Планинарството в Гърция и Гръцкият алпийски клуб
Изтегли материала като е-книга
Гръцкитѣ планини представляватъ, безъ съмнение, голѣмъ исторически и митиченъ интересъ, при все това не тази е единствената причина, която привлича тамъ горе планинаря. И тѣ иматъ своитѣ хубости, които зовятъ любящия природата и който малко се интересува за мѣстото, кѫдето Зевсъ като дете се е криелъ или где е планината, кѫдето Херкулесъ е умрѣлъ всрѣдъ страшни мѫки.
Преди 1928 г., презъ която година биде основано Атинското алпийско д-во, планинарството въ Гърция имаше много малко последователи. Тѣ, въ най-голѣмата си часть атиняни, изкачваха по-низкитѣ и леснодостѫпни склонове на Атиката и постепенно се осмѣляваха да излѣзатъ извънъ близкитѣ области на Атина и да изкачатъ по-високитѣ върхове. Честитѣ срещи въ планината създадоха вѫтрешна близость и приятелство между планинаритѣ, така че тѣ пристѫпиха къмъ образуване на Атинското алпийско д-во. 
Благодарение на усилията на Атинското алпийско д-во, пристѫпи се въ 1930 г. къмъ основаване на едно подобно д-во въ Патрасъ и още сѫщата година се организираха две дружества по образеца на чуждестраннитѣ алпийски организации.
По този начинъ почна се и по-бързото основаване на секции. Въ всички по-голѣми градове на Гърция изникнаха нови дружества и презъ 1930 г. имаше такива вече въ Атина, Патрасъ, Солунъ, Воло, Сѣресъ, Егионъ, Канеа, Кожани, Калаврита, Триполисъ, Коринтъ, Лариса, Драма и Науса. До 1935 г. сѫществуватъ още секциитѣ въ Кавала, Пиргосъ, Кандия, Агринионъ, Флорина и Ксанти, както и подсекции въ Коница и Хилокастронъ. Тѣзи секции сѫ независими сдружения, които се контролиратъ отъ имащия въ Атина централното си седалище и из- бранъ отъ представителитѣ на секциитѣ централенъ комитетъ.
Тази организация допринесе извънредно много, щото отъ 1930 г. клубътъ да развие една огромна дейность въ две насоки: на първо мѣсто относно техническото обучение на членоветѣ, и на второ, за създаване улеснения за планинаритѣ.
Що се отнася до първия пунктъ, бидоха уреждани сказки и курсове върху техниката на алпинизма, биде въведено за първи пѫть скиорствого въ Гърция и въобще не бѣше пропустнато нищо, 
Презъ януарий 1934 г. д-вото започна издава-нето на месечното списание „Планина“, официаленъ органъ на д-вото, кѫдето, освенъ полезни за планинаритѣ сведения, се даватъ и съобщения за планинарската дейность въ страната.
Въ целитѣ на д-вото влиза и организирането на ски-клубове, които ще иматъ за цель да разпространяватъ ски-спорта въ Гърция и затова д-вото организирва всѣка година панелински ски-състезания, които иматъ за цель разпространението на този спортъ въ Гърция.
Тази дейность на д-вото допринесе много за уеднаквяване и създаване на технически понятия между членоветѣ на д-вото. 
Освенъ това сѫществува особенъ интересъ на нѣкои членове къмъ изследване на пещеритѣ. Освенъ тѣзи единични постижения на членоветѣ на д-вото, уреждатъ се редовно изкачвания, при които се обръща особено внимание да взематъ участие въ тѣхъ новозаписанитѣ членове, та по този начинъ да се приобщятъ и тѣ къмъ планината.
Гръцкиятъ алпийски клубъ извършва голѣма работа чрезъ създаване и поощрение на отношенията си съ чуждестранни планински организации, което за него бѣше улеснено отъ обстоятелството, тъй като той е единствената национална алпийска организация. 
Що се отнася до приятелството, свързано съ българскитѣ другари презъ 1934 г. по случай изкачването на Рила-планина, то надѣваме се, че то ще се укрепи още повече презъ 1936 г. чрезъ възнамѣряванитѣ излети, които секциитѣ въ Атина и Солунъ ще уредятъ.
Въ нѣколко думи това е дѣлото на Гръцкия алпийски клубъ. Само нѣколко години бѣха достатъчни, презъ които бѣ извършена извънредно ценна работа въ дѣлото на планинарството, която имъ позволява да представляватъ достойно гръцкото планинарство въ всички страни.
Ние имаме всичкото основание да вѣрваме, че и въ бѫдеще тази дейность ще бѫде продължена и ще бѫде отбелязанъ още по-голѣмъ успѣхъ.
Н. Перакисъ – Г. А. К.
Препечатано от сп. БЪЛГАРСКИ ТУРИСТ, год. XVII, октомври 1935, стр. 110-112
