Август 2005 г. Цяла година умуваме да се разтъпчем из Рила. Най-после му дойде времето! Е, нещата не станаха толкова бързо, колкото ни се иска, но меракът си остана. Продължаваме да се скитосваме из Пирин и Родопите и аха да обърнем кораба в рилски води.
Сериозен проблем, откакто е започнал август, бе лошото време. Така е и в наречената за мероприятието седмица. До последно…, чудене какво да правим, варианти всевъзможни, 5-6 на брой! За два дни или за един. Двудневните варианти отпаднаха, тъй като съботните прогнози бяха за валеж. Впоследствие се оказа, че там, където щяхме ходим в събота, е припръскало за 5 минути само. В края на краищата се решихме на своеобразен „марш на скок“ – да прекосим Рила за един ден.
Тръгнахме по тъмно. След около 200 km по родните пътища се добрахме до Боровец. Не бях идвал тук доста време. Първото ми впечатление бе, че промените са по-скоро негативни – навалица, строежи, табели с предупреждения за неправилно паркиране.
Някой ми бе казал, че лифтът до Ястребец е 3 лв. Може и така да е било! Платихме по 5:50 лв. на човек. За първи път ползвах въпросното съоръжение. Беше ми криво още за цената, а и самите кабинки са доста... Последно се возих на Симеоновския лифт. По спомени беше доста по-хубав.
Единствено гледките си заслужават! Това повиши настроението. Тръпнехме да напуснем кабината и да започнем да гълтаме свеж рилски въздух и да пълним очите с красоти.
Най после, слязохме! Главата ми вибрираше от изминалото половинчасово дрънчене. Погледът ми запълзя по долината на Бистрица, реката, която събира водата на езерата и изворите в Мусаленския циркус. Повдигнах вежди и доволно потрих ръце. Ще падне добро ходене! Слънцето вече припичаше, поради което първата работа бе да се разсъблечем.
До хижа „Мусала“, по-точно подобията на хижи, които носят това име, ми се видя скучно и ускорих крачката. Многото хектари клек наоколо не ми се понравиха. Вниманието ми привлякоха единствено коне, които се бяха изтегнали край пътя и дремеха. Върволица от хора (на групи и поединично), остатъци от съоръжения, просеки в клека откъм Маркуджиците.
На хижата изчаках останалите. Те ме репликираха за крачката, с право. Но какво да види човек на тази своеобразна магистрала от лифта до хижата!? Просто изходих по-бързо нерадостната част от маршрута.
След глътка ракия (лечебна, с киснати в нея билки) закатерихме камънака в посока Ледено езеро. Пейзажът се освежи. Красиви езера, малко клек, все по-малко хора. До заслона срещнахме какви ли не чудаци! Най-интересен беше възрастен мъж, който едновременно буташе и носеше колело. Разправи ми, че е запален колоездач, което си личеше. Гордееше се, че бил „Отличник на БТС“, което ми прозвуча като „Ударник“ на УКВ завода в гр. Гоце Делчев. Оплака се, че тази му титла, или звание, му позволявала да спи безплатно в хижите на БТС. А сега, гневеше се, не му давали частниците да спи безплатно. По този повод си казах на ум: „То сега и в хижа на БТС няма да те пуснат безплатно“. В съзнанието ми веднага изплува неотдавнашна случка от една хижа в Пирин. Цялата група показахме на хижаря книжката със зелени марки, която удостоверява членството ни във въпросната организация. И уж дава право на 50 стотинки отстъпка за нощувката. Човекът ни заяви, че му е през…, че хижата е на БТС. Той си иска 5 лева, каквато беше цената тогава, и толкоз! Както и да е.
Продължихме към заслон „Ледено езеро“, който скоро достигнахме. Групата се разкъса. Половината поеха към връх Мусала, други още не бяха се добрали до езерото. Трети го удариха на дълга почивка и инвестираха в „барчето“ на заслона.
Докато се мотаех около езерото забелязах един човек на връх Иречек. Веднага реших, че сега е момента да изкача върха. Метнах раницата на гърба, зарязах тълпата, която се точеше по „магистралата“ към връх Мусала и запъплих към понижението между Иречек и Малка Мусала. По-късно Станислав и Мария ми се поразсърдиха, че не съм им казал и те да дойдат, но... Ще ми простят греха.
Почти бях на седлото, когато отново съгледах човека от Иречек, който скачаше като коза през камънака по ръба в посока Малка Мусала. Обърнах поглед надолу към заслона и забелязах Кръстьо. Той се движеше последен.
Бързо се изкатерих на Иречек, като оставих багажа си на седлото. Върхът и гледките от него ми харесаха много. За първи път стъпвах на това място.
Докато се разхождах и събирах гледки, от Маричиния циркус започнаха да „извират“ мъгли. Снимах езерата там, а също Алеко, Мусалите, Дено. Най-много ми хареса малко езерце сгушило се в пазвите на Студения чал – Тъмното езеро. Много му се зарадвах как си мигаше там всред камънака и тревите, покрили склоновете на рида. Не ми се тръгваше от това спокойствие, но, както се казва, път ме чака!
Върнах се на седлото, взех раницата и потърсих човека в посока Малка Мусала. Нямаше го. Бре, гледам този ръб и се чудя откъде да мина. Мярнах едно подобие на пътечка, която подсича и си рекох: „Оттук ще да е“. Тръгнах по нея. Имаше няколко каменни купчинки, но те бързо изчезнаха. По едно време започнах да губя височина. Към Маричините ли съм тръгнал!? „Пътечката“ свърши и за да ми дойде акъла, поех право нагоре. След 5 минути бях на върха. Последваха редовните снимки, но доста по-малко, тъй като мъглите постепенно скриха всичко. Чух викове откъм Мусала, които, после разбрах, били по мой адрес.
Продължих по пътеката към първенеца на Балканите. Преди време четох за т.нар. Триони, но не загрях, че в момента минавам по тях. Предишния ден си купих туристически щеки, които реших да тествам, очевидно на неподходящото място. Стана ми по-трудно. Особено при преминаването на 2-3 по-тежки участъка. Година преди това получих травма на колената. Гледах да ги пазя и ми стана криво, че в момента нищо не мога да направя за тях.
След преодоляването на последната скала на ръба ме очакваше приятна изненада. Приятели от Пловдив окупирали върха и пият бира с моята група. Много се зарадвах да ги видя! Щракнахме се за спомен, след което се разделихме – те към Боровец, ние към Грънчар. А на върха… народ, народ. Азиатци дори имаше. Редят се на опашка на пирамидата да се снимат.
На Кръстьо му стана лошо. Предложих му глътка ракия, за лек, но отказа. Мъглите се разраснаха също.
Малък Близнак: Не предполагах, че такова безкрайно слизане ще падне! Има чувство, че ми се разбиха вътрешностите. А пък после едно ми ти изкачване!
Голям Близнак: Мъглата много се сгъсти. Усетих напрежение в едното коляно. Седнахме да съберем групата. Подкрепихме се с локум и вафли. Нахлузих наколенки и пих глътка ракия, за да не ми стане и на мен лошо. Кръстьо пристигна с болки в корема и люти закани по мой адрес, как аджеба ги измислям тия откачени маршрути. Пи чай, от който временно живна. Снимахме се с мъглата. Останах накрая за да окуражавам изоставащите, като тръгнах 4-5 минути след тях.
Маришки чал: Видях групата която вече го подсичаше. Аз забавих темпото, уж за да щадя краката. Шило в торба стои ли!? Изоставих червената маркировка и кривнах по зелената, за да изкача и този връх. След като се „справих“ с него, по-скоро той с колената ми, се върнах на червената пътека. Моите хора бяха напред Снимах Ропалишките езера. По-точно това, което се виждаше от тях. Оттук Места – „белият“ ѝ начален приток – поема към Бяло море. Преди това, от Маришкия чал, видях откъде към същото море тръгва и Марица. В посока Бели Искър нищо не се виждаше.
Юрушки чал: Тъкмо започнах да го качвам и заваля! Извадих качулката и продължих. След 3-4 минути дъжда спря. Застигнах Кръстьо. Не беше добре. Идеше му да ме навика и изгони. Кривнах до връхната кота (2768 m) на Юрушкия чал и отправих поглед към съседния връх – Песоклива вапа. Много красив, един такъв едър и внушителен. Нямах сили за него. А и трябваше наистина да се щадя.
Настигнах Кръстьо. Започнахме разсъждения за коремните му болки.
Спрях отново, тъй като загледах малко езерце – локва, по югозападния склон на връх Маршки чал, посока долината на Бели Искър. Няма си име.
Отново „догоних“ Кръстьо. Най-после се съгласи да пийне от лечебната ми ракия. Това е добре! Зарадвах се!
Небето се отвори отчасти и грейна слънце. Снимах Песоклива вапа за спомен и застигнахме групата. По нанадолнището на Кръстьо му дойдоха сили и желание за живот. Ракията му подейства. Дръпна още една, по-сериозна глътка. Не пропуснах да го смъмря за бирата, която пи на Мусала и съсипа вътрешностите му.
Показа се и язовирът – „Бели Искър“ – част от него, и почти целия връх Суата вапа. Снимахме се и навлязохме в клека. Бързо стигнахме пътя, който минава през Долните куки.
Тук се събра цялата група. Поздравихме се за доброто ходене и започнахме да се спускаме към хижа „Грънчар“. Тъкмо я достигнахме и мъглата отново се сгъсти. „Езерото“, превърнато в язовир, едва се виждаше. Побъбрихме с хижарите, хапнахме, пихме по една студена вода. Част от групата „унищожи“ и едно шише винце.
Ето ни отново на път. И то какъв! Широк! Голямо хоро може да се завърти на него. Край него боровинки, единични красиви мури и много клек! И така до местността Нехтèница, където ни чакаше микробусът. Много му се зарадва групата! Силите ни бяха накрая. Наблизо група цигани, друсаха кючеци около една „LADA“. В кръвта им е.
Това е! Последно да отбележа, че в Якоруда река Места бе отнесла шосето. На тази гледка цъкахме с език и съжалихме за съсипаните градини на хората. Малко тъжен завършек, но на тоя свят не всичко е радости. Сбогувахме се с Рила и си пожелахме до скоро.
Грънчàрските езера са три на брой – едно голямо и две малки, разположени в южната част на едноименния циркус. Този последният обхваща изворните части на река Грънчàрица, един от началните притоци на река Бèла Мèста, към долината на която е отворен на изток. В останалите посоки циркусът е ограден от ...
Описаният тук маршрут е кръгов – през Якорудските езера, връх Налбант и хижа „Грънчар“. Осъществим е за един ден, както направих аз. Неговата начална и крайна точка е местността Нехтèница, където е построен кантон „Нехтеница“. До последния води асфалтиран път от гр. Якоруда, който минава през местно ...
Якорỳдските езера са едни от най-красивите в Рила. Разположени са в едноименния циркус. Той заема изворните части на р. Нехтèница, и е широко отворен на изток към нейната долина. Тази река (Нехтèница), десен приток на р. Бèла Мèста, е по-известна днес с името Голèма Бàненска рèка, а по-надолу (след ...
Павел Делирадев Повече от 150 езера пълнят коритата на Великата Рилска пустиня. Това са сините гълъбови очи на високата планина. Те внасят веселост всред мрачните върхове и скалаци, що ги окръжават. Без тях високите планини биха били по-тъжни и по-сурови, каквито са Кавказките планини. В тези сини ...
Рила е култъ за българскитѣ туристи. Лѣте отъ всички краища на страната ни хиляди излетници я посещаватъ, скитатъ изъ нейнитѣ дебри, катерятъ се по камениститѣ ѝ склонове, вървятъ съ дни изъ живописното ѝ било. Мусала, Белмекенъ, Рупитѣ и Мальовица сѫ най-посещаванитѣ планински върхове у насъ следъ ...
Куто Чипев Удоволствието, което доставя тръгването, е дълбоко и скрито, спотаено; то сигурно е много голямо, защото тъга свива сърдцата ни, когато гледаме влак или омнибус да заминава. Тази тъга видях в очите на другарите и в София, и в Самоков, и в Мала църква, където се разделяхме. При Мала църкв ...
Василъ Узуновъ (продължение и край) На 16 авг. сутриньта въ петь часа потеглихме прѣзъ източната монастирска порта за Рибнитѣ езера. Сега съставътъ на дружината бѣше промѣненъ. Поручикъ Сп. бѣше си отишелъ, понеже изтичаше отпуската му. Професоръ Д. не ни придружи – домашни причини го задържаха. В ...
Б. п. Стоименовъ (Продължение и край) Неврокопъ. Сгушенъ е въ края на една отъ диплитѣ на величествената мантия на Пирина. Казватъ, че носи името си отъ стария римски градъ „Nikopolis ad Nestum“, който е отстоялъ на часъ и половина далечъ отъ сегашния Неврокопъ, прѣко полето, въ южнитѣ поли на Род ...
Краятъ на м. февруарий. Луната бѣ въ своята половина. Нощитѣ се смѣняха една следъ друга, все по-свѣтли. Студено, сухо време, съ ясни лунни нощи, характерно за края на зимата и твърде удобно за снѣжни зимни турове. Азъ намѣрихь отлични приятели за тоя отдавна желанъ зименъ траверсъ. Селото Сапарева- ...
Атанас Алексиев С името Попова шапка се назовава един връх между долините на р. Черни Искър и Манастирска река в Северозападния дял на Рила. Обаче, точно кой връх е Попова шапка – за това се води спор, както между туристи, така и между местни люде. Ще поясним по-долу от къде произлиза този спор, че ...
Изтегли материала като е-книга
