Николай Даутов
Драмàтица, Драмска ряка или Ангѝтис (гръц. Αγγίτης) е най-големият приток на река Струма. Немалко автори приемат за негово начало Пàнежкия извор, водата на който, във вид на река, наречена Панега, излиза от пещерата Мааръта – Спилèо Маарà (гръц. Σπηλαίου Μαρρά), Спилèо Ангѝти (гръц. Σπηλαίου Αγγίτη). Това становище се застъпва и днес в Гърция. Собствено обаче, Драматица води началото си от връх Голомбарь (1087 m) в планината Боздаг (Фалакрò, гръц. Φαλακρό), тече на юг, минава през гр. Драма, пресича едноименната котловина, и при с. Баница (дн. Символѝ, гръц. Συμβολή) се събира с р. Панега.
На по-малко от километър западно от Баница, където начева преходът от Драмската към Серската котловина, между планините Смѝница (Сèрски Бòздаг, Менѝкио, гръц. Μενοίκιο) – от север, и Кушѝница (Пангèо, гръц. Παγγαίο) – от юг, Драматица образува красив пролом. В литературата и картите същият се отбелязва с имената Таш олỳк (тур. Taş oluk), Ташлък боàз (тур. Taşlık boğaz), Фарàнги то Ангѝтис (гръц. Φαράγγι του Αγγίτη), Стенà Пèтрас (гръц. Στενά Πέτρας) и Врàос (гръц. Βράους).
Собствено българско име проломът няма. Йордан Иванов пише, че се нарича Ташлъка, побългарено турско название (тур. taşlık – камънак) на местността северно от пролома. Същата днес по-често местните хора наричат Пèтрото, Петротò (гръц. Πετρωτό) и Петрòтопос (гръц. Πετρότοπος). В буквален превод петрòтопос ще рече каменисто място.
Проломът на Драматица представлява епигенетично ждрело, всечено в мраморни скали. Дължината му е малко над 5 km. В източниците се посочва, че той е около 9 km че в западна посока проломът завършва чак при с. Гара Ангѝтис (Статмòс Ангѝтис, гръц. Σταθμός Αγγίστης). В действителност по въздушна линия неговият край е на около 3,6 km източно от това селище.
В голямата си част дълбочината на пролома е между 80 и 150 m. На места ограждащите го склонове представляват отвесни стени, които завършват в самата река. Тук те са проядени от водата, която е образувала различни по големина скални навеси и малки пещери. Наличието на влага е създало благоприятни условия за тукашната флора и фауна. Във височина, с отдалечаване от реката, дърветата и храстите осезаемо оредяват и в големи участъци съвсем изчезват.
Достигането до пролома е лесно. Най-често туристите правят това откъм с. Алистрàтик (Алистрàт, Алистрàти, гръц. Αλιστράτη), разположено на шосето, което свързва градовете Дрàма и Сяр (Сèрес, гръц. Σέρρες). В южния му край от главния път за Сяр на югоизток се отделя тесен 6-километров асфалтов път за известната пещерата Алистати. Към нея насочва и поставената на разклона табела на гръцки и английски (Σπήλαιο Αλιστράτης : Alistratis Cave). Около входа на пещерата са изградени паркинг, малък парк с кътове за отдих и заведение.
Вдясно от сградата на екскурзоводите (вляво е входа на пещерата) започва една от парковите алеи. Тръгва се по нея в източна поска. Стига се до врата на оградата, която опасва района. Минава се през нея и след по-малко от 100 m се достига до жп линия. Продължава се наляво край нея, подминава се изградената в близост спирка, след която има прелез. Тук релсовият път се пресича и се поема на югоизток по широка пътека, която преминава в черен път. След около 120 m се достига панорамна алея. От нея се откриват прекрасни гледки към пролома на Драматица и към планината Кушиница, която се издига се величествено отвъд него в далечината. По алеята може да се слезе до самата река, на която изграден пешеходен мост. Той е връзката с алеите, изградени на отсрещния бряг на реката.
Другият удобен подход за достигане пролома на Драматица е откъм шосето Драма – Солун. Ако се идва от Драма, на метри преди с. Неа Бафра, указателна табела на гръцки и английски (Φαράγγι του Αγγίτη : Aggiti’s Canyon) насочва към тесен асфалтов път надясно. Поема се на север по него и след 3.2 km се достига голям паркинг, построен високо над пролома. От него започват алеи, една от които се спуска към реката и достига до гореспоменатия пешеходен мост.
Посещението на пролома и пещерата Алистрати са чудесен начин да прекарате деня си сред природата. Препоръката ми е да направите това през студеното полугодие, когато ги няма характерните за района горещини. Още повече, че растителността тук е оскъдна.
Повече снимки вижте във фотогалерията по-долу.
Дървингов 1904: Дървингов, П. Пирин и борбата в неговите недра. София: К. Чинкова печатница и словолитня, 1904.
Иванов 1982: Иванов, Й. Местните имена между Долна Струма и Долна Места. София: Издателство на БАН, 1982.
(GkMEu) Generalkarte von Mitteleuropa, Maßstab 1:200 000, 42-41 (Kavala) [1901].
© Николай ДАУТОВ
© Български турист