Връх Кàменица (2824 м) се издига на едноименния рид между съседите си Малка Каменица – от североизток, и кота 2689 м – от югозапад. От него на югоизток се спуска къс рид – граница между циркусите Демѝркапийски и Дỳпката. Северозападното му рамо, което се вдава на североизток към долината на р. Мòзговица и разделя на две циркуса Белемèто, представлява красив зъбер, наричан от туристите Кàменишка кỳкла.
В източниците върхът се отбелязва и с височини 2835 м, 2822 м и 2816 м. Първата (2835 м) е измерената такава (през 1926 г.) от проф. Херберт Луис, втората (2822 м) е тази на кота, близка до върховата, а третата (2816 м) е на триангулачен знак, поставен на няколко метра на югоизток от най-високата му точка.
В миналото Каменица е разглеждан като триглав връх – заедно с Каменишка кукла и в. Малка Каменица. Изграден е от гранит. Склоновете му са много стръмни, каменисти. На север, северозапад, запад и югозапад те се спускат към циркуса Белемето, на юг и югоизток към циркуса Дупката, а тези на изток към Демиркапийския циркус. На места по тях измежду камънака растат треви, хвойна и отделни екземпляри клек. Самото название Каменица е във връзка с думата камък (остар. камень) – скала, камък, скалист склон.
Най-удобните изходни пунктове за изкачване на върха са хижите „Беговица“ и „Тевно езеро“. От първата, по маркирана със синя боя пътека, за 2 ч. и 10 мин.* се отива до седловината Беговишки превал. Оттам, през Горното Беговишко езеро, до Каменица се достига за още 1 ч.*
От Тевно езеро са възможни 2 варианта – през Беговишки превал и през в. Малка Каменица. По-лек и безопасен е първият. От хижата, по маркирана със зелена и синя боя пътека, до Беговишки превал се достига за около 1 ч.* От превала се поема на изток към Горното Беговишко езеро, а оттам към върха.
Ако се предпочете вторият вариант, в началото се върви по маркираната с червена боя пътека на югоизток. За по-малко от половин час тя извежда до седловината – премката, между върховете Кралев двор и Малка Каменица. Оттук се поема на юг до в. Малка Каменица. Движението само по гърба на Каменишкия рид е невъзможно. По него стърчат опасни скали, които се подсичат от изток. Следва спускане на югозапад към седловината, която разделя Малка Каменица и Каменица. В този участък Каменишкият рид се стеснява и гърбът му приема вид на тесен скалист ръб. Минаването по него е опасно. Поради това той се подсича от изток. Достига се място, където отново се излиза на гърба на рида. Продължава се по него и след по-малко от 200 м се достига най-високата точка на в. Каменица.
*посочените времена не включват почивките.
Съкращения:
в. – връх; м – метра; мин. – минути; проф. – професор; р. – река; с. – село; ч. – час/часа.
Тèвно езеро е една от емблемите на Пирин. Заема дъното на голямо понижение в местността Белемето, на югоизток от връх Валявишки чукар. Надморската му височина е 2519 м. То е най-голямото (62,5 дка) от групата на Белеметските езера. По този показател се нарежда на седмо място в Пирин. Въпреки значите ...
Общи сведения Кралевите (Кралевдворските) езера, по-известни сред туристите с имената Самодивски и Момини, лежат в един малък, вторичен на Поповоезерния циркус, познат в научната литература като Кралевдворски. Намират се в землището на с. Обидим. Те са 11 на брой, много малки – с обща площ от едва ...
Съдържание на статията: I. Общи географски сведения II. Момини двори в литературата и картите през годините III. Името Момини двори. Други названия на върха. Административни преименувания. IV. Маршрути до връх Момини двори (Дженгал) I. ОБЩИ ГЕОГРАФСКИ СВЕДЕНИЯ Връх Мòмини двòри (2729 m), по- ...
Николай ДАУТОВ Красотата на Пирин е останала не само в спомените на посетилите я туристи и народната памет, a е възпята във фолклора, литературата и туристическите песни. Името Пирин се среща в десетки песни и стихотворения, поради което насочихме вниманието си към имената на пиринските върхове, ре ...
Географски данни Попòво èзеро заема средищно положение в едноименния циркус. Намира се на границата на землищата на селата Кремèн и Обѝдим. В по-старите литературни източници и карти се отбелязва също и с името Папàз гьол. Трябва да се каже обаче, че местното население открай време го нарича Попово ...
Името на планината Пѝрин, изписано във варианти: Пирѝн, Перѝн, Перѝм даà и Перѝм даг, откриваме в писмените източници едва в средата и втората половина на XIX и началото на XX век*. В тази връзка интересно е кога се е появило? А също и защо толкова късно, едва в най-ново време, добива популярност. ...
Джангàлските езера, по-известни с името Кремèнски езера, са 9 на брой – 3 големи и 6 малки, разхвърляни из красивия Кремèнски циркус. Жителите на село Кремèн, а също и тези на съседните села Обѝдим и Брèзница, ги наричат Джангàлските гьолове, тъй като са разположени в местността Джангàлица. Последна ...
Съдържание на статията: I. Кратки географски данни II. Джангал в литературата и картите през годините III. Как една грешка води след себе си други? IV. Какво означава името Джангал? V. Маршрути до връх Джангал I. КРАТКИ ГЕОГРАФСКИ ДАННИ Джангàл (2591 м), по-известен сред туристите с името С ...
Даков мост. Това интересно название носи местност – поляна, в средното течение на река Беговица. Намира се на 1,4 км източно от хижа „Беговица“. Тук, на реката, има построен дървен мост, през който минава един от най-популярните туристически маршрути в Пирин (пътека, означена с лентова маркировка – ...
Кремèнски връх (2467 m) се издига на едноименния рид между съседите си Човèко – от изток, и (Х)Амбàр тепе – от югозапад. От първия го отделя слабо изразено в релефа плитко понижение – превал, а от втория добре очертана и дълбока седловина – премка. Гледан от югозапад и североизток има формата на кон ...
Изтегли материала като е-книга
