Църквата „Св. вмчк. Георги Победеносец“ е една от малкото сравнително добре запазени сгради в старото с. Дебрен. Последното е разположено по западните склонове на планината Родопи. Напуснато е в края на 60-те години на миналия век, когато планинците слизат в полето и въздигат постепенно новото село носещо същото име.
Историята на храма, макар и кратка, е изпълнена с превратности. За жалост към момента сградата представлява една тъжна картина.
През 20-те години на миналия век съдбата довежда в Дебрен бежанци от селата Ловча и Гайтаниново. Тези хора решават да издигнат християнски храм, който да носи името на св. вмчк. Георги Победоносец. Така се е казвал и съществувалият в близост храм (църква или манастир) разрушен преди столетия, останките на който все още личат в близката местност Св. Георги.
Въпреки немотията, вдъхновени от вярата, на собствени начала хората започват издигането на църквата през 30-те години. За тогавашните възможности на хората, зданието е голямо постижение. Дебренци канят майстор от с. Горно Броди, който да отлее камбана. Това става в двора на вече готовата църква. Там се прави калъп, а хората с вълнение започват да следят работата на майстора, който борави с металната сплав. Камбаната най-после е готова и хубавият ѝ звън се чува в цялата околност.
Изработеният дървен иконостас е с малки резбовани елементи и с два реда икони. Колоните, които разделят корабите, и свързващите ги арки са изрисувани. На тавана виждаме изображение на Иисус Христос, а над четири от колоните - тези на евангелистите Лука, Марко, Матей и Йоан.
В годините на тоталитарния режим, когато религията не се толерира, и особено след обезлюдяването на селото, сградата е изоставена. След промените през 1989 г. и отпадането на редица забрани тя е частично ремонтирана. Трудностите за нея обаче тепърва се задават.
През 2005 г. заварих храма обърнат в Бастилия (крепост, затвор). Трите метални врати бяха солидно залостени отвътре и заключени. Дори главната врата бе засипана с купчина камъни висока около метър. На всички прозорци, та дори и на сводовете на високата камбанария бяха сложени метални решетки. Дори човек свикнал на подобна гледка се диви пред тази картина.
Поинтересувах се защо се е стигнало до това положение? Оказа се, че църквата е разбивана на няколко пъти, като от нея са задигани икони, мястото се е ползвало за трапезария, поругавано е. Крепежните елементи на камбаната са отрязани, след което, за да бъде по-лесно свалена, е хвърлена от камбанарията долу. Впоследствие е нарязана и предадена за вторични суровини. Част от иконите по-късно са открити, но вече не са там, където са били, а майсторът от Горно Броди отдавна не е на този свят, за да направи нова камбана.
В 2009 г. отново отидох в Дебрен. Намерих църквата така:
- с две разбити врати и изпочупени прозорци;
- зейнали черчевета;
- изпочупени части от столовете на миряните, амвона, иконостаса, стълбите и касата за дарения;
- в олтара: две подпрени на стените икони намушкани с остър предмет и разкъсано платно, като на едната от тях виси торба с мухлясал хляб;
- на иконостаса: три останали икони, всички поругани. Впечатли ме тази на Богородица с Младенеца, където Божият син е с избодено око;
- изкъртен и потрошен кръщелен купел;
- дървеният кръст с разпнатия Иисус, намиращ се на няколко метра височина на върха на олтара, все пак е достигнат и счупен.
- олтарните двери счупени на парчета.
През ноември 2016 г. отново посетих храма. Пътьом си мислех, че положението му по-зле от предното ми посещение едва ли ще бъде. Но когато зърнах отдалече широко отворената на южната стена врата, която въвежда направо в св. олтар, се досетих, че няма да е така.
И наистина. Човешкото безумие бе достигнало поредния си „връх“. Св. престол бе изкъртен, а на мястото му намерих иманярски изкоп с дълбочина около метър и половина. Подобен, но по-плитък, бяха направили „търсачите“ на подземни богатства и пред иконостаса. И друг – трети, в кръщелната.
Целият под на храма заварих покрит с изпражнения от домашни животни – овце и кози. Нямаше нито една икона. Липсваха и дверите на иконостаса. Разбрах не след дълго, че не са откраднати, а прибрани където и от когото трябва. Покривът на църквата очевидно капе. Това подсказват подпухналите от влагата изображения по тавана и колоните. Самият таван е осеян с пукнатини. Над балкона е започнал и да пада.
Дали духовното падение, чието материално отражение е състоянието на тази църква, ще спре, времето ще покаже.
Съкращения:
г. – година; вмчк. – великомъченик; с. – село; св. – свети.
Използвана литература:
Даутов 2009: Даутов, Н. Черквата „Св. Георги“ в с. Дебрен. // Нова Места, бр. 102, 01-07 май 2009, стр. 7.
Църквата „Св. Aрх. Михаил“ се издига в източния край на с. Дъбница. Тя е една от най-красивите и добре поддържани в района. Построена е през 1937-1938 г. от установили се тук преселници от селата Ловча и Гайтаниново. През септември 1938 г. е официалното ѝ освещаване и откриване. Оградена е от малък ...
В с. Гърмен и близките околности има няколко храма. Най-големият сред тях е „Св. Анна“. Той се издига в северния край на малък парк, на около 250-300 м северозападно от площада. Мястото е известно с името Сухите ливади – местност, в която общината отчуждава парцел, предоставен за строителството на ц ...
Датата е 22 март (събота), а годината 2008. Предисторията е дълга и няма да я разказвам. Идеята бе да се направи поход с учениците от ОУ „Христо Ботев“ в с. Долно Дряново. Четирима учители и аз трябваше да направим излет – да се разходим из близките до селото местности, с 60-70 ученици. Към 8:30, с ...
Двете вековни дървета от вида източен чинар (Platanus orientalis) са е една от забележителностите на село Гърмен. Намират се на 600 метра северозападно от площада, в центъра на бившето село Заграде – днес квартал на Гърмен, срещу църквата „Свети Георги“. В близост са и останките от античния град Ник ...
Общи сведения Никополис ад Нестум е най-голямото селище в долината на р. Места по време на античната епоха. Останките му се намират на 6 км североизточно от гр. Гоце Делчев (Неврокоп), в района на с. Гърмен. За него се знае немалко от сведенията в историческите извори, както и от проведените през г ...
Недалеч – на по-малко от 2 км на североизток, от село Долно Дряново се намира местността Градището. Преди няколко години на това място започна проучването на древно светилище. Изгради се и интересна екопътека, като по този начин се оформи ландшафтно-исторически парк, наречен „Градище“. Той е лесно ...
Може би на някои ще прозвучи като странен един подобен преход. Определено мога да твърдя, че е идеален! Особено за пролетния сезон. Датата е 2 май, 2004 г. Наетият от нас микробус потегли сутринта от гр. Гоце Делчев и в 9:00 ч. ни остави в с. Долен. Без да губим време се запътихме към параклиса „Св ...
Буков дол е къс (4,5 км) ляв приток на р. Канина. Протича между землищата на селата Ковачевица и Горно Дряново. На около 850 м преди вливането си в Канина водата на реката скача от една почти отвесна скала и образува красив водопад с височина около 20 м. Преди няколко години бе изградена пътека, с ...
Паметникът на загиналите във Втората световна война от община Хаджидимово се намира в центъра на гр. Хаджидимово, на метри от югоизточния ъгъл на сградата на читалище „Яне Сандански“. Представлява голям гранитен блок, върху който е поставена мраморна плоча. Открит е на 9 май 1985 година, по повод 40 ...
Николай Даутов Хаджидимовският манастир „Свети Георги“ се намира на по-малко от 600 метра (по въздушна линия) на юг от едноименния град. Разположен е на най-високото място на рида, който огражда от юг Неврокопската (Гоцеделчевската) котловина. Божий промисъл бележи най-новата история на обителта, к ...
Изтегли материала като е-книга
