Добави в любими

Изтегли материала като е-книга

  Каменните стълбове – Варненско (Дикили таш, Побитите камъни)

  от П. Бакалов.

  България е надарена от природата с красиви долини, величествено издигащи се планини, сенчести гори и буйни планински реки, на които ние всеки ден се любуваме, които ни привличат със своите омайни хубости, всред които ние забравяме дребнавостите на ежедневния живот.

  Наистина, всеки се чуди на тия красоти, всеки се възхищава от тях, но друга би била насладата, която човек изпитва при наблюдаването им, ако той е запознат със средствата, с които природата действува, за да ги образува, ако той познава причините, на които се дължат всички тия разнообразни форми, които предизвикват нашето учудване и възхищение. Особено важно е това за нашите туристи. Много по-възвишена би била тяхната наслада при съзерцаването на природата с нейните най-разнообразни форми и картинки, ако те могат да си обяснят тия форми, да ги анализират, да четат в тях тяхната история, техния произход. Да, те трябва да знаят, къде кои природни сили са действували за образуването на тия или ония форми и по какъв начин е станало тяхното образуване в течение на вековете.

  За да могат нашите туристи да имат възможност да изпитат това при наблюдаване на природните картини, в ред статийки, които ще третират отделни кътове от нашето отечество, ще ги запознаем накратко с начина на образуването им, с техния произход.

  Едни от най-хубавите изваяния, с които природата е надарила България, са тъй наречените Дикили таш, побити камъни, каменни стълбове, които се намират в землищата на селата Гюн-Аласа и Гебедже (Белово), Варненско (3–4 клм. северно от станция Гебедже).

Чудна и красива е картината, която представляват тези каменни плочи и която се открива пред очите ни. Тази картина трябва да се види от всеки турист, от всеки любител на природата, още повече, че тя е лесно достъпна.

  Цяла гора от каменни стълбове, които образуват една ивица широка 30–80 м., се простира от север, като начева близо до селото Гюн-Аласа, към юг, като пресича шосето Варна – Девня – Шумен. Отделните стълбове са разпръснати неправилно и имат височина от 2–8 метра, а някои единични стълбове и до 10 м.; дебелината им също тъй варира от 1–3 м. в диаметър. Повечето са цилиндрични, някои неправилни. Едни с разнообразно издълбана повърхност, други с празнини в средата, като кухи дървета, което е дало повод за гледат на тях като на окаменени дървета, окаменена гора – нещо, което няма нищо общо с действителността. Погледнати отдалеч, наистина, тези каменни стълбове приличат на окаменена гора, на места на развалини. Те стърчат, като че ли са стълбове на някой древен храм. Върху някои от тях, в пукнатините и кухините, е намерила подслон и слаба тревиста растителност. Мястото, което те заемат, е повече пустинно, каменисто, песъчливо. С пясъците там вятъра постоянно играе, като ги повдига от едно място и ги наслагва на друго. В бурно време цели облаци ситен пясък се носи из въздуха, удря ви в лицето, пълни ви очите, носа, ушите, затруднява дишането ви. Тези пясъчни бури, този движещ се пясък е допринесъл твърде много за оформяване на побитите камъни.

  Но да видим как са се образували тези красиви и чудни форми.

  В минало време, когато върху земята още не се е бил появил човека, в началото на терциера – през еоценско време, едно доста дълбоко море, тъй нареченото нумулитно море, е покривало цялата област на запад от Варна чак до Провадия, а вероятно и още по на запад чак до Разградско. Това море е било населено с богата фауна, между която най-многочислени са били едни едноклетъчни, прости организми, наречени нумулити. Техните черупки след измирането им са се натрупвали върху морското дъно и образували цели пластове, дебели няколко десетки метра, които днес заемат доста обширно пространство на запад от Варна, на юг до р. Камчия. От тези именно варовити нумулитни наслаги са съставени и побитите камъни. Те са изпълнени с черупките на нумулитите, които се намират масово около им в пясъка, произлазял от тяхното разрушаване.

  Това еоценско море обаче не остава върху тези предели; вследствие на постоянните промени, които са ставали върху земната кора: понижавания, хлътвания и издигания, неговите води се отдръпват и областите, които то е заливало в тази част на България, остават суша. Но и това не е траяло дълго; през следния период – миоценския морето наново нахлува в тези области и залива част от тях, като в дълбоките си части то оставя нови наслаги, а край бреговете си събаря старите такива и ги разрушава. Още по-късно неговите вълни се блъскат в стръмните брегове на еоценските скали, които са били напукани вертикално, и там вършат своята разрушителна работа. Те измиват по-меките части на скалата, а по-твърдите остават да стърчат като отделни или свързани помежду си стълбове, колони или маси.

  Но и тази работа на морските вълни не продължава вечно, водите на морето се отдръпват, местността около Дикили-таш остава суша – крайбрежие. Нов фактор се явява на сцената – ветровете почват да духат с грамадна сила, много по-голяма от днешната, подигат цели облаци пясъци, които наслагват по ниското крайбрежие и образуват дюни, хълмове пясък, които постоянно се движат. Тези пясъчни бури са работили, като грижлив майстор за заоблюването на оставените недообработени от морските вълни стълбове и им придават по-усъвършенствувана форма. Не по-малко са допринесли за това и дъждовните води, както и промяната на температурата. Първите са измивали по-меките части, и са давали форма на стълбовете. Действието на едните и другите природни сили се е менявало няколко пъти, до като Дикили-таш са получили днешната си форма.

  С тези именно средства – водата, въздуха и топлината – природата-художник е изваяла тия величествени стълбове, всред които човек по-силно чувствува своето нищожество, а още по-силно – величието и силата на майката природа.

  Дикили-таш по своето величие и начина на образуването си са единствени не само на Балкански полуостров, но и в Европа. Те са привлекли вниманието и на английските офицери, участвували през петдесетте години на миналия век в Кримската война, и днес те привличат вниманието на чужденците. Не много преди войната цяла група туристи французи със специален параход бяха дошли във Варна а от там и на Дикили-таш, за да се любуват на тази природна картина.

  Нам остава само да пожелаем щото и нашите туристи да обърнат внимание на Дикили-таш, да ги посетят и изпитат оная наслада, която те могат да възбудят у човека. Там те ще видят и дюни, макар и в малък мащаб, ще видят разяжданията на водата и въздуха, които са особено характерни върху някои стълбове над гробищата на с. Гебедже и южно от с. Гюн-Аласа – те са във форма на неправилно преплетени корени, натрупани клончета или като зърна от разна големина.

  Препечатано от сп. БЪЛГАРСКИ ТУРИСТ, год. XIV, кн. 3, март 1922, стр. 37-39.

Фотогалерия

интерактивен преглед на фотогалерията

Материалът е написан от:

Kuber

bg-turist.com/kuber

В близост можете да намерите:

Варна като изходен пункт за излети (1935 г.)

Варна служи като изходен пункт за следните излети: I. Еднодневни излети 1. Варна – Карантината (с лодка 20 мин.) – Галата – фара на нос Галата – аязмото Св. Неделя – Варна. Целия маршрут около 18 клм. 2. Варна – Боровец – Шкорпилова могила (от тук се открива великолепна панорама на целия град, за ...

Варна и нейната околност (1935 г.)

В. И. Гочев Понеже ходенето по планините е свързано с известни трудности, които трябва да се преодолеят, нашите туристи пътуват главно из планините. Морските градове и красивото българско крайбрежие са почти забравени. Особено внимание за нашите туристи заслужава гр. Варна със своето крайбрежие и о ...

Аладжа манастир (1935 г.)

Ал. Сп. Ганев Надали има по-интересен български манастир от Аладжа. Сгушен в единия край на родината ни, непознат за мнозина, Аладжа манастир още дълго ще буди интерес и ще привлича туристи със своята особеност на пещерен манастир. Ако вървите североизточно от Варна към последния пост на ромънскат ...