Наши абонати и читатели ни питат: защо името Родопа, вместо Родопи (те), все по-широко и по-широко се разпространява и по-плътно се настила в Родопската област, в сравнение другаде, което личи, както в родопския печат, така също и в кръщаването на културно-обществени и стопански сдружения и заведения и други неща. Забелязваме, което е особено характерно, казват те, че днес всички родопски периодични и други издания: Родопа – София, Красногор – Смолян, Родопско ехо – Асеновград, Родопска мисъл – София, Бяло море – Кърджали, дори Борба – Пловдив, както и родопските общественици и писатели; Д-р Г. Чичовски и В. Дечев от Чепеларе, Ат. Каишев зап. генерал от Чокманово, Н. Вранчев от Устово, В. Попноев от с. Оряхово и други от младите родопчани, а и покойниците скорошни Ст. Н Шишков от Устово, Хр. Господинов и Тома Попратилов – Тома Садукей от Райково и др., в своите исторически, географски, обществени, или литературни трудове, без разбира се, Арденска дума – Кърджали и Родопска искра – Чепеларе, които употребяват разбъркано ту едната ту другата дума, всички останали гореспоменати издания и лица си служат единствено и систематично само с термина Родопа.
За да отговорим на тъй зададения въпрос, дължим да поясним, че всяко уредничество или уредник от горепосочените издания и всеки родопчанин, който си служи с Родопа, а не с Родопи (те), е дошъл до това убеждение и до тая практика по свой собствен път. Никой никого не е задължавал да възприеме думата Родопа, нито пък някаква сбирка, конференция, или какво да е общество се е занимавало да решава този въпрос. Затова именно, забележително и многозначуще е това спонтанно упорито духовно единение всред будната и творческа родопска общественост и мисловност, проявена от родопчани, а и от други мнозина просветени и културни българи учени и писатели, които имат чувство към нашите работи, които не се кланят на чужди предвзетости и глупави умувания, а следват пътя на своето прозрение, на истината, на красотата, на удобството и на духът на чистия български език.
За нас ще кажем също, че не случайно преди 20 години решихме да дадем името Родопа на нашето издание. До тогава заедно с В. Дечев от Чепеларе бяхме издали вече: 1) карта на Родопа, 2) Родопски глас, 1 книга – за горите в Девинско и 3) Родопски глас, полумесечник – през 1921 год, дето в писанията за пръв път след войните настойчиво си служехме с названието Родопа. Това даде повод за словесни и книжни тълкувания и критики срещу употребата на името Родопа. При тия обстоятелства за възнамеряваното наше самостойно издание трябваше да потърсим заглавието му. Искаше ни се то да бъде кратко, ясно и символично в значението му, да обгръща изцяло Родопската област, в нейната същина, нужди и задачи за дейност, обект за изследване и представяне. Такова название, разбира се, можеше да бъде единствено само името на планината ни. Но кое име – Родопа или Родопи (те)? Надви в нас родопската традиция, традицията, основана и завещана от първите общественици и писатели родопчани и родополози. Пръв Ст. Захариев през 1877 г. пише Родопа, а не Родопи (те). През 1879 г. съществува в Асеновград читалище Родопа. Първите трудове на Хр. п. Константииов († 1899) и Ст. Н. Шишков († 1938) се пишат с Родопа. Основателите (видни родопчани в София) на първата родопска дружба в столицата поставили ѝ името Родопа и др. Знае се, че първата Данова карта на България чрез копиране гръцкото произношение Родопи популяризира това гръцко име за нашата планина. След това всякога се сочи авторитета на Вазов, който писал и възхвалил Родопите, като че ли той е станал най-голям народен писател и поет само за това, че писал Родопите ... „Родопи горделиви“, но прибавил и той, да се знае това, „грамада вековечна“ (ед. ч.), на което никой не обръща внимание, нито пък се отдава значение на това, че Пенчо П. Славейков, стоящ на един от най-високите върхове на нашата поезия, е писал Родопа – в своята Кървава песен, сигурно по художествени и отговарящи на действителността съображения. Независимо от това, могат да се посочат в защита на Родопа още имената на много други българи, именити учени и писатели от сегашно време, но това е друг въпрос.
Тъй ние тръгнахме да следваме не ония, които приказват за Родопа книжно, без да са я виждали, а просветените ни първенци, познаващи Родопа телом и духом, родени и откърмени в нея, живели с нейните нужди и страдания и работили за нея. Да не говорим, че Родопа е по-пригодено и по-побългарено, а при това звучно и красиво име. Допущам, че същите причини са повлияли и на родопската мисловност сега в подема за създаване самобитна родопска общественост и творчество, да се уважи съществуващата родопска традиция. В тая насока виждаме да са се ориентирали и други просветени българи, както казахме, академици и видни писатели, познали истински Родопа и обгърнали я цял в своето съзнание, в сърдцето и душата си, което от друга сбрана показва, че поддържаното от родопчани название на Родопа не е лишено от научна, историческа, географска и езиковна правда.
И така е. За всички е вече ясно, че единствено навикът, придобит чрез училището, е само крепителя на името Родопи (те). Подържничеството пък на това име днес за днес в учебниците се дължи на един небивал скандал в нашия книжовен живот. През 1931 год. един главен секретар на Министерството на просветата запрети думата Родопа да остане в предложените за одобрение учебници. Тая възбрана съществува и сега. Иначе терминът Родопи (те) отдавна за нашия език щеше да бъде вече само исторически спомен.
Препечатано от сп. Родопа, год. XIX, бр. 3 (1 март 1940 год.), стр. 1,3.
Ждрелото на Чаирска река, десен приток на Триградска река, е сравнително малко познато, макар и да се намира в непосредствена близост до по-популярните и известни Триградско и Буйновско ждрела. Представлява дълбока, всечена в мраморните скали бразда – пролом, дълбок до около 200 m. Той започва от ме ...
В ждрелото на Чаирска река, десен приток на Триградска река, се намира интересното образувание, наречено Слончето. То представлява скална фигура, която наподобява главата на малък слон. Как е добила тази форма не се знае. Най-вероятно отворът, който разделя „главата“ и „хобота“, е част от някогашна ...
Вълчи камък представлява почти отвесна скала, която се намира в местността Каба таш. По въздушна линия отстои на 2,1 km на югоизток-изток от с. Гьоврен. Тук са построени две наблюдателници за туристи. Мястото е по-известно с името панорамна площадка Вълчи камък. Наблюдателниците са изградени от чле ...
Не са без основания твърденията на мнозина, че Триградското ждрело е най-зрелищното от подобен тип в България. То представлява дълбока, врязана в мраморите бразда, която обхваща най-тясната част от долина на Триградска река. Тя започва на около 1 км север-североизточно от с. Триград и завършва на ок ...
Маршрутът от с. Гьоврен до т.нар. Вълчи камък, където има изградени две площадки за наблюдение, е примамлив вариант за туристи, които обичат излетите в планината. Има вариант и за тези, които искат да отидат до горе, а не могат, заради недостатъчната си физическа издръжливост, или просто ги мързи. З ...
Параклисът „Успение на Пресвета Богородица“ се намира на по-малко от 700 метра (по въздушна линия) на югоизток от центъра на село Ягодина, в местността Селището. Инициативата за построяването му е подета през 2011 година и в нея, през месец август, е направена и първата копка. Храмът е завършен и ос ...
Панорамната площадка „Орлово око“ е един от най-атрактивните туристически обекти в Родопите. Намира се на връх Свети Илия, който се издига над село Ягодина. По въздушна линия отстои на 1,45 км на северозапад от центъра на последното. Представлява метална платформа, закрепена на ръба на скала, надвес ...
Буйновското е едно от най-красивите ждрела на територията на България. Намира се в Западните Родопи, в долината на р. Буйновска. Представлява дълбока до 350-400 м теснина – пролом, с дължина 9,5 км. Той е образуван в мрамори и е резултат на разрушителното действие на речната вода и тектонските сили. ...
Ягодинска пещера, позната и с името Имамова дупка, e една от най-красивите в България. Намира се в ждрелото на Буйновска река. Представлява сложен подземен лабиринт формиран в карбонатни скали – мрамори. В нея са обособени 5 нива (етажи) – 3 основни и 2 междинни. Данните за дължина на галериите в из ...
Дяволската „пътека“ е една от най-атрактивните, бих добавил зрелищни, на територията на България. Прокарана е по течението на р. Хайдушки дол (Читак дере) – от нейния водослив с р. Буйновска до местността Читака. В сегашния си вид функционира от 2014 г. По-горе поставих думата пътека в кавички, тъй ...
Изтегли материала като е-книга
