Джангàлските езера, по-известни с името Кремèнски езера, са 9 на брой – 3 големи и 6 малки, разхвърляни из красивия Кремèнски циркус. Жителите на село Кремèн, а също и тези на съседните села Обѝдим и Брèзница, ги наричат Джангàлските гьолове, тъй като са разположени в местността Джангàлица. Последната обхваща целия Кременски циркус, а също и рида, който го отделя от съседния нему циркус на Попòво езеро. В повечето източници, както и в официалните карти, обаче езерата се отбелязват с името Кременски.
Най-високо разположено – на 2358 м, езеро в групата е Лèдения гьол. То лежи в североизточното подножие на връх Джàно. Нарича се така, тъй като в него до началото на лятото плуват ледени блокове. По-възрастните хора помнят години, когато ледът в езерото не успява се стопи и дочаква следващата зима.
Размерите на Ледения гьол са: дължина 135 м, дължина 121 м и площ 11,5 дка. Измервания на дълбочината му не са правени. Храни се от голяма снежна преспа, която се натрупва по склона на връх Джàно. През лятото, когато притокът на вода намалее, нивото на езерото спада значително. В сушави лета площта на водното му огледало се свива с около 2 дка.
В непосредствена близост, на изток и север от Ледения гьол, на почти същата надморска височина, има две малки езерца. Източното е с площ 1,9 дка. То е свързано подземно с Ледения гьол. Дели ги каменен вал с широчина 5-6 м. По тази причина, в много сухи лета, когато нивото на Ледения гьол спадне, макар и рядко, това езерце пресъхва. Северното отстои на около 25 м от Ледения гьол. Площта му е 1,5 дка. Въпреки незначителните си размери то никога не пресъхва.
На североизток от споменатите три езера, на височина 2355 м, се намира второто по големина в групата. То има сърцевидна форма. Дълго е 365 м, широко 288 м, с площ 73,2 дка. Максималната му измерена дълбочина е 13,6 м, а водният обем е изчислен на 477 950 куб. м. В повечето източници то фигурира с името Горно Кременско езеро. А местните хора понякога го назовават Горния Джангалски гьол. И двете названия обаче не са коректни, тъй като в групата (вече се спомена за тях) има други 3, разположени по-горе, по-високо, на по-голяма надморска височина от него.
В средата на циркуса, на височина 2306 м, се намира най-голямото от Джангалските езера. То има неправилна издължена форма. От север е заприщено от скален праг, а от запад и изток е притиснато от стръмните склонове на върховете Джангàл (по-често наричан от туристите Сиврѝ тепè или Сиврѝя) и Кремèнски. Неговите размери са: дължина 509 м, широчина 283 м и площ 94,3 дка. По тези показатели то се нарежда на второ място сред езерата в Пирин. Максималната му измерена дълбочина е 27 м.
В голяма част от справочната литература това езеро се споменава с името Долно Кременско езеро. Макар и рядко местните хора го наричат Долния Джангалски гьол. Необходимо е да се отбележи обаче, че, подобно на горния случай, тези названия не са коректни. В групата има други 2, разположени по-долу, по-ниско, на по-малка надморска височина.
Но от всички езера в групата кременци – жителите на с. Кремен, смятат за истински такива само трите най-големи, които се намират в местността Горна Джангалица, в югозападната половина на Кременския циркус. Както се каза по-горе най-високо разположеното от тях те наричат Ледения гьол. За другите две (най-големите) казват, че нямат собствени имена, но в същото време, за да ги различават едно от друго, ги назовават Горния Джангалски гьол и Долния Джангалски гьол.
По североизточния склон на връх Джангал има две малки езерца, които заемат дъната на малки понижения. По-високо разположеното (на 2342 м) е пресъхващо, с големина едва 0,4 дка. Другото има интересна издължена форма с размери: дължина 80 м, широчина 31 м и площ 1,4 дка. Надморската му височина е 2223 м.
В северната част на циркуса – местността Долна Джангалица, има още две езера. Едното е разположено на север от Кременски връх на височина 2165 м. То е трудно достъпно, тъй като е оградено от големи каменни блокове и висок клек. Площта му е 1,9 дка. Другото е разположено по течението на потока, който отводнява езерната група, на височина 2130 м. Макар че площта му никак не е малка (6,3 дка), то може да се причисли към групата на умиращите езера, тъй като е почти затлачено от речните наноси. В късно лято и началото на есента, по време на маловодие, то пресъхва, като потокът който минава през него криволичи из равното му дъно.
Джангалските (Кременските) езера са желана дестинация за хиляди туристи. Част от тях избират да им се любуват, като ги гледат от заобикалящите ги върхове. Най-често това става от връх Джàно, а също и от връх Джангал. Други използват маркираната с жълта боя пътека, която започва недалеч от местността Ѝзворето (Ѝзворите), пресича целия Кременски циркус и достига връх Джано. Тя се явява разклонение на пътеката от с. Кремен за х. „Безбог“, езерата Рибни гьолове (Рибните езера) и Попово езеро.
Още снимки на езерата вижте в галерията по-долу.
Използвана литература:
Георгиев 1938а: Георгиев, Г. К. Алиботуш-Китка планина може ли да бъде част от Пирин планина? // - В: Просвета, кн. 9, 1938, стр. 1093-1097.
Георгиев 1938б: Георгиев, Г. К. Пътеводител за Южен Пирин. // - В: Български турист, кн. 7-8, 1938, стр. 273-280.
Съдържание на статията: I. Кратки географски данни II. Джангал в литературата и картите през годините III. Как една грешка води след себе си други? IV. Какво означава името Джангал? V. Маршрути до връх Джангал I. КРАТКИ ГЕОГРАФСКИ ДАННИ Джангàл (2591 м), по-известен сред туристите с името С ...
Кремèнски връх (2467 m) се издига на едноименния рид между съседите си Човèко – от изток, и (Х)Амбàр тепе – от югозапад. От първия го отделя слабо изразено в релефа плитко понижение – превал, а от втория добре очертана и дълбока седловина – премка. Гледан от югозапад и североизток има формата на кон ...
Географски данни Попòво èзеро заема средищно положение в едноименния циркус. Намира се на границата на землищата на селата Кремèн и Обѝдим. В по-старите литературни източници и карти се отбелязва също и с името Папàз гьол. Трябва да се каже обаче, че местното население открай време го нарича Попово ...
Общи сведения Кралевите (Кралевдворските) езера, по-известни сред туристите с имената Самодивски и Момини, лежат в един малък, вторичен на Поповоезерния циркус, познат в научната литература като Кралевдворски. Намират се в землището на с. Обидим. Те са 11 на брой, много малки – с обща площ от едва ...
Съдържание на статията: I. Общи географски сведения II. Момини двори в литературата и картите през годините III. Името Момини двори. Други названия на върха. Административни преименувания. IV. Маршрути до връх Момини двори (Дженгал) I. ОБЩИ ГЕОГРАФСКИ СВЕДЕНИЯ Връх Мòмини двòри (2729 m), по- ...
Името на планината Пѝрин, изписано във варианти: Пирѝн, Перѝн, Перѝм даà и Перѝм даг, откриваме в писмените източници едва в средата и втората половина на XIX и началото на XX век*. В тази връзка интересно е кога се е появило? А също и защо толкова късно, едва в най-ново време, добива популярност. ...
Връх Кàменица (2824 м) се издига на едноименния рид между съседите си Малка Каменица – от североизток, и кота 2689 м – от югозапад. От него на югоизток се спуска къс рид – граница между циркусите Демѝркапийски и Дỳпката. Северозападното му рамо, което се вдава на североизток към долината на р. Мòзго ...
Николай ДАУТОВ Красотата на Пирин е останала не само в спомените на посетилите я туристи и народната памет, a е възпята във фолклора, литературата и туристическите песни. Името Пирин се среща в десетки песни и стихотворения, поради което насочихме вниманието си към имената на пиринските върхове, ре ...
Тèвно езеро е една от емблемите на Пирин. Заема дъното на голямо понижение в местността Белемето, на югоизток от връх Валявишки чукар. Надморската му височина е 2519 м. То е най-голямото (62,5 дка) от групата на Белеметските езера. По този показател се нарежда на седмо място в Пирин. Въпреки значите ...
Водопадът Демянишки скок се намира по горното течение на р. Демяница, недалеч на север от м. Демянишка поляна. Образуван е на мястото, където реката прорязва т. нар. Демянишки праг. Височината на пада му е 11 м. През 1965 г. е обявен за природна забележителност. Демянишки скок е най-лесно достъпен ...
Изтегли материала като е-книга
