Строежът на метеорологичната наблюдателница и хижа „Черни връх“
Изтегли материала като е-книга
Строежът на метеорологичната наблюдателница и хижа „Черни връх“
Архитект П. Калчев
След успешното завършване постройката на най-високата в Югоизточна Европа наблюдателница на в. Мусала и добитите поуки от строежа на същата, се пристъпи в края на това лято към осъществяване на втората високопланинска наблюдателница у нас, на Черни връх, с височина 2286 м. Предвид широкия научен интерес от метеорологични изследвания на Витоша във връзка с водоснабдяването на София и околността и уреждането на големия народен парк в планината, тази наблюдателница-заслон представлява по-специален интерес за столицата и нейните туристи.
В случая програмата на строежа беше по-сложна и трябваше да задоволи нуждите и интересите на повече и различни служби: а) на първо място Дирекцията на метеорологията, за която се проектира в двуетажната част на постройката две помещения 5.00/4.00 м., свързани посредством вътрешна стълба, излизаща на голяма открита покривна тераса, предназначена за външните измервателни уреди на службата; б) обширно помещение 8.00/5.00 м. с обща кухня, обзаведена за денувки и нощен подслон на изненадани от лошо време туристи; в) две помещения 4.00/3.50 и 3.10/3.10 м. с обща кухня в приземието с пряк излаз навън за лятно време и с вътрешна връзка посредством стълба към партера за контролната служба при Столичната община, респ. мините Перник на софийския и струмския водосборни басейни; г) втора тераса, над покрива на стълбището, за визусния стълб на геодетичния институт, който стълб ще замени сега съществуващата на върха пирамида; д) избени отделения за гориво и припаси, над туристическата стая – обширно и удобно за използуване таванско помещение, снабдено с дъсчено дюшеме.
Задачата се разреши по един задоволителен за всички служби начин – по отношение на вътрешното им разпределение, връзките и обслужването на комбинираните нужди.
Изходните положения при избора на мястото и конструкцията на постройката бяха преди всичко изискванията на метеорологичната и геодетичната служби, с оглед към теренните условия, далечния открит обзор, преобладаващите стихийни ветрове и снегонавявания, налагащите се места, обстоятелства и възможности. Предвид на всичко това постройката се разположи в непосредствена близост до самия връх, с лицева и открита страна към юг, където е и входът, т. е. нито към ветрената, нито към противоветрената страна, за да се избегне заснежаването и изложението към лошите посоки.
Имайки вече правилна преценка предварително за такъв скъп планински строеж и предвид ограничените средства, на които можехме да разчитаме, постройката се проектира в скромни, но все пак достатъчни размери да задоволи предвиждащите се сега с оглед на бъдещето нужди,
И тук, както при постройката на Мусаленската наблюдателница, беше естествено да се възприеме като най-подходящ масивният каменен строеж, защото най-главният строителен материал – камъните – се намираха на самото място, а пясък за зидарията се откри от разрушени скални пластове на местопостройката. Това беше наистина едно „щастливо откритие“, което ни спести много средства и време. Трудно и скъпо беше доставянето на промит речен пясък за железобетона и мазилките от изворите на Струма. Вода се набавяше отначало от недалечното кладенче към южния скат, но към средата на м. септември то пресъхна и трябваше да се носи с коне от реката. Каменните основи, положени в по-голямата си част върху здрава скала, имат дебелина 0,60 м. до цокъла и 0-55 м. в партера и етажа. Покривните плочи над двуетажната част и входните предверия са от бетон.
Покривът върху едноетажната част е доста полегат, за да не дава отпор на вятъра, но и с достатъчен наклон, за да не се залежава снегът на него.
Изолационните средства бяха предмет на особено проучване и грижливо изпълнение. Зад каменните зидове, изпълнени на чист циментов разтвор 1 : 3 и с циментова фуговка отвън, се постави дървен скелет със свободно въздушно пространство от 6 см. ширина, върху който се обшиха последователно асфалтова изолационна мушама и хераклитови плочи, измазани отвътре с вароциментов разтвор. Вътрешните стени имат същата въздушна и хераклитова изолация.
Подовата конструкция и таванът над едноетажната част са с дървен гредоред и междинен таван от чимове. Върху гредореда под дюшемето се обши с изолационна мушама, а под гредореда се наковаха 2 ½ см. дебели хераклитови плочи, измазани с вароциментов разтвор. Покривната конструкция над туристическата стая е дървена, свързана посредством железни връзки, вбетонирани в околовръстния железобетонов пояс, опасващ горния край на зидарията и ребрата и излизащ навън във вид на малка масивна страха. Покриването върху дъсчената 3 см. дебела обшивка се изпълни с 0,6 мм. дебела желязна поцинкована ламарина на 25 см. тесни полета върху летви с капаци на двойно прехващане.
Изолацията на покривната тераса се извърши посредством двойна железобетонна плоча с въздушен пласт помежду, пълнежна бетонова настилка за даване необходимите наклони, циментова настилка с трикозал и настилка с циментови плочки.
Прозорците, двукатни с капаци, за всеки случай се направиха с размери, щото при евентуално голямо наваляване и заснежаване около изходите на постройката, да може да се излезе от същата през тях. Капаците се отварят срещу дебелината на зида, за да бъдат по възможности защитени от ветровете. Входните врати имат в горната си половина втори самостоятелни отваряеми части за влизане, когато входът е затрупан.
Напредналото време и изчерпването на средствата не позволиха изпълнението на гръмоотводната инсталация. Предвижда се възприетият и изпълнен при Мусаленската наблюдателница икономичен и ефикасен начин на отвеждане посредством обличане стените околовръст със споена желязна мрежа, свързана с метеорологичния покрив и перилата на терасата.
За бързото и навременно изграждане на наблюдателницата спомогна извънредно много хубавата тазгодишна есен. Сега пък наистина тука времето беше в услуга на метеорологията! Строежът започна на 1 август и се свърши на 20 октомври 1935 г.
По-интересните данни но отношение размера и стойността на постройката се изразяват в следните цифри:
Застроена площ 128 кв. м.
Изградена кубатура 770 кв. м.
Употребени и превозени материали:
а) за постройката 92.000 кг.
б) за обзавеждането ѝ 9.000 кг.
всичко 101.000 кг.
По-главните количества употребени строителни материали са:
а) цимент 695 торби
б) вар 2000 кг.
в) хераклит 468 кв. м.
г) изолационна мушама коритект 400 кв. м.
д) дървен материал 35 куб. м.
е) пясък 95 куб. м.
ж) циментови плочки 48 кв. м.
з) бетонно желязо 1000 кг.
Похарчено е:
А. За превоз:
а) от София до заслона под „Алеко“ с камиони 27.684 лв.
б) от заслона до върха с коне 39.216 лв.
общо 66.900 лв.
Б. За материали 213.100 лв.
В. За работна ръка:
а) по изграждането 105.000 лв.
б) вадене и промиване на пясък 8.000 лв.
в) железарски, покривни и други работи 15.000 лв.
общо 128.000 лв.
Всичко за строеж 408.000 лв.
Г. За обзавеждане 30.000 лв.
Или общо 438.000 лв.
Средствата са събрани:
а) от Столичната община 200.000 лв.
б) от мина Перник 100.000 лв.
в) от „Алеко“ 40.000 лв.
г) дарения от членовете на „Алеко“ и др. 38.000 лв.
общо 378.000 лв.
Остава задължение 60,000 лв.
Единична стойност на строежа:
а) за 1 кв. м. застроена площ е 3.200 лв.
б) за 1 куб. м. изградена кубатура 530 лв.
Препечатано от сп. БЪЛГАРСКИ ТУРИСТ, год. XXVII, бр. 10, ноември – декември 1935, стр. 125-126.
