Връх Момини двори (Дженгал)
Изтегли материала като е-книга
Съдържание на статията:
I. Общи географски сведения
II. Момини двори в литературата и картите през годините
III. Името Момини двори. Други названия на върха. Административни преименувания.
IV. Маршрути до връх Момини двори (Дженгал)
I. ОБЩИ ГЕОГРАФСКИ СВЕДЕНИЯ
Връх Мòмини двòри (2729 m), по-известен сред туристите с името Дженгàл, е една от емблемите на Пирин. В източниците се отбелязва още и с названията Мòмин двòр, Валявица, Джангàл, Бàнски Дженгàл и Бàнски Джангàл. 
Момини двори е връх с различни лица. На северозапад и югозапад от него се спускат страховити гребени – редици от причудливи скали, които наподобяват игли и фигури. Наблюдаван от запад, той прилича на трион, а отражението на зъберите му във Валявишките и най-ниско разположеното от Превалските езера е една от най-красивите и запомнящи се панорами в Пирин.
Не по-малко впечатляващ е върхът, гледан от север (от в. Безбòг, м. Полежàн и в. Полежàн), изток (от в. Джангàл) и североизток (от долината на р. Ретѝже, 
Когато се наблюдава от югоизток (от в. Джàно, седловината Демѝркапѝя и в. Демѝркапѝйски чỳки) и югозапад (от в. Крàлев двор, кота 2722 m и в. Валявишки чукар) Момини двори има вид на конус, 
Върхът е изграден от гранит. Склоновете му са много стръмни – скалисти, в отделни участъци прошарени от петна клек, треви и хвойна. На места те представляват непристъпни отвеси, които се спускат към ограждащите го циркуси Валявишки – от запад, Поповоезерен – от север, североизток и изток, и Кралевдворски – от югоизток и юг.
II. МОМИНИ ДВОРИ В ЛИТЕРАТУРАТА И КАРТИТЕ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ
В използваните при съставянето на настоящата статия литература и карти, информацията за връх Момини двори е твърде разнопосочна, дори противоречива – особеност, която трябва да се има предвид. 
Проф. П. Янкович, в „Глациjални трагови на Пирину“ (1903 г.), нарича върха Ваљавица. Там той отбелязва, че дъното на Валявишкия циркус опира във: „…ванредно кршевит, разривен и у сочивасте врхове и шиљке издељен гребен Ваљавице“. За намиращите се в тази част на циркуса (между Момини двори и Голямото Валявишко езеро) две двойки големи езера, казва, че са разположени в: „…горњи део под великим одсецима Ваљавице, који је ниским ртовима издељен у неколико ступњевитих увала“. А за циркуса на Попово езеро пише: „Ово је највећи и најдубљи цирк на Пирину. Налази се између високих (2400 до 2500 м.) гребена Ваљавице и масивног ивичног гребена са источне стране (најближи Мести), на коме се слабо истичу шиљци врхова Џегала…“ (Jаковић 1903: 171, 173, 175).
Момини двори, с името Валявица, разположен в района на Поповоезерния циркус, проф. Янкович споменава и в „Пирин“ (1906 г.) и „Der Pirin“ (1908 г.), където казва: „…врха Ваљавице изнад цирка Папаз-Ђола…“, и: „…Gipfel Vajavitsa oberhalb des Kares des Papaz-Djol“ (Jаковић 1906: 266; Janković 1908: 188).
Проф. Ж. Радев в картата си на Пирин, фрагмент от която прилага към изследването „Природна скулптура по високите български планини“ (1920 г.), отбелязва върха като Момин двор (Радев 1920: 130).
В „Пирин пътеводител“ (1927 г.), издание на БТД, К. Хаджирадонов кръщава Момини двори Дженгал, като пренася върху него името (неправилно изписано с „е“ вместо с „а“) на близкия в. Джангал. А издигащата се на югозапад, по билото на планината (между върховете Валявишки чукар и Кралев двор) кота 2722 m назовава Момини двори и Момин двор. За тези два върха, на различни страници, при описание на маршрутите (х. „Демяница“ – Попово езеро, Попово езеро – х. „Демяница и Попово езеро – циркус Белемето), и на върховете, които ограждат циркуса на Попово езеро, той казва: „В горния край на Тиаците пътеката се раздвоява: 1. Лявата минава на десния бряг на реката (Валявица, б.а.), 
В приложената към пътеводителя карта на Пирин (мащаб 1:100 000) Хаджирадонов също означава Момини двори като Дженгал. А кота 2722 м фигурира като безименна такава (виж).
Проф. Х. Луис в приложените към „Morphografishe studien in Südwest-Bulgarien“ (1930 г.) „Karte des Pirin-Gebirges in Bulgarien 1:100 000“ и „Spezialkarte des Zentral-Pirin 1:25 000“ отбелязва върха с името Момин двор. Като във втората карта – в мащаб 1:25 000, дава данни и за неговата височина – 2735 m.
Проф. Д. Яранов в „Разлог – областно географско изучаване“ (1932 г.) също споменава върха като Момин двор – 2735 m. Той отбелязва, че границата на областта Разлог, в тази част на планината, минава през върховете: „…Мангър (2856 м), Момин двор (2735 м),…“ В бележка под линия уточнява, че височините са взети от картите на проф. Х. Луис (Яранов 1932 II: 77).
К. Хаджирадонов във „Височините на Пирин планина“ (1932 г.), където публикува част от данните за височината на някои пирински върхове от картите на проф. Луис, отново (подобно на „Пирин пътеводител“ – 1927 г.) нарича Момини двори Дженгал, а кота 2722 m Момин двор. Описва ги като: „Дженгал – 2734 м“ и „Момин двор – 2730 м“ (Хаджирадонов 1932: 121).
Но, трябва да се отбележи, в. Момини двори, който той именува Дженгал (2734 m), в „Spezialkarte des Zentral-Pirin 1:25 000“ на немския географ фигурира като Момин двор (2735 m). 
Сведения за името и положението на в. Момини двори (нарича го Момин двор), под формата на теренни бележки, събрани по време на проучвания в с. Обидим през 1933 и 1934 г. (същите са публикувани в мултимедийната база данни на Института по фолклор към БАН), дава известният фолклорист Иван Кюлев. В тях той пише: „На запад (от Попово езеро, м.б.) се издига Момин двор, покрит рядко със слаби красиви цветя“. Следва преразказ на една местна легенда за Попово езеро, в която се казва: „Вярва се, че местото е „стопанито" и царува лош дух. Някога лошият бог се е къпал в езерото и сестра му простирала платната си по западния връх, затова се нарича Момин двор“ (Кюлев 1933-1934). Няма и съмнение, че Кюлев, родом от същото това село – Обидим, е наясно с географското положение и названията на върховете около Попово езеро.
Върхът с името Момини двори открих в едно обнародвано в „Държавен вестник“ постановление на Министерството на земеделието и държавните имоти от 1936 г. В него, при описание границата на общинската гора и пасищата на гр. Банско, се казва, че след в. Полежан (отбелязан е като Мангър тепе) тя върви: „…в югозападна, южна и югоизточна и пак югозападна посока по зъберите на Момини двори на точка 52 на главното било на Пирина, идентична с полигонална точка – засечка XIII, отстояща 3,382 метра от точка 51“ (ДВ 1936: 2998).
За всеки, посетил Валявишкия циркус, е ясно на кой връх принадлежат гореописаните зъбери.
Причудливата форма на върха намира отражения в описанията на тогавашните туристи, а и в тези в годините след това. За илюстрация ето едно – от 1937 г., на П. Петров, който казва следното, наблюдавайки върха от долината на р. Ретиже: „И изведнъж … като с магическа пръчка пред нас изниква построената и недовършена туристическа хижа (х. „Попово езеро“, м.б.), със своята вълшебно хубава околност. 
Туристът – фотограф Г. Ст. Георгиев в статията си „Пирин планина“ (1938 г.) прилага „Сравнителна таблица на по-важните именни върхове в Пирин и техните височини“ и „Топографска карта на циркуса Папаз гьол“ (мащаб 1:7 000), в които в. Момини двори фигурира с имената: „Дженгал (Бански Дженгал, Ченгалица) 2730 м“ – в таблицата, и: „Джангал (2735 м)“ – в картата. А издигащата се на югозапад (по билото на планината) кота 2722 m отбелязва като: „Момин двор (Момини двори) 2723 м“ – в таблицата, и: „Момин двор (2724 м)“ – в картата. В бележка под таблицата Георгиев прави уточнението, че названията на върховете, тези извън скобите, и височините им са взети от карта 1:50 000 на Държавния географски институт.
В статията той цитира данни от „Статистически годишник на царство България“ (1934 г.) за височините на някои върхове в Пирин, сред които и: „Ченгалица – 2590 м“, за който, в бележка под линия, казва:
По-натам, за географското положение и имената на в. Момини двори, и тези на съседните кота 2722 m и в. Джангал, които (в таблицата и картата) отбелязва като Дженгал – в. Момини двори, Момин двор – кота 2722 m и Сиври тепе (Сиврия) – в. Джангал, Георгиев пише: „И досега името на тоя гребен (на Момини двори, м.б.) е под съмнение. Мнозина го наричат Джангал или Бански Джангал (Джегал в турската и австрийската карти, както и у Дървингова, стр. 54; Ченгалица у проф. Радев). 
Но проф. Радев е означил с името Ченгалица (българска производна на Джангал) високия продълговат рид, който отделя Папазгьолския циркус от Кременския, и който рид днес е известен повече с името Сиврия, Сиври тепе или Сиври чал (2539). 
И ето по тоя начин се поставят в съмнение имената на три типични гребени, респективно върхове, във високия Пирин. Ясно е, че съмненията ще се разсеят само след основно проучване произхода на тия имена. Все пак преобладаващото днес схващане е, че Джангал е името на накъдрения гребен в дъното на циркуса Валевица, Момин двор, върхът в малко притъпено теме, който е разположен в дъното на същия циркус, вдясно от Джангал, а Сиври тепе или Сиврия е ридът, който прегражда Папазгьолския от Кременския циркуси“ (Георгиев 1938: 112-113, 239).
Не отговаря на истината неговото твърдение, че названието Ченгалица е побългарено такова на в. Момини двори. Ченгалица (2590 m) от споменатия в статията „Статистически годишник на царство България“ (от 1934 г.) е издигащият се върху рида, който разделя циркусите Поповоезерен и Кременски, в. Джангал. Този връх (а не рида, на който стърчи, или пък в. Момини двори, както пише Георгиев) проф. Радев означава в картата си (виж по-горе приложения фрагмент от нея) като Чангалица (с „а“ – Чангалица, а, не с „е“ – Ченгалица).
Авторът на статията цитира некоректно и австро-унгарската „Generalkarte von Mitteleuropa“, а също и сведенията на полк. П. Дървингов.
Момини двори и названието Джегал не фигурират в „Generalkarte von Mitteleuropa“ (виж). Там, с името Чангал тепе, е означен единствено издигащият се на изток от Попово езеро, между него и Кременския циркус, в. Джангал. Същият този (връх), а не в. Момини двори, в „Пирин и борбата в неговите недра“ (1904 г., стр. 54), полк. Дървингов описва като Джегал.
Г. Ст. Георгиев не пояснява защо смята, че издигащият се на Полежанския рид, между циркусите Поповоезерен и Валявишки, в. Момини двори, проф. Х. Луис: „…погрешно означава като Момин двор в своите карти.“ Освен това в началото на втория цитат той споменава за същия (връх), че: „Мнозина го наричат Джангал или Бански Джангал…“ А в края му (на цитата) заключава, че това е: „…преобладаващото днес схващане…“ Не уточнява нито кои са тези мнозина, нито сред кои (например учените, туристите или местното население) това е преобладаващо схващане.
Проф. Г. К. Георгиев в „Езерата на Пирин планина“ (1938 г.) нарича върха Момин двор и Бански Дженгал. 
Названието Момин двор проф. Георгиев споменава и в „Пътеводител за Южен Пирин“ (1938 г.), където казва, че за да се продължи от Попово езеро към х. „Демяница“ се преминава: „...през седловината Портата, между Момин двор и Мангър тепе...“ (Георгиев 1938: 280).
В „Орохидрографски бележки за Пирина“ той дава и данни за височината на върха – 2730 м и уточнява, че неправилно е наричан Дженгал. 
Подробно описание на Момини двори, както и анализ на проблема с неговото географско положение и име, проф. Георгиев прави в „Природни обекти в нашите високи планини“ (1947-1952 г.), където казва: „Момин двор – 2730 м. Върхът се намира между Валявишките езера и Попово езеро и представлява един от най-поетичните върхове на Пирин планина. Целият е изграден от гранит. Той е насечен, прояден, изрязан с чудновати и фантастични скали и зъбери. Наблюдаван от изток и запад е крайно декоративен, красив, изящен и поетичен. Гледката на върха от запад откъм Дългото Валявишко езеро, заедно с неговото отражение в езерото, е една от редките в Пирин. 
Името на този връх засега е все още неустановено както в народната номенклатура, така и в географската наука. Жителите на гр. Банско наричат този връх Дженгал. С това име е познат и на много туристи, а жителите на селата по източните склонове на Пирин (Кремен, Брезница и др.) го наричат Момин двор. Между това население името на върха е свързано с хубаво предание за една мома, която простирала прането си да съхне на споменатия връх.
Банскалии наричат с името Момин двор един безименен връх на главното било, който се намира югозападно от същия Момин двор, между Валявишки чукар и Кралев двор.
Крайно време е да се уточни името на този прекрасен и неповторим пирински връх. Редно е на най-поетичния пирински връх да се даде хубавото българско име Момин двор, свързано с такова прекрасно предание, а чуждото му име Дженгал да се изостави. Името Дженгал да остане за близкия нему източен връх, намиращ се между Попово езеро и Кременските езера, с каквото име населението от източните склонове нарича този последния“ (Георгиев 1949-1950, IV: 21-22).
В „Пирин пътеводител“ (1956 г.) проф. Георгиев също споменава в. Момини двори с имената Дженгал и Момин двор, а издигащата се по билото 
Н. Миронски и А. Вълчев в „Пирин пътеводител“ (1960 г.) описват Момини двори с името Дженгал, а кота 2722 m наричат Момин двор. 
Но на една от страниците авторите разказват следната легенда: „В малко селце, сгушено в пазвите на Пирин, забравено от поробителите, живели смели планинци… Но веднъж пред чешмата на мегдана спрели запотени от коне група турци. Предвождал ги млад везир. Между девойките, които пълнели менците си, най-красива била дъщерята на селския поп. Харесал везирът попската дъщеря и решил да я вземе за своя харем. Грабнал я, възседнал алестия си кон и заедно с придружителите си бързо поел пътя за Мелник… Попът събрал по-смели момци, яхнали коне и тръгнали по дирите на похитителите. 
Ако читателят вникне по-внимателно в написаното, ще забележи, че информацията за Момини двори от легендата се разминава с тази от маршрутите, маршрутните скици и картата. 
В „Пирин пътеводител“ (1970 г.) на почти същия авторски колектив (Н. Миронски, А. Вълчев и проф. В. Попов) двата върха отново фигурират като Дженгал (2730 m) – Момини двори, и Момин двор (2730 m) – кота 2722 m. Нещо повече. Някои близки до Момини двори обекти се описват и отбелязват (в маршрутните скици) с названия производни от Дженгал: Дженгалска порта – седловината Портата (Банската порта), Дженгалски езера – трите двойки езера от Валявишката група на запад от върха, Дженгалска стража – зъберът 2547 m непосредствено на югоизток до седловината Портата, Дженгалски зъбери – гребенът между върха и седловината Портата (Миронски, Вълчев, Попов 1970: 10, 14, 22, 31, 89, 98, 100, 105, 112, 114-116, 122-123, 131-134, 163-166, 169, 172, 174-175).
Тези и други подобни имена – Дженгалски гребен (гребенът между върха и седловината Портата), Малък Дженгал (един от зъберите по него), Дженгалска игла (скалата 2547 m на югоизток от седловината Портата), намират място и в част от издадената в следващите години спортна (алпинистка и туристическа) литература.
Н. Папазов в „Избрани туристически маршрути“ (1961 г.) и „От гр. Сандански до с. Добринища“ (1962 г.) също нарича Момини двори Дженгал. Но отбелязва, че в народната номенклатура върхът има друго име. За него, в „Избрани туристически маршрути“, той казва: „Внушителен изглежда от тук в. Дженгал (2730 м). Североизточната му страна е нащърбена като зъб и се е образувало едно терасовидно плато, в което до късно се таят снежни преспи. Според преданието в миналото той е бил спасителен остров на избягалите от турците моми кременки и брезничанки, затова местните планинци наричат Дженгал Момин двор.“ 
Противоречива информация за географското положение и имената на в. Момин двори и кота 2722 m се открива в „Пирин“ (1966 г.) и „Пирин пътеводител“ (1979 г.) на проф. В. Попов. В „Пирин“, при описание на маршрута до Попово езеро, той казва: „Тя (пътеката, м.б.) ни отвежда до западния бряг на Попово езеро. Това езеро и издигащият се над него в. Момин двор са свързани с чудесна легенда.“ Но на останалите страници в книгата, споменатия като Момин двор в цитата, издигащ се над западния бряг на езерото връх, проф. Попов отбелязва с името Дженгал (2730 m). 
Интересни сведения за географското положение и името на в. Момини двори се дават в статията „Останки от култа към Перун“ (1966 г.) от по-горе коментирания К. Хаджирадонов. Там той казва: „Преди 45 години (т.е. през 1921 г., м.б.) от стари овчари около Папаз-гьол записах някои предания във връзка с култа към Перун… Съществувала легенда, че Перун имал млада хубава сестра, която се къпела в бистрите води на Папаз-гьол. Тя живеела в самодивските градини около езерото. Тук белила платната си и ги простирала по терасите на съседния връх, който населението нарекло Момини двори. Бясбог, който живеел в съседния циркус, решил да грабне хубавицата, но брат ѝ Дженгал го хванал, извикал всички зли духове и го подхвърлили на страшни мъчения, след което го търкулнали надолу по канарите. Разправят, че овчарите и сега чували грохота на скалите, които се натрупали и образували връх Бясбог (бесен бог). Той е прокълнат, и който пиел вода от изворите му, връзвал гуша“ (Хаджирадонов 1966: 4).
От написаното става пределно ясно, че названието Момини двори принадлежи на върха, съседен на Попово езеро (между него и Валявишкия циркус) – с терасите, по които сестрата на Перун простира платната си. Тези сведения се разминават напълно с цитираните по-горе, от „Пирин пътеводител“ (1927 г.) и „Височините на Пирин планина“ (1932 г.), където авторът, записалият преданието – К. Хаджирадонов, именува същия този връх Дженгал. А названията Момини двори и Момин двор пренася върху съседния нему връх, на югозапад, по билото на планината (между Валявишки чукар и Кралев двор), по чиито склонове няма никакви тераси!
Оказва се Хаджирадонов в 1921 г. е много добре запознат с вижданията на местните хора! Но, очевидно умишлено и съвсем съзнателно, в „Пирин пътеводител“ (1927 г.), с някаква неясна към днешна дата цел, разменя названията на върховете около Попово езеро. И така преобръща диаметрално гледищата на туристите и тукашните планинци.
В „Долината на Демяница“ (1967 г.) Хаджирадонов отново описва Момини двори с името Дженгал (2730 m), а върха на билото нарича Момин двор – 2723 m (Хаджирадонов 1967: 3, 5, 49-52). С тези названия и височини те фигурират и в приложената към книгата „Скица на долината на р. Демяница“.
Двата върха с имената Дженгал (2700 m и 2730 m) – Момини двори, и Момин двор (2723 m) – кота 2722 m се отбелязват и в „Пирин – туристически речник“ (1972 г.) и „Пирин – географски речник“ (1982 г.) на Д. Душков. За тяхното географско положение, височина и име той пише: „Дженгал… – гранитен връх (2700 м), най-южният на Полежанското било… На запад от върха се простира Валявишкият циркус, а на изток Папазгьолският... 
Момин двор – връх (2723 м) на главното било между в. Валявишки чукар и в. Кралев двор. На север от него се отделя страничното Полежанско било. По северните му склонове до късно лято се задържат снежни преспи, които отдалеч имат вид на хубаво изпрано момино пране, простряно в момин двор. Според легенда бог Перун имал млада и хубава сестра, която живеела и се къпела край Самодивските езера под в. Кралев двор. 
Аналогията с овцете джангали и приликата с пискюл е версия, за която говори още Н. Папазов в „Избрани туристически маршрути“ (1961 г.) и в „От гр. Сандански до с. Добринища“ (1962 г.), но тя се отнася не за върха, разположен между Попово езеро и Валявишките езера – Момини двори, а за този, който се издига между циркусите Поповоезерен и Кременски – в. Джангал (Сиврия).
„Легендата“ описана от Душков в двата речника е подобна на цитираните по-горе, записани от И. Кюлев (през 1933 г.) и К. Хаджирадонов (през 1921 г.), но се отнася за различни обекти. 
Названието Самодивски езера е измислено и вкарано в употреба десетина години преди съставянето на първия речник на Душков. Негов създател е К. Хаджирадонов. Последният е автор на едно допълнение към книгата „Банско. Биография на един град“ (1959) на Димитър Кръстев, наречено „Кратък пътеводител на централната част на Северен Пирин – изходна база Банско и Добринища“. На едно място в това допълнение, където се описва минаването през Кралевите (Кралевдворските) езера, вмъква новото им име – Самодивски езера. 
С името Дженгал в. Момини двори фигурира и в издадените през следващите години карти, справочна и туристическа литература. Респективно, в последните, името Момин двор (не Момини двори) се дава на върха (кота 2722 m), който се издига на билото на планината, между Валявишкия чукар и Кралев двор.
В края на 2008 г., по време на работата ми по книгата „Пирин – речник и пътеводител“, събирах информация на терен – в с. Кремен. 
Думите на този човек много ме изненадаха. Още повече, в допълнение на всичко, ми съобщи, че върха, който аз зная като Джангал, е всъщност Момини двори. Бе толкова убеден в казаното, че ме подкани да попитам и други местни хора, ако не вярвам на него.
За жалост тогава нямах никакво време да проуча въпроса. Книгата вече беше готова – странирана, и трябваше да я дам за печат. Единственото нещо, което успях да направя, бе да вмъкна 2-3 допълнителни изречения в статията за връх Сиврия. 
С определянето на точното географско положение и истинското име на даден обект изследователят прави първата и най-важна стъпка (крачка) в неговото изучаване. Ако тя е погрешна, се нанася вреда на научното изследване. 
Ако моят информатор се окажеше прав, се озовавах в позицията на съучастник в утвърждаването на неистини. Така, още в началото на следващата 2009 година, се заех да проверя достоверността на даденото ми сведение за имената на коментираните върхове. Разпитах и други жители на Кремен. Ходих и в съседните села Обидим и Брезница. Разговарях и с родени в тях хора, които понастоящем живеят в Добринище, Гоце Делчев и Банско. Те потвърдиха информацията, дадена от моя информатор. 
След направения анализ намерих за необходимо да публикувам всичко събрано, относно различията във вижданията на местното население и туристите, както и разминаванията в литературата и картите, свързани с географското положение и името на върховете Момини двори и Джангал. Това направих в статията „За Джангал и Момини двори“ (2010) и в книгите „Пирин – географски и етимологичен речник“ (2014) и „Пирин – пътеводител“ (2017). А сега и тук – в списание „Български турист“, в настоящата статия и в тази за в. Джангал (Сиврия). Нека тези неща се знаят. Пък всеки сам за себе си да реши кой връх как да нарича.
III. ИМЕТО МОМИНИ ДВОРИ. ДРУГИ НАЗВАНИЯ. АДМИНИСТРАТИВНИ ПРЕИМЕНУВАНИЯ
Името Момини двори
Названието Момини двори е сравнително лесно за коментиране, от мома – девойка, и двор – оградено място край някаква постройка. Дали обаче ще се разбере коя е била тази мома, времето ще покаже. 
Други названия на върха
По време събирането на сведения за в. Момини двори регистрирах следните три други негови имена: Валявица, Човеко и Войнишката капа.
Валявица е название, с което (през 1903 г.) върхът е описан от сръбския географ Петър Янкович. За него стана въпрос по-горе. 
Човеко. Име, което регистрирах през 2007 г. и публикувах (през 2008 г.) в „Пирин – речник и пътеводител“ (Даутов 2008: 113). Осведомителят, от който го научих (родом от Кремен), спомена, че го знае от баща си. Той пък го свързвал с формата на върха, оприличавайки го на полегнал човек. 
Войнишката капа. Това е название недомислица. Регистрирах го в с. Кремен. Някои жители на последното наричат на майтап така върха, който гледан откъм селото, им приличал на войнишка шапка. Разбира се, същите тия хора знаят, че той се казва Момини двори (Момин двор). Създаването на подобни „имена“, без да се разсъждава за последиците, е характерно повече за туристите. Примери в Пирин, недомислици – плод на туристическото въображение, не липсват: „Акул перка“, „Дамата с кока“, „Сутиена“ и т.н.
Административни преименувания
Както се каза по-горе, в 30-те години на миналия век, написаното от тогавашните географи и мнението на местните хора не е взето предвид при съставянето на първите наши прецизни топографски карти. И в тях в. Момини двори е отбелязан с името Дженгал. 
Първият опит е през 1942 г. Тогава, със заповед, е извършено преименуване на географски обекти с народностно и обществено на територията на Царство България. Промяната засяга названия, за които се смята, че са с чужд произход. От тях 9 в Пирин, сред които и Джангал. В заповедта се казва: „Джангалъ Пирински връхъ става Голецъ“ (ДВ 1942: 5). Без обаче да се опише точното местоположение на преименувания връх. Дали това е Джангал – върхът който се издига на рида, разделящ циркусите Кременски и Поповоезерен? Или пък Дженгал (изписан с „е“, а не с „а“, както е в заповедта), от официалната карта на Държавния географски институт, издигащ се между Поповоезерния и Валявишкия циркус!? Промяната остава само на хартия. Но в справочната литература, издадена в годините след това, се посочва, че тя се отнася за втория връх.
Следващият опит за преименуване датира от края на миналия век. Движеща сила в него е Комисията по езикова политика към Държавният съвет. Този акт впечатлява със своята мащабност. Изготвя се: „Списък на възстановените български наименования на местности и географски обекти“, с две графи – 1) Старо наименование и 2) Възстановено наименование. В него, срещу всяко т.нар. старо име (от графа 1), е отбелязано (в графа 2) неговото друго – уж „възстановено“, което, щом е възстановено, би трябвало да е по-старо от посоченото в първата графа. Реално „възстановените наименования“ са новоизмислени, а не действително съществували в миналото такива, на десетки обекти (реки, езера, върхове, местности) в българските планини.
Списъкът, приложен към писма на Държавния съвет, е изпратен до институции и лица, които трябва да въведат в употреба (в карти, книги, справочници и др.) „възстановените имена“. 
Коментираните писма, понастоящем, се споменават единствено в книгата „Промени в наименованията на физикогеографски обекти в България 1878-2014 г. Енциклопедичен справочник“, издадена през 2015 г. В нея авторът – Александра Киселкова, дава следната информация за новото („възстановеното“) име – Самодивски, на връх Момини двори (Дженгал): „Самодивски връх – връх (кота 2730 m) в рида Полежан, Пирин; община Банско, Благоевградска област. До 1942 г носи имената Дженгал, Джангал, Дженгалица (преименуван Голец със Заповед № 2186 на Министерството на народното просвещение от 15.06.1942; името не добива популярност; преименуван Самодивски връх с писмо на Държавния съвет № 33-00-8 от 14.07.1988)“ (Киселкова 2015: 183).
Коректността изисква да посоча мястото на съхранение на цитираното писмото – име на архивохранилището, фонд, опис, архивна единица и т.н. Изправен пред невъзможността да направя това се обърнах за съдействие към г-жа Киселкова. Оказа се, че тя не разполага с информация къде в момента се пазят оригиналите на тези писма. 
Към днешна дата това е всичко, което открих за названието Самодивски връх. Факт е обаче, че то намери място в част от справочната и туристическа литература и карти. Но, подобно на Голец, не доби популярност и не се възприе. Не го припознаха нито местните хора, нито планинарите.
IV. МАРШРУТИ ДО ВРЪХ МОМИНИ ДВОРИ (ДЖЕНГАЛ)
Най-често използваните от туристите изходни точки за изкачване на върха са Попово езеро и х. „Тевно езеро“.
1. От Попово езеро
До Попово езеро най-бързо и лесно (за около 1 ч. и 20 мин.) се идва от х. „Безбог“, по маркираната със зелена боя за х. „Пирин“. При езерото маркировката се изоставя и се поема на югозапад по склона на върха. 
Каменните купчинки указват, че трябва да се продължи на северозапад. Не след дълго пътеката, която често се губи из камънака, прави завой на юг и югозапад. За около 15 минути тя извежда на още една, по-малка склонова площадка – тераса. Тук поема на северозапад, вие се по склона на върха и за още 15 минути достига най-високата му точка (1,30 ч. – без почивките, от Попово езеро).
Слизането от Момини двори, освен по гореописания път, може да стане и по други варианти. От най-високата му точка започва пътека, която се спуска по склона на върха на югозапад. По нея за 15 минути се достига седло, при което гърбът на рида изведнъж се стеснява. Той представлява назъбен гребен, минаването по който е крайно опасно. Ако се продължи по него на юг, след по-малко от 100 m се достига цепнатина в скалите. Оттук, по тесен и стръмен улей, може да се слезе към Кралевдворския циркус. Достигат се най-ниско разположените 3 езера в него, откъдето, по маркираната със синя боя пътека, може да се слезе към Попово езеро или да се продължи към х. „Тевно езеро“. Спускането по улея е рисково и опасно.
От гореспоменатото седло може да се продължи и на югозапад през камънака, по друга пътека, която в началото се следи трудно. Като ориентир по нея, освен направените от туристите каменни пирамиди, служат и поставените тук-там точки с избледняла – с оранжев оттенък, червена боя. 
От мястото, където започва подсичането на кота 2722 m може да се продължи на юг-югоизток до близката седловина – порта, откъдето да се направи спускане към Кралевдворския циркус. Много туристи се спускат до двете двойки езера от Валявишката група, западно от върха. От тях, по хоризонтал, на север – през камънака, се продължава до седловината Портата (Банската порта, Дженгалска порта). 
2. От х. „Тевно езеро“
Най-често туристите изкачват върха по гореописаната в обратна посока пътеката, означена с точки.
GPS следи на описаните маршрути вижте по-долу, след списъка с използваната литература и карти.
Съкращения:
в – връх; г. – година; др. – други; м (m) – метра; м. – местност; м. б. – моя бележка; мин. – минути; проф. – професор, с. – село; стр. – страница; т.нар. – така наречният; х. – хижа; ч. – часа;
Използвана литература:
БТД 1927: Пирин – пътеводител, с основен автор К. Хаджирадонов. София: Издание на Българското туристическо дружество, Придворна печатница – София, 1927.
Г. К. Георгиев 1938 а: Георгиев, Г. К. Алиботуш-Китка планина може ли да бъде част от Пирин планина? // Просвета, кн. 9, 1938, стр. 1093-1097.
Г. К. Георгиев 1938 б: Георгиев, Г. К. Пътеводител за Южен Пирин. // Български турист, кн. 7-8, 1938, стр. 273-280.
Г. К. Георгиев 1938 в: Георгиев, Г. К. Езерата на Пирин планина. // Известия на Българското географско дружество, 1938, кн. VI, стр. 103-119.
Г. К. Георгиев 1941: Георгиев, Г. К. Орохидрографски бележки за Пирина. // Български турист, 1941, кн. 7-8, стр. 209-215.
Г. К. Георгиев 1949: Георгиев, Г. К. Природни обекти в нашите високи планини. Пирин планина. // Природа и знание, 1949, бр. 4, стр. 18-23.
Г. К. Георгиев 1956: Георгиев, Г. К. Пирин – пътеводител. София: Държавно издателство за физкултурна и спортно-техническа литература, 1956.
Г. Ст. Георгиев 1938: Георгиев, Г. Ст. Пирин планина. // Български турист, 1938, кн. 1, с. 9-11; кн. 2, стр. 51-53; кн. 3-4, стр. 109-115; кн. 5, стр. 141-144; кн.7-8, стр. 239-241; кн. 9-10, стр. 320-323.
Даутов 2008: Пирин – речник и пътеводител. София: Издание на автора, 2008.
Даутов 2010: Даутов, Н. За Джангал и Момини двори. // Орбел, 2010, бр. 2, стр. 9-11.
Даутов 2014: Даутов, Н. Пирин – географски и етимологичен речник. Гоце Делчев: ИК Джангалица, 2014.
Даутов 2017: Даутов, Н. Пирин – пътеводител. Гоце Делчев: ИК Джангалица, 2017.
ДВ 1936: Държавен вестник, бр. 167, 1936, стр. 2997-3000. Постановление № III а 22025 – предмет на горското стопанство в землището на гр. Банско, Разложка околия, Пловдивска област
ДВ 1942: Държавен вестник, бр. 139, 1942, стр. 2-5. Заповед № 2186 – относно дадените наименования и пренаименования на географски местности в Царство България.
ДСНРБСНМГДО 1988: Държавен съвет на Народна република България. Списък нанаименования на местности, географски и други обекти от някои общини, с допълнения с допълнения и доуточнения, извършени от Комисията по езикова политика при Държавния съвет. № 33-00-8, София 14.07.1988 г. (копие)
Душков 1972: Душков, Д. Пирин – туристически речник. София: Наука и изкуство, 1972.
Душков 1982: Душков, Д. Пирин – географски речник. София: Наука и изкуство, 1982.
Душков 1983: Душков, Д. Пирин – пътеводител. София: Медицина и физкултура, 1983.
Душков, Петрушев, Ковачки 1988: Душков, Д., Петрушев, Г., Ковачки, Т. Пирин – пътеводител. София: Медицина и физкултура, 1988.
Дървингов 1904: Дървингов, П. Пирин и борбата в неговите недра. София: К. Чинкова печатница и словолитня, 1904.
Заимов 2012: Заимов, Й. Български водопис, т. I. Велико Търново: Фабер 2012.
Киселкова 2015: Киселкова, А. Промени в наименованията на физикогеографски обекти в България 1878-2014. Енциклопедичен справочник. София: Книгоиздателска къща „Труд“, 2015.
Кръстев 1959: Кръстев, Д. Банско. Биография на един град. София: Държавно военно издателство, 1959.
Москов 1968: Москов, М. Дженгал, Дженгалица и Джангал, Джангалица – овца – пасище – висок връх?! // Турист, 1968, бр. 2, стр. 7.
Панайотов 1980: Панайотов, И. Кременският край. София: Медицина и физкултура, 1980.
Папазов 1962: Папазов, Н. От гр. Сандански до с. Добринища. София: Медицина и физкултура, 1962.
Папазов, Томов, Андреев 1961: Папазов, Н., Томов. Х., Андреев, А. Избрани туристически маршрути. София: Медицина и физкултура, 1961.
Петров 1937: Петров, П. Отъ Неврокопъ до Поповото езеро. // Български турист, 1937, кн. 3-4, стр. 103-104.
Радев 1920: Радев, Ж. Природна скулптура по високите български планини. Географска библиотека № 2, Урежда Българското географско дружество. София: Книгоиздателство всеобща библиотека „Просвета“, 1920.
Jанковић 1903: Jанковић, П. Глациjални трагови на Пирину. // Глас Србске краль. акад. 65 прави разред, 25, Београд, 1903, 163-178.
Jанковић 1906: Jанковић, П. Пирин. // Глас Србске краль. акад. Основе за географиjу и геологиjу у Македониjе и Старе Србиjе с проматрањима у jужиоj Бугарскоj, Тракиjиj, суседним деловима Мале Азиjе, Тесалиjи, Епиру, и Северноj Албаниjи. Написао J. Цвиjић., Београд, 1906.
Jанковић 1908: Janković, P. Der Pirin. // Dr. A. Petermanns, Mitteilungen aus Justus perthes’ geographischer anstalt. Herausgegeben von Prof. Dr. A. Supan. Ergänzungsband XXXIV (Heft 158-162). Inhalt: Nr. 162. J. Cvijić, Grundlinien der Geographie und Geologie von Mazedonien und Altserbien, 1908, 180-192.
Използвани карти, скици и схеми:
Б 1:50 000, България, Мащаб 1:50.000, Снетъ отъ Държавния географски институтъ при Министерство на войната презъ 1934 г., лист 334 (Свети Врачъ), изд. 1937; лист 335 (Неврокопъ), изд. 1941.
БлаО 1983: Благоевградски окръг. Мащаб 1:5 000. ГУГКК, К-9-54-(173) [1982]; К-9-54-(174) [1983].
Генеральный штаб. Болгария, Благоевградский округ 1:50 000, K-34-084-3 (Добриниште), 1986.
Главното било, страничните била и по-важните реки в Северен Пирин, скица към „Природни обекти по нашите високи планини“ (1947-1952 г.) от Г. К. Георгиев, IV, 1949.
Карта на циркуса Папаз гьол, към „Пирин“ от Г. Ст. Георгиев, „Български турист“, кн. 3-4, 1938. Оригинала в мащаб 1:7000 е фотографска снимка на Г. Ст. Георгиев от 1936 г.
Пирин 1:75 000, към „Пирин пътеводител“, 1988.
Пирин 1:160 000 от Ж. Радев, намалена от оригинала 1:40 000, „Български турист“, кн. 8, 1932.
Пирин 1:100 000 от К. Хаджирадонов, към „Пирин пътеводител“, издание на БТД, 1927.
Скица на Северен Пирин, към „Пирин пътеводител“ от Г. К. Георгиев, 1956.
Bulgaria 1:50 000. Prepared by the Army Map Service (TV). Corps of Engineers, US Army Washington, D.C. Compiled in 1955, 3678-III (Pirin).
Generalkarte von Mitteleuropa 1:200 000, 41-42 Dzumaja (1913), 42-41 Kavala (1901), 41-41 Saloniki (1912).
Karte des Pirin-Gebirges in Bulgarien 1:100 000 aufgenommen und entworfen von D-r Herbert Louis, 1930.
Spezialkarte des Zentral-Pirin 1:25 000 auf Grund der stereophotogrammetrischen Aufnahmen von D-r Herbert Louis, 1930.
© Николай ДАУТОВ
© Български турист
GPS маршрути
Материалът е написан от:
Включен в списание:
В близост можете да намерите:
