Недалеч от границата между България и Македония, близо до гр. Струмица, се намира село Водоча. То е разположено в полите на планината Смърдеш, под най-високия ѝ връх Еленица (971 м). До него се достига най-бързо като се мине през гр. Петрич и Граничния контролно-пропускателен пункт „Златарево“ (ГКПП „Златарево“).
Селото отстои на 5 км от гр. Струмица и на 34 км от ГКПП „Златарево“. Населението му е около 300 жители. На североизток край него, ограден от високи стени, се намира манастирът „Св. Леонтий“.
В обителта се влиза от юг и от север. Южният вход води към сградата за гости и главната църква „Св. Леонтий“, а северният към монашеската част, до която има още един храм, посветен на св. Григорий Палама и преподобния старец Йосиф Спилеот. Недалеч, над манастирския комплекс, е построен и параклисът „Св. Трифон“.
В югоизточната част на днешната главна църква са открити основи на раннохристиянска такава от V-VI век. Върху тях, през VII-IX век, се издига трикорабна епископска базилика с купол. Това е т.нар. източна Водочка църква. След нанесените ѝ щети по време на войните между Византия и България (1014-1018 г.), тя е възстановена. На метри западно от нея, през 1018-1037 г., е изграден малък кръстокуполен храм, наречен „Въведение на Пресвета Богородица Елеуса“. Той е известен като западната Водочка църква.
В този си вид двата храма не просъществуват дълго. Скоро – в края на XI и началото на XII век, олтарният зид на западната църква е премахнат, а източната е пристроена. По този начин двете сгради са свързани в една обща, известна като средната Водочка църква. Този храм става и епископски, като в следващите две столетия е разширен на запад и юг. Първоначално църквата е посветена на Покров на Пресвета Богородица, а след това на св. Леонтий.
През XIV век в манастира избухва голям пожар. Предполага се, че той слага и края на монашеския живот в обителта, която по време на османското владичество е оставена да се руши. До втората половина на XIX манастирската църква е сравнително добре запазена, но в края на същия и началото на следващия XX век има няколко силни земетресения, които почти я унищожават.
През 1958 г. оцелелите стенописи и фрагменти от тях – датирани от периода X-XII век, за снети от стените на храма и пренесени за съхранение в Държавния музей в гр. Скопие. В периода 1975-1982 г. са извършени консервационни и реставраторски работи и църквата е напълно възстановена. Успоредно с това текат и археологически разкопки. В рамките на комплекса е разкрит голям средновековен некропол, две бани, керамика, накити и др.
Монашеският живот в манастира е възобновен през 1996 г. от новоизбрания тогава Струмишки митрополит Наум. До тогава той, заедно с монашеското братство, живее в манастира „Св. Богородица Милостива“ край с. Велюса, което отстои само на 5 км от Водоча. По-късно и Водочкият манастир е превърнат в девически, като в него се настаняват част от монахините на Велюшкия манастир. Монасите от Водоча пък са преместени в други три манастира: "Успение на Пресевета Богородица" в гр. Берово, "Св. 40 мъченици Севастийски" в с. Банско и "Св. Антоний Велики" край Ново село.
Понастоящем всички богослужения в манастира „Св. Леонтий“ се извършват в храма, посветен на св. Григорий Палама и преподобния старец Йосиф Спилеот. Единствено на големи празници те се правят в голямата църква „Св. Леонтий“.
Официално, но само на хартия, обителта принадлежи на Злетовско-Струмишката епархия на Сръбската православна църква. В действителност е част от Струмишката епархия на Македонската православна църква (самопровъзгласила за самостоятелна афтокефална), която не е призната от останалите православни църкви.
Архивните снимки на главния манастирски храм „Св. Леонтий“ в галерията по-долу са от статията на проф. Любомир Милетич - Струмишките манастирски черкви при с. Водоча и с. Велюса, публикувана в списание „Македонски преглед“, кн. 2, 1926 г.
Съкращения:
г. – година; гр. – град; гръц. – гръцки; дн. – днес; лит. – литературно; м – метра; м. б. – моя бележка; проф. – професор; с. – село; св. - свети; т.нар. – така наречения
На около 3 km западно от гр. Струмица е малкото с. Баница. Една от неговите забележителности е археологическият обект Струмин гроб. Същият се намира в северния край на селището. Представлява гробница – мавзолей, изградена от дялан шуплест камък – бигор, и тухли. Тя е широка 2.4 m, дълга 4 m, а височ ...
Недалеч от границата между България и Македония, близо до гр. Струмица, се намира с. Велюса. То е разположено в полите на планината Смърдеш. До него се достига най-бързо и удобно като се мине през гр. Петрич и Граничния контролно-пропускателен пункт „Златарево“ (ГКПП „Златарево“). Селото отстои на ...
Паметник „Македония“ се намира в западния край на парка в гр. Струмица. Посветен е на загиналия при авиокатастрофа в Босна и Херцеговина Борис Трайковски, президент на Република Македония в периода 5 декември 1999 г. – 26 февруари 2004 г. Представлява постамент върху, който е поставена композиция – ...
Манастирът „Св. 40 мъченици Севастийски“ се намира в Струмишкото с. Банско. Той е един от новите в Република Македония. Недалеч на север от селото са останките на средновековната черква „Св. 40 мъченици Севастийски“. Нейното име носи и днешната обител. Идеята за основаването на манастира е на Струм ...
Римските терми в с. Банско, Струмишко са най-добре запазените от този тип в Република Македония. Намират се в източния край на селото. Съществуването им е свързано с най-големия от петте топли минерални извори в района, наричан от местните хора Парилото. Той се намира в съседство и е каптиран. Архе ...
Екологичната и тематична пътека Римски път свързва Струмишките села Банско и Габрово. Нейните начални и крайни точки са археологическият обект Римски терми в с. Банско и най-ниско разположеният от Габровските водопади. Трасето почти изцяло е по горски път, който следва по хоризонтал, с незначителни ...
Моноспитовското блато, наричано в миналото от местните хора Моноспитовски гьоль, се намира се в южната част на Струмишката котловина, на югоизток от с. Моноспитово. Надморската му височина е около 210 м. Някогашното езеро се е подхранвало главно от водите на Стара река, десен приток на р. Струмешни ...
На около 8 km на юг-югозапад от гр. Радовиш (12 km по асфалтов път), се намира с. Дедино. Същото е застроено почти на билото на малката планина Смърдеш. На по-малко от 3 km на изток от него се издига връх Смърдешник – висок 849 m. На почти същото разстояние на запад пък е върхът Бела глава, познат и ...
Барлен дере е малка река, която минава през селцето Габрово, община Струмица, Република Северна Македония. Извира от планината Беласица и е една от многото, водите на които образуват красиви водопади. Понастоящем са известни три от тях. Те се намират в непосредствена близост до с. Габрово и са превъ ...
Църквата „Св. Троица“ се намира в южната част на гр. Радовиш, недалеч на североизток от сградата на Общината, на ъгъла на ул. „8-и септември“ и бул. „Александър Македонски“. Разположена е всред красив парк, на левия бряг на Радовишката река, което име носи р. Струмица в горното си течение. Ктитор н ...
Изтегли материала като е-книга
