съвсем неизвестно за местното население, затова трябва да се изостави. Точно на юг от с. Говедарци на главното било е върхът Будачки камък – 2448 м., югозападно от него е връх Голем Мечит 2568 м., северно от който пък е Малък Мечит. Западно от Голем Мечит са наредени във венец около големия циркус Лопушница, от където извира р. Голема Лопушница, десен приток на Черни Искър, три върха, от които най-висок и най-личен е крайният западен връх. Той е надписан в руската триверстова карта 1:126,000 и в производните от нея карти 1:40,000 и 1:50,000 с името Попова шапка. Под влиянието на тези карти, които са служили и продължават да служат на туристите и на изследваните като меродавен пътеводител, последните са продължили да го наричат и пишат в издания и учебници със същото име. Те от своя страна са повлияли и на местното население от с. Говедарци, през което минава шосето за Кобилино бранище и за двореца „Овнарско“, през където пък се отива респективно за Рилския манастир и хижа (и връх) Мальовица. През с. Говедарци, следователно, минават всички туристи. И сега, ако в това село се попитат млади хора за вр. Попова шапка, всички посочват този връх. Старите, обаче, се колебаят да го нарекат така и най-често го именуват с две имена: Голем Лопушнички връх или Попова шапка, като за второто име обвиняват повече гражданите от София, които го нарекли така. 
От разпита, който направихме в долината на Черни Искър, за нас беше ясно, че топонимията за вр. Попова шапка в покрайнината Искровете не е единна и сигурна. Впрочем, в тази покрайнина съществува известна несигурност още и по отношение имената и границите на вр. Мальовица, на Еленни връх, Купените. Те са въпроси за друго по-продължително и щателно проучване, но още тук можем да споменем, че на Мальовица казват Еленни връх, като нея отнасят за един съседен по-южен връх, а от единствената форма купен (куп наредени снопи) тук правят множествената форма купни – следователно Купните, а не Купените и т. н.** 
Точно над Сухото езеро (1892 м. високо) и северозападно от него се издига мощно един връх, който, гледан от високо откъм главното било, не изпъква много, но гледан от манастира, той се вижда добре (само горната част) и изпъква със своята форма на старите попови капи-скуфии, като закрива зад себе си Кобилино бранище и върховете от главното било. Този, именно, връх наричат тук Попова шапка – 2,179 м. За най-голям познавач на околността ни посочиха дядо Макарий – стар монах, дошъл в манастира от гр. Тетевен още в 1906 г. и обикалял не веднаж тези места. Той ни обясни, че върхът Попова шапка или както си го той наричаше – Попова глава, трансформирало впоследствие на Попова капа и най-после на Попова шапка, е един и той е върхът над Сухото езеро, който връх се вижда от Хрелевата кула и който ни бе посочен под същото име и от монаха Ксенофон (от 1913 г. в манастира). Този връх се спуска към Сухоезерската река (от Кобилино бранище) и към Сухото езеро, почти отвесно, а към главното било преминава чрез лека седловина, където се раздвояват водите от Трите езера, за да минат западно и източно от върха и стигнат Сухото езеро. Тази седловина и местността към Трите езера на сев.-запад и към Кобилино бранище (2,145 м.) на сев.-изток са пасища на Рилския манастир. Тези пасища ги определят устно или на книги под името „пасища на Попова шапка“. Това име не се отнася за към върха на главното било, който, както вече споменахме, е в Доспей-махленско земище и чийто южен склон е осеян със сипейни камъни, които не оставят място за трева. Това пасище на Попова шапка наемат често доспеймахленци за своите говеда и затова те не смесват своя Голем Лопушнички връх с манастирската Попова шапка. 
Попова шапка (2,179 м.) не изпъква над околните върхове, но от Рилския манастир се вижда само тя, а като прибавим и типичната ѝ форма ще се убедим в произхода и правотата на кръстниците ѝ. Голем Лопушнички връх (2,698 м.) пък изпъква добре от Искровете, която му страна е проядена от циркуса Лопушница, следователно от тази страна са и кръстниците. Освен това, той не е най-високият между околните върхове. Западно от него по главното било са безименните върхове к. 2704 и к. 2731.
От горното кратко изложение се вижда, че върховете Попова шапка и Голем Лопушнички връх са два съвсем различни върха в Рила и че не трябва да се смесват. Поради широкото разпространение, обаче, на името Попова шапка за върха от главното било, това име би могло да остане като Голема Попова шапка, защото само Попова шапка – това е върха над Сухото езеро. Разликата е очевидна: при наименуванията на Попова шапка и Малка Попова шапка, както искат някои да се наричат тези два върха, произходът на името минава от по-високия към по-низкия връх, докато при наименуването им с Попова шапка и Голема Попова шапка, както твърдим ние, явно е, че името е произлязло от по-низкия връх и впоследствие е преминало към по-високия, което е правилното. Още повече, че от която и страна да се гледа Голема Попова шапка, тя има най-разнообразна форма и никога формата на попова капа, която форма е типична за Попова шапка над Сухото езеро.
* Имената им произлизат от лопуш (лопош) – растение с широки листа, което е разпространено много в този край.
** Това е за куп снопи – купен и купни докато за куп сено употребяват формите – купа и купи.
*** Например, на 1:126,000 Сучал е надписан между Манастирска река и р. Илийна (при Бричебор), а на 1:50,000 там са надписани Рупите.
Препечатано от сп. БЪЛГАРСКИ ТУРИСТ, год. XXXIV, кн. 1, януари 1942, стр. 11-15.
© снимки - Деян ВАСИЛЕВ, Николай ДАУТОВ
Материалът е написан от:
Включен в списание:
В близост можете да намерите:
