Паметникът на св. Паисий Хилендарски се издига се в северния край на площад „Възраждане“. Изработен е от скулптора Стойо Тодоров през 1976 г. Официалното му откриване е направено на 17 май 1977 г. Представлява композиция от фигура на светеца в цял ръст (изработена от т.нар. черно габро), зад която има разтворена „книга“, на „страниците“ на която (направени от каменни блокове - мрамор, от кариерата при с. Илинденци) има сцени от българската история и цитати от най-известното произведение на Паисий – История славянобългарска, оригиналното заглавие на която е: Iсторїѩ славєноболгарскаѩ ѡ народе и ѿ цареи и ѡ стыхъ болгарскихъ и ѡ въсехъ деѧнїа ї битиа болгарскаѩ.
„Книгата“ в композицията на паметника се състои от 6 на брой листа.
На първия има 2 текста:
1) „Славянобългарска история …събра и нареди Паисий йеромонах, който живееше в Света гора Атонска и беше дошъл там от Самоковската епархия в 1745 година, а събра тая история в 1762 година за полза на българския род;
2) Аз премного се постарах за българския род и отечество и много труд положих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих делата на българския народ в тази книжица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които любите своя народ и българското отечество…“.
На втория „лист“ са изобразени светите Седмочисленици – св. св. Методий и Кирил, които създават азбуката, позната ни с името глаголица и техните 5 ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий.
Под фигурите им е следният текст от Паисиевата история: „От целия славянски род първо българите възприеха славянското писмо и книги…“;
На третия „лист“ четем: „По-добра е българската простота и незлобливост… а ти се срамуваш, защото българите са прости и неизкусни… повечето от тях са орачи, копачи, овчари и прости занаятчии“. Под надписа са изобразени човеци, които упражняват споменатите от Паисий занаяти – орач, копач, пастир, ковач, сеяч.
Четвъртият „лист“ стои празен, а на петия са едни от най-силните думи на светеца“ „О, неразумни юроде защо се срамуваш да се наречеш българин… Ти българино не се мами, знай своя род и език!“
На шестия лист се виждат изображенията – в цял ръст, на най-славните български владетели, с годините на тяхното управление: Аспарух (681-701), Крум (803-814), Борис (852-889), Симеон (893-927), Самуил (993-1014) и Йоан Асен II (1218-1241). Под тях се чете следния цитат от Паисиевата история: „Или не са имали българите царство и държава! Толкова са царували и са били славни и прочути по цялата земя…“
Днес, за стотиците посетители на Банско, които подминават нехайно и с безразличие паметника, думите на Хилендарския монах звучат все така актуално. Жалко, тъжно и срамно е, че макар и написани с големи букви, тия силни цитати остават незабележими за тях.
Часовниковата кула с камбанария се намира в центъра на гр. Банско. Тя се извисява над площад „Възраждане“, в двора на черквата „Св. Троица“. Построена е през 1850 г. Нейните размери в основите са 5,20 на 5,20 м, а височината 29,5 м. Върху покрива, над камбаните, има по-малка дървена кула, предназна ...
Черквата „Св. Троица“ се намира в центъра на гр. Банско. Заема (заедно двора около нея) цялото пространството между площад „Възраждане“ и улиците „Пирин“, „Александър Буйнов“ и „Уста Глигора“. Тя е един от символите на града. Инициативата и подготовката за нейното изграждане са подети около 1810 г. ...
Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ се намира в гробищния парк (разположен на ъгъла на улиците „България“ и „Патриарх Евтимий“) в северния край на гр. Банско – при изхода за с. Баня, близо до сградата на Дирекцията на национален парк „Пирин“ и гарата. Отличава се с високата си историческа и ар ...
*Тази статия е написана по правилата на правописа до 1945 г. Същата, по сега действащия правопис, може да прочетете ТУК. Мѣстността Пещерѝтѣ, която мѣстните хора наричатъ Пèшчеритѣ, се намира на 3,8 километра югозападно отъ градъ Банско, по десния брѣгъ на рѣка Бъндерица. Тукъ, до прокарания по дол ...
Местността Пещерѝте, която местните хора наричат Пèшчерите, се намира на 3,8 километра югозападно от град Банско, по десния бряг на река Бъндерица. Тук, до прокарания по долината на реката ски път, има интересни невисоки скални откоси и навеси, осеяни с множество кухини – дупки и малки пещери. До н ...
Чешмата-паметник пред музея в гр. Разлог е резултат от общонационална кампания за повдигане на народния дух в годините 1925-1929. След три войни и редица братоубийствени кръвопролития вътре в България, се подема инициатива за помирение – при управлението на Андрей Ляпчев, веднага след режима на Цан ...
Храмът „Свeти великомъченик Георги“ се намира в северната част на града, махалата „Вароша“ (днес квартал „Свети свети Кирил и Методий“), в подножието на хълма Голак. Построен е през 1834 година на мястото на старо църквище или гробищен параклис. На входа от юг има каменен надпис: „Храм светаго и сл ...
Водопадът Юлèнски скòк се намира в средното течение на река Демяница, в местността Юлèнски мост. Височината на пада му е 9 метра. През 1965 година е обявен за природна забележителност. Юленски скок е най-лесно достъпен откъм местността Тòдорова òрница (Кариèрата) – поляна, която се намира в непосре ...
Църквата „Св. Св. Петър и Павел се намира в центъра на гр. Добринище, на площад „Македония“. Построена е през 1834-1835 г. Представлява трикорабна псевдобазилика с притвор и открита галерия от юг. Има два входа – от запад и юг. От изток, до апсидата и в съседство до оградата на двора, са гробовете н ...
Местността Главѝте се намира на около 300-350 метра на север от водослива на реките Демяница и Къркъмската вода, по левия бряг на първата. Представлява малка поляна, разположена сред иглолистна гора. До нея води горски път (разклонение на този от м. Тодорова орница за х. „Демяница“), който тук преми ...
Изтегли материала като е-книга
