Безспорно, между планинския свят в българските земи едно от най-личните места заемат Родопите. Достатъчно е само да видим тяхното място на една карта на полуострова или на българските земи. Преди всичко, важно е тяхното обширно разпространение. Те образуват най-пространната планинска област в нашите земи. От Рила планина и р. Места до Одрин и Дедеагач, от Пловдивското поле до Бяло море се простира обширният Родопски планински свят, величествено разнообразен. Дължината на Родопите от Рила до долна Марица е кръгло 250 клм. Широчината им между гр. Харманли и гр. Дедеагач е 120 клм., между Пловдив и Ксанти е 105 клм. Общото пространство на делата Родопска област е 25 – 28.000 кв. клм. Дори в Европа малко планини надминават по пространство Родопите. Напр. известната на всички ни планина Шварцвалд заема едно пространство почти наполовина по-малко от това на Родопите. А областта на най-мощните европейски планини – Алпите – е само 8 пъти по-голяма от областта на Родопите, като се има предвид, че Алпите принадлежат на 6 държави, а Родопите сега неравно са поделени между България, която държи в ръцете си почти 4/5 от тях, и Гърция (Западна Тракия). Само една поправка на нашата южна граница, която да мине по Марица и Места, и ние ще имаме в наши ръце цялата Родопска област.
Родопите са най-слабо изследваните наши планини. За техните южни части, между Места и Марица, ние дори още нямаме точни и подробни карти. Но в последно време към Родопите са насочени погледите на доста учени, наши и чужди. Па и наши туристи постоянно вече бродят из родопските незнайни дебри и те ни стават все по-познати и по-близки. Само частта им извън границите на България ще остане за по-дълго време неизследвана и непозната.
Родопската област е ясно ограничена откъм долините на Марица и Места, както и откъм Бяло море Но техният най-западен и тесен дял се здраво свързва с Рила. Тук границата е мъчно установима, понеже двете планини си приличат. Настъпват противоречия – като чели всеки, който се занимава с Рила или с Родопите, трябва да постави своя граница. Досега са били поставяни осем такива граници. Отивало се е и до крайности : да простират Рила в Родопите и обратно – да простират и вмъкват Родопите в Рила планина. Въпросът е там, че Рила и Родопите, както и други наши планини, имат една и съща възраст. Впоследствие става тяхното разпокъсване и оформяване в отделни планински индивиди. Именно Рила и Родопите не са успели да се отделят, разграничат, а Родопите, по-обширен дел от тая обща стара суша, са имали по-сложна съдба, та са станали толкова разнообразни : източните им части да не приличат на западните. Затова сега отличителните географски белези, които трябва да ни послужат при поставяне границата между двете планини, се преливат, та само една условна граница трябва да се приеме и то повече във връзка с местното наименование.
Интересен е също въпросът за възрастта на Родопите. Мненията на учените се различават. Днес вече не се приема мнението за архаичния произход на Родопите. Те са от палеозойска възраст. Но от кое време? Дали са връстници на каледонските планини в Европа (Скандинавски, Шотландски) или на херцинските (Централен масив във Франция, планините в Средна Германия, планините от чешкия четириъгълник и др.)? И през двата периода са станали големи тектонични движения по земната кора.
Но това, което е важно, то е, че след образуването на Родопите, много десетки милиони години, те са били суша (континент) – през мезозойската ера и до средата на терциера. Тоя континент е бил ерозиран, снишен и заравнен, открили се и по-старите скали. Такава заравнена, вследствие на рушение, равнина се нарича пенеплена. Останки от тая пенеплена днеска в цялата западна половина на Родопите са широките и равни родопски гърбини. Разбира се, тая пенеплена по онова време имала много по-широко разпространение спрямо сегашната Родопска област – тя стигала на север Стара планина и на юг далеко в Бяло море. Това е така нареченият Рило-Родопски масив (континент), или Македоно-Родопски масив, или Източен континент. Такива имена му дават изследователите.
От средата на терциера тая стара суша започва да изпитва големи промени. Тя се напуква, едни нейни части хлътват – те образували котловини – други се повдигат. Тая тектонична (строителна) дейност мощно продължила през цялата втора половина на терциерната ера, тя, в по-слаби размери, продължава сигурно и сега. Така последователно се обособили (отделили) Родопите в отделна планина. Самата по-ограничена по размери пенеплена, която е дала днешната Родопска област, също се напукала, някои нейни части хлътнали, процепите са определили посоката на реките, а други части се издигнали или като цели широки и равни маси (напр. Станимашка или Чаушова планина, масива на Сютка и др.), или са били притиснати, та са образували по-остри гребени (напр. Милеви скали и др.). Но тектоничната дейност е била с по-разнообразни резултати в източната половина на Родопската област : котловините са били запълнени от езерни води, а другаде, по краищата на областта, нахлули и морски води. Тук много повече се развила и вулканична дейност, която е дала на много места младоеруптивни скали. След всичко това, оформяването на нашите Родопи продължили ерозията и денудацията.
Родопите, схванати като обширна планинска област, днес ни изненадват с разчленението си, разнообразието си и липсата на една системност. Не напразно са ги сравнили с лабиринт, имайки предвид техните омотани дялове. Родопите днеска са образувани от множество повече отделени или свързани планински дялове, между които са заключени също така много, но все малки, котловини. Мъчно е да се направи и дележ на тая обширна планинска маса. Разбира се, много условни са днешните деления на Родопите на Западни до долината на Въча, Средни или Централни до Тополовския проход, Източни – от тоя проход до ъгъла, където се събират р. р. Марица и Арда, и Южни – южно от р. Арда. Тук като централен възел се взима в. Перелик (2174 м.). Наименованията на отделните части са по посоките на хоризонта. Обаче „Средните“ Родопи на север стигат Пловдивското поле, т. е. границата на Родопите, а на юг не стигат р. Места или Бело море. От друга страна, географските белези (морфология и височини) на Средните Родопи са както на Западните, такива са белезите и на западната част от „Южните“ Родопи, които в източните си части имат съвършено друг изглед. Долините на горна Арда и пашмаклийската р. Черна, ведно с околните им планини, също с иглолистните си гори, по нищо не се отличават от долините на р. р. Въча и Чая. На изток от Тополовския проход и горна Арда Родопите не приличат на Родопите на запад от тия граници. На изток са низките Родопи, с широколистни гори, а на запад са високите Родопи, с иглолистни гори. Първите са гъстонаселените Родопи – населени са дори техните била – а вторите са рядко населените Родопи.
Така Родопите са с право лабиринт от планини и малки долини или котловини, много от които са били заети от малки езера. Приложената скица, колкото и да не е пълна, ни дава една приблизителна представа за сложното разклонение на днешната родопска планинска система. Ясно се очертават вододелните била между Марица и Места, между Марица и Арда, между Арда и по-малките южнородопски реки, които направо се изливат в Бяло море. По последното вододелно било върви границата между България и поробена Западна Тракия. Над гр. Гюмюрджина се издига в. Картал, далеко едва 10 – 11 клм. от тоя град. Но не само планините създадоха разнообразие и красота на родопския лабиринт. Разнообразието и красотата се допълват от многобройните котловини, където се е събрало родопското население, където са възникнали пазарни и търговски центрове. Сега тия центрове са използувани и за административни. Тук се развива културният живот на нашите Родопи, а тук ще бие пулсът и на икономическото им благосъстояние, когато напълно се използуват всички богатства на Родопите.
Наистина, чудни са нашите Родопи! Какво разнообразие от висините на Белмекен или Персенк, студени и ветровити, до подножието на в. Картал при Гюмюрджина или до низките подножия на в. Шапка край историческите големи български села Манастир и Сачанлък! Там бури и ветрове, а тук маслинови дървета с леки сиви листа, буйни нарови букети с пламтящи червени цветове, или широколисти смокинови дървета с едри жълти смокини. Такава е картината на север и на юг в Родопите, а изненадата на пътника е голяма и приятна. Никъде другаде в нашите планини, никъде другаде в Европа, освен в Алпите, на толкова близки разстояния няма подобно разнообразие, подобно приятно изненадващо противоречие. Но именно това разнообразие обединява в едно географско цяло сложната Родопска планинска област.
А. Разбойников
Препечатано от сп. БЪЛГАРСКИ ТУРИСТ, год. XХV, кн. 5, май 1933, стр. 67-68.
Манастирът „Св. Николай“ (гръц. Ιερά Μόνη Αγίου Νικολάου), познат в миналото и с името Караагачански манастир, се намира в непосредствена близост на изток до с. Порто Лагос, на равно разстояние – 25 км, от градовете Ксанти и Комотини. Той е метох на Атонския манастир „Ватопед“. Представлява комплекс ...
Изтегли материала като е-книга
