Якорỳдските езера са едни от най-красивите в Рила. Разположени са в едноименния циркус. Той заема изворните части на р. Нехтèница, и е широко отворен на изток към нейната долина. Тази река (Нехтèница), десен приток на р. Бèла Мèста, е по-известна днес с името Голèма Бàненска рèка, а по-надолу (след слива с т.нар. Мàлка Бàненска рèка) само като Бàненска рèка.
На запад и северозапад Якорудският циркус опира в билото на Рила, по което в този участък, доминират връх Налбàнт (2633,7 m) и връх Джàнга (кота 2556 m). Тези два върха, гледани от трòга на Нехтèница, а и от самите езера, са изключително красиви. Истинско зрелище за очите!
От север циркусът на Якорудските езера е затворен от рида с връх Сỳата вàпа (2638,2 m). Той го отделя от намиращия се на север Грънчàрски циркус. Южната циркусна ограда се явява един каменист, обрасъл с гъст клек, рид. Последният се откъсва от билото на планината, на около 700 юг-югоизточно от връх Налбàнт. Той се протяга на изток, между долините на Нехтèница (Голèма Бàненска рèка) и Мàлка Бàненска рèка, за да завърши при техния водослив.
Информацията за Якорудските езера в справочната литература е твърде неточна – изобилства с грешки или е остаряла. Те са 12 на брой – 2 големи, 1 със средна големина, 2 малки и 7 много малки – локви.
Две от тях лежат в едно северно отделение на циркуса, на югозапад под връх Сỳата вàпа – само на десетина метра едно от друго. Разделя ги тесен, обрасъл с трева и хвойна гръб.
По-малкото езеро заема плитко понижение, на височина 2353 m. То има яйцевидна форма и площ от 1,4 дка. Няма повърхностен вток и отток. Храни се от дъждовни и снежни води. През лятото пресъхва.
По-голямото, в част от литературата и картите от по-ново време, фигурира с името Синьо(то) езеро (виж напр. ЕПК 1999: 454). Ж. Радучев, в „Рила – географски речник“, пък пише за него: „Наричат го Отточното и се оттича в Рибното Якорудско езеро“ (Радучев 1984: 301). Тези названия (Синьото и Отточното) липсват в местната народна номенклатура. Не са регистрирани и в академичното изследване „Местните имена в Разложко“ на К. Попов.
В гореспоменатите източници се дава и една невероятна надморска височина на това езеро – 2465 m (виж). Цели 113 m повече от действителната, която е 2352 m. Последната е посочена коректно (само с метър разлика – 2353 m) в изследването „Езерата в България“ (ТИХМ 1964: 113). Тук обаче – на същата страница (виж), се отбелязва, че езерото има площ от 8,6 дка, което не отговаря на истината. Действителната такава е 7,3 дка. И то когато езерото е пълно до краен предел! След продължителни засушавания водното му огледало се свива значително – до около 3 дка. Причината за това е липсата постоянен приток на вода, тъй като езерото е със снежно и дъждовно подхранване. При пълноводие от него изтича поточе, което се втича в Рибното Якорудско езеро, описано по-долу. Максималната измерена дълбочина е 6,3 m.
Малко (0,1 дка), пресъхващо езерце – локва, се намира върху едно стъпало между върховете Налбант и Джанга. Надморската му височина е 2465 m. То е най-високо разположеното в групата.
Близо на югоизток до връх Налбàнт, върху една голяма склонова тераса, под билото на планината, има други 6 езерца. Най-високо разположеното (на 2426 m) сред тях е и най-голямо – 1.7 дка. Има интересна издължена форма. От него изтича поточе, по течението на което, едно под друго, са наредени останалите 5 езерца – локви. Те имат площ съответно 0,7 дка, 0,07 дка, 0,12 дка, 0,85 дка и 0,05 дка. Последните три, при продължителни засушавания, пресъхват. След последното потокът, който ги подхранва, се спуска по стръмнината на север, като често се губи из камънака.
На изток-североизток от тази група е т.нар. Мрътвò èзеро. В справочната литература и карти то се отбелязва с имената Мъртво езеро, Мъртвото езеро и Мъртво Якорудско езеро. Нарича се така, тъй като в него не може да живее риба. В най-ново време то периодически се зарибява. Местните хора разказват обаче, че през няколко години от дъното изтича газ, който умъртвява рибите.
Езерото има формата на триъгълник. Надморската му височина е 2295 m. В изследването „Езерата в България“ се посочва, че тя е 2292 m. Може би разликата се дължи на това, че когато са правени измервания на Мрътвò èзеро (през 1954 г.), моментното ниво на водата е било по-ниско. Измерената тогава площ е била 42,7 дка (ТИХМ 1964: 115). Когато е пълно, тя достига около 50 дка.
Самото езерно корито е вкопано в основната скала. Няколко малки, с временен характер, поточета осигуряват протока на вода. Такава се акумулира и в околните сипеи. Езерото няма видим повърхностен отток. Оттича подземно към по-долу разположеното Рѝбно езеро.
Недалеч, на около 100 m на югоизток от Мрътвò èзеро, на височина 2323 m, в клековата гора, се крие още едно малко езерце. То е с площ от 0,5 дка. Има временен характер. Храни се от снежни и дъждовни води.
Последно от Якорудската езерна група е т.нар. Рѝбно èзеро. Наречено е така, тъй като в него се въди риба. Всъщност, то вече не е езеро, а язовир. До преди преграждането му то е било с площ от 28,7 дка и максимална измерена дълбочина 4,5 m (ТИХМ 1964: 114). Надморската му височина е била 2192 m. Днешната язовирна стена се издига до 2200 m. При максимален воден стоеж площта на водното огледало е около 100 дка. Районът наоколо е санитарно-охранителна зона, тъй като водата се използва за питейни и битови нужди на гр. Якоруда.
Якорудските езера се посещават сравнително рядко от туристи. Най-лесно до тях се стига от кантон „Нехтèница“, построен в едноименната местност. От него до Рибното езеро води черен път. Разстоянието от 3,1 км се преодолява за около 45 минути.
От южния край на язовирната стена започва широка, добре очертана пътека, по която се отива до Мрътвò èзеро. От последното, без пътека, в началото по камънака на юг, след това на югозапад – по дъното на малък трог, и накрая – по стръмен улей, може да се излезе на билото на планината, откъдето да се изкачи връх Налбант.
Още снимки на езерата вижте в галерията по-долу.
Използвана литература
ЕПК 1990: Енциклопедия Пирински край, т. II. Благоевград: Редакция „Енциклопедия“, 1999.
Попов 1979: Попов, К. Местните имена в Разложко. София: Издателство на БАН, 1979.
Радучев 1984: Радучев, Ж. Рила – географски речник. София: Наука и изкуство, 1984.
ТИХМ 1964: Трудовете на Института по хидрология и метеорология, том XVI, Езерата в България. София: ДИ Наука и изкуство, 1964.
Описаният тук маршрут е кръгов – през Якорудските езера, връх Налбант и хижа „Грънчар“. Осъществим е за един ден, както направих аз. Неговата начална и крайна точка е местността Нехтèница, където е построен кантон „Нехтеница“. До последния води асфалтиран път от гр. Якоруда, който минава през местно ...
Грънчàрските езера са три на брой – едно голямо и две малки, разположени в южната част на едноименния циркус. Този последният обхваща изворните части на река Грънчàрица, един от началните притоци на река Бèла Мèста, към долината на която е отворен на изток. В останалите посоки циркусът е ограден от ...
Август 2005 г. Цяла година умуваме да се разтъпчем из Рила. Най-после му дойде времето! Е, нещата не станаха толкова бързо, колкото ни се иска, но меракът си остана. Продължаваме да се скитосваме из Пирин и Родопите и аха да обърнем кораба в рилски води. Сериозен проблем, откакто е започнал август, ...
Павел Делирадев Повече от 150 езера пълнят коритата на Великата Рилска пустиня. Това са сините гълъбови очи на високата планина. Те внасят веселост всред мрачните върхове и скалаци, що ги окръжават. Без тях високите планини биха били по-тъжни и по-сурови, каквито са Кавказките планини. В тези сини ...
Куто Чипев Удоволствието, което доставя тръгването, е дълбоко и скрито, спотаено; то сигурно е много голямо, защото тъга свива сърдцата ни, когато гледаме влак или омнибус да заминава. Тази тъга видях в очите на другарите и в София, и в Самоков, и в Мала църква, където се разделяхме. При Мала църкв ...
Рила е култъ за българскитѣ туристи. Лѣте отъ всички краища на страната ни хиляди излетници я посещаватъ, скитатъ изъ нейнитѣ дебри, катерятъ се по камениститѣ ѝ склонове, вървятъ съ дни изъ живописното ѝ било. Мусала, Белмекенъ, Рупитѣ и Мальовица сѫ най-посещаванитѣ планински върхове у насъ следъ ...
Василъ Узуновъ (продължение и край) На 16 авг. сутриньта въ петь часа потеглихме прѣзъ източната монастирска порта за Рибнитѣ езера. Сега съставътъ на дружината бѣше промѣненъ. Поручикъ Сп. бѣше си отишелъ, понеже изтичаше отпуската му. Професоръ Д. не ни придружи – домашни причини го задържаха. В ...
Б. п. Стоименовъ (Продължение и край) Неврокопъ. Сгушенъ е въ края на една отъ диплитѣ на величествената мантия на Пирина. Казватъ, че носи името си отъ стария римски градъ „Nikopolis ad Nestum“, който е отстоялъ на часъ и половина далечъ отъ сегашния Неврокопъ, прѣко полето, въ южнитѣ поли на Род ...
Краятъ на м. февруарий. Луната бѣ въ своята половина. Нощитѣ се смѣняха една следъ друга, все по-свѣтли. Студено, сухо време, съ ясни лунни нощи, характерно за края на зимата и твърде удобно за снѣжни зимни турове. Азъ намѣрихь отлични приятели за тоя отдавна желанъ зименъ траверсъ. Селото Сапарева- ...
Атанас Алексиев С името Попова шапка се назовава един връх между долините на р. Черни Искър и Манастирска река в Северозападния дял на Рила. Обаче, точно кой връх е Попова шапка – за това се води спор, както между туристи, така и между местни люде. Ще поясним по-долу от къде произлиза този спор, че ...
Изтегли материала като е-книга
