Църквата „Св. Св. Петър и Павел се намира в центъра на гр. Добринище, на площад „Македония“. Построена е през 1834-1835 г. Представлява трикорабна псевдобазилика с притвор и открита галерия от юг. Има два входа – от запад и юг. От изток, до апсидата и в съседство до оградата на двора, са гробовете на служилите в храма свещеници. Над притвора е построена камбанария, а над централния кораб – купол. Те са изградени през 1926 г., когато е направен основен ремонт и реконструкция на сградата.
Интересен е интериорът на храма. Иконостасът е украсен с красиви дърворезби, дело на майстори от Дебърско, а царските двери са донесени от Рилския манастир. Иконите са дело на различни зографи – представители на Самоковската и Банската художествени школи, както и на тази от с. Каракьой. От някогашните стенописи, върху които при един от ремонтите е нанесен слой с боя, в момента могат да се видят единствено 4 медальона с образите на евангелистите Матей, Марко, Лука и Йоан.
Църковният двор е ограден от висок каменен зид. В югозападния му край построена висока кула с камбанария (с 5 камбани) и часовник. На западния зид е поставена мраморна плоча с надпис, който гласи: „Боже пази България. Камбанария - /кула/ паметник на културата – с. Добринища. Построена 1835 г. Разрушена през Балканската война 1912-1913 г. от турците. Възстановена – 1986 г. на стопански начала по инициативата на енорийския свещеник Димитър Борисов Ноцков и по времето на Неврокопския митрополит Г. Г. Пимен. Настоятели Ангел Петров Гриев, Атанас Добрев Мунин, касиер Парашкева Н. Попова, Иван Петров Доневичин. Кулата е висока 30 м“.
В действителност кулата е разрушена по време на Междусъюзническата война (1913 г.) от гръцки войници. Последните запалват и църквата, но я загасяват, тъй като намират в нея надпис на гръцки език.
Съкращения:
Г. – господин; г. – година; гр. – град; м – метра; с. – село; Св. св. – свети свети.
Използвана литература:
Тютюнчев 1932: Тютюнчев, И. Добринище. Изд. Общоселски партиен комитет и Кметство Добринище, 1988.
Църква „Св. Св. Петър и Павел“ // В – Енциклопедия Пирински край, том I, 1999, стр. 276.
Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ се намира в гробищния парк (разположен на ъгъла на улиците „България“ и „Патриарх Евтимий“) в северния край на гр. Банско – при изхода за с. Баня, близо до сградата на Дирекцията на национален парк „Пирин“ и гарата. Отличава се с високата си историческа и ар ...
Паметникът на св. Паисий Хилендарски се издига се в северния край на площад „Възраждане“. Изработен е от скулптора Стойо Тодоров през 1976 г. Официалното му откриване е направено на 17 май 1977 г. Представлява композиция от фигура на светеца в цял ръст (изработена от т.нар. черно габро), зад която и ...
Черквата „Св. Троица“ се намира в центъра на гр. Банско. Заема (заедно двора около нея) цялото пространството между площад „Възраждане“ и улиците „Пирин“, „Александър Буйнов“ и „Уста Глигора“. Тя е един от символите на града. Инициативата и подготовката за нейното изграждане са подети около 1810 г. ...
Часовниковата кула с камбанария се намира в центъра на гр. Банско. Тя се извисява над площад „Възраждане“, в двора на черквата „Св. Троица“. Построена е през 1850 г. Нейните размери в основите са 5,20 на 5,20 м, а височината 29,5 м. Върху покрива, над камбаните, има по-малка дървена кула, предназна ...
Местността Пещерѝте, която местните хора наричат Пèшчерите, се намира на 3,8 километра югозападно от град Банско, по десния бряг на река Бъндерица. Тук, до прокарания по долината на реката ски път, има интересни невисоки скални откоси и навеси, осеяни с множество кухини – дупки и малки пещери. До н ...
*Тази статия е написана по правилата на правописа до 1945 г. Същата, по сега действащия правопис, може да прочетете ТУК. Мѣстността Пещерѝтѣ, която мѣстните хора наричатъ Пèшчеритѣ, се намира на 3,8 километра югозападно отъ градъ Банско, по десния брѣгъ на рѣка Бъндерица. Тукъ, до прокарания по дол ...
Водопадът Юлèнски скòк се намира в средното течение на река Демяница, в местността Юлèнски мост. Височината на пада му е 9 метра. През 1965 година е обявен за природна забележителност. Юленски скок е най-лесно достъпен откъм местността Тòдорова òрница (Кариèрата) – поляна, която се намира в непосре ...
Местността Главѝте се намира на около 300-350 метра на север от водослива на реките Демяница и Къркъмската вода, по левия бряг на първата. Представлява малка поляна, разположена сред иглолистна гора. До нея води горски път (разклонение на този от м. Тодорова орница за х. „Демяница“), който тук преми ...
Водопадът Демянишки скок се намира по горното течение на р. Демяница, недалеч на север от м. Демянишка поляна. Образуван е на мястото, където реката прорязва т. нар. Демянишки праг. Височината на пада му е 11 м. През 1965 г. е обявен за природна забележителност. Демянишки скок е най-лесно достъпен ...
Кремèнски връх (2467 m) се издига на едноименния рид между съседите си Човèко – от изток, и (Х)Амбàр тепе – от югозапад. От първия го отделя слабо изразено в релефа плитко понижение – превал, а от втория добре очертана и дълбока седловина – премка. Гледан от югозапад и североизток има формата на кон ...
Изтегли материала като е-книга
