Град Мèлник е разположен по югозападните склонове на Пирин, на височина 400 m. Къщите му са накацали по двата бряга на Мелнишка река, поточето Роженско дере (ляв приток на Мелнишка река) и дола Сушицко дере. Той е най-малкият български град. Според направено през 2011 г. официално преброяване на населението на страната жителите му са едва 217. А текущата демографска статистика за населението към 31.12.2018 г. съобщава, че те са 183. Градът отстои на 22 km от общинския център – Сандански, на 83 km от областния – Благоевград, и на 181 km от столицата София.
През античността тук има тракийско поселение, унаследено от римско, което продължава съществуването си и в пределите на Източната римска империя. Неговото име не е известно.
В средновековните летописи Мелник се появява по време на Първата българска държава. Най-ранното изследвано от археолози селище от тази епоха е датирано от IX-X век. Неговата крепост, допълнително защитена от ограждащите я стръмнини и пропасти, се оформя като важен стратегически пункт в района. През 1014 г. градът е завладян от ромеите и губи ролята си на административен и политически център.
След временен упадък значението на Мелник нараства значително по времето на Втората българска държава, в чиито предели попада в края на XII век (през 1194 г.) при управлението на Иван Асен I и Петър IV. От 1208 до 1230 г. градът е във владение на болярина Алексий Слав (племенник на Иван Асен I, Петър IV и най-малкия им брат Калоян – цар на България от 1197 до 1207 г.), който, след узурпирането на престола от Борил I, се обявява за самостоен владетел – деспот (княз). Около 1212 г. той прави Мелник своя столица. В този период тук се разгръща голямо гражданско и обществено строителство. Слав обновява напълно и усилва допълнително крепостните стени, покровителства строителството на църкви и манастири и въздига града като епископски център.
През 1230 г. княжеството на Алексий Слав е присъединено към управляваната от цар Иван Асен II българска държава, а епископията от Мелник е преместена в гр. Струмица. Районът остава в български ръце и по времето на царуването на сина на Иван Асен II – Коломан I Асен. След смъртта на последния (отровен е през 1246 г.) живеещи в Мелник гърци, преселени тук от цар Калоян, предават града на императора на ромеите Йоан III Ватаци.
В 1255 г. българите от района, водени от болярина Драгота – мелнишки войвода, вдигат въстание, което получава подкрепата на българския цар Михаил II Асен. То претърпява неуспех и е смазано от войските на император Теодор II Ласкарис, който наследява на трона на Източната римска империя починалия през 1254 г. Йоан III Ватаци. Много от въстаниците са избити, градът е опустошен, а голяма част от жителите му са изселени.
През 1285 г. епископията в Мелник е възстановена, но като подчинена на Константинополската (Вселенската) патриаршия. Въпреки това градът започва да запада. В средата на XIV век той за кратко е под властта на деспот Хрельо, чиито владения (през 1342 г.) са включени в държавата на сръбския крал Стефан Душан. След смъртта на последния (през 1355 г.) държавата му се разпада на отделни малки феодални държавици. Мелник е в Сярското княжество, начело на което е деспот Йоан Углеш. Неговото управление трае до 1371 г., когато – на 26 септември, при битката срещу османците при с. Черномен, край гр. Одрин, той е убит. Владенията му са включени във васалното на Османската империя Велбъждско княжество на Константин Драгаш.
Кога и как Мелник става владение на османците не е известно. Според едно местно предание жителите му доброволно отварят крепостните стени и така градът е спасен от погром. Първоначално той е център на нахия (община), а след това на казà (околия).
В периода от XVI-XIX век Мелник е водещ стопански, търговски, военноадминистративен и културен център на района. Особено силно развитие в него бележат лозарството, винарството, занаятчийството, търговията и просветната дейност.
Политическите и социално-икономическите промени от втората половина на XIX и началото на XX век се отразяват твърде негативно върху Мелник. Това са години в които започва неговият бърз упадък. След Освобождението (1912-1913 г.) той остава околийски град, но през 1925 г. административният център се премества в с. Свети Врач (дн. гр. Сандански) и околията се преименува на Светиврачка. В 1913 г. Мелнишката епархия, част от територията на която остава в пределите на Гърция, престава да съществува. Създава се нова с център град Струмица. Мелник е включен към нея като седалище на духовна околия, но през 1918 г. архиерейското наместничество се премества в с. Свети Врач. След края на Първата световна война, съгласно Ньойския мирен договор, Струмица остава в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. По тази причина, през 1919 г., Мелнишката (преименувана на Светиврачка) духовна околия е присъединена към Неврокопска епархия с център гр. Неврокоп (дн. Гоце Делчев).
През 1964 г. Мелник е обявен за културно-исторически резерват, а през 1968 г. за историко-археологически и архитектурно-художествен резерват, който включва града и природната забележителност Мелнишки пирамиди. От 1979 г. селището е признато за уникално, с международно туристическо значение. Трябва да се отбележи обаче, че от неговото духовно и материално минало днес е останало твърде малко и то в недобро състояние.
Понастоящем Мелник се посещава основно от хора, които търсят начин да се отърсят от забързаното ежедневие и да посетят множеството заведения, които предлагат най-различна кухня. Автентичният град остава на втори план. А тъкмо той разказва за миналото величие на Мелник.
Ето и списък на основните мелнишки забележителности, които ценителят на историята, географията, културата, религията – родолюбецът и патриот, трябва да види. Като пак ще напомня, че голяма част от тях не са в добро състояние и с ограничен достъп.
- Природна забележителност Мелнишки пирамиди
- Средновековна цитадела и феодален замък на деспот Алексий Слав
- Средновековна епископска църква „Св. Никола“
- Средновековен манастир „Св. Богородица Спилеотиса“ и параклисът „Св. Зона“
- Средновековен манастир „Св. Харалампий – св. Архангели“
- Митрополитска църква „Св. Николай Чудотворец“
- Църква „Въведение Богородично“
- Църква „Св. св. Петър и Павел“
- Църква „Св. Йоан Предтеча“
- Кордопуловата (Цинцаровата) къща
- Исторически музей
- Османски конак
- Вековни дървета от вида източен чинар (Platanus orientalis)
- Бюст-паметник на Емануил Вескидович
© Николай ДАУТОВ
© Български турист