Рила е култъ за българскитѣ туристи. Лѣте отъ всички краища на страната ни хиляди излетници я посещаватъ, скитатъ изъ нейнитѣ дебри, катерятъ се по камениститѣ ѝ склонове, вървятъ съ дни изъ живописното ѝ било. Мусала, Белмекенъ, Рупитѣ и Мальовица сѫ най-посещаванитѣ планински върхове у насъ следъ витошкия Черенъ-връхъ.
Тази засилена излетна дейность изъ Рила създаде необходимостьта отъ построяването на нѣколко солидни хижи въ пазвитѣ ѝ, породи и идеята за изграждане на високопланински заслони въ ония части на Рила, които се явяватъ изходни пунктове за бързи набѣги изъ камениститѣ ѝ върхове или сѫ удобно, срѣдищно мѣсто за почивка при по-дълги преходи по нейното било. Но необходимостьта отъ високопланински заслони, изтъквана така настойчиво въ послѣдните конгреси на Туристическия съюзъ, се наложи и отъ засиления зименъ туризъмъ презъ последнитѣ нѣколко години.
Следъ построяване на Мальовишкия заслонъ отъ пернишкитѣ туристи, които първи дадоха тласъкъ на идеята за високопланински строежи, самоковскиятъ клонъ, единъ отъ най-дейнитѣ клонове на съюза ни, единствениятъ туристически клонъ въ подножието на Рила, който прави планомѣрна и широка културна пропаганда на свещената българска планина, построи втория рилски заслонъ „Заврачица“.
Изграждането на заслона се извърши съ срѣдства, дадени отъ туристическия благодетель г. Жакъ Асеовь. Нему трѣбва да се благодари за голѣмото съзнание, което има за нуждата отъ високопланински заслонъ и проявената щедрость за пълна и абсолютна подкрепа за изграждането на този заслонъ.
Заслонътъ „Заврачица“, построенъ въ горната часть на долината на Права Марица, покрай голѣмитѣ удобства, които представлява за всички излетници, минаващи дългия пѫть Мусала – Белмекенъ, ще бѫде твърде много оцененъ и посещаванъ, особено зиме, защото ще дава убѣжище не само на случайни излетници, но ще стане изходенъ пунктъ за дълги и красиви ски-излети изъ широкото и удобно рилско било отъ Манчу до Белмекенъ.
Освещаването на „Заврачица“, което стана на 20 октомврий, бѣше истински туристически праздникъ. Надъ триста души туристи отъ Самоковъ, София, Дупница и Костенецъ, презъ Мусала, Белмекенъ и Сарѫ-гьолъ се бѣха отзовали на 20 октомврий, точно въ 12 часа, предъ заслона. Само софийскиятъ клонъ „Алеко“ бѣ представенъ съ около 60 души. Освещаването се извърши отъ предания на туристическото дѣло архимандритъ д-ръ Кирилъ Марковъ, въ съслужение съ нѣколко самоковски свещеници и църковенъ хоръ подъ диригентството на Макатовъ.
Следъ службата поднесоха поздрави архим. Кирилъ, д-ръ П. Пѣевъ, председатель на Б. Т. С., Д. Пантелеевъ отъ „Алеко“, д-ръ Р. Рачевъотъ „Фонфонъ“, Кулински отъ „Равни-чалъ“ – Костенецъ и др.
Интересно и смислено слово произнесе и проф. Ас. Хаджиоловъ отъ името на Софийския рилски клубъ, въ който членуватъ самоковци – софийски жители, и които правятъ пропаганда на Самоковъ и Рила като отлични планински курорти. Г. Ас. Хаджиоловъ посочи мѣстото на свещената Рила въ историята на българската култура и подчерта значението на Рила за нашето време, за развитието и духа на българския туризъмъ.
На всички поздрави отговори, председательтъ на самоковци г. Д. Кокошковъ, който предъ всички гости отправи най-топла благодарностъ къмъ щедрия даритель на заслона, познатия благодетели г. Жакъ Асеовъ, безъ чийто дар и отъ 100,000 лв. не би се осѫществила туристическата мечта – „Заврачица“.
За особената тържественостъ при освещаването на заслона допринесе и рѣдко хубавиятъ и топълъ октомврийски день.
Дано всѣка година ние, туриститѣ, да имаме праздници, като праздника на „Заврачица“.
Димитъръ Пантелеевъ
Препечатано от сп. БЪЛГАРСКИ ТУРИСТ, год. XVII, октомври 1935, стр. 114-115
Август 2005 г. Цяла година умуваме да се разтъпчем из Рила. Най-после му дойде времето! Е, нещата не станаха толкова бързо, колкото ни се иска, но меракът си остана. Продължаваме да се скитосваме из Пирин и Родопите и аха да обърнем кораба в рилски води. Сериозен проблем, откакто е започнал август, ...
Грънчàрските езера са три на брой – едно голямо и две малки, разположени в южната част на едноименния циркус. Този последният обхваща изворните части на река Грънчàрица, един от началните притоци на река Бèла Мèста, към долината на която е отворен на изток. В останалите посоки циркусът е ограден от ...
Описаният тук маршрут е кръгов – през Якорудските езера, връх Налбант и хижа „Грънчар“. Осъществим е за един ден, както направих аз. Неговата начална и крайна точка е местността Нехтèница, където е построен кантон „Нехтеница“. До последния води асфалтиран път от гр. Якоруда, който минава през местно ...
Якорỳдските езера са едни от най-красивите в Рила. Разположени са в едноименния циркус. Той заема изворните части на р. Нехтèница, и е широко отворен на изток към нейната долина. Тази река (Нехтèница), десен приток на р. Бèла Мèста, е по-известна днес с името Голèма Бàненска рèка, а по-надолу (след ...
Павел Делирадев Повече от 150 езера пълнят коритата на Великата Рилска пустиня. Това са сините гълъбови очи на високата планина. Те внасят веселост всред мрачните върхове и скалаци, що ги окръжават. Без тях високите планини биха били по-тъжни и по-сурови, каквито са Кавказките планини. В тези сини ...
Куто Чипев Удоволствието, което доставя тръгването, е дълбоко и скрито, спотаено; то сигурно е много голямо, защото тъга свива сърдцата ни, когато гледаме влак или омнибус да заминава. Тази тъга видях в очите на другарите и в София, и в Самоков, и в Мала църква, където се разделяхме. При Мала църкв ...
През 1922 г. Пейо Пеев, дългогодишен главен редактор на списание „Български турист“, прави първото подробно описание на туристическия маршрут от с. Костенец до връх Белмекен. От дистанцията на времето, век по-късно, особено за почитателите на Рила, ще бъде интересно да се запознаят с него. Онова, ко ...
Василъ Узуновъ (продължение и край) На 16 авг. сутриньта въ петь часа потеглихме прѣзъ източната монастирска порта за Рибнитѣ езера. Сега съставътъ на дружината бѣше промѣненъ. Поручикъ Сп. бѣше си отишелъ, понеже изтичаше отпуската му. Професоръ Д. не ни придружи – домашни причини го задържаха. В ...
Б. п. Стоименовъ (Продължение и край) Неврокопъ. Сгушенъ е въ края на една отъ диплитѣ на величествената мантия на Пирина. Казватъ, че носи името си отъ стария римски градъ „Nikopolis ad Nestum“, който е отстоялъ на часъ и половина далечъ отъ сегашния Неврокопъ, прѣко полето, въ южнитѣ поли на Род ...
Митрополитска църква „Успение на Пресвета Богородица“ е сред най-старите действащи храмове в пределите на гр. Самоков. Обявена е за паметник на културата с национално значение. Издига се на около 1 км на юг от центъра на града, на ъгъла на улиците „Климент“ и „Захари Зограф“. Построена е по инициати ...
Изтегли материала като е-книга
