Добави в любими

Изтегли материала като е-книга

  Паметникът на загиналите във войните се намира в центъра на с. Сатовча, в северния край на площада. В първоначалния си вид, паметник – чешма с три корита и възпоменателна плоча, е посветен на 13 военни чина, загинали в Балканските войни 1912-1913 г. и Първата световна война 1915-1918 г. Историята на монумента е следната.

  На 5-ти октомври 1912 г. Цар Фердинанд прочита манифест, с който Царство България обявява война на Османската империя. По онова време с. Сатовча е в състава на Неврокопска казà. Тя е най-голямата по територия съдебна и административна единица в тогавашния Серски санджак. След Сяр (дн. Серес) Неврокоп  е най-важният вътрешен търговски град в тази част на Османската империя, опорен военен и стратегически пункт. Показател за важността му в долината на р. Места е числеността на османските войскови части. Към 2 октомври 1912 г. , в навечерието на войната, те възлизат на: 1 табор в гр. Мехомия (дн. Разлог), 5 табора в гр. Неврокоп, 3 табора в гр. Драма. За да защитят Неврокоп, османците преценяват, че е необходимо назряващият военен сблъсък да бъде изнесен максимално далеч от него. По тази причина по-голяма част от квартируващите в града войскови части (4 табора) го напускат и се насочват към Мехомия (2 табора) и Горна Джумая (дн. Благоевград) – също 2 табора.

  В същото време през Западните Родопи към Неврокоп настъпва 9-ти пехотен Пловдивски полк „Княгиня Клементина“. Една от дружините му тръгва от Батак, минава през Девин и Доспат и наближава Сатовча. В самото село, на 13 октомври, пристига един османски табор от гр. Драма.  На 15-ти октомври, в местността Св. Константин, българите влизат в бой с османците. Противникът е разбит и пътят към Неврокоп е  открит. В схватката българите дават шест жертви, четирима войници – редници, един подофицер, а също и командира на 4-та дивизия майор Топалов. Последният лично излиза напред и повежда на нож бойната част. По-късно, посмъртно той е повишен в чин подполковник. Мястото, където загива и днес се нарича Майоров гроб. Загиналите бойци са погребани в същата местност.

 По-късно се решава костите на загиналите войни да бъдат пренесени в самото село Сатовча. Това става на 23 май 1943 г. Тогава част от жителите на селото, водени от енорийския свещеник Стефан Аламанов и кмета Борис Прътев отиват на Св. Костадин. Костите на бойците са извадени и пренесени в черквата „Св. Неделя“ в селото, където е отслужена панихида.

  На следващия ден е организирано шествие от храма до площада. На събитието присъстват един взвод на 39-и пехотен Солунски полк, ръководен от майор Тотев, народният представител Илия Славков, околийският управител Васил Манов, кметът на град Неврокоп Костадин Паскалев, който е бивш кмет на община Сатовча, и др. Тук костите на загиналите на Св. Костадин войни, поставени в урна, са положени в основата на паметника – чешма.

  Самият паметник е изграден по проект на отделение „Военни музеи, паметници и гробове“ на Министерството на войната. Финансиран е от община Сатовча. На него е поставена паметна плоча със следното съдържание:

ЗАГИНАЛИ ЗА РОДИНАТА

въ мѣстн. Св. Константинъ Неврокопска ок.

презъ м. октомврий 1912 г.

майоръ Никола Л. Топаловъ отъ гр. Калоферъ

подоф. Делчо К. Червенаковъ отъ гр. Клисура

редн. Благой Р. Саевъ отъ с. Царимиръ

     „   Петко Ат. Анакиевъ отъ    „

     „   Иванъ Г. Шишковъ отъ с. Бабекъ

     „   Тодоръ П. Хаджийски отъ Ново село

     отъ с. Сатовча Неврокопска ок.

                        1913 г.

редн. Вангелъ Н. Божиенъ с. Нигрита

                  1915 – 1918 г.

     „   Тодоръ Н. Терзиевъ в. Голашъ

     „   Вангелъ К. Самарджиевъ

     „   Тодоръ М. Мутафчиевъ гр. Битоля

     „   Никола Т. Влаховъ неизвестно

     „   Димитъръ Т. Влаховъ Франция

     „   Адамъ Ст. Карабунаровъ зав. на Черна

  Слава на героитѣ!

  Ето и кратки данни за хората упоменати на плочата:

  Никола Лазаров Топалов. Роден е през 1867 г. в гр. Калофер. Служи в 9-и пехотен полк. Чин: майор. Убит на 15 октомври 1912 г. в местността Св. Костадин.

  Делчо Коев Чевенаков. Роден в с. Клисура, Карловско. Служи в 9-и пехотен полк, 6-а рота. Чин: подофицер. Убит на 15 октомври 1912 г. в местността Св. Костадин.

  Благой Русенов Саев. Роден в с. Даутларе (дн. Царимир), Пловдивско. Служи в 9-и пехотен полк, 6-а рота. Чин: редник. Убит на 15 октомври 1912 г. в местността Св. Костадин.

  Петко Атанасов Анакиев. Роден в с. Даутларе (дн. Царимир), Пловдивско. Служи в 9-и пехотен полк, 6-а рота. Чин: редник. Убит на 15 октомври 1912 г. в местността Св. Костадин.

  Иван Генов Шишков. Роден в с. Бабек, Пловдивско. Служи в 9-и пехотен полк, 15-а рота. Чин: редник. Убит на 15 октомври 1912 г. в местността Св. Костадин.

  Тодор Петков Хаджийски. Роден в с. Ново село (дн. Долно Ново село), Пещерско. Служи в 9-и пехотен полк, 15-а рота. Чин: редник. Убит на 15 октомври 1912 г. в местността Св. Костадин.

  Вангел Николов Божин. На плочата фамилното име е изписано неправилно – Божиен.  Роден е в с. Сатовча, Неврокопско. Служи в 70-и пехотен полк, 3-та рота. Чин: редник. Убит на 19 юни 1913 г. при гр. Нигрита, Сярско, дн. в Гърция. Там е и погребан.

  Тодор Николов Терзиев. Роден в с. Сатовча, Неврокопско. Служи в 14-и пехотен полк, 15-а рота. Чин: редник. Убит на 9 октомври 1915 г. при с. Удово, Дойранско, дн. в Република Македония. Там е и погребан.

  Вангел Костадинов Самарджиев. Роден в с. Сатовча, Неврокопско. Служи в 14-и пехотен полк, 15-а рота. Чин: редник. Убит на 3 октомври 1915 г. при с. Чепели, Струмишко, дн. в Република Македония.

  Тодор Младенов Мутавчиев. Роден в с. Сатовча, Неврокопско. Служи в 58-и пехотен полк, 1-ва рота. Чин: редник. Убит на 18 ноември 1916 г. в сраженията при Завоя на р. Черна (Църна), на позицията край с. Ивени, Битолско, дн. в Република Македония. Там е и погребан.

  Никола Трендафилов Влахов. Данни за него не се откриват. Предполагам, че е заловен от французите. Ако е така, то той е починалият във Франция пленник, а не Димитър Влахов, както е посочено на плочата.

  Димитър Трендафилов Влахов. Роден в с. Сатовча, Неврокопско. Служи в 58-и пехотен полк, 1-ва рота. Чин: редник. Убит на 18 ноември 1916 г. в сраженията при Завоя на р. Черна (Църна), на позицията на кота 1212 м край с. Ивени, Битолско, дн. в Република Македония. Там е и погребан.

  Адам Стефанов Карабунаров. Роден в с. Сатовча, Неврокопско. Служи в 58-и пехотен полк, 1-ва рота. Чин: редник. Убит на 18 ноември 1916 г. в сраженията при Завоя на р. Черна (Църна), на позицията на кота 1212 м край с. Ивени, Битолско, дн. в Република Македония. Там е и погребан.

  В регистрите на Държавния военноисторически архив се откриват още петима сатовченци, загинали в Първата световна война, имената на които не фигурират на плочата на паметника в селото. Това са:

  Али Тефиков Алилов. Роден в с. Сатовча, Неврокопско. Служи в 33-а допълваща дружина, 2-ра рота. Чин: редник. Починал на 2 януари 1918 г. в гр. Свищов.

  Димитър Георгиев Чобанов. Роден в с. Сатовча, Неврокопско. Служи в 64-и пехотен полк, 2-ра рота. Чин: редник. Загинал на 21 октомври 1915 г. в сраженията при Криволак, Неготинско, дн. в Република Македония. Там е и погребан.

  Димитър Кръстев Павлов. Роден в с. Сатовча, Неврокопско. Служи в 58-и пехотен полк, 1-ва рота. Чин: редник. Загинал на 18 ноември 1916 г. в сраженията при Завоя на р. Черна (Църна), на позицията на кота 1212 м край с. Ивени, Битолско, дн. в Република Македония. Там е и погребан.

  Илия Димитров Куюмджиев. Роден в с. Сатовча, Неврокопско. Служи в 58-и пехотен полк, 1-ва рота. Чин: редник. Загинал на 18 ноември 1916 г. в сраженията при Завоя на р. Черна (Църна), на позицията край с. Ивени, Битолско, дн. в Република Македония. Там е и погребан.

  Панко Стоилов Стоилов. Роден в с. Сатовча, Неврокопско. Служи в 58-и пехотен полк, 1-ва рота. Чин: редник. Загинал на 18 ноември 1916 г. в сраженията при Завоя на р. Черна (Църна), Битолско, дн. в Република Македония. Погребан е в с. Бърник.

  След 1944 г. паметникът-чешма търпи някои промени. Върху него е поставена каменна фигура на боец, в цял ръст, запасан с граната и пушка в ръка. Същата не кореспондира добре с паметника, тъй като не е на войник с униформа. По-скоро наподобява тази на партизанин. От северната страна на паметника е добавена и още една плоча. На нея се четат имената на хора от община Сатовча, загинали във Втората световна война, в периода 1941-1945 година: Юсеин Абдурманов от с. Ваклиново, Димитър Грозданов от с. Долен, Кирил Вранчев от с. Долен, Тодор Шишков от с. Долен, Адем Адемчаушев от с. Кочан, Али Сакалиев от с. Кочан, Алибайрам Хаджихасанов от с. Кочан, Благо Петков от с. Кочан, Хамидхасан Учкунев от с. Кочан, Джамал Пъргалиев от с. Крибул, Алим Говедаров от с. Осина, Юсеин Къров от с. Плетена, Амид Арабаджиев от с. Сатовча, Борис Павлов от с. Сатовча, Илия Попърцов от с. Сатовча, Сали Фетахов от с. Сатовча, Али Карагьозов от с. Слащен, Ибраим Палов от с. Слащен, Расим Атипов от с. Годешево.

  Липсват имената на следните жители на селата от днешната Сатовчанска община, дали живота си в този военен конфликт: Юсеин Смаилов Муралиев от Сатовча, Юсеин Юсеинов Бакиев от с. Ваклиново, Вели Юсеинов Адемов от с. Годешево и Рамзи Айрушев Тапров (Тамтов в регистъра) от с. Боголин. В документите на Държавния военноисторически архив споменатите на плочата на паметника Алим Говедаров и Хамидхасан Учкунев фигурират с имената Халил Салилов Говедаров и Амид-Асан Алилов Учкунев.

Използвана литература и архивни източници:

Даутов 2012: Октомври 1912 – юли 1913 г. 100 години от Балканските войни. Как Неврокоп изстрада свободата си. // В: Нова Места, бр. 268, 2012, стр. 5.

ДВИА: Държавен военноисторически архив, Ф. 39, оп.1.

ЙДЦ 2003: Йотов, П, Димитрова, С., Цанкова-Ганчева, Д. Военни паметници в България. София: Национален военноисторически музей, Издателство „Юруков“, 2003.

ПП 2000: Попов, Тодор, Попов, Георги. Родени в Чеч. София: Анубис, 2000.

Източници от интернет:

За освобождението на гр. Неврокоп важен е боят на вр. Костадин, край с. Сатовча, който е увековечен в художествено произведение <http://hronika-bg.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BF-%D0%B2%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%B5#comment-1501> (29.05.2018)

© Николай Даутов

© Български турист

В близост можете да намерите:

Музейна сбирка - с. Сатовча

Музейна сбирка „Мост между миналото и бъдещето“ се помещава в предназначена за целта сграда, а северозападната част на селото. В нея намират място бита, традициите, историята и културата на Сатовчанския район. На вниманието на посетителите са представени следните 3 теми: Древната история на Дъбраш ( ...

Мост на р. Бистрица в местността Банян

Местността Бàнян се намира на 1,5 km югоизточно (по въздушна линия) от село Долен. Представлява неголямо долинно разширение на р. Бѝстрица. Недалеч, съответно на 1,7 km на север-североизток и 2,2 km на изток-югоизток, са други две села – Плетена и Сатовча. Тук, в непосредствена близост до република ...

Ландшафтно-исторически парк „Градище“

Недалеч – на по-малко от 2 км на североизток, от село Долно Дряново се намира местността Градището. Преди няколко години на това място започна проучването на древно светилище. Изгради се и интересна екопътека, като по този начин се оформи ландшафтно-исторически парк, наречен „Градище“. Той е лесно ...

От с. Долен до с. Дебрен пеш

Може би на някои ще прозвучи като странен един подобен преход. Определено мога да твърдя, че е идеален! Особено за пролетния сезон. Датата е 2 май, 2004 г. Наетият от нас микробус потегли сутринта от гр. Гоце Делчев и в 9:00 ч. ни остави в с. Долен. Без да губим време се запътихме към параклиса „Св ...

Из околностите на с. Долно Дряново с деца

Датата е 22 март (събота), а годината 2008. Предисторията е дълга и няма да я разказвам. Идеята бе да се направи поход с учениците от ОУ „Христо Ботев“ в с. Долно Дряново. Четирима учители и аз трябваше да направим излет – да се разходим из близките до селото местности, с 60-70 ученици. Към 8:30, с ...

Църква „Св. Георги“ - Старо Дебрен

Църквата „Св. вмчк. Георги Победеносец“ е една от малкото сравнително добре запазени сгради в старото с. Дебрен. Последното е разположено по западните склонове на планината Родопи. Напуснато е в края на 60-те години на миналия век, когато планинците слизат в полето и въздигат постепенно новото село ...

Старите мостове при село Слащен

Недалеч от село Слащен, в местността Мòстовете (Мỳстовьѐто или Мòстовѐто в тукашния говор) се намират два стари моста. Местните хора считат, че те са изградени по времето на Римската империя. В действителност точната им възраст не е определена. Надвесени са над два съседни дола, недалеч от водослива ...

Късноантична и средновековна крепост „Св. Димитър“

Късноантичната и средновековна крепост „Св. Димитър“ се намира в едноименната местност, на 3 km югоизточно от гр. Хаджидимово. Разположена е близо до слива на реките Места и Мътница. Обектът притежава статут на деклариран паметник на културата с национално значение. На терена личат част от крепостни ...

Храм „Св. Aрх. Михаил“ с. Дъбница

Църквата „Св. Aрх. Михаил“ се издига в източния край на с. Дъбница. Тя е една от най-красивите и добре поддържани в района. Построена е през 1937-1938 г. от установили се тук преселници от селата Ловча и Гайтаниново. През септември 1938 г. е официалното ѝ освещаване и откриване. Оградена е от малък ...

Водопадът на река Буков дол

Буков дол е къс (4,5 км) ляв приток на р. Канина. Протича между землищата на селата Ковачевица и Горно Дряново. На около 850 м преди вливането си в Канина водата на реката скача от една почти отвесна скала и образува красив водопад с височина около 20 м. Преди няколко години бе изградена пътека, с ...