Добави в любими

Изтегли материала като е-книга

   от Стефан Христов Илиев

   26.05-08.07.2024 г.

   В Югозападна България над град Кюстендил се намира Осоговската планина, наричана още Осогово. Около 1/3 от планината се простира на територията на Република България, а 2/3 е в Република Северна Македония. Първенецът ѝ връх Руен (2251 м) се издига на границата между двете държави. Той се нарежда на пето място сред планинските първенци в България след връх Мусала (на планината Рила), Вихрен (на Пирин), Ботев (на Стара планина) и Черни връх (на Витоша).

   През 1927-28 г. в Осогово е построена от кюстендилските туристи една от първите хижи в България – х. „Осогово“. Хижата се намира в местността Плавилото в подножието на връх Кюнек, за който ще ви разкажа в настоящата статия.

Име

   Името на върха се произнася по няколко начина – Кю̀нек, Кю̀неко, Кю̀нец, Кю̀нецо, Кю̀ник. Наименованието му произлиза от името на извора на река Плавилска, намиращ се в близост до върха. До извора е имало глинена тръба, а в местния кюстендилски говор за тръба (водопровод) се е използвала думата кю̀нец, която се е произнасяла диалектно и като кю̀нецо, кю̀нек, кю̀неко, кю̀ник. Името на чешмата се е пренесло на близкия връх.

   В книгата „Местните имена в Кюстендилско“ (речник, том II Д–К) с автори Иван Василев Умленски и Георги Тодоров Ковачев е записано:

   „Кю̀нек(о), вр. В Ос 1925 м, извор, п З 1,5 хижа „Осогово“ при Бог. – В говора кю̀нек ‘тръба, кюнец`. До извора имало глинена тръба. Вж. Кю̀нецо.

   Кю̀нецо, ог З 0,2 Бер – имало стар турски водопровод; при Бог = Кю̀неко; н, ог З 5 Вак. – От кю̀нец = кю̀нек. МИ Кю̀нецът в Год. Вж. Завала̀-.“[1]

География

   Връх Кюнек се намира в западния (по-високия) дял на Осоговска планина. Надморската му височина е 1923 м[2] (в някои източници – 1925 м[3][19]). Издига се на едното от двете главни била на планината, започващо от хълма Хисарлъка над Кюстендил и простиращо се в направление североизток-югозапад до връх Руен и Царев връх (Султантепе) на територията на Република Северна Македония. Кюнек е първият връх на това било, който е над гористия пояс на Осогово. Склоновете му са покрити с треви, ниска хвойна, отделни иглолистни дървета и каменни грамади. В този участък на планината денудационни процеси са разкъсали и отнесли външната обвивка от кристалинни скали (амфиболити, гнайси, шисти) и на повърхността се е показал гранитът, част от осоговския мощен гранитен плутон.[4][5] Билни съседи на връх Кюнек са – от запад – връх Човека 2047 м н.в., от когото го отделя терасовиден участък от билото, върху който изпъкват котите 1960 м (наречена връхчето Платно[6][7]) и кота 1965 м, а от изток – връх Шмраката (Шманата) 1722 м н.в., който е в гористия пояс и не изпъква добре, обширната поляна Ешекчийска орница 1626 м н.в. и местността Разкола. Северно от връх Кюнек се намира потока Мечкино дере, а на североизток е Памучка река – десни притоци на Глогозка река. На югоизток от върха е изворът на Плавилска река, която минава близо до хижа „Осогово“ и се влива в Скокова река. От южните склонове на Кюнек водят началото си няколко поточета, които се обединяват в двата големи потока Чемерика и Влашки дол – леви притоци на Млачка река.

Местоположение

   Съществуват няколко възгледа за точното местоположение на връх Кюнек.

Първи възглед:

   Връх Кюнек има формата на два купола:

Едромащабна топографска карта на Република България – ЕТК 1:5000, картни листа к9-42-80, к9-43-65:

   Югозападен купол с 3 обособени коти:

1. Кота 1922,8 м (координати: 42.199447° с. ш., 22.607827° и. д.) – бетонна кота с височина 1922,8 м[8], част от триангулачната геодезическа мрежа на страната. Непосредствено до котата е струпана малка каменна пирамида, върху която през месец юли 2023 г. е поставена голяма декоративна дървена табела с надпис „връх КЮНЕК 1925 м“.
2. Кота 1901,0 м (координати: 42.197400° с. ш., 22.607935° и. д.) – внушителна грамада от скали и камъни, наречена Кулин камък, намира се на 230 метра по права линия южно от кота 1922,8 м.
3. Кота 1903,4 м (координати: 42.201184° с. ш., 22.605320° и. д.) – на 280 метра северозападно от кота 1922,8 м, тази кота изпъква слабо над околния терен, покрита е с треви и ниска хвойна.

   Североизточен купол с 2 обособени коти:

1. Кота 1913,3 м (координати: 42.202545° с. ш., 22.610872° и. д.) – на 420 метра североизточно от кота 1922,8 м, обрасла е с треви и ниска хвойна, по стръмния ѝ северен склон има каменни пасажи.
2. Кота 1902,6 м (координати: 42.203596° с. ш., 22.614278° и. д.) – на 300 метра североизточно от кота 1913,3 м, на 700 метра североизточно от кота 1922,8 м, представлява грамада от скали и камъни във формата на пирамида. С измервания с GPS приемник е установена около 1906-1907 м надморска височина на най-високия камък на пирамидата. [9]

   Между двата купола се намира тревиста платовидна заравненост с надморска височина 1889,7 м. Поради приликата си с футболно игрище тази заравненост се назовава с името Стадиона от членове на туристическо дружество „Осогово“ (дружеството е член на Български туристически съюз/БТС). На 170 метра по права линия в югоизточна посока е изворът на река Плавилска, където е била глинената тръба/кюнец, откъдето идва името на връх Кюнек. Изворът отстои по права линия на 300 метра от кота 1922,8 м, на 220 метра от кота 1913,3 м и на 430 метра от кота 1902,6 м.

   Върху географски, топографски, туристически, кадастрални и информационни карти връх Кюнек е отбелязан на кота 1922,8 м върху югозападния купол, тоест на най-високата точка, по-близката до извора на Плавилска река. Надморската височина на върха върху картите варира от 1923 м до 1929 м. Кулин камък е отбелязан върху картите със знак „Отделно стърчаща скала“ без надморска височина или с височина 1901/1902 м, намираща се южно от кота 1922,8 м. [10] [11] [12] [13] [14] [15] [16] [17] [18] [19] [20] [21] [22]

   В Едромащабната топографска карта на Република България ЕТК 1:5000 с името Кулин камък е обозначена местност югоизточно от кота 1922,8 м и кота 1901,0 м.[23]

   Коти 1903,4 м, 1913,3 м и 1902,6 м не са отбелязани с имена върху картите.

   В кадастралната карта и регистри на Агенция по геодезия, картография и кадастър са дадени поземлени имоти в местността КЮНЕЦ с идентификатори 58129.19.591, 58129.19.592, 58129.19.593 и 58129.19.558, намиращи се върху южния и източния склон на кота 1922,8 м, и имоти в местността КУЛИН КАМЪК с идентификатори 58129.19.530, 58129.19.531, 58129.19.532, 58129.19.533, 58129.19.582, 58129.19.584, 58129.19.585, 58129.19.587, 58129.19.588, 58129.19.589, 58129.19.590, 58129.19.594, 58129.19.595, намиращи се на юг и изток от кота 1901,0 м.[24]

Топографска карта на Република България 1:100 000, картен лист K-34-70:

Топографска карта на Република България 1:50 000, картни листа к9-42-Б, к9-43-А:

Топографска карта на Република България 1:25 000:

Триверстова руска топографска карта „КАРТА ЧАСТИ БАЛКАНСКАГО ПОЛУОСТРОВА ОБНИМАЮЩЕЙ ВЕСТЬ ТЕАТРЪ ВОЙНЫ 1877-1878г.г.“, мащаб 1 : 126 000, 1877-1878 г.:

Триверстова руска топографска карта „КАРТА ЧАСТИ БАЛКАНСКАГО ПОЛУОСТРОВА ОБНИМАЮЩЕЙ ВЕСТЬ ТЕАТРЪ ВОЙНЫ 1877-1878г.г.“, мащаб 1 : 126 000, [1884-1900 г.]:

Петверстова руска топографска карта „КАРТА ЧАСТИ БАЛКАНСКАГО ПОЛУОСТРОВА ОБНИМАЮЩЕЙ ВЕСТЬ ТЕАТРЪ ВОЙНЫ 1877-1878г.г.“, 1884 г. мащаб 1 : 210 000:

Топографска карта на България и Македония М 1:210 000, изд. Картографически институтъ, София, 1900-1901:

Топографска карта „Поправена и попълнена карта на България. 1899-1911“. Изд. Военно-картографически институт, 1899-1940, лист „Кюстендилъ“ 1909 г.:

Осогово: Трите буки (карта, 1:50 000). Изд. ГАБ-Главно управление по геодезия и кадастър, КИИП по картография, София, 1980 г.:

Осоговска планина (туристическа карта 1:70 000, първо издание). Изд. „Картография“ ЕООД, София, 2005 г.:

Осоговска планина (туристическа карта, 1:50 000). Изд. „КартГео“ ООД, Троян, 2009 г.:

Информация за географското наименование „Кюнец“ в търсачката за географски наименования в ГЕОПОРТАЛ НА МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА (https://gis.armf.bg/bg/Map?isInspire=True) – „Наименование, използвано понастоящем и официално одобрено или установено по законодателен път“:

  Втори възглед:

   Връх Кюнек е грамадата камъни във формата на пирамида върху североизточния купол с най-ниската кота 1902,6 м (с измервания с GPS приемник е установена около 1906-1907 м надморска височина на най-високия камък[9]), а югозападният купол с кота 1922,8 м е самостоятелен връх без име или с име Кулин камък.

   Привърженик на този възглед е Павел Делирадев, който в своята книга „Осогово“ (1927 г.) пише следното:

   „Кюнекъ. (1929) С него завършва високото било Царъ-връхъ – Кюнекъ, което въ източната си частъ е съставено отъ гранитния лаколитъ. Върхът е добре оформенъ само отъ северъ и изтокъ; на югозападъ отъ него е развило едно малко плато, прорѣзано от изворитѣ на Плавилото и съ върхообразна канара, наречена Кулинъ камъкъ. В повечето географски карти мѣстата на тѣзи два върха близнака сѫ размѣнени, като западниятъ се сочи за Кюнекъ, а името на Кулинъ камъкъ не се споменава. Отъ Кюнека се разкрива най-обширния източенъ изгледъ от нашата планина.“[25]

   Въпреки твърдението на Делирадев, че на картите връх Кюнек е даден погрешно, на приложената от самия него карта към книгата „Осогово“ върхът е даден отново на югозападния купол, а не на североизточния:[26]

   Делирадев потвърждава своята позиция за местоположението на връх Кюнек и в книгата си „По планини и върхове“ (1929 г.):

   „… вие излизате на една по-открита равнина: това е Плавилото. Тукъ подъ личния връхъ Кюнекъ, на една височина около 1650 м. се построи първата туристическа осоговска хижа „Осогово".

   Тази часть на Осогово, иззидана отъ красивъ гранитъ, е водопоителката на Кюстендилъ отъ незапомнени времена. Сега се доизкарва единъ модеренъ водопроводъ, който ще обезпечи града съ достатъчна, при това чиста и студена вода.

   Отъ хижата нататъкъ пѫтищата се дѣлятъ. Единиятъ върви хоризонтално и обхожда върховетѣ Кюнекъ, Кулинъ-камъкъ и Бегъ-бунаръ, а другиятъ минава презъ самитѣ върхове и при хубавия изворъ Бегъ-бунаръ (Бейски кладенецъ) се съединява съ първия. Има и трети пѫть за Руенъ, който минава презъ планинското село Сажденикъ. Азъ винаги предпочитамъ срѣдния пѫть презъ върховетѣ. Отъ Кюнека се вижда като на длань цѣлото Кюстендилско поле, което отдалечъ личи като една обширна овощна градина, подѣлена отъ нѣколко кривуличащи рѣчни ленти. Ей тамъ, по срѣдата на полето, личи Кадинъ-мостъ на Струма, за който народната фантазия ни е завещала чудно красиви легенди.“[27]

   Следващите автори на пътеводители за Осоговска планина се позовават на написаното от Павел Делирадев и посочват връх Кюнек върху пирамидата камъни на по-ниската кота 1902,6 м, но с надморската височина на по-високата кота 1922,8 м. Например:

   Емил Иванчев в своя пътеводител „Осогово“ (1983 г.) пише:

   „В орографския план на Осогово ясно се очертават две, почти перпендикулярно пресичащи се била с много разклонения. Едното било има посока североизток-югозапад. По него по-високи върхове са Гроба (1318 м), Кюнек (1923 м), Кулин камък (1919 м), Човека (2047 м), Дорилова чука (1805 м), Кулиците (1862 м), Църни камък (2069 м), Шапка (2188 м), Царев връх (2108 м) и др.“[28]

   „… вр. Кюнек (1923 м) – един от най-високите и обзорни върхове в планината. (…) Самият връх представлява грамада от гранитни отломъци, като че ли нарочно нахвърляни тук от незнаен великан. По-ниските му части са покрити с хвойна и различни лековити билки.“[29]

   В противоречие с написаното в текста на пътеводителя, в приложената в него карта връх Кюнек е обозначен на югозападния купол с името „Кюнец 1923“, а Кулин камък е отбелязан със знак „Отделно стърчаща скала“, намиращ се южно от „Кюнец 1923“:[30]

   В „Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я)“ (1988 г.) Кирил Георгиев Кръстев е записал:

   „Кю̀нек – връх (1925 м) в зап. дял на пл. Осогово. Издига се на главното било, югоизточно от вр. Човека. Югозап. склонове преминават в малко плато, откъдето води началото си Плавилска река. Южно от К. се издига скалистата канара Кулин камък. Покрит е с храстови и тревни формации. Посещаван турист. обект. В югоизт. подножие се намира х. „Осогово"; има ски-писта и ски-влек. [К.] Вж картно приложение“[31]

   В картното приложение към речника (КИИП по картография, колектив под ръководството на Либор Докторов и Манол Манолов) връх Кюнек е даден с височина 1925 м върху югозападния купол, а не върху североизточния, както е в описанието в речника:[32]

   Стефан Иванов с своя туристически пътеводител „Осогово“ (2009 г.) отбелязва връх Кюнек с името Кюник и също застъпва виждането, че той се намира на североизточния купол с пирамидата камъни, а връх Кулин камък е на югозападния купол, като и на двата върха той дава една и съща височина – 1923 м:

   „По второто [било] – с посока североизток – югозапад, което започва от парка „Хисарлъка“ над гр. Кюстендил“ се издигат върховете: Гроб (1320 м.), Кюник (1923 м.), Човека (2047 м), Църен камик (2069 м.), Шапка (2188 м).(…)

         Във вътрешността на западния български дял се издигат и други две по-характерни била. Едното – с посока северозапад – югоизток започва между селата Вратца и Гърляно и се изгражда от върховете: Църнотрав /1865 м.), пресича между вр. Кюник и вр. Човека идващото откъм Кюстендил било с посока към вр. Руен, вр. Кулин камък (1923 м.), м. „Грамадите“ (1632 м), вр. Чуката (1628 м.), вр. Черни връх (1695 м.) и вр. Юрушки гробища (1551 м.)“[33]

         „Хижа „Осогово“ е разположена югоизточно от връх Кюник / Кюнек/ на 1640м. надморска височина. На 30-40 метра от хижата протича река Плавилска, която тук представлява малък поток. На север и запад хижата е оградена от изкуствена иглолистна гора, на изток и юг – от хубави букови гори. Пред хижата е долната станция на ски влека обслужващ започващата от вр. Кулин камък 1800- м. ски писта.“[34]

  Йордан Котев в книгата си „Осоговската планина: Култът към св. Мина в Югозападна България“ поставя връх Кюнек върху североизточния купол, като му дава височина 1923 м и 1929 м, а връх Кулин камък – върху югозападния купол, като му дава височина 1919 м: [35]

   „От връх Човека от масива на вр.Кюнек 1929 м. извира Глоговска /Глогощица/.“

   „Един от притоците на Скокова, между лъчевидно разположените потоци в котловината, който извира между Кюнек и Кулин камък се нарича Плавило, тъй като в него са къпали /плавали/ овцете преди стриженето им.“

   „От Кюстендил, с лесопарк Хисарлъка залесен от есента на 1891 г. с борова гора, към село Богослов започват стръмни хълмове с куполообразно основание. Това са върховете Гроб 1320 м., Кюнек 1923 м., като на билото южно от него, разположено между противоположните течения на Млачка и Новоселска реки се издигат върховете Грамадите1654 м., Три буки 1571 м., Черни връх 1707 м., Юрушки гробища- чието име напомня за старите си обитатели /мохамедани, катунари-номади/. След връх Кюнек следват Кулин камък 1919 м., Човека /Бегбунар/ - от близкия бейски кладенец в подножието му, Шапка 2188 м. /заради физическите си особености/, Мали Руен, Руен, седловината Сокол 1859 м., Царев връх 2085 м. /според едно предание Деспод Константин /по чието име е кръстен град Кюстендил/ построил тук чешма и затова върха е приел това име, според друго тук е имало столнина на царя Константина /който по късно се именува Юсуф/ и около тепето пасели стадата и конете му/. Билото от Кюстендил до Царев връх се нарича Бегбунарско, а от Царев връх /където минал султан Мехмед/ до Кочани е известно като Лопен. Следват върховете Маркова стъпка 1781 м. и по Мъртвечки рид до Панагюр 1614 м., като билото завършва до едно връхче над Злетовска река, близко до гр. Кочани. Някога землището на сегашния град е било блатисто пасище за свине и тук се намирали много кочини. По народна етимология и името на града се именува Кочани, т.е. кочини. През царуването на Мохамед IV в 1670 г. населението било потурчено от великия везир Мехмед Кюприли.“

   Привържениците на този втори възглед (че връх Кюнек се намира на североизточния купол с кота 1902,6 м, а не на югозападния купол с кота 1922,8 м) изпадат в няколко сериозни противоречия:

   Първо – те твърдят, че надморската височина на връх Кюнек е 1923/1925/1929 м, а в действителност височината на грамадата камъни върху североизточният купол е забележимо по-ниска (около 1903-1907 м[9]).

   Второ – твърдят, че Кулин камък е тревист връх, докато думата „камък“ в името показва, че това е стърчаща грамада камъни и скали (подобно на други природни обекти с подобни имена в Осоговска планина като Соколов камък, Мацаков къмък). Надморската височина от 1919 м[28], която някои автори приписват на връх Кулин камък, също е невярна.

   Трето – някои от привържениците на този възглед прилагат като аргумент в негова полза твърдението, че каменната пирамида на кота 1902,6 м се вижда от жп гарата на град Кюстендил, а кота 1922,8 м не се вижда от там. Този аргумент също е спорен, имайки предвид името на върха, което произлиза от тръбата/кюнеца на близкия извор на река Плавилска, а не от гледката от жп гарата в Кюстендил (кота 1902,6 м се вижда само от част от град Кюстендил).

Трети възглед:

   Връх Кюнек се намира на югозападния купол с кота 1922,8 м, а североизточният купол с коти 1913,3 м и 1902,6 м е отделен връх без име.

   Привържениците на този възглед се позовават на топографските, географските, туристическите и кадастралните карти, на които югозападният купол с кота 1922,8 м е отбелязан с името Кюнец, а североизточният купол е без име.

Четвърти възглед:

   Връх Кюнек се намира на югозападния купол с кота 1922,8 м, а североизточният купол с коти 1913,3 м и 1902,6 м е отделен връх с името Мали Кюнек.

   Огнян Кузманов от Кюстендилския отряд на Планинската спасителна служба (ПСС) предлага на североизточния купол да бъде дадено името Мали Кюнек по аналогия с върховете Руен и Мали Руен.[36] Председателят на туристическо дружество „Осогово“ Христо Абаджиев също смята, че името Мали Кюнек е добър избор. Така биха се удовлетворили привържениците на първите три възгледа: От една страна, най-високият купол с кота 1922,8 м запазва името си Кюнек, с което е обозначен на топографските, географските, туристическите и кадастралните карти. От друга страна, грамадата камъни на североизточния купол с кота 1902,6 м запазва името си Кюнек (с което е известна сред част от местното население) под формата Мали Кюнек.  По този начин се внася ред в топонимията и се избягват противоречията и затрудненията, които биха възникнали при поставянето на туристически табелки по маршрутите в Осоговска планина, указващи посоката и разстоянието до връх Кюнек.

   От 2021 г. членове на публичната фейсбук група „Осоговски ентусиасти“ започват да почистват и маркират маршрутите до връх Кюнек, като съгласуват и координират дейността си с председателя на туристическо дружество „Осогово“ Христо Абаджиев (който също е член на групата „Осоговски ентусиасти“). Основните маршрути са почистени и премаркирани, предстои поставянето на табели с имената на обектите, разстоянията до тях и времето за изминаване.

Туризъм

Панорама от връх Кюнек

   Кюнек е популярен туристически обект. Той е най-лесният за изкачване обзорен връх в Осоговска планина. От него се открива обширна панорама към Кюстендилското поле, билата и върховете на българската част на Осоговска планина и множество планини в България, Сърбия, Северна Македония и Гърция.

   Каменната пирамида на кота 1902,6 м (1906-7 м) е може би с най-впечатляващата панорама: На северозапад е лабиринтът на планините на Краището, сред които изпъкват върховете Църноок и Бесна кобила (в Република Сърбия). На североизток е Кюстендилската котловина с пръснатите села и малка част от град Кюстендил. Зад тях е Конявска планина, а още по-нататък са планините Руй, Ездимирска, Стража, Любаш, Черна гора, Голо бърдо, Завалска, Гребен, Вискяр, Люлин, Витоша, Верила, Плана, Средна гора. Най-отзад се простира гръбнакът на Стара планина – при ясно време се различават върховете Миджур, Ком, Чукава, Вежен, първенецът Ботев. На изток е Рила с многобройните си върхове (за съжаление първенецът Мусала остава скрит). Следва малка част от Родопите (рида Дъбраш) и Пирин с първенеца си Вихрен. На юг са планините Смийница (Меникио) и Шарлия (Врондос) (в Република Гърция), Славянка (Алиботуш), Влахина, Малешевска, Огражден, Беласица. На югозапад (в Република Северна Македония) са Голак, Плачковица, Кожуф, Каймакчалан (Нидже/Ворас). На запад панорамата се затваря от другите две коти на връх Кюнек – 1923 м и 1913 м, зад които се изправят осоговските двухилядници Човека, Църни камък, Шапка, Мали Руен и едва подаващият се първенец на Осогово – връх Руен 2251 м.

   От кота 1913,3 м панорамата е подобна на тази от кота 1902,6 м с две малки разлики – първата е, че малка част от Кюстендилското поле е скрита зад пирамидата на кота 1902,6 м, а втората – вижда се повече от склоновете на връх Човека и билото към връх Руен.

  Панорамата от кота 1922,8 м е подобна на предходните две със следите разлики: Първо – голяма част от Кюстендилското поле и град Кюстендил са скрити зад североизточния купол с коти 1902,6 м и 1913,3 м. Второ – на юг и югозапад се откриват нови части от вътрешността на Осоговска планина, вижда се по-добре билото от заслон „Превала“ и извора Бегбунар до връх Руен. Трето – най-западните върхове на Краището (до връх Църноок) вече не се виждат.

Изходни пунктове за изкачване на връх Кюнек:

• Хижа „Осогово“ – намира се в местността Плавилото на около 1622 м н.в. До нея води асфалтов път (18 км) от град Кюстендил през с. Богослов, м. Студен кладенец и м. Памука. Разстоянието по пешеходни пътеки от Кюстендил до хижата е около 4 часа.

Координати – 42.197397° с. ш., 22.624284° и. д.

• Местност Разкола – намира се на 1580-1630 м н.в. между м. Памука и м. Плавилото. До нея води асфалтов път (17 км) от град Кюстендил през с. Богослов, м. Студен кладенец и м. Памука. Пътят продължава към х. „Осогово“ (800 метра) и х-л „Три буки“ (3 км). В м. Разкола от източната страна на пътя има будка-пост на Гранична полиция, а от западната страна е изграден заслон-навес с огнище и чешма. Пешеходното разстояние от град Кюстендил до м. Разкола е около 3 ч 45 мин.

Координати на заслона – 42.202733° с. ш., 22.630679° и. д.

• Местност Памука – намира се на 1430 м н.в. между м. Студен кладенец и м. Разкола. До нея води асфалтов път от град Кюстендил (15 км), който продължава до м. Разкола (2 км), х. „Осогово“ (3 км) и х-л „Три буки“ (5 км). Пешеходното  разстояние от град Кюстендил до м. Памука е около 3 ч 10 мин.

Координати – 42.217627° с. ш., 22.637325° и. д.

• Хотел „Три буки“ – намира се на 1570 м н.в. в местността Трите буки. До него води асфалтов път (20 км) от град Кюстендил през с. Богослов, м. Студен кладенец, м. Памука и х. „Осогово“. Разстоянието между х. „Осогово“ и х-л „Три буки“ е 2 км, изминава се пеша за около 30 минути.

Координати – 42.180942° с. ш., 22.621567° и. д.

• Заслон „Превала“ („Бегбунар“) – намира се на 1812 м н.в. между в. Човека 2047 м н.в. (от север) и в. Кулиците 1862 м н.в. (от юг). Представлява масивна постройка с едно помещение. Има маса, скамейки и печка. Може да подслони около 4-5 човека. На 180 метра южно от заслона се намира изворът Бегбунар (от турски – бейски кладенец), до който е построена чешма и беседка с маси и пейки. Разстоянието до заслон „Превала“ от х. „Осогово“ е около 6,5 км (1 ч 50 мин), от х-л „Три буки“ – 6,1 км (1 ч 45 мин), от Каракашката махала на с. Цървена ябълка – 3,25 км (1 ч 10 мин), от връх Руен (2251 м н.в.) – 6,8 км (1 ч 30 мин), от връх Човека (2047 м н.в.) – 1,9 км (30 мин), от с. Вратца, м. Дервента – 11,2 км (3 ч 45 мин).

Координати – 42.188366° с. ш., 22.580427° и. д.

Маршрути за изкачване на връх Кюнек:

1. Хижа „Осогово“ 1622 м – връх Кюнек кота 1903 м – кота 1913 м – кота 1923 м:

Маркировка: Синя в началото, синя и зелена в средата, синя в края

Дължина: 2,3 км

Положителна денивелация: 340 м

Отрицателна денивелация: 39 м

Среден наклон: +13,2% (+7,5°)

Време за изкачване: 1 ч

Време в обратната посока: 45 мин

   От хижа „Осогово“ се тръгва много стръмно на северозапад – първо през поляна, после през гъста иглолистна гора, следват поляни с малини. Откриват се гледки към Витоша, Рила, Пирин, Беласица, Плачковица. Отдясно (от североизток) идва зелената маркировка от местността Разкола (630 м/15 мин от началото). Двете маркировки се обединяват и продължават да се изкачват стръмно на запад по Ковачки рид. Гората оредява, излиза се на открито, наклонът намалява. Пътеката върви през треви, хвойни и отделни ниски дървета. Изведнъж пред погледа изниква пирамида от скали и камъни – това е кота 1903 м (1906-7 м от измервания с джипиес приемник)(1,4 км/45 мин от началото). Камъните не са трудни за изкачване, но изискват внимание. Пътеката с маркировката леко заобикаля пирамидата от север и продължава (370 м/5 мин) по билото на югозапад до следващата кота 1913 м. Следва леко спускане до тревистата седловина (Стадиона) между двата купола, откъдето може да се отиде 250 метра вляво (на югоизток) до извора на Плавилска река. Стига се до важен разклон с дърво с много табелки. Напред (на запад) зелената и синята маркировка продължават заедно (по-късно се разделят: зелената се качва на връх Човека и слиза до заслон „Превала“, Каракашката махала на село Цървена ябълка, хотел „Три буки“, хижа „Осогово“ и местността Разкола, а синята минава покрай местността Три кладенци, връх Църнотрав, Врачешка чешма, Соколов камък, Мацаков камък и местността Дервента на село Вратца). Наляво (южно) от кръстопътя тръгва синя маркировка, която се изкачва на връх Кюнек (кота 1923 м), след което слиза до горния край на ски-писта „Осогово“, местността Грамадите и хотел „Три буки“. Продължава се по синята маркировка наляво (на юг) – остава краткото (240 м/5 мин) финално леко изкачване сред треви и боровинки до най-високата кота 1923 м на връх Кюнек (2,3 км/1 ч от началото).

2. Местността Разкола 1590 м – поляна Ешекчийска орница 1627 м – връх Кюнек кота 1903 м – кота 1913 м – кота 1923 м:

Маркировка: Зеленав началото, синя и зелена в средата, синя в края

Дължина: 3 км

Положителна денивелация: 370 м

Отрицателна денивелация: 37 м

Среден наклон: +11,1 % (+6,3°)

Време за изкачване: 1 ч 10 мин

Време в обратната посока: 50 мин

   Началото на маршрута е в местността Разкола – будката на Гранична полиция до асфалтовото шосе от Кюстендил за хижа „Осогово“, хотел „Три буки“ и хотел „Руен“. Тръгва се по макадамов път сред букова гора на северозапад, в началото на който отляво има заслон-навес с чешма. По пътя се стига до обширната поляна Ешекчийска орница (500 м/10 мин от началото), от която има красива гледка на изток към Витоша, Рила, Пирин, Славянка, Беласица, Влахина, Огражден. Тук пътят завива на югозапад, става земен, минава покрай ретранслатор и навлиза отново в гората, където преминава в пътека. Пътеката набира плавно височина, подсичайки връх Шмраката от северозапад, на места е леко обрасла с малини и боровинки. Излиза се на открито с гледка на север към Кюстендилското поле, Краището, Конявска планина и Стара планина. Следва рязък завой в южна посока и кратко стръмно изкачване (100 м), след което пътеката се събира с тази от хижа „Осогово“, идваща отляво (от юг) и маркирана със синьо (1,35 км/25 мин от началото). Двете пътеки се обединяват и се изкачват до коти 1903 м, 1913 м и 1923 м на връх Кюнек (3 км/1 ч 10 мин от началото) – виж маршрут 1.

3. Местността Памука 1430 м – поляна Ешекчийска орница – връх Кюнек кота 1903 м – кота 1913 м – кота 1923 м:

Маркировка: Червена в началото, зелена и синя в средата, синя в края

Дължина: 4,2 км

Положителна денивелация: 540 м

Отрицателна денивелация: 47 м

Среден наклон: +11,6 % (+6,6°)

Време за изкачване: 1 ч 35 мин

Време в обратната посока: 1 ч 10 мин

   Началото е туристическият заслон-навес в местността Памука (1435 м н.в.), от който се тръгва по стръмна пътека през гората в югозападна посока. След няколкостотин метра пътеката излиза на земен път, по който се върви в южна посока. Постепенно пътят преминава в пътека, която излиза на макадамовия път със зелена маркировка близо до поляната Ешекчийска орница, който път идва от будката на Гранична полиция на шосето Кюстендил-хижа „Осогово“ (1,6 км/35 мин от началото). По зелената маркировка (а след това и по синята) се продължава до коти 1903 м, 1913 м и 1923 м на връх Кюнек (4,2 км/1 ч 35 мин от началото) – виж маршрути 1 и 2.

4. Хотел „Три буки“ 1570 м – местност Грамадите 1627 м – горен край на ски-писта „Осогово“ 1837 м – връх Кюнек кота 1923 м:

Маркировка: Червена и синя в началото, синя в средата и в края

Дължина: 2,9 км

Положителна денивелация: 370 м

Отрицателна денивелация: 17 м

Среден наклон: +12,3 % (+7,0°)

Време за изкачване: 1 ч 05 мин

Време в обратната посока: 50 мин

   От хотел „Три буки“ се тръгва по асфалтовия път на север. След 300 м се стига до заслон-навес и чешма в памет на алпиниста Людмил Янков. Започва изкачване по маркираната в синьо и червено пътека през смесената гора на север. Скоро от лявата страна гората свършва и се излиза на местността Грамадите (900 м/15 мин от началото). Тук е важен кръстопът – от север идва червената маркировка от хижа „Осогово“, на запад тя продължава за връх Руен. На север-северозапад е земният път за ски-писта „Осогово“ и връх Кюнек, маркиран със синьо. В началото пътят е полегат, върви през иглолистна гора и поляни. Започват да се откриват гледки към върховете от главното било Църни камък, Шапка, Мали Руен, към граничното било на югозапад от връх Руен, Черни връх и планините Огражден, Влахина, Беласица, Голак, Плачковица. Земният път става стръмен и преминава в горска пътека, гората оредява. Стига се до електропастир, който трябва да се пресече. Пътеката криволичи покрай електропастира и високите хвойни, появяват се големи овални камъни. Посоката е запад-северозапад. Започват да се виждат стълбовете на влека на ски-писта „Осогово“ и с последно стръмно изкачване пътеката излиза в горния край на пистата (2,2 км/50 мин от началото). Отново се пресича електропастирът и по широка просека в хвойната се продължава на северозапад с умерено изкачване на купола на връх Кюнек, покрит с рядка иглолистна гора. След около 700 м/15 мин се стига до най-високата кота 1923 м на връх Кюнек (2,9 км/1 ч 05 мин от началото).

5. Хижа „Осогово“ 1622 м – местност Грамадите 1627 м – горен край на ски-писта „Осогово“ 1837 м – връх Кюнек кота 1923 м:

Маркировка: Червена в началото, синя в средата и в края

Дължина: 3,3 км

Положителна денивелация: 330 м

Отрицателна денивелация: 29 м

Среден наклон: +9,2 % (+5,3°)

Време за изкачване: 1 ч 10 мин

Време в обратната посока: 55 мин

   От хижа „Осогово“ се слиза до асфалтовото шосе от Кюстендил за хотел „Три буки“. Продължава се по червената маркировка по шосето в южна посока. Вляво (източно) остават сградите на ски-център „Осогово“. След като се подминат сградите, вдясно (на югозапад) се отделя земен път (400 м/6 мин от началото) – на разклона има голяма информационна табела за връх Руен с разстоянието до него в километри и часове. Тръгва се по земния път, който минава покрай бунгалата на Планинската спасителна служба и стига до кръстопътя в местността Грамадите (1,3 км/20 мин от началото). Продължава се на север-северозапад по синята маркировка до връх Кюнек 1923 м (3,3 км/1 ч 10 мин от началото) – виж маршрут 4.

6. Заслон „Превала“ 1812 м – връх Човека 2047 м – връх Кюнек кота 1923 м:

Маркировка: Зелена в началото, зелена и синя в средата, синя в края

Дължина: 4,7 км

Положителна денивелация: 290 м

Отрицателна денивелация: 179 м

Среден наклон при изкачване: +10,3 % (+5,9°)

Среден наклон при слизане: –7,7 % (–4,4°)

Време за изкачване: 1 ч 35 мин

Време в обратната посока: 1 ч 25 мин

   От заслон „Превала“ се тръгва по лятната зелена лентова маркировка по земния път в посока северозапад-север-североизток. Коловете на зимната маркировка се качват по-стръмно от заслона право на север-североизток. Върви се през рядка иглолистна гора. След 600 м/10 мин летният и зимният вариант се обединяват. Следва стръмен участък от земния път (250 м/5 мин), след който се стига до кръстопът (850 м/15 мин от началото): Зимната маркировка продължава стръмно на север, а лятната маркировка завива по земния път наляво (на северозапад). След още 250 м/5 мин (1,1 км/20 мин от началото) пътят се оставя и се тръгва надясно (на североизток) по пътека, която се изкачва с умерен наклон по южния склон на връх Човека, обрасъл с хвойна и единични дървета. След около 600 м зимната колова маркировка отново се събира с лятната и след още 200 м се достига връх Човека, който е висок 2047 м (1,9 км/45 мин от началото). Върхът е много обзорен, при ясно време се виждат планините Олимп в Гърция, Кораб и Шар на границата на Северна Македония и Албания, Проклетия на границата на Албания и Черна гора (гледката от Човека отстъпва на тази от Руен с планината Баба с връх Пелистер). Следва плавно спускане по тревист терен на север. Пътеката излиза на стар земен път, по който се продължава на североизток и изток. Върви се сред треви, хвойна и единични дървета. Стига се до кръстопът на 1947 м н.в. (3,1 км/1 ч 05 мин от началото) – тук отляво (от северозапад) идва синята маркировка от село Вратца и връх Църнотрав. Двете маркировки се обединяват, подсичат от юг кота 1960 м и сред хвойна и рядка иглолистна гора плавно слизат до седловината с надморска височина 1884 м, намираща се западно от връх Кюнек (3,9 км/1 ч 20 мин от началото). След 400 м се стига до важен кръстопът с дърво с много табели: направо (на североизток) зелената и синята маркировка продължават за котите 1913 м и 1903 м, след което се спускат съответно: зелената – до местността Разкола, а синята – до хижа „Осогово“. Надясно и на юг синя маркировка се изкачва 240 метра/5 мин до най-високата кота на връх Кюнек 1923 м (4,7 км/1 ч 35 мин от началото).

Бележки

1. Умленски, Иван Василев, Георги Тодоров Ковачев. Местните имена в Кюстендилско (речник, том II Д–К). Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, София, 2018, стр. 178.
2. Топографски карти, ГИС на МРРБ (Географски информационни системи на Министерство на регионалното развитие и благоустройство) – http://gis.mrrb.government.bg/
3. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 336.
4. Николов, Васил, Марина Йорданова. Планините в България. Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, София, 2002. стр. 123.
5. Иванчев, Емил. Осогово – пътеводител. Изд. „Медицина и физкултура“, София, 1983. стр. 6.
6. Делирадев, Павел. Осогово (популярен очерк). БТД Софийски клон „Ал. Константинов“, печатница „Гладстон“, София, 1927. стр. 53.
7. Иванов, Стефан. Осогово (туристически пътеводител). Български туристически съюз, печатница „Графикс“ ООД, Кюстендил, 2009. стр. 36, 39.
8. Топографски карти, ГИС на МРРБ (Географски информационни системи на Министерство на регионалното развитие и благоустройство) – http://gis.mrrb.government.bg/
9. Джипиес следа с измерени надморски височини на котите 1902,6 м, 1913,3 м и 1922,8 м - виж по-долу, в края на статията, а също и на: https://drive.google.com/file/d/12PRIgImlUYSmuACHsyyvEWZnlExUttx9/view?fbclid=IwY2xjawFGLOFleHRuA2FlbQIxMAABHXuLg39Cn-JhO-Tv7eLaGtuS9eqFjE5AYCPptXdtSXFgqwGicS75NP9gNQ_aem_g5Tz0qbuB0P3LusN563J6g 
10. Триверстова руска топографска карта „КАРТА ЧАСТИ БАЛКАНСКАГО ПОЛУОСТРОВА ОБНИМАЮЩЕЙ ВЕСТЬ ТЕАТРЪ ВОЙНЫ 1877-1878г.г.“, мащаб 1 : 126 000, 1877-1878 г.   https://maps.hungaricana.hu/en/HTITerkeptar/21846/view/?pg=39&bbox=-32%2C-6607%2C8300%2C1070
11. Триверстова руска топографска карта „КАРТА ЧАСТИ БАЛКАНСКАГО ПОЛУОСТРОВА ОБНИМАЮЩЕЙ ВЕСТЬ ТЕАТРЪ ВОЙНЫ 1877-1878г.г.“, мащаб 1 : 126 000, [1884-1900 г.] http://digilib.nationallibrary.bg/karti/public/evro?id=26
12. Петверстова руска топографска карта „КАРТА ЧАСТИ БАЛКАНСКАГО ПОЛУОСТРОВА ОБНИМАЮЩЕЙ ВЕСТЬ ТЕАТРЪ ВОЙНЫ 1877-1878г.г.“, 1884 г. мащаб 1 : 210 000  https://maps.hungaricana.hu/hu/HTITerkeptar/21838/view/?pg=43&bbox=-805%2C-4659%2C4150%2C-95
13. Топографска карта на България и Македония М 1:210 000, изд. Картографически институтъ, София, 1900-1901 http://digilib.nationallibrary.bg/karti/public/evro?id=171
14. Топографска карта „Поправена и попълнена карта на България. 1899-1911“. Изд. Военно-картографически институт, 1899-1940, лист „Кюстендилъ“ 1909 г. http://digilib.nationallibrary.bg/karti/public/evro?id=33
15. Осоговска планина. Централенъ дѣлъ. Мѣрка 1:126,000. Приложение къмъ книгата Осоговска планина отъ П. Делирадевъ (карта). БТД Софийски клон „Ал. Константинов“, печатница „Гладстон“, София, 1927.
16. Топографска карта 1:100 000, картен лист K-34-70 – https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-070.jpg.
17. Топографска карта 1:50 000, картни листа к9-42-Б, к9-43-А. ГИС на МРРБ http://gis.mrrb.government.bg/.
18. Едромащабна топографска карта ЕТК 1:5000, картни листа к9-42-80, к9-43-65. ГИС на МРРБ http://gis.mrrb.government.bg/.
19. Осогово: Трите буки (карта, 1:50 000). Изд. ГАБ-Главно управление по геодезия и кадастър, КИИП по картография, София, 1980.
20. Общогеографска карта и карта на Осоговска планина. Карти. КИПП по картография. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8.
21. Осоговска планина (туристическа карта 1:70 000, първо издание). Изд. „Картография“ ЕООД, София, 2005.
22. Осоговска планина (туристическа карта, 1:50 000). Изд. „КартГео“ ООД, Троян, 2009.
23. Едромащабна топографска карта ЕТК 1:5000, картни листа к9-42-80, к9-43-65. ГИС на МРРБ http://gis.mrrb.government.bg/.
24. https://kais.cadastre.bg/bg/Map
25. Делирадев, Павел. Осогово (популярен очерк). БТД Софийски клон „Ал. Константинов“, печатница „Гладстон“, София, 1927. стр. 53-54.
26. Осоговска планина. Централенъ дѣлъ. Мѣрка 1:126,000. Приложение къмъ книгата Осоговска планина отъ П. Делирадевъ (карта). БТД Софийски клон „Ал. Константинов“, печатница „Гладстон“, София, 1927.
27. Делирадев, Павел. По планини и върхове. Изд. „Хемус“, София, 1929, стр.35-36.
28. Иванчев, Емил. Осогово (пътеводител). Изд. „Медицина и физкултура“, София, 1983, стр. 5.
29. Иванчев, Емил. Осогово (пътеводител). Изд. „Медицина и физкултура“, София, 1983, стр. 42.
30. Иванчев, Емил. Осогово (пътеводител). Изд. „Медицина и физкултура“, София, 1983, стр. 32.
31. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. стр. 336.
32. Карти. КИПП ПО КАРТОГРАФИЯ. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8.
33. Иванов, Стефан. Осогово (туристически пътеводител). Български туристически съюз, туристическо дружество „Осогово“, Кюстендил, 2009, стр.11.
34. Иванов, Стефан. Осогово (туристически пътеводител). Български туристически съюз, туристическо дружество „Осогово“, Кюстендил, 2009, стр. 26–27.
35. Котев, Йордан. Осоговската планина: Култът към св. Мина в Югозападна България. Изд. ЕТ „Юлия Илиева 94“, Кюстендил, 2002. https://osogovskata-planina.free.bg/
36. Публикация в публичната фейсбук група „Осоговски ентусиасти“ https://www.facebook.com/groups/302187913208883/permalink/5646735138754107/

GPS маршрути

2022-10-07 11.58.17 Ден + Точки.gpx

Връх Кюнек - точки

мин./макс. надм. вис.: 429 m / 1928 m разл.: 1499 m

бр. маршрути / точки: 1 / 3444

записано с: MapSource 6.16.3, Garmin International, http://www.garmin.com

Връх Кюнек - точки

Фотогалерия

интерактивен преглед на фотогалерията

Материалът е написан от:

Kuber

bg-turist.com/kuber

В близост можете да намерите:

От хижа „Осогово“ до връх Руен

Годината е 2003, денят 28 юни (събота). Запътихме се за Осоговска планина, непозната за всички 25 човека в групата ни. Тръгнахме от гр. Гоце Делчев рано – в 5:20 ч. Към 10 ч. вече бяхме на х. "Осогово", където оставихме голяма част от багажа си, след което хукнахме нагоре. Ето я хижата. И тарает ...

Осоговски манастир "Св. Йоаким Осоговски"

Осоговският манастир се намира в Осоговската планина – в м. Бабин дол, недалеч от днешната държавна граница между България и Бивша югославска република Македония. Отстои на само 3 км от най-близкия гр. Крива Паланка, и на 25 км от ГКПП „Гюешево“. На основното шосе, при отклонението за обителта, има ...