Един от най-интересните за туристите обекти в гр. Гоце Делчев (Неврокоп) е някогашният конак на Рифат бей. Макар и далеч от миналия си блясък, той и днес привлича погледите на граждани, случайно преминаващи и гости на града.
За да разкажа историята на сградата и тази на някогашния ѝ собственик, принуден от обстоятелства, се налага да започна по-отдалеч.
В последните около 15 години за Рифат бей, в Неврокоп и Неврокопско, а и не само, се говори и коментира много.
Намериха се хора с нечисти цели и намерения, които сътвориха невероятни мистификати за него. Нелепици от сорта, че е роден и израсъл в семейство на средно заможни помаци. Или пък, че баща му е някой си несъществуващ Осман. И прочее подобни измишльотини. Един „пунктуален и добросъвестен автор“ дори обнародва личен разговор на Рифат с трето лице, на който едва ли не е присъствал като слушател, че го е и записал дума по дума!
Тия мистификатори разпространиха лъжите из книги, вестници, социални мрежи, интернет страници. Стръвта захапаха всякакви хора:
1) Такива, които се отричат от миналото и корена си и искат да се изкарат такива, каквито не са. Те са се хванали за лъжите за Рифат бей като удавници за сламка. Намират някаква опора в тях;
2) Търсачи на сензации. Не ги интересува личността на бея! За да изкарат пари и да застанат на гребена на вълнàта, макар и за миг, публикуват и разпространяват мистификатите;
3) Грамотни хора, някои от тях интелигентни, за да покажат, че знаят, че се интересуват живо от историята. Без и да подозират, че са участници в театрален спектакъл, в който им е отредена ролята на лапнишарани и наивници.
И така, времето си тече. А мистификатите набират все по-голяма популярност и известност. И лека-полека се превръщат в „истини“.
Накратко към историите на конака и бея.
Конакът на Рифат бей представлява комплекс – градски феодален имот, строителството на който започва в XVI век. Намира се в западната част на града, близо до стария му център – в някогашната „Караджа паша махала“. Тази последната в началото на XX век е влята в т.нар. „Косова махала“.
Първоначално имотът заема цялото каре, затворено от днешните улици „Иларион Макариополски“, „Враня“, „Христо Силянов“ и „Цариброд“. През 1936 г. половината от него – откъм улиците „Враня“ и „Цариброд“, е продадена на съседи. Между 1960 и 1964 г. комплексът е реставриран от Националния институт за паметниците на културата. Скоро след това обаче – през 1968 г., той е унищожен от пожар. Единствената сравнително добре запазена част от него е т.нар. Селямлък, фасадата на който гледа към ул. „Иларион Макариополски“. Близо до него, на метри на север, са останките и на една от двете бани.
Рифат бей е роден около 1818 г. Син е на Сюлейман бей – военен, който се жени за единствената дъщеря на един от най-богатите хора в Неврокоп, притежател на множество имоти в цялото Поместие – Али бей. Рифат е със солидно образование. Владее 7 езика, свири на 9 музикални инструмента, познава лечебните свойства на растенията. Завършва военна академия в Париж, Франция. По-късно достига генералски чин и придобива титлата паша. Участва в Руско-османската война от 1877-1878 г. – в сраженията при Плевен. След превземането на града от руснаците е отведен в плен.
Интересна е историята за свършека на тази одисея. В руските военни конюшни избухва епидемия. Рифат, който се уповава на предадените от майка му богати знахарски познания и умения, предлага своята помощ за решаване на проблема. Скоро епидемията е овладяна и потушена. В знак на благодарност той е освободен от плен. Върнати са му и всички военни доспехи – униформа, сабя и др.
След завръщането си в Османската империя Рифат бей се установява в родния Неврокоп. Освен с управлението на имотите си се занимава и с благотворителност. Подкрепя активно Младотурското движение. Остава в града и след Освобождението (1912-1913 г.), като продължава да се ползва с уважение и авторитет сред гражданството. Често участва като почетен гост, и в заседанията на тогавашния Градски общински съвет.
Последовател на ордена на Бекташите, които се славят със скромния си начин на живот, Рифат бей не оставя преки наследници и раздава цялото си богатство на свои близки, на служителите си и на бедни хора. Земният му път завършва през 1925 г., когато е около 107-годишен Понастоящем надгробните паметници се намират в двора на някогашния конак.
© Николай ДАУТОВ
© Български турист