Църквата „Св. Троица“ се намира в южната част на гр. Радовиш, недалеч на североизток от сградата на Общината, на ъгъла на ул. „8-и септември“ и бул. „Александър Македонски“. Разположена е всред красив парк, на левия бряг на Радовишката река, което име носи р. Струмица в горното си течение.
Ктитор на храма е предприемачът Ристо Гущеров, бивш политик, родом от Радовиш. Според думите на хората, от които почерпих някои сведения, този човек влага в строителството на църквата над 10 000 000 $. Проектът е изготвен от Георги Кочев, главен архитект на града.
Основният камък е положен на 29 април 1997 г. Храмът е осветен на 12 октомври 2003 г. от архиепископа на Македонската православна църква Стефан. В съседство до него е построена камбанария, висока 23,5 m. А също и параклис, административна сграда, фонтан и чешма.
Размерите на църквата са 21 х 21 х 21 m. Тя е еднокорабна, с 5 купола, покрити с медни листове. Пространството наоколо, около 3500-4000 m2, е застлано с плочи. Зидарията е от бигор (травертин), добит от находище „Време“, Охридско. Майсторите строители са от Охридско и Стружко. Златко Трампов, златар от гр. Петрич, е човекът, който позлатява кръстовете на куполите. Този на централния от тях е с височина 3 m.
Главният вход на сградата е от запад, където има открита галерия. Вътрешният обем на храма е 8500 m3, площта на пода (покрит с плочи от гранит и мрамор) 550 m2,, а тази на стенописната украса 1541 m2.
Вътрешната уредба на църквата „Св. Троица“ е впечатляваща. Иконостасът е с дължина 22 m и височина 6,8 m. В централната си част е вдаден на изток – към св. Олтар. Изработен е от липово дърво. Украсен е ажурна резба. Една голяма част от него е позлатена. На иконостаса има 2 реда икони – 25 големи (царски) и 18 по-малки. Те са рисувани от Данчо Калчев от гр. Скопие, живущ в гр. Гевгелия. Освен тях в храма има и 3 икони изцяло изработени от злато. Резбата е на групата на майстор Владимир от гр. Галич (Халич), Украйна.
Стенописната украса също е дело на украински художници. Техните имена са: Димитри Нагурни, Владимир Недайборч, Виктор Блинов, Юра Левченко, Владимир Цах, Владимир Бовхун, Лариса Мишченко и Георги Журавски. Сред православните образи намират място и неканонични такива – на Александър III Велики (Македонски) и неговият баща Филип II. Към тях, без никакво колебание, може да се причисли и огромната 16-лъчна Вергинска звезда (да не се бърка в 8-лъчната звезда на Св. Богородица) на пода на храма. Тези елементи, по думите на местни хора, са вмъкнати измежду православните по волята на ктитора.
Няколко думи и за камбанарията. Тя, както и самият храм, изпъква с красота и монументалност. Представлява 5-етажна конструкция от железобетон, облицована с бигор. На ъглите на втория етаж изпъкват мозаечните изображения на четирите Евангелисти. Куполът е покрит медни листове. Отгоре му е поставен позлатен кръст. Камбаните – 3 на брой, са изработени в гр. Бергамо, Италия.
Още снимки от храма "Св. Троица" вижте в галерията по-долу.
Използвани източници от интернет:
НПХСМГ: Нов православен храм ще смирява македонския гняв. <http://www.pravoslavieto.com/news/2002/nov_hram_make.htm> (15.08.2019)
МПЦБЕ: Македонска православна црква. Брегалничка епархиiа. <http://www.bregalnickaeparhija.org.mk> (16.08.2019)
ЦСТР: Црква „Св. Троица“ – Радовиш <https://mk.wikipedia.org/wiki/Црква_„Св._Троица“_-_Радовиш> (16.08.2019)
© Николай ДАУТОВ
© Български турист