ЛЕГЕНДАТА ЗА РОДОПА И ЗА ПЛОВДИВСКИТЕ ТЕПЕТА

Добави в любими

Категории: История География Из градове и села

Изтегли материала като е-книга

прегледай материала като клипче

Според народните вярвания, имало едно време гиганти, които са населявали земята, борили са се с боговете и са отстоявали правото на човека за свободен живот и благоденствие. Такъв един гиганти е бил Прометей, който отнел огъня от небето и научил хората да си служат с него. За тази му дързост той, както казва преданието, бил жестоко наказан от боговете, като бил прикован върху една огромна скала на Кавказ, където орлите изкълвали месата му.

Друг такъв гигант е бил старият Балкан, владетел на пространствата между Черното, Синьото и Бялото морета, който е закрилял народите, населяващи неговите долини и ги запазвал от стихиите, изпращани от боговете. Величествен и благ, той е бил истински покровители и страж за хората. Неговото гордо издигнато чело почти е опирало в небесата. Но пазвите му били като майчини скути, люлка за народите и извор на техните радости.

Под суровия вид и вечната загриженост на стария Балкан е пламтяло едно отзивчиво сърце, често вълнувано от неправдите, които се вършат на земята. Самотен във висините и с поглед, обърнат към Егея, той се радвал отдалеч на Родопа, най-хубавата между жените, която обичала да се спуща от юг до бреговете на река Марица, да се къпе в нея и да се оглежда на огледалната ѝ повърхности. С нищо той не давал да се разбере, че му е присърце щастието на тази очарователна девойка, за да не смути нейното безгрижие, игрите, смеха и веселието ѝ по китните брегове на Марица.

Родопа имала своите царствени чертози в планините южно от реката, всред вековните ели и борове, където славеите са я събуждали с песните си, за да приветства изгрева на слънцето. Сякаш това била усмивката на живота, най-хубавият цвят на земята, създаден да радва погледите и сърцата.

С часове Родопа оставала надвесена над гладките води на Марица, и тогава всичко наоколо затихвало, за да не смущава призрачните ѝ блянове. А там, нейде дълбоко в синия вир, две тъмни очи се отправяли към нея, жадни да я приласкаят. Посейдон, богът на моретата, чул вече за божествената хубост на Родопа и по водите на Марица идвал скришом да се любува на девойката.

Дълго време тя не забелязвала очите, втренчени в нея, но когато ударил и нейният уречен час, тя започнала да се вълнува по-силно от аромата на теменужките и инстинктивно да поправя естествените къдрици на разкошните си коси, за да стане още по-хубава. Копнежът на Посейдон проникнал и в сърцето на Родопа, и тя още по-дълго се заседявала край бреговете на Марица...

Загриженият Балкан вече не чувал кръшния ѝ смях, защото мисълта и чувствата на Родопа били всецяло отдадени на Посейдон. Както всички влюбени и тя не виждала нищо друго, освен любимия си, когото напразно очаквала понякога. Посейдон бил бог и за него любовта на Родопа била само едно преходно развлечение. Скоро тя му омръзнала и той се понесъл към други брегове да дири нови удоволствия.

Помрачил се погледът на Родопа и тя от ден на ден ставала все по-тъжна. Под сърцето си тя усещала плода на любовта ѝ с Посейдон, а него вече го нямало да сподели тази нейна съкровена тайна.

Балканът свивал вежди и бури от негодувание помрачавали челото му, като виждал мъките на Родопа. Скоро тя станала майка и пак с мъжка рожба на ръце, бледа като луната, слизала край бреговете на Марица да чака търпеливо своя прелъстител. Детето си тя нарекла Евмолп, което значи владетел на долината, защото било родено там, в полето, край тихата пълноводна река, когато тя мечтаела за Него.

Един ден Посейдон дошъл, взел грубо детето от ръцете на Родопа и го изпратил при сестрите си отвъд моретата, да 6аде възпитано на Изток, в страната на мъдростта. Родопа тихо плакала, а Посейдон ѝ се надсмивал. Тя, отчаяна, жестоко подиграна, най-после се упътила самотна към своите чертози, почувствала се най-нещастна.

Тогава гордият Балкан не изтърпял, възправил се разярен, отметнал кичурите над челото си и с стихийна сила запратил огромни скали върху Посейдон. Всичко занемяло, само звездите отгоре примигвали, уплашени пред тази страховита гледка.

Уви, отправените върху Посейдон каменни блокове паднали на мястото, където Родопа му се отдала, без да могат да убият Безсмъртния. Разгневен от тази дързост на гиганта, Посейдон разклатил земята от основите и вкаменил десницата, която се осмелила да посегне на него. Балканът бил поразен, и днес ние го виждаме цял превърнат в камък, излегнат неподвижно да тъгува по Родопа. Тя също се загубила в една от пещерите на планината, а божествената ѝ хубост е разлята щедро по Родопите, където по-късно Орфей изсвири на арфата си своите най-хубави песни.

В старите книги нейде има записано, че Евмолп, като пораснал, се върнал да дири майка си и се заселил край река Марица, на днешните пловдивски тепета, като пръв жител на този живописен старинен град.

Д-р Ал. Пеев

Препечатано от сп. БЪЛГАРСКИ ТУРИСТ, год. XХV, кн. 5, май 1933, стр. 75-76.