Кремèнски връх (2467 m) се издига на едноименния рид между съседите си Човèко – от изток, и (Х)Амбàр тепе – от югозапад. От първия го отделя слабо изразено в релефа плитко понижение – превал, а от втория добре очертана и дълбока седловина – премка. Гледан от югозапад и североизток има формата на конус. Когато се наблюдава от юг, югоизток, изток, север и запад наподобява широка гърбица, по темето на която, в посока югозапад-североизток, се редуват три слабо изразени коти – 2467 м, 2462 м и 2446 м.
Върхът е възлов в тази част на Кременския рид. От кота 2467 м на северозапад се спуска къс (около 450 м) нос, който се впива в Кременския циркус. При кота 2462 м на югоизток се отделя рид, в началото едва доловим в релефа, който огражда от югозапад и юг платовидната м. Полежàн. След това тесния му гръб се проточва на изток и североизток, между долините на реките Каменица и Градѝнско дере, и достига мястото на техния водослив. От кота 2446 м на север се откъсва друг рид. Той огражда от изток Кременския циркус, а по-надолу се явява граница между водосборите на реките Ретѝже и Лàкинска.
Кременски връх е изграден от гранит. Склоновете му на североизток – към м. Ѝзворето (Ѝзворите), северозапад и запад – към м. Джангàлица, югозапад и юг – към м. Лòпките са стъмни, а югоизточните и източните – към м. Полежан и в. Човеко, полегати. В голямата си част те са каменисти, обрасли с гъст клек, на места прошарени от треви и хвойна.
В народната номенклатура този връх е неназован. Според жителите на близките села Кремен и Брезница той е безименен. Самото название Кременски връх е ново, дадено от туристите. То е във връзка с това на с. Кремен, в землището на което попада.
Кременски връх се посещава рядко от туристи. Най-лесно достъпен е неговия югоизточен склон, който се спуска към м. Полежан.
Джангàлските езера, по-известни с името Кремèнски езера, са 9 на брой – 3 големи и 6 малки, разхвърляни из красивия Кремèнски циркус. Жителите на село Кремèн, а също и тези на съседните села Обѝдим и Брèзница, ги наричат Джангàлските гьолове, тъй като са разположени в местността Джангàлица. Последна ...
Съдържание на статията: I. Кратки географски данни II. Джангал в литературата и картите през годините III. Как една грешка води след себе си други? IV. Какво означава името Джангал? V. Маршрути до връх Джангал I. КРАТКИ ГЕОГРАФСКИ ДАННИ Джангàл (2591 м), по-известен сред туристите с името С ...
Географски данни Попòво èзеро заема средищно положение в едноименния циркус. Намира се на границата на землищата на селата Кремèн и Обѝдим. В по-старите литературни източници и карти се отбелязва също и с името Папàз гьол. Трябва да се каже обаче, че местното население открай време го нарича Попово ...
Общи сведения Кралевите (Кралевдворските) езера, по-известни сред туристите с имената Самодивски и Момини, лежат в един малък, вторичен на Поповоезерния циркус, познат в научната литература като Кралевдворски. Намират се в землището на с. Обидим. Те са 11 на брой, много малки – с обща площ от едва ...
Съдържание на статията: I. Общи географски сведения II. Момини двори в литературата и картите през годините III. Името Момини двори. Други названия на върха. Административни преименувания. IV. Маршрути до връх Момини двори (Дженгал) I. ОБЩИ ГЕОГРАФСКИ СВЕДЕНИЯ Връх Мòмини двòри (2729 m), по- ...
Името на планината Пѝрин, изписано във варианти: Пирѝн, Перѝн, Перѝм даà и Перѝм даг, откриваме в писмените източници едва в средата и втората половина на XIX и началото на XX век*. В тази връзка интересно е кога се е появило? А също и защо толкова късно, едва в най-ново време, добива популярност. ...
Николай ДАУТОВ Красотата на Пирин е останала не само в спомените на посетилите я туристи и народната памет, a е възпята във фолклора, литературата и туристическите песни. Името Пирин се среща в десетки песни и стихотворения, поради което насочихме вниманието си към имената на пиринските върхове, ре ...
Връх Кàменица (2824 м) се издига на едноименния рид между съседите си Малка Каменица – от североизток, и кота 2689 м – от югозапад. От него на югоизток се спуска къс рид – граница между циркусите Демѝркапийски и Дỳпката. Северозападното му рамо, което се вдава на североизток към долината на р. Мòзго ...
Тèвно езеро е една от емблемите на Пирин. Заема дъното на голямо понижение в местността Белемето, на югоизток от връх Валявишки чукар. Надморската му височина е 2519 м. То е най-голямото (62,5 дка) от групата на Белеметските езера. По този показател се нарежда на седмо място в Пирин. Въпреки значите ...
Водопадът Демянишки скок се намира по горното течение на р. Демяница, недалеч на север от м. Демянишка поляна. Образуван е на мястото, където реката прорязва т. нар. Демянишки праг. Височината на пада му е 11 м. През 1965 г. е обявен за природна забележителност. Демянишки скок е най-лесно достъпен ...
Изтегли материала като е-книга
