Добави в любими

Изтегли материала като е-книга

  Общи сведения

  Никополис ад Нестум е най-голямото селище в долината на р. Места по време на античната епоха. Останките му се намират на 6 км североизточно от гр. Гоце Делчев (Неврокоп), в района на с. Гърмен. За него се знае немалко от сведенията в историческите извори, както и от проведените през годините археологически разкопки. Обектът е един от 33-те археологически резервата с национално значение в България.

  Причините за възникването на Никополис ад Нестум все още не са изяснени със сигурност. Версиите са няколко:

  1) Градът, изграден от римляните във II век, възниква върху старо, вероятно тракийско поселение (ГД 1988: 29). Предполагаемото съществуване на последното може да се отнесе между ІІІ в. пр. Хр. и І в сл. Хр. (Ваклинова, Комитова 2019: 276). В подкрепа на тази хипотеза са все повече доказателства. Например: а) това е обичайна практика тогава (Ваклинова 2015: 1) б) тракийският произход на речното име Места, засвидетелствано в древността като Местос : Μέστος, Место : Μεστο, Нестос : Νέστος (Тодоров 1940: 496; Даутов 2014: 199); в) сечена в града монета на император Комод, на опакото на която се вижда Тракийският конник. На друга пък, от император Каракала, самата река Места е изобразена като речен бог – с брада, подпрян на урна, от която тече вода (Тодоров 1940: 495); г) отделни монети от I век, открити в пластовете, на които са издигнати сградите в центъра (Ваклинова 2015: 2; Ваклинова, Комитова 2019: 276).

  2) Построен е върху римски военен лагер. А лагерите, които имат и административни функции, се наричат улпия – автономия (за това становище на проф. В. Бояджиев виж повече при Даутов, Балкански 2016: 528). Но Улпия е и името (nomen gentilicum) на император Марк Улпий Траян, на който градът дължи съществуването си. Върху монетите сечени в Никополис се чете името Ογλπ. ΝίκόπολLς Προς Μεστο – Улпия Никополис прос Место, с варианти ΟΥΛΠΙΑΣ NIKOПOΛЕΩС ПРОС МЕСТΩ, ΟΥΛ NIKOПOΛЕΩС ПР МЕСТΩ и др. (ГД 1988: 29, 32; Тодоров 1940: 493-495);

  3) След създаването на провинция Тракия римляните наследяват съществуващата от последния период на Одриското царство административна система на стратегиите, броят на които постепенно се редуцира. През II век, по времето на император Хадриан (117 – 138 сл. Хр.), те са заменени с т.нар. градски територии (Попов 2004: 474). Основаването на Никополис ад Нестум се обуславя от нуждата да се осигури градски център в района. Този град се споменава от Клавдий Птолемей между градовете от вътрешна Тракия (Копривлен 2002: 28-29).

  Никополис ад Нестум е създаден в началото на II век сл. Хр. от император Траян, в чест на победата му (през 106 г. сл. Хр.) над даките, и наречен Град на победата при Места. Досегашните проучвания на археолозите показват, че културните напластявания на територията му обхващат три периода II-VII, X-XIV и XVII-XIX век.

  II – VII век

  Това е времето, в което съществува античният град Никополис ад Нестум. Този период може да се раздели на други два. Единият от началото на II до средата на IV век – римска епоха, а другият от втората половина на IV до началото на VII век – епохата от началото на Източната Римска империя (Византия).

  Данните от II – IV век сочат, че тогава е разцветът на селището. Градът се оформя като политически, стопански, транспортен, културен и култов център на района. Забележително е, че той има собствена монетарница. Тя е активна в края на II и началото на III век. Никополис сече монети на трима римски императори – Комод (176 – 192) – син на императора и философ Марк Аврелий, Каракала (192 – 217) и Гета (209 – 212) – синове на император Луций Септимий Север. А също и с образа на съпругата на последния Юлия Домна – майка на Каракала и Гета. Открити такива (монети) изпод останките на Никополис ад Нестум се съхраняват в Националния археологически институт с музей при БАН в София и в частни колекции (Тодоров 1940: 494; Христова 2003: 117-118).

  В тези векове градът заема една значителна площ – от 25-30 ха, в пределите на която попада днешното с. Гърмен, с кв. „Заграде“, и една немалка територия около него. Това потвърждават намерените многобройни скулптурни паметници, статуи, релефи, оброчни и надгробни плочи, надписи и др. (ГД 1988: 32). Такива се съхраняват и могат да се видят в музеите в градовете Благоевград и Гоце Делчев, както и на място, на самия обект.

  Сведенията от IV-VII век сочат, че спокойствието на градският живот е нарушено. Във втората половина на IV или началото на V век, вероятно по време на готските нахлувания, градът започва да се стеснява около централната си част. Тя е с площ 14-17 ха, опасана от дебели крепостни стени (изградени в opus mixtum – смесена зидария, тухлени пояси с каменни интервали), извън които остават много сгради.

  В този период Никополис ад Нестум става епископски център. Множеството раннохристиянски паметници, открити в пределите му и около него, свидетелстват за това. Хиерокъл, в своето съчинение Синекдемос (Συνέκδημος), известно ни като Пътеводител от Хиерокъл, съобщава за 7 града в провинция Родопи. Един от тях е Никополис ад Нестум (ГИБИ 1958: 89). Това означава, че той е част от църковната административна система на империята. Известно е името на един епископ на града от 431 г. – Поликарп, който е прехвърлен тук от Сексагинта Приста (днешния гр. Русе) във връзка с разместването на подредбата на църковните седалища и техните йерарси (Копривлен 2002: 30, 51; ГД 1988: 35).

  На територията на града, извън крепостните стени, както и в съседство, са регистрирани останки от няколко храма. За жалост един от тях – голяма базилика от IV-VI век, открита на югоизток от Гърмен, край пътя за с. Дъбница, е унищожен от иманярски набези. Останки от красивите ѝ подови мозайки се съхраняват в музея в   Благоевград. Следи от разрушителната работа на иманярите има и по някои от другите черкви. В пределите на укрепената част на Никополис засега е открит само един храм. Проучена е само част от него – източната половина. Другата е все още под земята. Предполага се, че в рамките на укрепения град има поне още една, и то голяма черква (Ваклинова 2015: 4).

  Никополис ад Нестум загива в края на VI и първите години на VII век в резултат на природни катаклизми – земетръси, и нападения на нашественици. За последните свидетелстват откритите укрити монети от императорите Юстиниан I (527 – 565), Юстин II (565 – 574) и Маврикий Тиберий (582-602), а също и следите от опожарявания, регистрирани в почти всички проучени сектори (Ваклинова 2015: 5; Ваклинова, Комитова 2015: 2; Комитова 2018: 2).

  Засега следи от живот върху руините на Никополис ад Нестум във времето VII – VIII век не са открити. Интересно е обаче, че и след загиването на града името му, може би по традиция, продължава да намира място в епархийските списъци от по-късните векове. В един от тях, датиран от VII-VIII век, под номер 16, от автокефалните архиепископии на епархията Тракия, се споменава архиепископията Νικοπόλεως (Никопòлеос) – този на римския град Никополс ад Нестум (ГИБИ 1960: 187). В списъците от началото на IX век, по времето на патриарх Никифор (806 – 815), под № 6 и № 8, също се открива архиепископията на Никополеос (ГИБИ 1961: 149 и 153). И в следващ списък, известен с името Василиев, съставен по времето на патриарх Фотий (858 – 867), архиепископията на Никополеос отново фигурира – като подчинена директно на патриаршията в Константинопол, част от епархията Тракия (ГИБИ 1961: 156; ДГ 1988: 49).

  И още един любопитен факт. Въпреки че в началото на X век долината на р. Места е включена в пределите на Българското царство, Никополис се споменава от император Константин VII Багренородни (913 – 959), в известното му съчинение „За темите“, като намиращ се във Византия. За него се казва, че е град в провинция Първа Македония. Авторът говори и за тема, Стримон (пише, че е населена със скити, както той нарича българите), която е присъединена към провинция Македония. Но, което е още по-странно, в същото време споменава градовете Сяр (Серес) и Филипи (между днешните градове Драма и Кавала) в провинция Родопи (Копривлен 2002: 30, 54; ГД 1988: 49-50; ГИБИ 1964: 194, 196)!? В пределите на Българската държава районът на горното и средното течение на р. Места е от 837 г. (когато е походът на кан / княз Пресиян) до средата или края на управлението на св. цар Петър I (927 – 969).

  Х – ХIII век

  Тъкмо по времето на Първото българско царство – в X век, животът върху руините на античния Никополис ад Нестум е възобновен. От това време например е откритият през 2018 г. (по време на разкопките) накрайник за колан на български воин. Дали обаче новото поселище е от градски тип или е само едно голямо село? Какво е неговото име!?

  Проучванията дават основания на археолозите да приемат, че то е с градски облик (Ваклинова 1985: 145). От X век са откритите монети на Константин VІІ (913 – 959) и Никифор ІІ Фока (963 – 969). А от края на XI век има открит оловен печат на представител на византийското знатно съсловие. Факт е и че крепостните стени и част от сградите на античния град са ремонтирани и преизползвани. Жилищата и работилниците на средновековното селище се вкопават в стария културен пласт и използват запазени части от антични жилища и съоръжения. Поселението се развива като голям производствен център за битова керамика, като откритите образци са византийски и ранносредновековни български (Комитова 2018: 3-4; Ваклинова, Комитова 2015: 4).

  Стопанската активност на селището в XII век се потвърждава от открита колективна находка от монети на императорите Мануил І Комнин (1145 – 1185), Исак ІІ Ангел (1185 – 1195), Алексий ІІІ Ангел (1195 – 1203) и една българска имитация от 1195 г. (Ваклинова, Комитова 2015: 2; Комитова 2018: 4). Наличието на значително количество предмети (керамика, накити, оръдия на труда и др.) свидетелстват за живот и през XIII век.  (ГД 1988: 49-50; Ваклинова 2015: 6; Комитова 2009: 279-297; Комитова 2018: 3-7). В края на същия XIII век средновековното селище, съществувало върху руините на античния Никополис ад Нестум, е изоставено.

  Вероятно по това време по десния бряг на Места вече съществува Неврокоп, днешният гр. Гоце Делчев. В средновековния градеж на неговата цитадела, наречена  „Кулата“ или „Момина кула“, се разпознават два строителни периода. Първият е от X-XI век, а вторият от XIII-XIV век (ЕПК 1995: 466). Документ от 1365 г. съобщава, че това селище е седалище на епископ (Матанов 2009: 48-49). Сведения за някаква връзка, например прехвърляне на функции, между някогашната епископия на Никополис ад Нестум и тази на гр. Неврокоп, засега липсват. Но в гръцките източници се споменава, че през XIV век последната фигурира под имената Ἐπισκοπὴ Νικοπόλεως (Νευροκοπίου) и Ἐπισκοπή Νικοπόλεως ἤ Νευροκοπίου, тоест Епископията на Никопòлеос (Неврокопѝу) и Епископията на Никопòлеос или Неврокопѝу. До 1326 г. тя е подчинена на митрополията на гр. Филипи, а от 1365 г. на митрополията на гр. Сяр (Παπακυριάκος 2011: 29; Матанов 2009: 48-49).

  XVII-XIX век

  Следите от живот върху останките на античността и средновековието са строежи и некропол от османската епоха, когато тук има чифлик. Най-вероятно наследник на последния е днешният кв. „Заграде“ на с. Гърмен. Първата засега известна регистрация на това селище е от 1873 г. (EdV 1878: 31). В следващите години то се отбелязва в източниците с имената Essirlik, Есирлък, Исирлик, Хисарлък, Градище, Hisarlik, Hissarlik, Хисарлъка. Друго едно такова селище е намиращото се в съседство с. Марчево, известно от края на XIX и началото на XX век с имената Марчов чифлик, Горни Хисарлък, Марчово, Градище (Николов 1911: 11). От района между селата Огняново и Заграде се знае името и на още един чифлик – Пахидово (EdV 1878: 31).

  През XIX век върху римските терми на Никополис ад Нестум е построена вкопана в земята еднокорабна черквица – параклис, посветен на св. Георги. Местните хора го наричат манастирче, тъй като във времето е подържан основно от монаси. Храмът е разрушен по време на проучванията през 80-те години на XX век (ГД 1988: 50; Милев 2004: 30-31).

  Археологическите проучвания на територията на Никополис ад Нестум

  Интересът на изследователите към античния Никополис ад Нестум датират от края на XIX и началото на XX век. От този период са и някои интересни сведения за него. Съобщава се, че още тогава останките му са обект на системно разграбване и унищожение. За щастие още през 30-те години на XX век някои находки са прибрани за съхранение в Археологическия музей в София.

  Първите разкопки на територията на Никополис са проведени през 1980-1987 г. Част от разкритите руини са консервирани и пригодени за посещение и наблюдения на туристи. За жалост след 1990 г. направеното е почти унищожено. В 2007 г. проучванията са възобновени. Същите продължават и днес, макар и в по-скромни мащаби.

  Понастоящем е разкрита и проучена само малка част от някогашното селище – югоизточният ъгъл на укрепеното, през втората половина на IV или началото на V век, пространство на античния град. То включва част от крепостните стени (292 метра от южната и по около 100 метра от западната и източната) с 8 кули, които са частично възстановени, и намиращите се в непосредствена близост до тях терми, някогашни търговски обекти, черква и жилищни постройки.

  Археологическият обект е опасан от предпазна ограда с постоянно видеонаблюдение. Направени са и пътеки, настлани с плочи, които улесняват разглеждането на разкритите останки от града. За удобство на посетителите до входа на обекта е изграден паркинг. По време на престоя си те се придружават от уредник.

Литература:

Ваклинова 1985: Ваклинова, М. Преминаване на някои градски центрове в Тракия от Античността към Средновековието. // В: Юбилеен сборник. 100 години Народен археологически музей Пловдив, т. ІІ, 1985, с.145

Ваклинова 2015: Никополис ад Нестум и неговият хинтерланд през античността и средновековието. Доклад на 54-та Национална археологическа конференция гр. Гоце Делчев, 2015.

Ваклинова, Комитова 2013а: Ваклинова, М., Комитова, Ц. Античен и средновековен град Никополис ад Нестум, с. Гърмен, Благоевградска област. // В:  Археологически открития и разкопки през 2012 г. София: Археологически институт с музей – БАН, 2013, стр. 312-313.

Ваклинова, Комитова 2013б: Ваклинова, М., Комитова, Ц. Археологическо наблюдение по време на изпълнение на изпълнението на проект „Реставрация, консервация и социализация на късноантичен град Никополис ад Нестум. // В: Археологически открития и разкопки през 2013 г. София: Археологически институт с музей – БАН, 2013, стр. 514-517.

Ваклинова, Комитова 2014: Ваклинова, М., Комитова, Ц. Сграда I в античния и средновековен град Nicopolis ad Nestum, с. Гърмен, обл. Благоевград. // В: Археологически открития и разкопки през 2013 г. София: Археологически институт с музей – БАН, 2014, стр. 509-511.

Ваклинова, Комитова 2015: Ваклинова, М., Комитова, Ц. Теренно археологическо проучване на античния и средновековен град Никополис ад Нестум – с. Гърмен, сграда I – градска вила през 2015 г. Печатно.

Ваклинова, Комитова 2019: Ваклинова, М., Комитова, Ц. Античен и средновековен град Никополис ад Нестум, Сграда 1. // В: Археологически открития и разкопки през 2018 г. София: Археологически институт с музей – БАН, 2019, стр. 276-279.

ГД 1988: Град Гоце Делчев. Из миналото на града и района. София: Наука и изкуство, 1988.

ГИБИ 1958: Гръцки извори за българската история, том II. София: Издателство на БАН, 1958.

ГИБИ 1960: Гръцки извори за българската история, том III. София: Издателство на БАН, 1960.

ГИБИ 1961: Гръцки извори за българската история, том IV. София: Издателство на БАН, 1961.

Даутов 2014: Даутов, Н. Пирин – географски и етимологичен речник. Гоце Делчев: ИК „Джангалица“, 2014.

Даутов, Балкански 2016: Даутов, Н., Балкански, Т. Неврокоп – география, история, име. // В: География и приятели. Сборник. В чест на 60 годишнината на проф. д-р Веселин Бояджиев и на 35 години преподавателска работа в СУ „Св. Климент Охридски“. София: Парадигма, 2016, стр. 523-548.

Дремсизова-Нелчинова 1987: Дремсизова-Нелчинова, Ц. Археологически паметници в Благоевградски окръг. София: Комитет за култура, Национален институт за паметниците на културата – София, Окръжен съвет за култура – Благоевград, 1987.

ЕПК 1995: Енциклопедия Пирински край, том 1. Благоевград: Редакция „Енциклопедия“ Благоевград, 1995.

Комитова 2009: Комитова, Ц. Сграфито керамика от Никополис ад Нестум. // В: Археологически институт с музей – БАН. LAUREA. In honorem Margaritae Vaklinova, II, 2009, стр. 279 – 298.

Комитова 2013: Комитова, Ц. Спасителни разкопки северно от термите в античния и средновековен град Nicopolis ad Nestum. // В: Археологически открития и разкопки през 2013 г. София: Археологически институт с музей – БАН, 2013, стр. 512-514.

Комитова 2018: Данни за Никополис ад Нестум през Средновековието. Печатно.

Копривлен 2002: Копривлен, том 1, Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998-1999 г. София: Изпълнителна агенция „Пътища, Археологически институт с музей при БАН, 2002.

Матанов 2009: Матанов, Х. Разложкият край през средновековието. // В: Разлог – история, традиции, памет. Благоевград: РИК „Ирин-Пирин“, 2009, стр. 33-52.

Милев 2004: Милев, И. Православните храмове в Гърмен. Благоевград: ИС „Огнище“, 2004.

Николов 1911: Николов, К. По горното течение на р. Места. // В: Минало, 1911, кн. 5-6, стр. 155-177.

Попов 2004: Попов, Д. Древни общества и култури. София: ЛИК, 2004.

Тодоров 1940: Тодоров, Я. За речното име Места (въз основа на императорски монети от стария град Никопол при Неврокоп). // В: Известия на Българското историческо д-во, XVI-XVIII. Сборник в памет на проф. Петър Ников, София, 1940, стр. 493-497.

Христова 2003: Христова, Н. Монетосеченето на Никополис ад Нестум. // В: Известия на Катедра Българска история и археология и Катедра Обща история – ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, 1 / 2003, стр. 117-130.

EdV 1878: Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir, et de Salonique. Extrait du Courrier d'Orient. Constantinople: 1878. (Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоники. Издание на вестник Courrier d'Orient. Константинопол 1878).

Παπακυριάκος 2011: Παπακυριάκος, Kυριάκος. Η Ιστορία της Ι. Μ. Αγίας Τριάδος Τούμπας Σερρών, Β ́ ἔκδοση, βελτιωμένη. Σέρρες, 2011.

© Николай Даутов

© Български турист

В близост можете да намерите:

Вековни чинари в квартал „Заграде“ на село Гърмен

Двете вековни дървета от вида източен чинар (Platanus orientalis) са е една от забележителностите на село Гърмен. Намират се на 600 метра северозападно от площада, в центъра на бившето село Заграде – днес квартал на Гърмен, срещу църквата „Свети Георги“. В близост са и останките от античния град Ник ...

Църква „Св. Анна“ с. Гърмен

В с. Гърмен и близките околности има няколко храма. Най-големият сред тях е „Св. Анна“. Той се издига в северния край на малък парк, на около 250-300 м северозападно от площада. Мястото е известно с името Сухите ливади – местност, в която общината отчуждава парцел, предоставен за строителството на ц ...

Храм „Св. Aрх. Михаил“ с. Дъбница

Църквата „Св. Aрх. Михаил“ се издига в източния край на с. Дъбница. Тя е една от най-красивите и добре поддържани в района. Построена е през 1937-1938 г. от установили се тук преселници от селата Ловча и Гайтаниново. През септември 1938 г. е официалното ѝ освещаване и откриване. Оградена е от малък ...

Църква „Св. Георги“ - Старо Дебрен

Църквата „Св. вмчк. Георги Победеносец“ е една от малкото сравнително добре запазени сгради в старото с. Дебрен. Последното е разположено по западните склонове на планината Родопи. Напуснато е в края на 60-те години на миналия век, когато планинците слизат в полето и въздигат постепенно новото село ...

Руската чешма при село Баничан

На около 0.6 km на север от центъра на с. Баничан, Неврокопско (Гоцеделчевско), в местността Руския лагер, на метри от републикански път II-19 (гр. Симитли – гр. Гоце Делчев – ГКПП „Илинден“), се намира т. нар. Руска чешма. Мястото е свързано с един миг от драматичната и изпълнена с превратности ист ...

Параклис „Възнесение Господне“ - с. Мосомище

Параклисът „Възнесение Господне“ се намира на около 1,5 км югоизточно от с. Мoсомищe. Издига се на т. нар. Светигеоргска скала, в самия край на нисък рид, който се спуска в източна посока от връх Св. Дух (Лясковския връх). Самата местност попада в землището на съседното на Мoсомищe с. Ляски. Защо е ...

Храм „Свети Георги“ в село Мoсомищe

Църквата „Свети великомъченик Георги Победоносец“ се намира в южния край на село Мoсомищe, недалеч до мястото, където започва маркираната туристическа пътеката за Светигеоргиевската скала и параклиса „Възнесение Господне“. В близост е и една от сеизмичните станции на Геофизичния институт. В миналот ...

Паметник на Гоце Делчев - гр. Гоце Делчев (Неврокоп)

Един от най-известните паметници в град Гоце Делчев (Неврокоп) е този на апостола Георги (Гоце) Делчев. Той е поставен на централния площад „Гоце Делчев“. Фигурата на идеологът на Българските македоно-одрински революционни комитети и национален герой на България е изработена от скулптора Димитър Бон ...

Синагогата в град Гоце Делчев (Неврокоп)

Една от най-интересните сгради в гр. Гоце Делчев (Неврокоп) е бившата синагога. Неврокопчани я наричат също и Хàврата (от турски havra – синагога). Самата дума синагога е заемка в българския от езика на южните ни съседи – гърците. На гръцки синагогѝ (συναγωγή) ще рече място предназначено за срещи. И ...

Общински исторически музей – гр. Гоце Делчев

Общинският исторически музей (ОИМ) – гр. Гоце Делчев се намира в центъра на града, на ул. „Христо Ботев“ № 26. Помещава се в т.нар. Янчов конак, известен още и като Прокоповата къща. Това е късновъзрожденска сграда, смятана (не без основание) за най-красивата в града. Построена е през 1877 г. по зар ...