В. И. Гочев
Понеже ходенето по планините е свързано с известни трудности, които трябва да се преодолеят, нашите туристи пътуват главно из планините. Морските градове и красивото българско крайбрежие са почти забравени. Особено внимание за нашите туристи заслужава гр. Варна със своето крайбрежие и околност.
Туристът, който пътува по железницата за Варна, още от гара Каспичан има що да види. Пътят навлиза в красивата долина на Провадийската река. В ляво (на север) се простират възвишенията на Франгенските височини, които са продължение от височините от Дели-орман; а в дясно са склоновете на Провадийското и Авренското плата. На много места тия височини се приближават една до друга и стесняват долината. Тогава тя приема вид на истински американски каньон. Особено красива е тая долина при гара Невша. Наблюдателят, който чака пристигането на софийския влак, е изненадан от тая величествена гледка. Цялата долина ехти и показалият се в долината локомотив изглежда на огромно чудовище. По на изток вниманието на пътника се привлича от огромните скали, надвесени над долината и над гр. Провадия. А приближим ли към Гебедже и Варна, вниманието ни се привлича от Гебедженското и Варненското езера. Особен интерес представлява Варненското езеро. Влакът от гара Гебедже до Варна минава почти край езерото. То е богатство на България. Сега ние сме беден народ; нямаме средства да използуваме нашите природни богатства и повече рушим, отколкото създаваме. Ще дойде, обаче, ден, когато крайбрежието на това езеро ще се регулира и цялата околност ще се изпълни с красиви градини и паркове, между които ще се белеят вили и други сгради. Стигнем ли края на езерото, локомотивът дава сигнали за пристигането си на последната гара. Влакът бавно навлиза в гара Варна.
Варна, старият Одесос, е един от най-старите исторически градове на Балканския полуостров. Разположен е на красивия бряг на Варненския залив. Наблюдателят е очарован от географското положение на града. На изток пред зрителя е безкрайното синьо море, в което сушата се е вдала от двете страни на града и обгражда залива. На едната страна се протака Галатинската височина, която се свършва в морето с нос Галата; а на другата страна се вдава високият бряг, покрит с лозя и разкошни вили. Той достига до Евксиноград. Зад наблюдателя други височини обграждат града и околността. Изглежда като че Варна е разположен в една котловина. Особно приятна за окото е тая зеленина от лозя и овощни градини, всред която се издигат множество летни жилища.
Град Варна е интересен в много отношения. Той е богат със старини. Варненският археологически музей, който се помещава във Варненската девическа гимназия, не може да побере грамадната маса находки. Варненският музей със своите богати сбирки е голямо национално богатство. Известен е на целия учен свят и заслужава да бъде посетен от всеки турист.
От старините на града заслужава да споменем тъй наречената „Римска кула“. Тя е остатък от византийския акропол на Варна. Зданието се простирало чак до морския бряг. Под това здание се намират подземни ходове, които Варненската община обещава да разчисти и снабди с електрическо осветление. Когато Аспарух заел Североизточна Мизия, Константин IV Погонат, византийски император, бил принуден да признае съществуването на българската държава (679 г.). Предполага се, че мирът между империята и българския хан Аспарух е бил подписан в това държавно здание. Това ни дава право да считаме гр. Варна за най-стара столица на България, макар че тая столица е била временно. Хан Аспарух е бил умен цар. Той ценял значението на морето и още в самото начало се погрижил да се запази неговата държава България от византийските десанти, затова укрепил брега на няколко места по цялото крайбрежие на север от Стара-планина. Аспаруховият вал, изровен от пясъка, днес краси крайбрежието на предградието Аспарухово. Там е поставен и бюста на хан Аспарух.
Важна историческа местност е Владиславовата могила. През 1444 г. на това място полският и унгарски крал Владислав, наречен сега Владислав Варненчик, бил убит в сражението с турците. Той бил начело на един кръстоносен поход, който си поставил за задача да изгони турците от Балканския полуостров и освободи християните, на първо място българите, от иго. Сега тая местност се украсява. Вече е посаден с дръвчета цял парк от няколко декара, а се строи и мавзолей.
За разните учреждения в града, красиви улици и паметници здания не е място да се пише в тая статийка. Не можем, обаче, да не споменем за Варненската приморска градина, която след няколко години ще се разшири за сметка на старите гробища. Разположена на самия морски бряг, тя е най-красивият парк в България. А за Варненските морски бани може да се каже, че са единствените добре уредени морски бани в България. Самата природа е създала във Варна всички благоприятни условия за морски бани.
Във Варна туристът ще намери всички условия да се наслаждава и да прави излети из околността. Околността на Варна е чудесна. Красиви местности са: Галата, Гюндюза, Франга баир, Евксиноград и др. Тия местности са близки и могат да се посетят без особени разноски. Особено внимание заслужава близката околности „Джанавар-тепе“. Там се намират развалини на грамадна стара църква, разкрита от Варненското археологическо дружество. Там е и гробът на многозаслужилия български учител по естествена история и отечествена география, Херман Шкорпил, Последният е известен и като виден археолог. Над гроба му се издига красив оригинален паметник, поставен от Варненското археологическо дружество.
Много по-интересни са по-далечните местности. Красивата хижа на морския бряг, построена на юг от Галата от туристическото дружество „Родни балкани“, задължително трябва да се посети от всеки турист. Там трябва да се прекара поне едно денонощие всред природата.
Заслужава да се посетят и устието на р. Камчия, прочутият „Лонгоз“, „Изправените камъни“ (Дикили таш) и изворите на р. Девня. Туристът ще има възможност да наблюдава неща, които другаде не ще намери.
В съседство с Варна е местността „Св. Константин“, местност с обширен плаж и изобилна чиста вода. Там са построени няколко почивни станции. Мнозина курортисти, нашенци и чужденци, прекарват лятото в тая местност.
Близо до „Св. Константин“, е и държавният детски санаториум; а недалеч от санаториума е прочутият „Аладжа манастир“, старина, запазена от археологическото дружество. Манастирът е издълбан в скалата.
Под Аладжа манастир се намира местността „Узун кум“ (Дългият пясък). Тая местност представлява крайбрежна ивица от чист дребнозърнест пясък, дълга три километра и широка повече от сто метра. Морето е удобно за къпане, понеже дъното е покрито само със ситен пясък и дълбочината се увеличава постепенно. Над пясъчната ивица се издига обширна гора от габър, бук, столетни липи, обрасли с дива лоза и скрипка. На няколко места шурти изобилна студена вода. Мнозина чужденци, които са посещавали повечето европейски курортни места, са се произнесли, че в цяла Европа няма местност, която би съперничила с Дългия пясък. Взети са мерки тая богата местност да се използува в бъдеще.
Като се има пред вид, че и есента по цялото черноморско крайбрежие е продължение на летото и че водата тогава е топла, може да се каже, че сезонът за къпане се продължава най-малко до свършека на гроздобера.
Варна и околността заслужава да се посетят от всеки български турист.
Туристи, посетете Варна! Запознайте се с тоя величествен кът на царство България.
Препечатано от сп. БЪЛГАРСКИ ТУРИСТ, год. XXVII, бр. 5, май 1935, стр. 58-60.