Неврокопъ. Сгушенъ е въ края на една отъ диплитѣ на величествената мантия на Пирина. Казватъ, че носи името си отъ стария римски градъ „Nikopolis ad Nestum“, който е отстоялъ на часъ и половина далечъ отъ сегашния Неврокопъ, прѣко полето, въ южнитѣ поли на Родопитѣ. Часть отъ развалинитѣ на тоя градъ и сега могатъ да се видятъ до с. Хисарлъка, Неврокопско. До 1912 г. Неврокопъ бѣ стариненъ турски градъ. Българското население бе малко. Имаше и гърци. Следъ катастрофата въ 1913 и 1918 г. бѣ заселенъ предимно отъ бежанци отъ Сѣрско, Драмско, и Демиръ-Хисарско. Започна отъ скоро да се благоустроява. Но това трая, докато произвежданиятъ тукъ доброкачественъ тютюнъ и въобще всички български тютюни намираха добъръ пазаръ въ чужбина. Благоустройството на града по настоящемъ се намира въ точката на замръзване, поради спадането на тютюнитѣ и поради общата стопанска криза, която особено остро се чувствува тукъ. Населението е скромно трудолюбиво и твърде религиозно. Въ праздникъ тритѣ църкви се пълнятъ съ хора, благоговѣйно съсрѣдоточени. И въобще религиозностьта на цѣлия този край стои на завидна висота. Двѣте сказки, устроени за гражданите, бѣxa добре посетени и изслушани съ внимание. Сказката предъ ученицитѣ отъ гимназията бѣ изслушана сѫщо съ интересъ.
Банско. Това е едно грамадно поселение, което съ своитѣ старинни, прилепени една до друга, кѫщи, съ всевъзможни „капиджици“ и „прелези“, представлява отъ себе си истински лабиринтъ. Въ подножието е на най величественитѣ върхове на Пирина, които, наблюдавани отъ тукъ, приличатъ на грандиозни бѣли катедрали. Най-високиятъ имъ куполъ е „Елъ-тепе“ – върхътъ на буритѣ и на ослѣпителното слънце. Банско би билъ истински швейцарски курортъ, ако би ималъ повечко културни удобства. Населението на Банско е известно съ своята будность, твърдость и храбрость. Презъ турско време Банско бѣ единъ отъ ония български оазиси на свободата, които не търпѣха надъ себе си властьта на полумѣсеца, а живѣеха като нѣкакви малки автономни княжества въ обширната империя на султанитѣ. Тукъ турски кракъ рѣдко стѫпваше. И сега Банско е една крепость на здрави религиозни и национални традиции. Твърде интересни сѫ дветѣ църкви на Банско и особено тази при гробищата съ чудна старинна резба. Малкиятъ салонъ, въ който говорихме, бѣ препълненъ. Словото за Христа намѣри хубавъ резонансъ въ душитѣ на тия добри хора и твърди българи.
Разлогъ – на 2 клм. отъ Банско, е едно красиво и бързо прогресиращо и благоустрояващо се градче. Правятъ впечатление похвалнитѣ културни инициативи на тукашната интелигенция. Едно грамадно здание за гимназия и читалище, а тъй сѫщо една величествена катедрала красятъ това малко и чисто балканско градче. И отъ тукъ Пирина е сѫщо тъй величественъ и царствено красивъ. Сказкитѣ ни, както въ гимназията, тъй и предъ гражданитѣ, бѣxa изслушани съ повишенъ интересъ.
За да не се разсърдятъ Родопитѣ, че толкова много гостувахме на Пирина, отиваме и у тѣхъ. Трѣбваше следъ Разлогь да посетимъ селата Якоруда и Бѣлица. Тукъ словото за Христа намира още по усърдни слушатели. Интересна бѣ аудиторията ни въ с. Якоруда. Между християнитѣ се мѫдрѣха фесоветѣ и чалмитѣ и на нѣколко помаци (жители на сѫщото село). На другия день следъ сказката заприказвахме съ единъ отъ помацитѣ. Оказа се, че нѣкои основни мисли на моята сказка („Комунизъмъ и християнство“) този старъ българинъ съ чалма бе разбралъ. „Праву каза ти сноща, даскале. Людету не со едно. Само предъ Аллаха сме едно“. И той подигна попуканата си дѣсница, за да ми посочи, че даже пръститѣ на рѫката не сѫ равни помежду си, па камо ли хората да сѫ равни по между си. И добави: „Едни са айлязе, други са пишкинъ. На едни имъ сече главата, на други ичъ“. Този простъ помакъ бе разбралъ една истина, която идеологътъ на „научния социализъмъ“ Карлъ Марксъ не можа да разбере, а именно, че механическо изравняване между хората е невъзможно, поради простата причина, че различнитѣ хора иматъ различни душевни структури и, следователно, различни творчески възможн.'сги. Грамадната гранитна църква на с. Якоруда прави впечатление съ своя оригиналенъ стилъ и чистота.
Въ с. Бѣлица ни порази величествената постройка на училището. Това най-грамадно училище въ цѣлия Петрички окрѫгъ е дѣло на похвалната инициатива на бѣличката интелигенция и трудолюбивото бѣличко население.
Петричъ и Св. Врачъ. Първиятъ, сгушенъ въ политѣ на Бѣласица, а вториятъ въ полите на Пирина, се радватъ на едно сравнително по-добро благосъстояние. Тукъ почвата е по плодородна и климатътъ по мекъ. Съ право нѣкои наричатъ Петричъ и св. Врачъ – българската Ривиера. Нѣколкото дни, които прекарахме тука въ публични сказки и приятелски беседи ще останатъ паметни въ нашия животь. Тукъ е мѣстото да поблагодаримъ на Петричкия окрѫженъ управитель г. Паскалевъ за високата честь, която ни направи да бѫде съ насъ въ всички градове и села на окрѫга му, които можахме да посетимъ. Г-нъ Паскалевъ съ готовность се отзова на всѣка църковна инициатива въ окрѫга му,
Горна-Джумая е последниятъ пунктъ на нашия маршруть. Тукъ, въпрѣки проливния дъждъ, салонътъ на градския театъръ бѣ препълненъ съ публика. Особено впечатление правѣше високиятъ интересъ на учащитѣ се къмъ сказкитѣ. Горна-Джумая израстна като добре благоустроенъ градъ въ много малко време. Освенъ голѣмиятъ редъ и дисциплина въ този градъ, правятъ впечатление и различнитѣ културно-стопански инициативи въ него. Полезни култ.-стоп. инициативи сѫ подети на всѣкѫде изъ Петричкия окрѫгъ. Ето какви могатъ да бѫдать благодатнитѣ резултати на липсата на партизанщината!
Нашиятъ маршрутъ е завършенъ. Ние бързаме да си вземемъ сбогомъ съ Рила, Родопитѣ, Пиринъ и Бѣласица и да се завърнемъ въ столицата съ дълбокитѣ впечатления отъ единъ български край, въ който не се говори за партизанщина, а безшумно се твори.
Витоша пакъ е печална и мрачна. Столицата сѫщо, Но надъ тѣхъ есенното слънце хвърля презъ облацитѣ своите златни копия, за да пробуди златните лѫчи на надеждата и вѣрата въ сърдцата на мнозина.
Якорỳдските езера са едни от най-красивите в Рила. Разположени са в едноименния циркус. Той заема изворните части на р. Нехтèница, и е широко отворен на изток към нейната долина. Тази река (Нехтèница), десен приток на р. Бèла Мèста, е по-известна днес с името Голèма Бàненска рèка, а по-надолу (след ...
Николай ДАУТОВ Корена̀рска махала̀ (по-рано Коренàрски колѝби) е една от съставните на село Бел камен. Разположена е на 1.6 km южно от неговия център и на 1.6 km северозападно от връх Велийца. Надморска височина 1470 m. Има 5-6 къщи и население около 10 души от рода Коренàрски (Коренàрове, Коренàрс ...
Николай ДАУТОВ Бѝчкова махала̀ е една от съставните на с. Бел камен. Разположена е на едноименния рид, на 1.3 km северозападно от връх Велийца, на 1495 m надморска височина. Отстои на 1.6 km Ю от центъра на Бел камен. Има около 10 къщи на рода Бѝчкови, което фамилно име е по лично такова Бѝчко, зап ...
Описаният тук маршрут е кръгов – през Якорудските езера, връх Налбант и хижа „Грънчар“. Осъществим е за един ден, както направих аз. Неговата начална и крайна точка е местността Нехтèница, където е построен кантон „Нехтеница“. До последния води асфалтиран път от гр. Якоруда, който минава през местно ...
Грънчàрските езера са три на брой – едно голямо и две малки, разположени в южната част на едноименния циркус. Този последният обхваща изворните части на река Грънчàрица, един от началните притоци на река Бèла Мèста, към долината на която е отворен на изток. В останалите посоки циркусът е ограден от ...
Август 2005 г. Цяла година умуваме да се разтъпчем из Рила. Най-после му дойде времето! Е, нещата не станаха толкова бързо, колкото ни се иска, но меракът си остана. Продължаваме да се скитосваме из Пирин и Родопите и аха да обърнем кораба в рилски води. Сериозен проблем, откакто е започнал август, ...
Павел Делирадев Повече от 150 езера пълнят коритата на Великата Рилска пустиня. Това са сините гълъбови очи на високата планина. Те внасят веселост всред мрачните върхове и скалаци, що ги окръжават. Без тях високите планини биха били по-тъжни и по-сурови, каквито са Кавказките планини. В тези сини ...
Златарица е ляв приток на река Места. Дълга е 21 km. В горното си течение, западно от местността Прътеви ливади, недалеч на юг от махалата Гарван, тя навлиза в една теснина, където образува няколко прага и водопади. Мястото наподобява ждрело. В един участък, от двете страни на речното корито, стърч ...
Краятъ на м. февруарий. Луната бѣ въ своята половина. Нощитѣ се смѣняха една следъ друга, все по-свѣтли. Студено, сухо време, съ ясни лунни нощи, характерно за края на зимата и твърде удобно за снѣжни зимни турове. Азъ намѣрихь отлични приятели за тоя отдавна желанъ зименъ траверсъ. Селото Сапарева- ...
Рила е култъ за българскитѣ туристи. Лѣте отъ всички краища на страната ни хиляди излетници я посещаватъ, скитатъ изъ нейнитѣ дебри, катерятъ се по камениститѣ ѝ склонове, вървятъ съ дни изъ живописното ѝ било. Мусала, Белмекенъ, Рупитѣ и Мальовица сѫ най-посещаванитѣ планински върхове у насъ следъ ...
Изтегли материала като е-книга
