Връх Джангал (Сиврия)
Изтегли материала като е-книга
Съдържание на статията:
I. Кратки географски данни
II. Джангал в литературата и картите през годините
III. Как една грешка води след себе си други?
IV. Какво означава името Джангал?
V. Маршрути до връх Джангал
I. КРАТКИ ГЕОГРАФСКИ ДАННИ
Джангàл (2591 м), по-известен сред туристите с името Сиврѝя, е един от най-красивите върхове в Пирин планина. Местните хора (жителите на близките села Кремен, Обидим и Брезница) го наричат (освен Джангàл) също и Джангàлския връх. Докато в официалните и туристически карти е отбелязан като Сиврѝ тепе и Сиврѝя. 
Върхът се намира в землището на с. Кремен. Изграден е от гранит. Склоновете му са много стръмни, каменисти, прошарени от треви, клек и хвойна, като на североизток, към м. Долна Джангàлица, между камънака и клека стърчат и мурови дървета. На запад и северозапад те се спускат към Поповоезерния циркус, а на североизток, изток и югоизток към Кременския циркус.
II. ДЖАНГАЛ В ЛИТЕРАТУРАТА И КАРТИТЕ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ
В източниците през годините върхът се споменава с различни названия и височини. В повечето от тях, особено от по-ново време, включително и в официалните карти, с името Дженгал (рядко Джангал) се отбелязва близкият – на запад от Попово езеро, в. Момини двори. 
По сведения на жители на с. Обидим Сиври тепе е турското или юрушкото име на в. Безбог. Същите (сведения) намериха потвърждение и в литературата.
Как и защо през годините се е достигнало до тези разминавания е трудно да се каже. По тази причина ще се върна назад във времето и ще представя хронологично сведенията за в. Джангал в изворите. А също и становищата на различните автори писали за него. Смятам, че по този начин любопитството на читателя ще бъде максимално задоволено.
Проф. Петър Янкович в „Глациjални трагови на Пирину“ (1903 г.) споменава върха с името Џегал – Джегал. 
С името Джегал в. Джангал се споменава и през 1904 г. от полк. Петър Дървингов в прекрасната му книга „Пирин и борбата в неговите недра“. 
Местността Изворите, откъдето води началото си Лакинска река, наистина се намира между върховете Човеко и Джангал – на около 800 м на север от първия, и на 2 км на североизток от втория. Буйни, с голям дебит, са и описаните от Дървингов извори.
В широко използваната в началото на XX век австро-унгарска „Generalkarte von Mitteleuropa 1:200 000“, картен лист 41-42 Dzumaja, Джангал фигурира с името Čangal tepe – Чангал тепе. Там той е отбелязан като издигащ се на югоизток от Попово езеро.
Точното му географско положение – на изток от Попово езеро, е отразено в картата на Пирин на проф. Жеко Радев, фрагмент от която той прилага в „Природна скулптура по високите български планини“ (1920 г). Там известният географ отбелязва върха с името Чангалица (Радев 1920: 130).
Планинарят – фотограф Константин Хаджирадонов в „Пирин пътеводител“ (1927 г.), издание на БТД, и приложената към него карта на Пирин (мащаб 1:100 000), отбелязва в. Джангал като Сиври тепе, названието Джангал (неправилно изписано с „е“ – Дженгал, вместо с „а“ – Джангал) пренася върху съседния, издигащ се на запад от Попово езеро в. Момини двори, а кота 2772 м на билото, от която се отделя Полежанския рид, именува Момини двори. 
Макар и в предговора да се подчертава, че данните от карта на Хаджирадонов (определена като любителски опит) са проверени (сравнени) с тези на Aвстрийския картографски институт и на проф. Радев, то трябва да се отбележи, че те се разминават твърде много. Особено що се отнася до географското положение и имената на върховете, които ограждат циркуса на Попово езеро. 
Първите по-точни измервания за височината на в. Джангал прави (през 1926 г.) немският географ проф. Х. Луис. Той ги публикува в приложената към „Morphografishe studien in Südwest-Bulgarien“ (1930 г.) „Karte des Pirin-Gebirges in Bulgarien 1:100 000“, където върхът фигурира с името Čangal – Чангал и височина 2580 м.
В един надлъжен профил на долината на р. Ретиже, към „Geologische Skizze von Pirin, Rila und West Rhodopen“, също приложена към „Morphografishe studien in Südwest-Bulgarien“ (1930 г.), проф. Луис отбелязва Джангал като Čangal Т., тоест Чангал тепе.
Учудващо е, че при изработването (през 1934 г.) на първите подробни и точни български топографски карти от Държавния географски институт към Министерството на войната, вижданията на местните хора за името на върха, които съвпадат с информацията от дотогава издадените карти, а също и с написаното от безспорните авторитети в географската наука от онези години (П. Янкович, Ж. Радев, Х. Луис), не са взети под внимание. В тях място намират названията от определената като любителски опит карта на К. Хаджирадонов. И в. Джангал е отбелязан като Сиври Тепе (2593 м), в. Момини двори като Дженгал (2730 м), а билната кота 2722 м, от която се отделя Полежанския рид, като Момин двор (2723 м).
Друг планинар и известен фотограф – Георги Ст. Георгиев, в статията си „Пирин планина“ (1938 г.), подобно на К. Хаджирадонов, нарича в. Джангал Сиври тепе, а издигащия се на запад от него и Попово езеро в. Момини двори – Дженгал. 
Георгиев прилага и „Сравнителна таблица на по-важните именни върхове в Пирин и техните надморски височини“, в която отбелязва в. Джангал като: „Сиври тепе (Сиврия, Сиври чал) – 2593 м“, а в. Момини двори като: „Дженгал (Бански дженгал, Ченгалица) – 2730 м“. В бележка под нея (таблицата) авторът прави уточнението, че названията на върховете, тези извън скобите, и височините им са взети от споменатата по-горе карта на Държавния географски институт.
В самата статия Георгиев цитира и данни от „Статистически годишник на царство България“ (1934 г.) за височините на някои върхове в Пирин, сред които и: „Ченгалица – 2590 м“. За него, в бележка под линия, той казва: „Ченгалица е побългареното име на твърде типичния връх Дженгал (бански) в дъното на Валевишкия циркус, който д-р Луиз погрешно означава като Момин двор в своите карти. Името Ченгалица е употребено досега само от проф. Радев (в неговата карта), който с това име е означил високия каменист рид, наричан сега Сиврия (2580). Той отделя от изток голямото езеро Папаз гьол, от Кременския циркус. Същият каменист рид е означен с името Дженгал и от д-р Луиз в генералната му карта на Пирин (мярка 1:100 000).“
На друга страница Г. Ст. Георгиев споменава и наименование Дженгалица (не уточнява на кой обект принадлежи), а на трета пише следното за три от върховете (Момини двори, кота 2722 м и Джангал), които ограждат Поповоезерния циркус: „И досега името на тоя гребен (на в. Момини двори, м. б.) е под съмнение. 
Трябва да се отбележи, че така представената от Г. Ст. Георгиев информация за географското положение и името на в. Джангал е отчасти подвеждаща.
Неприемливо е неговото твърдение, че названието Ченгалица е побългарено такова на в. Момини двори, който той нарича (освен Ченгалица) Дженгал, Джангал и Бански Дженгал. Видно е че Ченгалица (2590 м), от споменатия „Статистически годишник на царство България“ (от 1934 г.), е върхът издигащ се върху рида, който разделя циркусите Поповоезерен и Кременски – в. Джангал, а не в. Момини двори.
На няколко места Г. Ст. Георгиев цитира некоректно австрийската „Generalkarte von Mitteleuropa“, тези на професорите Ж. Радев и Х. Луис, както и написаното от полк. П. Дървингов.
На една и съща страница Георгиев пише, че проф. Ж. Радев нарича Ченгалица в. Момини двори, а няколко реда по-надолу казва, че означава с това име рида, който разделя циркусите Поповоезерен и Кременски. Проф. Радев никъде не използва названието Ченгалица. В картата си на Пирин той означава като Чангалица (с „а“, не с „е“) единствено в. Джангал, а не в. Момини двори или споменатия рид.
Не отговаря на истината и твърдението, че в „Karte des Pirin-Gebirges in Bulgarien 1:100 000“ проф. Х. Луис означава с името Джангал рида, който разделя циркусите Поповоезерен и Кременски. В нея, като Чангал (не Джангал) немският географ отбелязва единствено в. Джангал, а не целия рид. Полк. Дървингов пък, в „Пирин и борбата в неговите недра“ (1904 г.), нарича Джегал в. Джангал, а не в. Момини двори, както казва авторът на статията.
Интересни са и думите, използвани от Г. Ст. Георгиев за рида, разделящ циркусите Поповоезерен и Кременски, за който, на няколко места в посочените цитати, той казва: „...рид днес известен повече с името Сиврия...; ...днешния Сиврия...; ...наричан сега Сиврия...“ 
През следващите години информация за географското положение и името на в. Джангал се дава в няколко публикации и книги на проф. Г. К. Георгиев.
В едно допълнение към статията „Алиботуш - Китка планина може ли да бъде част от Пирин планина“ (1938 г.) той пише следното за върха и ограждащите го от запад и изток езера: „Почти във всички карти, изключение прави тази на д-р Луис, Попово езеро (Папаз гьол) е дадено толкова голямо, като че ли има километри дължина. Всъщност, то не е толкова голямо. Дълго е около 500 метра. На изток от него е връх Джангал (2580 м). Пò на изток от този връх са групата на Кременските (Джангалски) езера“ (Г. К. Георгиев 1938 а: 1096).
В „Езерата на Пирин планина“ (1938 г.) и „Орохидрографски бележки за Пирина“ (1941 г.), проф. Георгиев споменава Джангал и с имената Дженгалица, Дженгал, Сиврия и Сиври тепе. 
В „Природни обекти по нашите високи планини“ (1947-1952 г.) проф. Георгиев отбелязва, че имената на върховете, които се издигат над Попово езеро (Момини двори – от запад, и Джангал – от изток), често се смесват. Там, за западния връх – Момини двори (нарича го Момин двор) той казва: „Момин двор – 2730 м. Върхът се намира между Валявишките езера и Попово езеро… Името на този връх засега е все още неустановено както в народната номенклатура, така и в географската наука. Жителите на гр. Банско наричат този връх Дженгал. С това име е познат и на много туристи, а жителите на селата по източните склонове на Пирин (Кремен, Брезница и др.) го наричат Момин двор. Между това население името на върха е свързано с едно хубаво предание за една мома, която простирала прането си да съхне на споменатия връх… 
Идентична на тази от „Природни обекти по нашите високи планини“ е и информацията за двата върха, която проф. Георгиев дава в „Пирин пътеводител“ (1956 г.), където за западния връх – Момини двори (нарича го Дженгал), отбелязва следното: „Дженгал. Върхът се намира между Валявишките езера и Поповото езеро… Името на този връх засега е все още неустановено. Жителите на селата по източните склонове на Пирин (Кремен, Брезница и др.) го наричат Момин двор и свързват името му с едно хубаво предание за сестрата на бог Перун… На този красив пирински връх трябва да се даде хубавото българско име Момин двор,..“ А за източния – Джангал, пише: „От в. Джано на главното било се отделя на север друго много късо разклонение, изградено също от гранит. То се намира между Попово езеро и Кременските езера и се нарича Дженгалица. Населението по източните склонове на Пирин го нарича Дженгал или Джангал. Най-северната му част се нарича Сивритепе или Сиврия“ (Г. К. Георгиев 1956: 29-30 и 32).
Почти всички автори през следващите години описват в. Джангал като Сиврия, Сиври тепе и Сиври чал, а рида върху който се издига, наричат Джангалица или Дженгалица. 
Все пак, макар и рядко, с имената Джангал или Дженгал, в. Джангал фигурира в част от източниците от по-ново време.
Никола Папазов в „Избрани туристически маршрути“ (1961 г.), при описанието на Кременския циркус, отбелязва: „На изток циркусът се огражда от в. Човеко (2332 м), на юг от в. Джано, а на запад – от острия рид на в. Сиврия (2585 м). Този връх местните селяни наричат Дженгал, а околността – Дженгалица. Дженгал на турски значи овца, агнетата на която са починали или изклани. При стригането на такива майки оставят по един пискюл над хълбоците за отлика от другите овце. В миналото откарвали дженгалите на паша в околностите на Кременските езера – оттам са и наименованията Дженгалица и Дженгал, който наподобява на пискюла на подобна овца“ (Папазов, Томов, Андреев 1961: 118).
Отново Папазов в „От гр. Сандански до с. Добринища“ (1962 г.) при описанието на Попово езеро, казва за върха: „В източната страна на езерото се издига острия в. Сиврия (2585 м), който същите планинци наричат Дженгал, защото приличал на пискюл на остригана овца, която на турски се нарича дженгал. Оттам и билото на Сиврията се нарича Дженгалица“ (Папазов 1962: 27-28). С името Джангалица, ридът, който разделя циркусите Поповоезерен и Кременски, е отбелязан и в полпулярната сред туристите през 70-те години на XX век схема - пътеводител на Пирин от туристическо дружество "Урвич", съставена и офрмена от Георги Цонев.
Проф. К. Попов в академичната си работа „Местните имена в Разложко“ (1979 г.) дава следната информация за обектите, които носят имената Джангал, Джангалица, Джангалски езера, Сиврия и Сиври тепе: 
Видно е, че зад споменатите от проф. Попов названия Джангал, Сиврия и Сиври тепе стои един и същ обект – издигащият се на рида, който разделя циркусите Поповоезерен и Кременски, в. Джангал. Същият, както се каза по-горе, се намира в землището на с. Кремен, много близо, почти на границата с това на с. Обидим. В непосредствена близост на изток от него (както се отбелязва в изследването), в м. Джангалица, са и Джангалските (Кременските) езера, наричани от местните хора Джангалските гьолове.
В поясненията проф. Попов допуска и отделни неточности за височината и името на върха. Те са свързани с неправилната интерпретация на информацията от използваните (посочени в списъка с използвана литература) източници: 
През 1980 г. излиза книгата „Кременският край“ (от популярната поредица Малка туристическа библиотека) с автор Иван Панайотов. В нея авторът на няколко места споменава намиращия се в землището на с. Кремен в. Джангал с името Сиврия. На едно място обаче дава следната любопитна информация: „…в. Сиврия се издига мощно в края на скалист и трудно проходим рид, северна издънка на в. Джано, който местното население нарича Джангалица…“. Като в бележка под линия допълва: „За наименованието на този рид отдавна има спор. Ние приемаме името, с което го наричат кременци“ (Панайотов 1980: 18-19).
Очевидно от написаното е, че авторът на книгата е бил в контакт с местните хора, от които е получил сведения свързани с вижданията им за имената на обектите в района. 
Все пак И. Панайотов не остава съвсем безучастен към исканията на кременци. Той е първият човек, след Н. Папазов и Г. Цонев (изключая изследването на проф. К. Попов от 1978 г), който споменава в туристическата литература названието Джангалица. Последното, благодарение на книгата „Кременският край“, в годините след това, навлиза широко в туристическата и справочната литература. Макар и единствено като име на рида, разделящ циркусите Кременски и Поповоезерен, което не е съвсем правилно.
Джангàлица е название на местност, в обхвата на която попадат както рида с в. Джангал, така и целия Кременския циркус. От своя страна тя се дели на Гòрна Джангàлица и Дòлна Джангàлица. Горна Джангалица обхваща югозападната част на Кременския циркус и рида, а Долна Джангалица северната част на Кременския циркус.
III. КАК ЕДНА ГРЕШКА ВОДИ СЛЕД СЕБЕ СИ ДРУГИ?
Умишлено или не, пренасянето на имена от едни на други обекти в района на Поповоезерния циркус и съседния нему Кременски през 20-те и 30-те години на XX век бързо повлича след себе си не само противоречия между вижданията на туристите и местните хора. То довежда до поредица от излишни и напълно ненужни грешки, основно от командно-административен характер. Ще ги спомена накратко.
През 1942 г. – със заповед е извършено преименуване на географски обекти на територията на Царство България. Промяната засяга названия, за които се смята, че са с чужд произход. 
Първият – в. Джангал, в един от листовете (издаден през 1983 г.) на може би най-подобната едромащабна българска топографска карта – в мащаб 1:5.000, е отбелязан не като Сиври тепе или Сиврия, а като Соколов връх (виж БлаО 1983)! 
Само 5 г. по-късно (през 1988 г.), в справочната литература и карти, върхът започна да се отбелязва с името Острец, а ридът на който се издига – Остречки. Според издадения през 2015 г. справочник „Промени в наименованията на физикогеографски обекти в България 1878-2014 г.“ тези преименувания са извършени с писмо на Държавния съвет – № 33-00-8 от 14.07.1988 г. За тях авторът на книгата – Александра Киселкова, пише: „ОСТРЕЦ – връх (кота 2590,5 m) в Пирин. До 1988 носи името Сиврия (Сивритепе, Сивричал) (преименуван Острец с писмо на Държавния съвет № 33-00-8 от 14.07.1988)“ и „ОСТРЕЧКИ РИД – рид в Пирин. 
Г-жа Киселкова ми предостави копие на писмо № 33-00-8 от 14.07.1988, цитирано в книгата ѝ – в статиитите за връх Острец и Остречки рид. В него обаче (писмото), имената Сиврия, Сивритепе и Сивричал липсват! Под номер 7 е отбелязана единствено местността Джангалица, изписана като Дженгалица, и нейното ново („възстановено“) наименование – Острец (ДСНРБСНМГДО 1988: 1).
През последните години фирмите, които издават туристически карти, тиражират нови издания, в които стари имена отново са върнати. Подобна тенденция се наблюдава и в голяма част от новосъздадената справочна и туристическа литература. Всичко това е хубаво. Но не е решение на натрупаните през годините грешки, превърнали се в проблеми.
Почти всички изложени до тук факти, свързани с в. Джангал, публикувах в книгата „Пирин – географски и етимологичен речник“. 
Крайно време е досегашният грешен подход на преименуване и пренасяне на названия от един обект на друг да се прекрати. Необходима е интердисциплинарна конференция, с участието на широк кръг специалисти, която да започне решаването на натрупаните тежки проблеми в топонимията.
IV. КАКВО ОЗНАЧАВА ИМЕТО ДЖАНГАЛ?
За значението на името Джангал има много и най-различни хипотези. Автори на голяма част от тях са и авторитетни български езиковеди и ономасти. Въпреки това днес е трудно да се каже коя от всички е най-вероятна. Дори коя е по-приемлива от другата.
В Пирин често върховете носят имената на местности, които се намират в близост или на известно разстояние от тях. Така например в. Безбог носи името на м. Безбог, в. Байови дупки на м. Байова дупка, в. Василашки чукар на м. Василак, в. Бъндеришки чукар на м. Бъндерица, в. Башлийски чукар на м. Башлийца и т.н. Случаят Джангал е по-особен. Трудно е да се каже дали името на върха е производно от това на местността Джангалица. Досегашните тълкувания сочат по-скоро обратното.
Древнобългарска (булгарска, първобългарска, прабългарска) версия:
Водените от Кубер и Мавър българи се заселват в земите на днешната географска област Македония, в пределите на която попада и Пирин планина, през втората половина на VII век. Вероятността самото название Пирин да е древнобългарско също е много голяма. В тази връзка, по време на телефонен разговор, проф. Тодор Балкански – ономаст в Института за български език при БАН, сподели с мен следната интересна версия за името Джангал: „по името на булгарите (първобългарите, прабългарите, м.б.) чангъл : джангъл, племе, чиито остатъци сега в Румъния са известни като чангъй, Старинно име, вероятно първоначално прилагателно е –jь : Джангълjь : Чангълjь, наставка, която е създавала имена докъм края на IX век“ (проф. Т. Балкански, устно). 
Юрушко-персийска версия:
Юруците се появяват по нашите земи през XV-XVI век. Много изследователи ги смятат като част от турския етност. Според други те са тюркоезичен номадски народ (близък по културна традиция до днешните кюрди и етнически групи населявали някога западните и югозападни части на Мала Азия), част от който се преселва на Балканите по време на османската експанзия. С тях са свързани немалко топоними с ориенталска (тюркска, персийска и арабска) основа във високите части на Пирин. В тази връзка допускам името Джангал да е изменено от първоначалното Чангàл тепе, а то от персийски чангàл (перс. chängal) – кука за окачване (която най-често наподобява S) и най-вероятно е свързано е с формата на върха. Идентичен е случаят (началното „ч“ е преминало в „дж“) и с името на в. Джано. Д-р Х. Фиюзи, в „Персийски думи в българския език“ (2004 г.) отбелязва, че използваната в българския език дума ченгел – кука, е производна от персийските chängal и chängäк – кука за окачване във формата на S, кука за окачване (Фиюзи 2004: 89).
Турските версии:
Дълги години като единствено възможни се лансираха хипотезите за турския произход на името Джангал. 
· В туристическата литература е много популярна версията, че в миналото, по време на стрижба, на овцете са оставяни кичури вълна – пискюли, наричани джангали, формата на които се свързва с тази на върха. А оттам и името му. Според написаното, такива пискюли са оставяни единствено на яловите (безплодни) овце. Тези твърдения са по-скоро неприемливи. Джангал/чангал и пискюл (тур. püskül) – завързани на китка конци, са думи с различни значения, които нямат нищо общо една с друга.
· Проф. Моско Москов извежда два възможни варианта за произхода на името Джангал: 1) от чангàл (тур. çangal) – дойна овца чието агне е отбито или заклано; 2) от джангàл (тур. cangal) – висок, слаб. 
При пълното покритие в звуково отношение на пиринските названия Дженгал, Дженгалица, Джангал, Джангалица с диалектните думи дженгал, джангал, джангалица не е мъчно да се види и връзката между географския ареал на върха и разклонението с посочените значения. 
Самите думи дженгал, джангал са заемки от диалекти на турски език. Немалка част от названията на другите пирински върхове са и местности са от турски произход. Сравни турската дума çangal (чангал), „дойна овца без агне“, заета и в албанския език: zangall, „овца, коза без агне или яре, която се дои за мляко“. В турските думи джангал, чангал се крие коренът джанг-чанг, от които са образувани заетите в българския език думи джангър, чангър – „звън, шум трясък, викове, караница“. Овцата няколко дни след отнемането на агнето ѝ блее продължително, т.е. вдига шум, затова е наречена джангал, чангал. Това се доказва от паралелните думи джангал – „лош човек, който обича да се кара, да се бие“ (Перущица), чангале – „много деца на едно място“ – събрани на едно място те вдигат шум, гълчава (Батак).
И така, названията на пиринските географски, туристически обекти Дженгал, Дженгалица, Джангал, Джангалица имат твърде интересна езикова съдба и означават „висок“ връх, „високо“ плато или чрез „дойна овца без агне“ се стига до „планинска поляна – пасище за овце“ с подножието на върха или по билото на разклонението и неговите поли. 
· Проф. Константин Попов, в „Местните имена в Разложко“ (1979 г.), свързва формата на върха с името. За него той пише: „Названието Джангал е от турски произход, canga – голям нож“ (Попов 1979: 104).
· Илия Тантилов, в статията си „Едно много старо сказание за Северен Пирин“ (2004 г.), смята, че Джангал: „…означава извисена, могъща душа – джан – душа, и гали, али – висш, могъщ“ (Тантилов 2004: 6).
· Проф. Йордан Заимов, в капиталния си труд „Български водопис“, също извежда името от турски: тур. джангъл-джунгул (тур. cangıl-cungul) – който шуми, боботи, трещи (Заимов 2012 I: 382).
V. МАРШРУТИ ДО ВРЪХ ДЖАНГАЛ
Най-удобна изходна точка за изкачване на в. Джангал е х. „Безбог“. От нея са възможни следните варианти:
1. През Попово езеро. От хижата до езерото се идва за 1,20 ч. по маркираната със зелена боя пътека за х. „Пирин“. 
Нагоре, след преминаването през клека, склонът е покрит с трева и дребен камънак. За още 20 мин. се достига гърбището на рида, който разделя циркусите Поповоезерен и Кременски. Продължава се по него за север и за 5 минути се достига темето на в. Джангал.
2. През Джангалските (Кременски) езера. От Безбожкото езеро се поема на югоизток по широката пътека за м. Шутина скала, до която се стига за 45 мин. Оттук, на метри след овчарника, се продължава наляво (юг). Слиза се към брода на р. Ретиже в м. Калинкова затока, до който се стига за още 20 мин. На около 5 мин. преди реката пътека се събира отдясно (югозапад) с друга – от езерата Рибни гьолове (Рибните езера), маркирана с кафява боя.
След пресичането на реката се продължава на югоизток. За 15-20 минути се достига разклон. 
Няколко десетки метри преди брода на Ретиже в м. Калинкова затока, вдясно (в началото на югоизток, след това на юг), се отделя друга – немаркирана пътека за м. Долна Джангалица и Джангалските (Кременски) езера. Тя пресича реката, изкачва се по стръмнината и се събира с гореописаната малко над м. Кривата вода.
След като заобиколи от запад най-голямото от Джангалските (Кременски) езера маркираната пътека достига големи наклонени поляни в подножието на Джангал. От тях – на северозапад, без пътека, върхът се изкачва за около половин час.
3. През в. Джано. От х. „Безбог“ се тръгва по маркираната със зелена боя пътека за х. „Пирин“. Минава се край Попово езеро, след което започва изкачване към седловината Демиркапия. 
За Джангал се поема наляво (северозапад) по маркировката с жълтата боя. Следва спускане през камънак до място, където слабо очертаната пътека се разделя. Маркираната, за езерата, която насочва нагоре вдясно (изток) към голям процеп в скалите се изоставя. Поема по лявата на север. Тя подсича скален отвес вдясно, набира височина и скоро достига гърба на рида. 
GPS следи за изкачването на върха вижте по-долу, след списъка с използваната литература и карти.
Съкращения:
в – връх; г. – година; д-р – доктор, др. – други; м – метра; м. – местност; м. б. – моя бележка; мин. – минути; перс. – перийски; проф. – професор, с. – село; стр. – страница; т.нар. – така наречният; тур. – турски; х. – хижа; ч. – часа.
Използвана литература:
Балкански 1996: Балкански, Т. Трансилванските (седмиградските) българи. Етнос. Език. Етнонимия. Ономастика. Просопографии. Велико Търново: ИК Знак ‘94, 1996.
БТД 1927: Пирин – пътеводител, с основен автор К. Хаджирадонов. София: Издание на Българското туристическо дружество, Придворна печатница – София, 1927.
Г. К. Георгиев 1938 а: Георгиев, Г. К. Алиботуш-Китка планина може ли да бъде част от Пирин планина? // В - Просвета, кн. 9, 1938, стр. 1093-1097.
Г. К. Георгиев 1938 б: Георгиев, Г. К. Пътеводител за Южен Пирин. // В - Български турист, кн. 7-8, 1938, стр. 273-280.
Г. К. Георгиев 1938 в: Георгиев, Г. К. Езерата на Пирин планина. // В - Известия на Българското географско дружество, 1938, кн. VI, стр. 103-119.
Г. К. Георгиев 1941: Георгиев, Г. К. Орохидрографски бележки за Пирина. // В - Български турист, 1941, кн. 7-8, стр. 209-215.
Г. К. Георгиев 1949: Георгиев, Г. К. Природни обекти в нашите високи планини. Пирин планина. // В - Природа и знание, 1949, бр. 4, стр. 18-23.
Г. К. Георгиев 1956: Георгиев, Г. К. Пирин – пътеводител. София: Държавно издателство за физкултурна и спортно-техническа литература, 1956.
Г. Ст. Георгиев 1938: Георгиев, Г. Ст. Пирин планина. // В - Български турист, 1938, кн. 1, с. 9-11; кн. 2, стр. 51-53; кн. 3-4, стр. 109-115; кн. 5, стр. 141-144; кн.7-8, стр. 239-241; кн. 9-10, стр. 320-323.
Даутов 2010: Даутов, Н. За Джангал и Момини двори. // В - Орбел, 2010, бр. 2, стр. 9-11.
Даутов 2014: Даутов, Н. Пирин – географски и етимологичен речник. Гоце Делчев: ИК Джангалица, 2014.
ДВ 1942: Държавен вестник, бр. 139, 1942, стр. 2-5. Заповед № 2186 – относно дадените наименования и пренаименования на географски местности в Царство България.
ДСНРБСНМГДО 1988: Държавен съвет на Народна република България. Списък нанаименования на местности, географски и други обекти от някои общини, с допълнения с допълнения и доуточнения, извършени от Комисията по езикова политика при Държавния съвет. № 33-00-8, София 14.07.1988 г. (копие)
Душков 1972: Душков, Д. Пирин – туристически речник. София: Наука и изкуство, 1972.
Душков 1982: Душков, Д. Пирин – географски речник. София: Наука и изкуство, 1982.
Душков 1983: Душков, Д. Пирин – пътеводител. София: Медицина и физкултура, 1983.
Душков, Петрушев, Ковачки 1988: Душков, Д., Петрушев, Г., Ковачки, Т. Пирин – пътеводител. София: Медицина и физкултура, 1988.
Дървингов 1904: Дървингов, П. Пирин и борбата в неговите недра. София: К. Чинкова печатница и словолитня, 1904.
Заимов 2012: Заимов, Й. Български водопис, т. I. Велико Търново: Фабер 2012.
Киселкова 2015: Киселкова, А. Промени в наименованията на физикогеографски обекти в България 1878-2014. Енциклопедичен справочник. София: Книгоиздателска къща „Труд“, 2015.
Молерови 1954: Молерови, Д. и К. Народописни материали от Разложко. СбНУ, кн. XLVIII. София: Издание на БАН, 1954.
Москов 1968: Москов, М. Дженгал, Дженгалица и Джангал, Джангалица – овца – пасище – висок връх?! // В - Турист, 1968, бр. 2, стр. 7.
Панайотов 1980: Панайотов, И. Кременският край. София: Медицина и физкултура, 1980.
Папазов 1962: Папазов, Н. От гр. Сандански до с. Добринища. София: Медицина и физкултура, 1962.
Папазов, Томов, Андреев 1961: Папазов, Н., Томов. Х., Андреев, А. Избрани туристически маршрути. София: Медицина и физкултура, 1961.
Попов 1978: Попов, К. Местните имена в Разложко. София: Издателство на БАН, 1979.
Радев 1920: Радев, Ж. Природна скулптура по високите български планини. Географска библиотека № 2, Урежда Българското географско дружество. София: Книгоиздателство всеобща библиотека „Просвета“, 1920.
Тантилов 2004: Тантилов, И. Едно много старо сказание. Северен Пирин. // В - Орбел, бр.1, 2004, стр. 5-7.
Фиюзи 2004: Фиюзи, Х. Персийски думи в българския език. София: Авангард Прима, 2004.
Jанковић 1903: Jанковић, П. Глациjални трагови на Пирину. // В - Глас Србске краль. акад. 65 прави разред, 25, Београд, 1903, 163-178.
Jанковић 1906: Jанковић, П. Пирин. // В - Глас Србске краль. акад. Основе за географиjу и геологиjу у Македониjе и Старе Србиjе с проматрањима у jужиоj Бугарскоj, Тракиjиj, суседним деловима Мале Азиjе, Тесалиjи, Епиру, и Северноj Албаниjи. Написао J. Цвиjић., Београд, 1906.
Jанковић 1908: Janković, P. Der Pirin. // В - Dr. A. Petermanns, Mitteilungen aus Justus perthes’ geographischer anstalt. Herausgegeben von Prof. Dr. A. Supan. Ergänzungsband XXXIV (Heft 158-162). Inhalt: Nr. 162. J. Cvijić, Grundlinien der Geographie und Geologie von Mazedonien und Altserbien, 1908, 180-192.
Използвани карти, скици и схеми:
Б 1:50 000, България, Мащаб 1:50.000, Държавен географски институт при Министерство на войната, лист 335 (Неврокопъ), изд. 1941.
БлаО 1983: Благоевградски окръг. Мащаб 1:5 000. ГУГКК, К-9-54-(173) [1982]; К-9-54-(174) [1983].
Генеральный штаб. Болгария, Благоевградский округ 1:50 000, K-34-084-3 (Добриниште), 1986.
Главното било, страничните била и по-важните реки в Северен Пирин, скица към „Природни обекти по нашите високи планини“ (1947-1952 г.) от Г. К. Георгиев, IV, 1949.
Карта на циркуса Папаз гьол, към „Пирин“ от Г. Ст. Георгиев, „Български турист“, кн. 3-4, 1938. Оригинала в мащаб 1:7000 е фотографска снимка на Г. Ст. Георгиев от 1936 г.
Пирин 1:75 000, към „Пирин пътеводител“, 1988.
Пирин 1:160 000 от Ж. Радев, намалена от оригинала 1:40 000, „Български турист“, кн. 8, 1932.
Пирин 1:100 000 от К. Хаджирадонов, към „Пирин пътеводител“, издание на БТД, 1927.
Скица на Северен Пирин, към „Пирин пътеводител“ от Г. К. Георгиев, 1956.
Bulgaria 1:50 000. Prepared by the Army Map Service (TV). Corps of Engineers, US Army Washington, D.C. Compiled in 1955, 3678-III (Pirin).
Generalkarte von Mitteleuropa 1:200 000, 41-42 Dzumaja (1913).
Karte des Pirin-Gebirges in Bulgarien 1:100 000 aufgenommen und entworfen von D-r Herbert Louis, 1930.
Spezialkarte des Zentral-Pirin 1:25 000 auf Grund der stereophotogrammetrischen Aufnahmen von D-r Herbert Louis, 1930.
© Николай ДАУТОВ
© Български турист
GPS маршрути
Материалът е написан от:
Включен в списание:
В близост можете да намерите:
