Добави в любими

Изтегли материала като е-книга

  60 ГОДИНИ ХИЖА ПРЕСПА В ПРЕСПАНСКИЯ ДЯЛ НА ЗАПАДНИТЕ РОДОПИ

  Георги Митринов

 През 2022 г. се навършват 60 години от построяването и откриването за посещения на хижа „Преспа“. Разположена е в местността Горялата фойна (1802 м. н. в.), в Преспанския дял, който се явява източната част на по-големия Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи. Намира се в близост до единствения двухилядник в тая част на Западните Родопи и на целите Източни Родопи – вр. Преспа (2001 м. н. в.). Преходът от хижата до него е 1.20 ч. Местността, където е построена хижата, неслучайно е избрана. Разположена е на югоизточен склон на планинското било, в непосредствена близост до някогашната граница, установена през 1878 г., между Османската империя и Източна Румелия, а по-късно Княжество България и Царство България, до 1912 г. 

  Изходни пунктове за преходи до хижата: от с. Славейно, общ. Смолян – 3 ч.; от с. Манастир, общ. Лъки, обл. Пловдив – 2 ч.; от местност Имарет дере (Хайдушки поляни) – 1.15 ч.

Хижата с чучура от южната страна

През лятото може да се стигне по макадамов път до м. Хайдушки поляни от с. Славейно – 16 км и от с. Манастир – 7 км.

  Съседни туристически обекти: хижа Момчил юнак – 2 ч.; хижа Студенец – 7 ч; хижа Свобода – 2 ч.

 Сградата на хижата е с капацитет 52 места. Има етажни санитарни възли и бани, отопление с печки на твърдо гориво, туристическа столова с камина и кухня, а също зала за тихи игри. Хижата е пункт от планинския туристически маршрут Е-8, Рила – Родопи, чието начало е от планинския курорт Боровец в планината Рила, а завършва при с. Мезек, Свиленградско, област Хасково, в най-източната част на Родопите. Преминава през част от планината Рила (вр. Мусала – вр. Белмекен) и надлъжно, в посока запад – изток, през целите Родопи (Велинградско, Доспатско, Девинско, Смолянско, Кърджалийско, Хасковско, Харманлийско, Свиленградско), като общата му дължина е към 450 км. За съжаление, маршрутът в Переликско-Преспанския дял на планината обичайно включва преходи: с. Мугла – курорт Пампорово – 28 км; Пампорово – проход Рожен – м. Имарет дере (ново Хайдушки поляни) – х. Свобода – 27.3 км., т.е. обичайните нощувки между два дневни прехода са в курорта Пампорово и на х. Свобода. По този начин  хижа „Преспа“ се оказва междинна спирка от дневен преход по трасето на планинския туристически маршрут Е-8.

Строежът на х. Преспа, 1961-1962 г.

А той на българска територия е част от международния планински туристически маршрут Е-8 с начало в Ирландия, преминаващ последователно през планински райони на Великобритания, Нидерландия, Германия, Австрия, Словакия, Полша,  Румъния и България.

 Инициативата за построяването на хижа „Преспа“ е на туристическо дружество „Преспа“ в с. Славейно, Смолянско. През 1958 г. е направено предложение от членове на дружеството до ОС на БТС гр. Смолян. Според запазените архивни документи в архивен фонд № 500, оп. 1, съхраняван в ТДА гр. Смолян, строителството започва през пролетта на 1961 г.

Официално откриване на х. Преспа – 1962 г.

Активна роля за построяване на хижата има тогавашният председател на Общинския народен съвет в с. Славейно Марко Марков. За проектант е привлечен славейновецът архитект Стойчо Велковски, проектирал по-късно новия център на гр. Смолян. Според запазената преписка в архивния фонд, местното туристическо дружество и ръководството на ОбНС в с. Славейно се обръщат за съдействие към Окръжния съвет на БТС, гр. Смолян, и към Централния съвет на БТС.

Хижа Преспа след откриването ѝ за посещения през 1962 г.

Иска се финансова помощ. Такава е отпусната и строежът е започнат. Строителните материали се превозват с коли до местността Имарет дере (Хайдушки поляни). От там се пренасят с животинска тяга до м. Горялата фойна. Майсторите строители са от с. Славейно. От селото се организират и бригади в помощ на строителството. При голям ентусиазъм до първата половина на 1962 г. грубият строеж е завършен, а през есента на същата година хижата официално е открита, макар че още преди това е посещавана вече от туристи.

Туристи от с. Славейно с хижаря Димитър Ашиков, вторият отляво, клекнал – 80-те години на ХХ в.

След откриването тя е посещавана от туристически групи от с. Славейно и от околните села, както и от групи от по-отдалечени селища: Чепеларе, Асеновград, Пловдив, Кърджали. През годините се превръща в любима дестинация  за планински туризъм на организирани туристически групи. През 70-те и в началото на 80-те години на миналия век тя е пункт в маршрути на групи за екскурзионно летуване. Един от популярните маршрути свързваше х. „Преспа“ със с. Славейно като начален и краен пункт. Тогава в селото имаше добре уредена туристическа спалня. За съжаление, в архивния фонд не се откриват писмени материали за хижата и за нейните дългогодишни стопани хижари – Димитър Инджов (от 1962 до 1968 г.) Димитър Ашиков (от 1968 до 1982 г.), впоследствие Емил Комитов (от 1982 до 1997 г.) и понастоящем Асен Апостолов (1997 – до днес).

Отбелязване на годишнината – 12.08.2022 г.

Всички те са родом от съседното на Славейно с. Кутела. Особено колоритен беше първият хижар бай Митьо Ашиков, който с гайдата посрещаше и изпращаше гостите на хижата.

  Днес, за съжаление, организирани туристически преходи се осъществяват основно от курорта Пампорово през м. Хайдушки поляни, към х. „Свобода“. По-редки са преходите от близките села Славейно и Манастир, макар маркировка да има.

  В началото на м. август, 2022 г., по инициатива на читалище „Съгласие – 1883“ в с. Славейно бе прочистена основната пътека по маркирания туристически маршрут от селото до хижа „Преспа“, а на 12.08.2022 г. бе проведен туристически поход от славейновски планинари до хижата, за да бъде отбелязана 60-годишнината от построяването ѝ. Въпреки че се нуждае от обновление, което засега не може да се осъществи, тя е в добро състояние и е посещавана от туристи. Препоръчително е туристите да се движат на групи, тъй като понякога могат да срещнат мечки. А преходът до нея и до вр. Преспа си заслужава. Според запознати от него сутрин, при ясно време може да се види Бяло море.

Фотогалерия

интерактивен преглед на фотогалерията

Материалът е написан от:

Kuber

bg-turist.com/kuber

В близост можете да намерите:

Летни туристически наблюдения от района на с. Славейно, Смолянско, 2023 г.

Летни туристически наблюдения от района на с. Славейно, Смолянско, 2023 г. Георги МИТРИНОВ Както всяка година, и през тая отново се озовах в моето родно с. Славейно, в сърцето на Средните Родопи, което предлага интересни туристически маршрути за преходи в различни посоки. Маршрутът от с. Славейн ...

Родопчани и името на Родопа планина

Наши абонати и читатели ни питат: защо името Родопа, вместо Родопи (те), все по-широко и по-широко се разпространява и по-плътно се настила в Родопската област, в сравнение другаде, което личи, както в родопския печат, така също и в кръщаването на културно-обществени и стопански сдружения и заведени ...