Черквата „Св. Троица“ се намира в центъра на гр. Банско. Заема (заедно двора около нея) цялото пространството между площад „Възраждане“ и улиците „Пирин“, „Александър Буйнов“ и „Уста Глигора“. Тя е един от символите на града.
Инициативата и подготовката за нейното изграждане са подети около 1810 г., когато жителите на селото (днес град) определят терен, където ще се строи – в неговия център. Мястото е дарено от населението, а пръв от дарителите и организатор на строежа е Лазар Голев (дядо Лазко).
Тъй като според османския закон християнски храм може да се построи единствено на място, където преди това е имало такъв, банскалии тайно закопават тук кръст и икона. По интересен начин е заобиколено и друго законово изискване – черквата да не може да бъде голяма и висока. На големия камък над централния вход на храма са изобразени кръст, а от двете му страни полумесец със звезда. Разказва се, че заради присъствието на ислямските символи по-късно е избегнато събарянето на вече готовата сграда.
Разрешение за строеж е получено през 1833 г. Главен майстор на черквата е Димитър Доюв. В нейното изграждане участват около 350 майстори (каменоделци, зидари и дърводелци) и доброволци от Банско.
Храмът е завършен през 1835 г. Той представлява трикорабна псевдобазилика, с дължина 35 м и ширина 22,5 м, покрита с двускатен покрив. Височината му достига 12 м. От северозапад, запад и югозапад има открита галерия. Градежът (с дебелина 110 см в основите) е от дялани камъни. Източната (олтарната) стена отвън представлява половина от 18-ъгълна призма, като завършва с красив каменен корниз. Черквата има три входа – от север, запад и юг.
Интериорът на храма е повече от впечатляващ. Въздействието, което оказва върху посетителите умелото съчетание на различните компоненти (живописни, дърворезбени и архитектурни) може да се опише много трудно. Стенописната украса и дърворезбите по иконостаса и амвона са дело на Велян Огнев и Димитър Сирлещов, а иконите на зографите Димитър, Симеон и Георги Молерови. Впечатляват растителните и геометрични мотиви, както и гирляндите от цветя по колоните, стените и арките.
Черковният двор е ограден от висок 4 м каменен зид. В него се влиза от североизток, север и юг. До североизточния и северния входове има чешми.
Самият двор е с отлично поддържани зелени площи и застлани с камъни алеи. В североизточния му край през 1850 г. е построена висока 29,5 м кула с камбанария и часовник. На метри от североизточния вход на черковния двор, близо до кулата, е поставен бюст-паметник на поета - революционер Пейо Яворов. До източната стена на храма, на север – до апсидата, са гробовете на Иван Г. Голев, Борис Иванов Голев, Благо Лазаров Тодев и свещеноиконом Константин Ив. Чучулайн.
На северната ограда на двора е поставена плоча в памет на загиналите четници с войводата Радон Тодев. А до южната през 1997 г. е издигнат още един, по-малък храм, посветен на свети преподобни Паисий Хилендарски, будител български.
Часовниковата кула с камбанария се намира в центъра на гр. Банско. Тя се извисява над площад „Възраждане“, в двора на черквата „Св. Троица“. Построена е през 1850 г. Нейните размери в основите са 5,20 на 5,20 м, а височината 29,5 м. Върху покрива, над камбаните, има по-малка дървена кула, предназна ...
Паметникът на св. Паисий Хилендарски се издига се в северния край на площад „Възраждане“. Изработен е от скулптора Стойо Тодоров през 1976 г. Официалното му откриване е направено на 17 май 1977 г. Представлява композиция от фигура на светеца в цял ръст (изработена от т.нар. черно габро), зад която и ...
Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ се намира в гробищния парк (разположен на ъгъла на улиците „България“ и „Патриарх Евтимий“) в северния край на гр. Банско – при изхода за с. Баня, близо до сградата на Дирекцията на национален парк „Пирин“ и гарата. Отличава се с високата си историческа и ар ...
*Тази статия е написана по правилата на правописа до 1945 г. Същата, по сега действащия правопис, може да прочетете ТУК. Мѣстността Пещерѝтѣ, която мѣстните хора наричатъ Пèшчеритѣ, се намира на 3,8 километра югозападно отъ градъ Банско, по десния брѣгъ на рѣка Бъндерица. Тукъ, до прокарания по дол ...
Местността Пещерѝте, която местните хора наричат Пèшчерите, се намира на 3,8 километра югозападно от град Банско, по десния бряг на река Бъндерица. Тук, до прокарания по долината на реката ски път, има интересни невисоки скални откоси и навеси, осеяни с множество кухини – дупки и малки пещери. До н ...
Чешмата-паметник пред музея в гр. Разлог е резултат от общонационална кампания за повдигане на народния дух в годините 1925-1929. След три войни и редица братоубийствени кръвопролития вътре в България, се подема инициатива за помирение – при управлението на Андрей Ляпчев, веднага след режима на Цан ...
Храмът „Свeти великомъченик Георги“ се намира в северната част на града, махалата „Вароша“ (днес квартал „Свети свети Кирил и Методий“), в подножието на хълма Голак. Построен е през 1834 година на мястото на старо църквище или гробищен параклис. На входа от юг има каменен надпис: „Храм светаго и сл ...
Водопадът Юлèнски скòк се намира в средното течение на река Демяница, в местността Юлèнски мост. Височината на пада му е 9 метра. През 1965 година е обявен за природна забележителност. Юленски скок е най-лесно достъпен откъм местността Тòдорова òрница (Кариèрата) – поляна, която се намира в непосре ...
Местността Главѝте се намира на около 300-350 метра на север от водослива на реките Демяница и Къркъмската вода, по левия бряг на първата. Представлява малка поляна, разположена сред иглолистна гора. До нея води горски път (разклонение на този от м. Тодорова орница за х. „Демяница“), който тук преми ...
Църквата „Св. Св. Петър и Павел се намира в центъра на гр. Добринище, на площад „Македония“. Построена е през 1834-1835 г. Представлява трикорабна псевдобазилика с притвор и открита галерия от юг. Има два входа – от запад и юг. От изток, до апсидата и в съседство до оградата на двора, са гробовете н ...
Изтегли материала като е-книга
