Търси

60 години хижа "Преспа"

Добави в любими
Категории: Планини История Маршрути Хижи
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

  60 ГОДИНИ ХИЖА ПРЕСПА В ПРЕСПАНСКИЯ ДЯЛ НА ЗАПАДНИТЕ РОДОПИ

  Георги Митринов

 През 2022 г. се навършват 60 години от построяването и откриването за посещения на хижа „Преспа“. Разположена е в местността Горялата фойна (1802 м. н. в.), в Преспанския дял, който се явява източната част на по-големия Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи. Намира се в близост до единствения двухилядник в тая част на Западните Родопи и на целите Източни Родопи – вр. Преспа (2001 м. н. в.). Преходът от хижата до него е 1.20 ч. Местността, където е построена хижата, неслучайно е избрана. Разположена е на югоизточен склон на планинското било, в непосредствена близост до някогашната граница, установена през 1878 г., между Османската империя и Източна Румелия, а по-късно Княжество България и Царство България, до 1912 г. 

  Изходни пунктове за преходи до хижата: от с. Славейно, общ. Смолян – 3 ч.; от с. Манастир, общ. Лъки, обл. Пловдив – 2 ч.; от местност Имарет дере (Хайдушки поляни) – 1.15 ч.

Хижата с чучура от южната страна

През лятото може да се стигне по макадамов път до м. Хайдушки поляни от с. Славейно – 16 км и от с. Манастир – 7 км.

  Съседни туристически обекти: хижа Момчил юнак – 2 ч.; хижа Студенец – 7 ч; хижа Свобода – 2 ч.

 Сградата на хижата е с капацитет 52 места. Има етажни санитарни възли и бани, отопление с печки на твърдо гориво, туристическа столова с камина и кухня, а също зала за тихи игри. Хижата е пункт от планинския туристически маршрут Е-8, Рила – Родопи, чието начало е от планинския курорт Боровец в планината Рила, а завършва при с. Мезек, Свиленградско, област Хасково, в най-източната част на Родопите. Преминава през част от планината Рила (вр. Мусала – вр. Белмекен) и надлъжно, в посока запад – изток, през целите Родопи (Велинградско, Доспатско, Девинско, Смолянско, Кърджалийско, Хасковско, Харманлийско, Свиленградско), като общата му дължина е към 450 км. За съжаление, маршрутът в Переликско-Преспанския дял на планината обичайно включва преходи: с. Мугла – курорт Пампорово – 28 км; Пампорово – проход Рожен – м. Имарет дере (ново Хайдушки поляни) – х. Свобода – 27.3 км., т.е. обичайните нощувки между два дневни прехода са в курорта Пампорово и на х. Свобода. По този начин  хижа „Преспа“ се оказва междинна спирка от дневен преход по трасето на планинския туристически маршрут Е-8.

Строежът на х. Преспа, 1961-1962 г.

А той на българска територия е част от международния планински туристически маршрут Е-8 с начало в Ирландия, преминаващ последователно през планински райони на Великобритания, Нидерландия, Германия, Австрия, Словакия, Полша,  Румъния и България.

 Инициативата за построяването на хижа „Преспа“ е на туристическо дружество „Преспа“ в с. Славейно, Смолянско. През 1958 г. е направено предложение от членове на дружеството до ОС на БТС гр. Смолян. Според запазените архивни документи в архивен фонд № 500, оп. 1, съхраняван в ТДА гр. Смолян, строителството започва през пролетта на 1961 г.

Официално откриване на х. Преспа – 1962 г.

Активна роля за построяване на хижата има тогавашният председател на Общинския народен съвет в с. Славейно Марко Марков. За проектант е привлечен славейновецът архитект Стойчо Велковски, проектирал по-късно новия център на гр. Смолян. Според запазената преписка в архивния фонд, местното туристическо дружество и ръководството на ОбНС в с. Славейно се обръщат за съдействие към Окръжния съвет на БТС, гр. Смолян, и към Централния съвет на БТС.

Хижа Преспа след откриването ѝ за посещения през 1962 г.

Иска се финансова помощ. Такава е отпусната и строежът е започнат. Строителните материали се превозват с коли до местността Имарет дере (Хайдушки поляни). От там се пренасят с животинска тяга до м. Горялата фойна. Майсторите строители са от с. Славейно. От селото се организират и бригади в помощ на строителството. При голям ентусиазъм до първата половина на 1962 г. грубият строеж е завършен, а през есента на същата година хижата официално е открита, макар че още преди това е посещавана вече от туристи.

Туристи от с. Славейно с хижаря Димитър Ашиков, вторият отляво, клекнал – 80-те години на ХХ в.

След откриването тя е посещавана от туристически групи от с. Славейно и от околните села, както и от групи от по-отдалечени селища: Чепеларе, Асеновград, Пловдив, Кърджали. През годините се превръща в любима дестинация  за планински туризъм на организирани туристически групи. През 70-те и в началото на 80-те години на миналия век тя е пункт в маршрути на групи за екскурзионно летуване. Един от популярните маршрути свързваше х. „Преспа“ със с. Славейно като начален и краен пункт. Тогава в селото имаше добре уредена туристическа спалня. За съжаление, в архивния фонд не се откриват писмени материали за хижата и за нейните дългогодишни стопани хижари – Димитър Инджов (от 1962 до 1968 г.) Димитър Ашиков (от 1968 до 1982 г.), впоследствие Емил Комитов (от 1982 до 1997 г.) и понастоящем Асен Апостолов (1997 – до днес).

Отбелязване на годишнината – 12.08.2022 г.

Всички те са родом от съседното на Славейно с. Кутела. Особено колоритен беше първият хижар бай Митьо Ашиков, който с гайдата посрещаше и изпращаше гостите на хижата.

  Днес, за съжаление, организирани туристически преходи се осъществяват основно от курорта Пампорово през м. Хайдушки поляни, към х. „Свобода“. По-редки са преходите от близките села Славейно и Манастир, макар маркировка да има.

  В началото на м. август, 2022 г., по инициатива на читалище „Съгласие – 1883“ в с. Славейно бе прочистена основната пътека по маркирания туристически маршрут от селото до хижа „Преспа“, а на 12.08.2022 г. бе проведен туристически поход от славейновски планинари до хижата, за да бъде отбелязана 60-годишнината от построяването ѝ. Въпреки че се нуждае от обновление, което засега не може да се осъществи, тя е в добро състояние и е посещавана от туристи. Препоръчително е туристите да се движат на групи, тъй като понякога могат да срещнат мечки. А преходът до нея и до вр. Преспа си заслужава. Според запознати от него сутрин, при ясно време може да се види Бяло море.

Материалът е написан от:

Kuber

Включен в списание:

бр. 40, дата 2022-09-12

В близост можете да намерите:

Летни туристически наблюдения от района на с. Славейно, Смолянско, 2023 г.
Летни туристически наблюдения от района на с. Славейно, Смолянско, 2023 г. Георги МИТРИНОВ Както всяка година, и през тая отново се озовах в моето родно с. Славейно, в сърцето на Средните Родопи, което предлага интересни туристически маршрути за преходи в различни посоки. Маршрутът от с. Славейн ...
По стария път от с. Славейно към Гюмюрджинското поле
Георги Митринов Беломорието векове наред е било притегателен център за родопските българи като място за препитание. От стари времена родопските овце пребивават през зимния период в топлото Беломорие (Гюмюрджинско, Ксантийско), поради тежките зимни условия в планината. Трансхуманното животновъдство ...
Екопътека „Невястата“
Екопътека „Невястата“ е едно от най-посещаваните места в околностите на гр. Смолян. Името ѝ е свързано с предание за девойка, която трябвало да се омъжи против волята си за местен големец. Преди да стане това обаче поискала се качи на една висока скала, за да се порадва за последно на любимата си гл ...
Родопчани и името на Родопа планина
Наши абонати и читатели ни питат: защо името Родопа, вместо Родопи (те), все по-широко и по-широко се разпространява и по-плътно се настила в Родопската област, в сравнение другаде, което личи, както в родопския печат, така също и в кръщаването на културно-обществени и стопански сдружения и заведени ...
Български турист © 2014-2025
За нас | Връзка с нас
Чатът на БГ Турист
×
с автор: Kuber
информация за този чат