Роженският манастир „Рождество на Пресвета Богородица“ се намира недалеч на югозапад от село Рожен и на североизток от град Мелник. Той е сред малкото средновековни духовни твърдини, достигнали до наши дни във вид, близък до първоначалния, със запазена автентична архитектура, живопис и богата църковна утвар. За ранната му история се знае твърде малко.
Най-старите намерени предмети на това място – украшения и монети от времето на византийския император Михаил VIII Палеолог (1250-1285 година), са открити случайно при разкопки на гроб в манастирския двор. Градежът на църквата и постройките доказват съществуването на обителта преди XV век. В годините между 1662 и 1674 в манастира избухва голям пожар. Тогава е унищожена и библиотеката му, и най-старите документи със сведения за неговото създаване.
Възстановителните работи започват в началото на XVIII век. Между 1715 и 1732 година манастирската църква е изографисана, а позлатеният иконостас е украсен с красиви дърворезби. В края на същия век южната част на светия Олтар е преградена и превърната в параклис, посветен на свети великомъченик Георги. Той е с отделен иконостас. Северната част на притвора също е обособена като параклис в чест на светите Безсребреници Козма и Дамян. Негов ктитор е монахинята Мелaния, която е изобразена на стената западно до входната му врата. Този параклис също има иконостас, изработен по поръка на мелнишкия еснаф.
Запазени фрагменти от стенописи има и в трапезарията на манастира, разположена в южното му крило. Чешмата пред църквата е изградена през XVIII век, а лозата, която днес покрива голяма част от дворa, е засадена при възстановяването на обителта след пожара.
Във втората половина на XVIII век Роженският манастир изпада в тежко положение и загубва самостоятелността си. Така, през 1761 година, той е превърнат в метох на атонския манастир Ивирон. Такъв остава до 1912 година, когато минава под ведомството на Българската екзархия.
След Първата световна война Гърция предявява претенции за собственост на обителта. Въпросът е отнесен до международният съд в Хага. През 1921 г. спорът е решен в полза на България.
До Балканската война в Роженския манастир пребивават гръцки калугери. След като го напускат, той запада и запустява. За него се грижат неколцина местни хора, а също и енорийският свещеник на с. Рожен. Едва през 50-те години започва частичен ремонт и се настаняват монаси.
През 70-те и 80-те години сторително-ремонтните и реставрационни работи извършени от Неврокопската митрополия са продължени от Националния институт за паметниците на културата (НИПК). За известен период от време манастира е затворен. Така се стига до 1982 година, когато на 12 юни, е открит за посещение. Освен като монашеска обител обаче – със съответните правила, той е превърнат и в музей – с изложбени зали с експонати, под ведомството на НИПК. В него се влиза срещу входна такса. За персонала са оборудвани отделни стаи и кабинети. Наложена е и забрана да се служи и да се палят свещи в манастирската църква. За тази цел се използва намиращият се в съседство (на около 300 м на североизток) храм „Св. св. Кирил и Методий“. Това положение съществува до 1993 година, когато музейните работници напускат обителта и неин единствен стопанин остава собственикът ѝ – Неврокопската света митрополия на Българската православна църква.
По план Роженският манастир представлява неправилен шестоъгълник, чиито страни – манастирските крила, затварят вътрешния двор, сред който е църквата „Рождество на Пресвета Богородица“. Главната манастирска порта е разположена в източния край на двора. Тя е направена от дърво, обковано с желязна броня, по която личат следи от куршуми – спомен от минали векове, когато обителта е нападана от разбойници. Над вратата е изобразена сцената Рождество Богородично. Забелязва се и улей – бойник, от който може да се стреля, също и да се излива вряла вода или други течности върху нападателите. До тази врата извежда пътят, който идва от село Рожен. Има и друга, по-малка, от западния край на манастира. Тя се явява като помощна.
Архитектурата на манастирските крила е традиционна: каменни основи и партерен етаж, в който са разположени различни стопански помещения и два или три етажа, където са монашеските килии и стаите за гостите на манастира. Типични са дървените чардаци – свързани с външни дървени стълби, отворени към двора. Северното крило завършва най-горе с красив кьошк с камбанария, от който се открива просторна панорама към красивите Мелнишки пирамиди. За съжаление достъпът до него е ограничен. На втория етаж в южното крило се намира трапезарията.
Главната манастирска църква „Рождество на Пресвета Богородица“ представлява голяма трикорабна псевдобазилика – дълга 27 м и широка 14 метра, с притвор и открита външна галерия от юг. Тя е покрита с двускатен покрив. Храмът има 3 апсиди и 2 входа – от юг и запад. В него се съхраняват много ценни икони. Сред тях е и изработено през 1790 година – от монаха Яков, копие на чудотворната икона Света Богородица Портаитиса (Вратарница) от манастира Ивирон в Света гора, известна и като Света Богородица - Иверска. Стените отвътре са изографисани. Стенописи има и отвън – над западната порта и на част от южната стена.
На 50 метра северно от манастира се намира малка костница. Тя е постройка на два етажа. Приземието ѝ е предназначено за тленните останки на починалите монаси. Над него е разположен малък параклис, посветен на св. Йоан Кръстител.
Празникът на манастира е 8-ми септември – Рожен (Рождество Богородично, Малка Богородица), оттам и името Роженски. Честванията започват още на предния ден – с Всенощно бдение, което завършва в ранните утринни часове. След божествената Литургия на 8-ми преди обяд се извършва Лития с чудотворната икона.
Роженският манастир е лесно достъпен. От село Рожен до него е прокаран път с дължина 1 километър и 850 метра от които са асфалтирани. Това разстояние може да се премине и пеш като се използва пътека, която сече 2 големи завоя на шосето.
Любителите на пешеходния туризъм могат да използват и маркираната – със зелена боя, пътека от град Мелник. Тя започва от главната улица, на метри под църквата „Свети Антоний“, криволичи по дола Роженско дере, изкачва се по ограждащия го рид, откъдето се откриват незабравими гледки към Мелнишките пирамиди, и се спуска към манастира. Преходът отнема около 1,30 часа (без почивките).
Не по-малко атрактивен, но и много рядко използван от туристите, е подходът откъм с. Златолист. От него до манастира се идва по черен път. Разстоянието се изминава за по-малко от 2 часа.
Тропар на Богородица в чест на Нейната Иверска икона - глас 1:
„Пречиста Богородице, от твоята света икона неизтощимо се подават лекарства и изцеления за всички, които с вяра прибягват към нея и от сърце призовават твоето застъпничество. Затова посети, Дево, и моята немощ и изцери милостивно душевните и телесни рани“.
Използвана литература:
Геров, Пенкова, Божилов 1993: Геров, Г., Пенкова, Б., Божилов, Р. Стенописите на Роженския манастир. София: Български художник, 1993.
Между селата Рожен и Любовище се издига висок рид, със стръмни, на места почти отвесни склонове. Той разделя долините на реките Роженска и Говедарска. През 1961 година местните хора изкопават през него тунел с дължина 39 метра. Така разстоянието между двете населени места се намалява с 5 км. Освен ч ...
Кърлàновските пирамиди, чудно творение на природата! Високи кули, изградени от седиментни скали, със стръмни, почти отвесни склонове. Образувани в резултат от действието на ерозията, те се издигат величествено край с. Кърланово. Височината на някои надминава 100 метра. През 1966 г. са обявени за при ...
Гробът на революционера Тодор Александров се намира на метри от църквата „Св. пророк Илия“ – на високо, някога много обзорно място, на рида, който огражда долината на Сугаревска река от югоизток. До тук има прокаран черен път от близкото с. Сугарево. Последното, по въздушна линия, отстои на малко по ...
Мèлнишките пирамиди са скални образувания в района на гр. Мèлник и близките села Кърлàново, Рòжен, Любòвище (Лѝбовище), Златолѝст, Гòрна Сушѝца, Любòвка, Дòлени, Сугàрево, Кашѝна, Ковàчево, Лòзеница и Черèшница. Изградени са от слабоспоени пясъчници и конгломерати. Имат различни форми – кули, гъби, ...
Храмът „Св. Параскева“ („Св. Петка“) е построен през 2010 година на малка площадка по северния склон на рида, който огражда град Мелник от юг. Той е изграден върху руините на по-стар храм, който функционира до началото на XX век. На това място е имало църква още през VI век. Същата по-късно е некол ...
Останките на манастира „Света Богородица Спилеотиса“ (Света Богородица от пещерата) се намират на рида, който огражда град Мелник от юг. Той е построен в началото на XIII век, на мястото на монашески скит (поместен в нарочно издълбана тук пещера, откъдето и прозвището „Спилеотиса“ на Богородица в им ...
Църквата „Св. Варвара“ се намира в източната част на гр. Мелник, в непосредствена близост на юг от Кордопуловата къща. Сградата е полуразрушена, но внушителна – с приблизителни размери 25 на 10 м. От нея стоят само част от стените и покритият с каменни плочи под. Предполага се, че храмът е построен ...
Болярската къща се намира в източния край на град Мелник, в местността Чатало, на изток от църквата „Свети Антоний“. Наричана е също Византийската къща, Голямата къща, Бамбаровата къща – по името на последния ѝ обитател, Черната къща, а също и Часовника, тъй като до нея през 1701 година е издигната ...
Храмът „Св. Антоний“ се намира в източната част на гр. Мелник, в м. Чатало. Местните хора го наричат „Св. Андон“. Това е една от двете църкви в Европа (другата се намира в гр. Падуа, Италия), посветени на св. Антоний Велики. Преди няколко години се начена също създаването и устройството на манастира ...
Храмът „Въведение на Пресвета Богородица“ се намира недалеч на изток от центъра на град Мелник – в местността Чатала, в непосредствена близост под църквата „Св. Антоний“ и Болярската къща. Построен е през първата половина на XIII век. В периода от края на XIII до края на XIV век е направена стенопис ...
Изтегли материала като е-книга
