Датата е 22 март (събота), а годината 2008. Предисторията е дълга и няма да я разказвам. Идеята бе да се направи поход с учениците от ОУ „Христо Ботев“ в с. Долно Дряново. Четирима учители и аз трябваше да направим излет – да се разходим из близките до селото местности, с 60-70 ученици.
Към 8:30, с един от учителите, бяхме пред училището, където вече се събираха дечурлигата. Тръгването трябваше да стане в 9:00. Тъй като имаше време, реших да пообиколя селото и да направя малко снимки за архива. Извадих фотоапарата и тръгнах измежду къщята. Селото има хубав изглед към Боздаг, Алиботуш (Славянка) и Пирин. Боздаг не бе фотогеничен в този час, поради което снимах само селските минарета на двете джамии с фон Алиботуш и част от Пирин.
Докато шавах из улиците и снимах, няколко човека ме поздравиха и питаха: „Здрасти даскале, на поход ли ще ходите днес?“ Аз отговорих утвърдително ухилен, понеже, като ме наричаха даскал, върнаха у мен спомени за кратък период от време, в който упражнявах тази професия.
В 9:00 всичко бе готово за тръгване. По причини, които не разбрах, една от учителките с част от децата хванала някъде по-наблизо, та групата се оказа разделена. Аз и учителите Джамал, Боян и Рушан + 50 деца хванахме склона в друга посока. Времето бе прекрасно - екстра за ходене, приятно топло, слънчево, без вятър. По тази причина бързо разхвърлихме дрехите. Дечурлигата тук си ги бива в ходенето и ухилени, без мрънкане с 1-2 епизодични изключения, драпаха по склона.
Околностите на селото не блестят с кой знае какви красоти, но са приятно място за разходка, стига да имаш очи да видиш хубавите и красиви неща, които крият. Децата бързо взеха да ме господиньосват, подвиквайки за какво ли не: „Господине, тука има еди какво си; Господине, това какво е; Господине...“
По едно време отново се отвориха хубави панорами към Алиботуш, който се подаваше в дъното. Ходенето бе както по горски пътища, така и по пътеки, които знаеше учителят Джамал, който си е от Долно Дряново и ги познава отлично. Разказа ни и интересни неща за тукашните забележителности.
Минахме през местността Мàво (изговаряно още като Мао или Мау), където има останки от селище. То бе така изорано от иманярите, че е направо противно да гледаш поруганите гробове и срутените зидове. Наглостта иманярска е стигнала до там, че не се плашат и в присъствието на хора край околните ливади и ниви да ровят с багери и да обикалят с металотърсачите.
След няколко километра ходене достигнахме голяма поляна с чешма и беседка. Напали се огън за скара, а учениците хукнаха да играят. Аз продължих разходката в околностите, през една млада дъбова гора, която много ми напомни за Странджа, която планина ми е толкова далеч. Седнах под един от дъбовете на спокойствие, за да се откъсна за малко от шумотевицата и глъчката на децата, която се чуваше някъде в ниското. После тръгнах да търся иглика, тъй като имах поръчение да набера. Доста обикалях, но намерих само няколко стръка и се върнах при останалите.
На беседката масата бе вече подредена. Хапнахме с колегите даскали и учениците. После си хванах помощници – две от децата в търсене на иглика. Отначало те не познаваха цвета и го бъркаха с този на подбела. Но бързо се ориентираха и понабрахме доста. Накрая направих обща снимка на групата и потеглихме обратно, но не по същия път.
В селото се разделихме и кой откъдето е. Аз и учителите Рушан и Боян тръгнахме по шосето в посока Гоце Делчев. За трима човека наведнъж е проблем автостопа. На разклона за с. Крушово те останаха да дебнат кола – това им било чакалото. Аз продължих по шосето, защото не ми се висеше на едно място. След 5 минути гледам махат ми от един SEAT – качили ги и се радват. Казах си на акъла: „Брех, тия ще ме изпреварят“! Минута по-късно обаче аз вече се возих в червена LADA, с която, 6-7 км по-надолу, ги задминахме.
Недалеч – на по-малко от 2 км на североизток, от село Долно Дряново се намира местността Градището. Преди няколко години на това място започна проучването на древно светилище. Изгради се и интересна екопътека, като по този начин се оформи ландшафтно-исторически парк, наречен „Градище“. Той е лесно ...
Може би на някои ще прозвучи като странен един подобен преход. Определено мога да твърдя, че е идеален! Особено за пролетния сезон. Датата е 2 май, 2004 г. Наетият от нас микробус потегли сутринта от гр. Гоце Делчев и в 9:00 ч. ни остави в с. Долен. Без да губим време се запътихме към параклиса „Св ...
Църквата „Св. вмчк. Георги Победеносец“ е една от малкото сравнително добре запазени сгради в старото с. Дебрен. Последното е разположено по западните склонове на планината Родопи. Напуснато е в края на 60-те години на миналия век, когато планинците слизат в полето и въздигат постепенно новото село ...
Местността Бàнян се намира на 1,5 km югоизточно (по въздушна линия) от село Долен. Представлява неголямо долинно разширение на р. Бѝстрица. Недалеч, съответно на 1,7 km на север-североизток и 2,2 km на изток-югоизток, са други две села – Плетена и Сатовча. Тук, в непосредствена близост до република ...
Църквата „Св. Aрх. Михаил“ се издига в източния край на с. Дъбница. Тя е една от най-красивите и добре поддържани в района. Построена е през 1937-1938 г. от установили се тук преселници от селата Ловча и Гайтаниново. През септември 1938 г. е официалното ѝ освещаване и откриване. Оградена е от малък ...
Музейна сбирка „Мост между миналото и бъдещето“ се помещава в предназначена за целта сграда, а северозападната част на селото. В нея намират място бита, традициите, историята и културата на Сатовчанския район. На вниманието на посетителите са представени следните 3 теми: Древната история на Дъбраш ( ...
Паметникът на загиналите във войните се намира в центъра на с. Сатовча, в северния край на площада. В първоначалния си вид, паметник – чешма с три корита и възпоменателна плоча, е посветен на 13 военни чина, загинали в Балканските войни 1912-1913 г. и Първата световна война 1915-1918 г. Историята на ...
Късноантичната и средновековна крепост „Св. Димитър“ се намира в едноименната местност, на 3 km югоизточно от гр. Хаджидимово. Разположена е близо до слива на реките Места и Мътница. Обектът притежава статут на деклариран паметник на културата с национално значение. На терена личат част от крепостни ...
Паметникът на загиналите във Втората световна война от община Хаджидимово се намира в центъра на гр. Хаджидимово, на метри от югоизточния ъгъл на сградата на читалище „Яне Сандански“. Представлява голям гранитен блок, върху който е поставена мраморна плоча. Открит е на 9 май 1985 година, по повод 40 ...
В с. Гърмен и близките околности има няколко храма. Най-големият сред тях е „Св. Анна“. Той се издига в северния край на малък парк, на около 250-300 м северозападно от площада. Мястото е известно с името Сухите ливади – местност, в която общината отчуждава парцел, предоставен за строителството на ц ...
Изтегли материала като е-книга
